Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АГНЕСА СТАВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
с участието на секретаря Л. Горчева и прокурора К.
Трифонова, като разгледа докладваното от мл. съдия КОЛЕВА ЧНД № 416 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32, във вр.
с чл.16, ал.1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз
основа на решение на съдебен орган на Обединено Кралство Англия и Уелс, а
именно Решение от 01.11.2018
г. по дело № *********, влязло в сила на 01.11.2018 г., постановено от Магистратски съд Херефордшър, Кралство Англия и Уелс. Със същото е наложена санкция в размер на 350.00
британски лири за извършено от българския гражданин Д.С.А. нарушение на раздел 114А
от Закона за движението по пътищата от 1988 г. и График 2 от Закона за
нарушители на правилата за движение от 1988 г. Решението е
придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят
на Окръжна прокуратура Враца изразява становище,
че искането е основателно и следва
да бъде уважено, като решението на съдебен орган, издадено в Обединено Кралство
Англия и Уелс за налагане на санкция за извършено престъпление по Закон за движение по пътищата срещу Д.С.А., следва да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото
лице Д.С.А., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на
наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Решението е за налагане
на финансова санкция от 01.11.2018 г. по дело № *********, влязло в сила на 01.11.2018 г., постановено от Магистратски съд Херефордшър, Кралство Англия и Уелс, с което на българския гражданин Д.С.А. от с. ***, с
ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 350.00 /триста и
петдесет/ британски лири за извършено от него нарушение на раздел 114А от Закона за движението
по пътищата от 1988 г. и График 2 от Закона за нарушители на правилата за
движение от 1988 г.
Засегнатото лице А. е санкциониран за това, че на 04.05.2018 г. в Шрусбъри е бил лицето, на чието име превозно средство, а
именно моторно превозно средство ***, е било регистрирано по Закон за акциз и
регистрация на превозни средства от 1994 г., когато то не е отговаряло на
изискванията за застраховка по раздел 144А от Закона за движение по пътищата от
1988 г. Поради това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе
решение, с което е финансово санкционирано за сумата от 350.00 британски лири.
Засегнатото лице е било призовано лично на 01.10.2018 г., но не се е явило на
съдебния процес, вследствие на което е постановено решението. Решението е
влязло в сила на 01.11.2018 г.
Въз основа на горевизираното решение е издадено и
процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението
към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е
издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на
български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението
съдържа изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на
органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото
положение и обстоятелствата, при които са извършени констатираните нарушения,
вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби,
нарушени от страна на засегнатото лице С. Д..
При тези факти
съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за
разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на
приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението от 01.11.2018 г. по дело № ********* представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл
в сила акт, постановен от съдебен орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а
именно издаден от съдебен орган и влязъл в сила в държава– членка на
Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено
престъпление на територията на Обединено Кралство Англия и Уелс.
За извършеното
от засегнатото лице А. административно нарушение, не се изисква двойна наказуемост
съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото
лице е с постоянно местоживеене ***, поради което съгласно чл.31, ал.1
ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца.
Не е налице
нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които
българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от
чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и
съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови
санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70
евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на 350.00 британски лири с
левова равностойност 776.36 лева или 396.94 евро по курса на БНБ за датата на
постановяване на решението 2.21817 лева за 1 британска лира и по фиксирания курс
на БНБ 1.95583 лева за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице,
което е административнонаказателно отговорно /чл.35,
т.8 от Закона/.
Производството не
е било писмено, но лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване
на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в
Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би
могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и
изпълнение на решението на съдебен орган на Обединено кралство Англия и Уелс против
лицето Д.С.А. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.
Левовата равностойност на финансовата санкция от 350.00 британски лири е 776.36
български лева, съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска - 01.11.2018 г., а именно 2.21817
лева за 1 британска лира. На основание чл.36, вр.
чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за
неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване
на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва
да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Централен
орган за Англия и Уелс, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните
съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7,
т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение на съдебен
орган на Обединено кралство Англия и Уелс, а именно Решение от 01.11.2018
г. по дело № *********, влязло в сила на 01.11.2018 г., постановено от
Магистратски съд Херефордшър, Кралство Англия и Уелс, с което на българския гражданин Д.С.А. ***, ЕГН **********,
е наложена финансова санкция в размер на 350.00 /триста и петдесет/ британски
лири за извършено от него нарушение на раздел 114А от Закона за движението по
пътищата от 1988 г. и График 2 от Закона за нарушители на правилата за движение
от 1988 г., с обща равностойност от 776.36 /седемстотин седемдесет и шест лева
и тридесет и шест стотинки/ лева по официалния курс на БНБ към датата на постановяване
на решението, чието признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от Решение от 01.11.2018 г. по дело №
*********, влязло в сила на 01.11.2018 г., постановено от Магистратски съд Херефордшър, Кралство Англия и
Уелс, на ТД на НАП–офис Враца за изпълнение, като се укаже, че съгласно чл.22,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ
незабавно компетентния орган на издаващата държава Централен орган за Англия и
Уелс, като изрично се посочи номера на решението на съдебния орган Магистратски
съд Херефордшър, Обединено кралство Англия и Уелс за признаването на Решението за налагане
на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като
уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, като съгласно
чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като
изпълняваща държава.
КОПИЕ от
горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.