№ 3457
гр. В., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110115054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „У.Б.” АД, ЕИК ........... със седалище и
адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № 7 срещу Е. Е. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. В., ул. М. ... А, ет. 2, ап.7 искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1902,99лв.,
представляваща изискуема главница по сключен между страните Договор № ......-
2019/09.04.2019г. за кредитна карта за физически лица и анекс №1 от 09.04.2019г. към
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.04.2022г. до окончателното й изплащане; 119,99лв., представляваща
договорна лихва за периода 16.02.2021г. до 21.05.2021г.вкл.; 280,88лв., представляваща
лихва за просрочена главница за периода 22.05.2021г. до 17.04.2022г. вкл., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
2541/20.04.2022г. по ч.гр.д. № 4988/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
силата на договора, банката е открила картова сметка и е издала на името на ответника
кредитна карта „Visa Classic“ с кредитен лимит в размер на 2000лева. Ответникът от своя
страна се е задължил да ползва картата, като усвоява в рамките на периода и възстановява
ползваните суми от кредитния лимит или да внася минимална погасителна вноска.
Минималната погасителна вноска, съгл. т. 3.1 е уговорена в размер на 3% от кредитния
лимит или 60лева. Периодът за издължаване бил фиксиран от 1-во до 15-то число на всеки
текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. Срокът на ползване на разрешения
кредитен лимит бил до 30.04.2021г., съгл. чл. 3.5 от договора или 24 месеца, считано от
датата на сключване на договора, съгл. чл. 3.4, който срок може да бъде продължен с нов
двугодишен срок при условията на чл. 6.1 от договора. Съгл. чл. 2.1 във вр. чл. 7.1.1 от
посочения договор, за усвоените суми кредитополучателят се задължавал да заплаща на
банката ежемесечно месечен лихвен процент за усвоената сума в размер на 1.35% за всеки
отделен месец през срока на действие на договора. Посочената лихва се начислявала
ежедневно, считано от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на отчетния период
1
на база 360дни. Съгласно договора когато до и/или на датата на издължаване
кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит за
предходен период, той дължал лихва за просрочие по чл. 7.2 в размера по чл. 2.1 от
договора, върху целия дълг, формиран от теглените пари в брой и безкасовите плащания,
така както е уговорено в чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2. Съгл. чл. 8.11, сумите, с които е надвишен
кредитния лимит вследствие на транзакции, неплатени лихви, такси и комисионни,
представляват усвоен и незабавно изискуем кредитен лимит и ставали част от дълга по
главницата. Усвояването и погасяването на сумата по разрешения кредитен лимит се
извършвало по сметка BG74UNCR70001523544564. Сумата в размер на 500лева била
предоставена на 09.04.2019г., от която дата започнало усвояването на суми от кредитния
лимит. С Анекс № 1 от 22.04.2019г. страните се споразумяли да бъде променена сметката,
посочена за „директен дебит" за погасяване на задължението. Твърди се, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си по договора и считано от 16.02.2021г.
изпаднал в забава. Сочи се, че броят на вноските по главницата, които не били платени на
падежа са четири и техният общ размер е 145,23лева за периода 16.02.2021 г. - 17.05.2021г.
Броят на вноските по договорната лихва, който не са платени на падежа са четири и техният
общ размер е 119,99 лв. за периода 16.02.2021г. - 17.05.2021г. С оглед неизпълнението
банката обявила цялата останала непогасена част от кредита за изцяло предсрочно изискуем
на 22.05.2021г. на основание чл. 10.1.1 във вр. чл. 10.3.5 от договора. Длъжникът бил
уведомен затова чрез покана за доброволно изпълнение, връчена по настоящ адрес в гр. В.
чрез ЧСИ Д. Янкова, per. № 711 на КЧСИ на 09.09.2021 г. при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК и по постоянен адрес в гр. Добрич чрез ЧСИ Л. Тасева, per. №737 на КЧСИ на
09.03.2022г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид липсата на плащане на
задължението, за събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. С. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуални представители исковата молба и отговора се
поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Претенция са за суми, представляващи непогасени от ответника задължения по
Договор № ......-2019/09.04.2019г. за кредитна карта за физически лица и анекс №1 от
09.04.2019г. към договора.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 4988/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 4988/2022г. по описа на ВРС, от
които се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по договор
за кредитна карта за физически лица № ......-2019/09.04.2019г. и скл. анекс №1 от
09.04.2019г; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на
сумите за главница и лихви и то в посочените от ищеца размери.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 09.04.2019г. ответникът Ю. е отправил искане до банката за издаване на кредитна
карта Visa Classic с кредитен лимит от 2хил.лева.
На 09.04.2019г. между ищеца и ответника, като кредитополучател е сключен договор
№ ......-2019 за кредитна карта за физически лица. На същата дата, с подписа си ответникът е
удостоверил получаването на кредитната карта и ПИН код.
Въз основа на договора, банката е открила на името на клиента картова сметка и е
издала кредитна карта с оправомощен държател Е. Е. Ю.. Отпуснатият кредитен лимит е
2хил.лева. В чл.2.1 е уговорена месечна лихва от 1,35%. Минималната погасителна вноска е
3% от кредитния лимит или 60лева. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до
30.04.2021г. /т.3.2/, а срока на действие на договора до 30.04.2023г. /чл.2.2 от договора за
предоставяне на платежни услуги/.
Дългът по договора се формира като сбор от всички плащания и тегления с картата и
дължимите лихви, такси, комисионни и разноски събрани за сметка на клиента и/или за
сметка на неразрешен кредитен лимит съгласно условията на договора.
Периодът на клиентските плащания е всеки месец, с изключение на първия период,
който започва да тече от сключване на договора и последния период, който изтича на датата,
на която изтича срока на кредитния лимит.
Съгласно чл.7.1 ОУ, клиентът заплаща лихва за усвоената сума, начислявана върху
сумата на дълга ежедневно от датата на всяко усвояване в рамките на един период на
клиентско плащане. Ако няма дълг от период на клиентско плащане предхождащ отчетния
период, лихвата се дължи само върху усвоена сума от теглене на пари в брой през отчетния
период.
Издължаването следва да се извършва до 15-о число на месеца следващ периода на
клиентско плащане.
Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор, нито размера на дълга.
Поетото от банката задължение по договора за предоставяне на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата от ответника, следва да се счита за изпълнено,
предвид липсата на оспорване.
Първоначално ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията, като в проведеното о.с.з. излага вече твърдения за
настъпил краен срок за издължаване на задължението, съгласно договора - до 30.04.2023г.
Към датата на устните състезания – 11.10.2023г. вземането вече е изискуемо в неговата
цялост и кредиторът има право да търси принудителното му събиране, при положение, че
ответникът не е предприел действия по изпълнение на задълженията си, включително и в
хода на делото, както и не твърди такива.
Този факт не е бил оспорван от ответника като настъпил. А неговото осъществяване
се установява от ангажираните по делото писмени доказателства.
Предмет на претенцията за редовна договорна лихва произтича от уговорката в чл.2.1
от договора вр. чл.7.1 ОУ. Заявена е в размер от 119,99лв., за периода 16.02.2021г. до
21.05.2021г. вкл. Тя се дължи, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на
заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на
лихва за времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства и
на основание чл. 7.1 ОУ предвиждащ, че усвоената част от кредита се олихвява с уговорения
в чл. 2.1 от договора месечен лихвен процент от 1,35% ежедневно от датата на всяко
усвояване в рамките на един период на клиентско плащане, който е един месец.
Следващата претенция е за лихва върху просрочена главница начислявана за срока на
просрочието. Претендирана се в размер на 280,88лв., за периода 22.05.2021г. до 17.04.2022г.
3
вкл. В този размер същата е дължима съгласно чл. 7.2 ОУ, доколкото размерът й не е
оспорен.
Плащане на така установените по размер задължения от ответника, респ.
кредитополучателят не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените горе размери, като сумата за
главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 18.04.2022г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 103,92лева доплатена дължима държавна такса, 500лева депозит за особен
представител, както и 469,52лева адв. възнаграждение с ДДС платено по договор за правна
защита и съдействие. Общо размерът на разноските става 1073,44лева, които следва да се
присъдят в цялост.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично искане за
това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са
присъдени 106,08лева, от която 46,08лева платена държавна такса и 60лева
адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „У.Б.”АД, ........... , със седалище и адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № 7
съществува вземане срещу ответника Е. Е. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В.,
ул. М. ... А, ет. 2, ап.7 за сумите, както следва: 1902,99лв., представляваща изискуема
главница по сключен между страните Договор № ......-2019/09.04.2019г. за кредитна карта за
физически лица и анекс №1 от 09.04.2019г. към договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2022г. до
окончателното й изплащане; 119,99лв., представляваща договорна лихва за периода
16.02.2021г. до 21.05.2021г.вкл.; 280,88лв., представляваща лихва за просрочена главница за
периода 22.05.2021г. до 17.04.2022г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2541/20.04.2022г. по ч.гр.д. №
4988/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Е. Ю., ЕГН ********** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № 7 сумата от 1073,44лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Е. Е. Ю., ЕГН ********** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ........... със
седалище и адрес на управление гр. С., пл. С.Н. № 7 сумата от 106,08лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 4988/2022г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4