Решение по дело №212/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 90
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сливница, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г. К. ЯНК. от с.И., общ.Сливница, ЕГН: **********, чрез адв. В.Н.-САК е подал
жалба срещу наказателно постановление № 20-0344-000119 от 18.03.2021г., издадено от
началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаването на процесното НП са допуснати множество
нарушения на материалния закон. Счита, че при описание на констатираното нарушение
садопуснати нарушения като не е посочено точния час на извършване на нарушението ,
мястото и обстоятелствата при които е извършено, като посочва конкретни съображения в
подкрепа на твърденията си. Счита, че като не е спазил задължението си да опише пълно,
точно и ясно констатираното нарушение е ограничил правото на защита на нарушителя да
разбере в извършването на кое нарушение е привлечен към отговорност и какви са
фектическите твърдения на АНО. Моли за отмяна на процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Към жалбата си не представя доказателства. В съдебно заседание,
редовно призован се представлява от пълномощника си, който поддържа изложеното в
жалбата.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна – РУ Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя
административнонаказателната преписка.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 02.03.2021г., свидетелите, М.Л. и С.В., полицейски служители при РУ-Сливница,
са на работа, като автопатрул и изпълнявали служебните си задължения, когато бил получен
сигнал за самокатастрофирал автомобил на пътя Сливница-с.Алдомировци. Около 07,30ч.
отиват на посоченото място и установили л.а. ВАЗ 2102 с рег.№ СО 7692 ВМ, с данни за
реализирано ПТП, т.к. била обърната на една страна, като на място не установили водача.
След доклад на дежурната част, им било казано, че е получен сигнал от ФСМП Сливница е
лице, с травма на главата. Отишли на място, където установили жалбодателя Г. К. Я., който
им казал, че той е управлявал л.а. ВАЗ 2102 с рег.№ СО 7692 ВМ . Тествали жалбодателя за
употреба на алкохол, като тестът бил отрицателен. По препоръка на дежурния лекар,
жалбодателят бил откаран до УМБАЛСМ-Н.И.Пирогов за преглед. По-късно през деня,
установили, че автомобилът е прибран. Отишли на място в дома му, където св. М.Л. му
съставя АУАН №357259 за това че при управлението на личния му автомобил се е движил с
несъобразена скорост с пътните условия, състоянието на пътното платно /ремонт на пътния
участък/, атмосферните условия с релефа на местността, излиза в дясно по посока на
движението в крайпътна канафка и реализира ПТП с материални щети. Посочено е че
нарушението е извършено на 02.03.2021г. около 06,40ч. на ТП-8112 в района на 1+450-ти
км., както и че нарушението е на чл.20, ал.2 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на
свидетеля В. и жалбодателя, който го подписал без възражения. Снето е сведение от
жалбодателя. Въз основа на така съставеният АУАН е издадено процесното НП № 0344-
000119 от 18.03.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което
на жалбодателя Я. е наложено административно наказание основание чл.179, ал.2, пр.1
ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите, М.Л. и С.В., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с АУАН №357259 от
02.03.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
2
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 21-0344-000119 от 18.03.2021г., издадено от началник РУ към
ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
По същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Посочената законова норма предвижда задължение за водача да съобразява скоростта
на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка. Задължението на водача да избира
скоростта на движение в зависимост от посочените в разпоредбата на чл.20, ал.2 условия е
безспорно. В случая обаче е възприето в санкционния акт движение с несъобразена скорост
от страна на нарушителя, без да са изложени каквито и да е фактически обстоятелства,
обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност. Изброяването в него
на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – пътните условия и релефа
на пътната настилка, сами по себе си не обуславят повдигнатото обвинение, тъй като няма
описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от
водача. Посочено е в процесното НП по отношение твърдението в него „състояние на
пътното платно“- ремонт на пътния участък. Посочването е декларативно, като нито в
АУАН, нито в НП, нито в съдебно заседание, този факт бе конкретизиран – целият пътен
участк ли е в ремонт; има ли поставени знаци, обозначаващи наличието на ремонтни
дейност и др. В акта не е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на
обстоятелствата при които е извършено, което се е пренесло и в НП – не е ясно какъв е
релефа на местността, условията на видимост /ясно, мрачно, мъгливо или сумрачно време/ и
т.н., което да е довело до загуба на контрол върху автомобила, което е ограничило правото
на защита на жалбоподателя, поради неясно описана фактическа обстановка. На практика са
приписани, дословно, всички хипотези визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Непосочването в
наказателното постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто
е разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не
може административнонаказателното обвинение да е основано на предположения.
На следващо място, следва да се посочи, че не е доказан по изискуемия начин и
авторството на нарушението. От събраните по делото доказателства безспорно бе
установено, че нарушителят не е бил установе на място. АУАН е съставен на жалбодателя,
само и единствено въз основа на неговите самопризнания, като АНО, дори не е проверил
твърдения от него факт, че е собственик на л.а. ВАЗ 2102 с рег.№ СО 7692 ВМ.
3
Поради това съдът достигна до крайния извод, че вмененото нарушение на Г.Я. е
недоказано по изискуемия начин, поради което и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, което налага обжалваното НП да бъде
изцяло отменено.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на на
жалбоподателя. Видно от представеното пълномощно на адвокат Н. не е било заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, какъвто е настоящия
случай. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0344-000119 от
18.03.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на Г. К. Я.
от с.И., общ.Сливница, ЕГН: **********, е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ към ОДМВР София, РУ Сливница да заплати на адвокат В. Е. Н. за
осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4