РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Радомир, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./22.01.2024 г., на началник сектор „Пъ. п.“ към
ОДМВР- П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.К., кв.“З.“, №., вх.. ,ет., ап., са наложени
административни наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 5 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №
. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и
доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител - адв.Т. Ф. от САК
обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник сектор „П. п.“ към ОДМВР- П., редовно призован
не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил
писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното
наказателно постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
1
съставянето на Акт серия GA, № ./19.12.2023 г. за установяване на административно
нарушение на Б. Б.- „мл.автоконтрольор“, в сектор „П.п.“ към ОДМВР- П.. Според
констатациите в същия, на 19.12.2023 г., в 10:18 часа в гр.Р., ул.“Р. Д.“, при движение от
ул.“Д.“, към град П., жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Ш. К.“, с
регистрационен номер КН . КА, е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Д. 7.“, с фабр. номер ARNJ-., като уредът е отчел наличие на 0.63 промила алкохол в
кръвта. На водачът бил издаден талон за изследване с номер . за ФСМП-Р.. На водача били
дадени стикери номер А. .. Същият бил сам в автомобила.
По делото е приложена и приета експертна справка № 300/29.12.2023 г. на Н. Б.
В. - инж. - химик, експерт към НТЛ-ЕКД ОД на МВР гр.П.. Видно от същата, която е
изготвена на основание чл.152, вр. чл.144 от НПК, е съставен протокол за извършено
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол по Наредба №. от . юли
2017г., за ред за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози, в представената за изследване кръвна проба от лицето Н. Д. Д., с
ЕГН:**********, се констатира наличието на етилов алкохол с крайна концентрация: 0,60
на хиляда.
Извършена е нова експертна справка с № ./01.03.2024 г., също приета и
приложена по делото. Според експерта Н. Вецков, след повторно изследване на кръвната
проба се установява крайна концентрация на алкохол в кръвта 0.55 на хиляда.
По делото не е извършван разпит на свидетели, предвид изявлението на
страните, че не се държи на техния разпит.
С оглед на така установеното наказващият орган- началник сектор „П. п.“ към
ОДМВР- П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал
обжалваното наказателно постановление № ./22.01.2024 г., с което на жалбоподателя Н. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.К., кв.“З.“, № .вх.. ,ет., ап. са наложени административни
наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 5 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № . на МВР са отнети
общо 8 контролни точки.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е неоснователна по следните съображения:
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение, като
законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата на чл.42, т.5 ЗАНН, е
посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Текстът въвежда забрана за водача на пътно превозно
средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Същият текст е посочен и в обжалваното наказателно
постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
2
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № ./1973 г.
на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия казус се събраха
доказателства по отношение на извършеното от жалбоподателката нарушение. Не се спори
между страните по делото, че на 19.12.2023 г., в 10.18 часа е бил спрян за проверка
движещия се от ул.“Д.“, към град П., лек автомобил „Ш.К.“, с регистрационен номер КН .
КА, чиито водач бил жалбоподателят.
Не се спори от жалбоподателя и това, че същият е бил тестван с техническо
средство за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта „Д. 7.“, с фабр. номер ARN.,
като уредът е отчел наличие на такава с концентрация 0.63 на хиляда.
Извършени са две експертизи на дадената кръвна проба, като първата от тях е
показала наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя 0.60 на хиляда, а втората- 0.55 на
хиляда.
По отношение на компетентността на наказващия орган и актосъставителя съдът
намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от надлежни лица, в
установените законови срокове и същите съдържат изискуемите от закона реквизити. Не са
налице нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
наказателно постановление, поради което същото се явява изцяло законосъобразно.
Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя за приложимост на чл.28 от
ЗАНН. Съгласно §1, ал.1, т.4 от ДР към ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед на посоченото
очевидно извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, поради
което не са налице материално - правните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Административното нарушение по чл. 174,ал.1 от ЗДвП е формално, тъй като самото деяние
на водача на МПС, е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от
това да произтичат други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или
незначителност не следва да бъде обсъждано при преценка дали случаят е маловажен.
Установените по делото факти, взети прeдвид при опрeдeляне на наказанието като
смекчаващи вината обстоятелства, не представляват такива смекчаващи обстоятелства, с
оглед на които извършеното от жалбоподателя административно нарушение да представлява
3
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид, а други смекчаващи отговорността обстоятелства
не са налице. Тези обстоятелства също дават основание на съда да се приеме, че
нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН- такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид /субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс се отнася само до посочените в чл.11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл.93, т.9 от НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН- в тази връзка и ТР № ./12.12.2007 г. по т. н. д. №./2007 г., ОСНК на ВКС/. По тази
причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на приетата класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени обществено
опасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова, както вече бе
упоменато, следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения,
предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 от ЗАНН, респективно и чл.9, ал.2 от
НК, във вр.с чл.11 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а
на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата - особено актуална проблематика, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай. В тази връзка следва също да се посочи, че съгласно
Тълкувателно решение № . от 17.V. 1985 г. по н. д. № ./85 г., на ОСНК, когато се управлява
МПС или се упражнява правно регламентирана дейност и занятие, представляващи източник
на повишена опасност, след употреба на алкохол, следва да се установи каква е била
алкохолната концентрация в кръвта на дееца към момента на извършване на
изпълнителното деяние и това е определящ фактор при квалификацията на деянието, респ.
при преценката за маловажност. В случая същата е била над допустимите граници,
определни със закона. От горното следва, че правилно АНО не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
При определяне на наказанията наказващият орган се е съобразил с разпоредбите
на чл.27 ЗАНН, като е наложил единствените по вид и размер такива, предвидени в чл.174,
4
ал.1, т.1 ЗДвП, очертаващ състава на нарушението, а именно - „глоба“ в размер на 5 000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В този смисъл действията на
наказващия орган по отношение на определянето на наказанията се явяват законосъобразни,
като същият се е съобразил и с Наредба № . на МВР и, с оглед извършеното нарушение, е
отнел общо 10 контролни точки.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТРЪРЖДАВА наказателно постановление № ./22.01.2024 г., на началник
сектор „П. п.“ към ОДМВР- П., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.К., кв.“З.“, № ., вх..
,ет.. ап.., са наложени административни наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП– „глоба” в
размер на 5 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, като на
основание Наредба № . на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5