Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12478/2016г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.Х. срещу П. ЕООД, ***
искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128,
ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 1 699, 30 лв., претендирана като
неизплатено нетно трудово възнаграждение за времето от месец юни до месец
септември /вкл./ 2016г., както следва: 475, 98 лв. за месец юни 2016г., 478, 80
лв. за месец юли и месец август 2016г. и 265, 72 лв. за месец септември 2016г.,
след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, съчетано с
отказ по чл. 233 ГПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 1 526, 99 лв., претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, както следва: 555, 27 лв. за 20 работни дни от 2014г., 555, 27 лв. за
20 работни дни от 2015г. и 416, 45 лв. за 15 работни дни от 2016г., след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, съчетано с отказ по
чл. 233 ГПК и изменение на иска, чрез увеличаване размера на заявената претенция,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
14.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът В.Х. излага, че въз основа на валидно възникнало
трудово правоотношение по трудов договор от 10.06.2013г., е заемал в ответното
дружество длъжността „автомонтьор” с основно месечно възнаграждение в размер на
600 лв. до 18.09.2016г., когато то е прекратено по взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Твърди се, че за времето от месец юни до месец септември
/вкл./ 2016г. работодателят не е заплатил дължимото брутно трудово
възнаграждение в претендирания размер. Неизпълнението на основното задължение
по трудовото правоотношение налага уважаване на осъдителната претенция, както и
тази за заплащане на обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. ЕООД признава, че работодателят не е
изплатил дължимото на служителя обезщетение за неизползвна
платен годишен отпуск по чл. 224 КТ.
По отношение на брутното трудово възнаграждение се излагат твърдения, че
въз основа на наложен от ЧСИ Н.Г. запор по изп. дело
20137160400325, образувано по молба на взискателя АПС
Б.Б.ООД и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
16788/2012г. на ВРС, работодателят е удържал сума в размер на 3 518, 18
лв. за периода от 03.02.2014г. до 20.09.2016г., съобразно чл. 446, ал. 1 ГПК.
В резултат на тези удръжки от нетното трудово възнаграждението ищецът има
право да получи такова за месец септември 2016г. в размер на 269, 71 лв. до
който размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер, подлежи на отхвърляне.
В преклузивния срок ответникът П. ЕООД, *** е
предявил срещу В.Х. насрещен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 518, 18 лв., претендирана
като сума, с която дружеството е обедняло, погасявайки, чрез плащане задължения
на В.Х. по изп. дело 20137160400325 по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувано по молба на взискателя АПС Б.Б.ООД и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 16788/2012г.
на ВРС, в резултат на което длъжникът по изпълнението се е обогатил за периода
от 03.02.2014г. до 20.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 14.12.2016г. до окончателното изплащане
на задължението.
Искът по чл. 59 ЗЗД, предявен с отговора на исковата молба, е основан на
твърдения, че за периода от 03.02.2014г. до 20.09.2016г. работодателят е
заплатил сумата от 3 518, 18 лв., погасявайки с нея задължения на
служителя по изп. дело 20137160400325, образувано по
молба на взискателя АПС Б.Б.ООД
и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 16788/2012г. на ВРС, без да се извършват
удръжки от получаваното нетно трудово
възнаграждение по чл. 446, ал. 1 ГПК.
Със сумата, предмет на делото ответникът В.Х. се е обогатил за сметка на
работодателя, а последният обеднял, избягвайки заплащането на задължения по
изпълнителното дело, по което същият е длъжник.
С оглед изложеното се настоява за уважаване на предявената на осн. чл. 59 ЗЗД осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.Х. твърди, че за времето от
03.02.2014г. до 01.06.2016г., въз основа на наложения запор работодателят е
удържал и превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1 668, 60 лв.
за погасяване на задължения по изп. дело 20137160400325,
а същевременно му дължи възнаграждение за положен труд и обезщетение по чл. 224 КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
че на 05.06.2013г. между страните по делото е възникнало трудово правоотношение
по трудов договор 133/05.06.2013г., по силата на което В.Х. е приел да
изпълнява в П. ЕООД длъжността „Автомонтьор” при уговорено основно трудово
възнаграждение от 510 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит от 0, 6 % за всяка година /л. 39/.
Така възникналото трудово правоотношение е прекратено със заповед
19/19.09.2016г. на работодателя, на осн. чл. 325, ал.
1 КТ, считано от деня на издаването й /л. 40/.
По иска с правно
основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ
В първото съдебно заседание процесуалният представител на П. ЕООД признава,
че работодателят дължи на служителя брутното трудово възнаграждение за времето
от месец юни до месец септември /вкл./ 2016г., но е и в претендирания от ищеца
размер.
Следователно спорният по делото въпрос е какъв е размера на дължимото
трудовото възнаграждение на служителя В.Х. за времето на положения от него труд
или за периода от месец юни до месец септември /вкл./ 2016г.
За установяване размера на заявената претенция по инициатива на страната,
чиято е и тежестта на доказване, е допусната съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на материалите по делото, поради неосигурен от страна на
дружеството достъп до документация, намираща се в неговото счетоводство.
Според експерта брутното трудово възнаграждение на служителя възлиза на
2 167, 79 лв., а чистата сума за получаване, след приспадане на осигуровки
и ДОД на сумата от 1 699, 30 лв., както следва: 475, 98 лв. за месец юни
2016г., 478, 80 лв. за месец юли и месец август 2016г. и 265, 72 лв. за месец
септември 2016г.
Съдът, като съобрази направеното признание, подкрепено с ангажираните
доказателства приема, че работодателят не е изпълнил основното си задължение да
заплаща възнаграждение за положен труд, поради което дължи нетното трудово
възнаграждение в размера, посочен от експерта, а предявеният осъдителен иск
основателен в пълния му претендиран размер от
1 699, 30 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ
В първото съдебно заседание процесуалният представител на П. ЕООД признава,
че работодателят дължи на служителя обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 20 работни дни от 2014г., за 20 работни дни от 2015г. и за 15 работни
дни от 2016г., но е и в претендирания от ищеца размер.
В съдебно заседание, експертът по допуснатата ССчЕ
посочва, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни
дни от 2014г. възлиза на 555, 27 лв., за 20 работни дни от 2015г. в размер на
555, 27 лв., а това за 15 работни дни от 2016г. на сумата от 416, 65 лв.
Като съобрази направеното признание, подкрепено с ангажираните
доказателства съдът приема, че искът по чл. 224, ал. 1 КТ е доказан по основание
и размер.
Работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
всяка една от посочените години в размера, съобразно изготвеното заключение, а
предявеният осъдителен иск основателен в пълния му претендиран
размер от 1 526, 99 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора в полза на ищцовата
страна В.Х. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответната страна П. ЕООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна разноски в размер на 209, 05 лв., от
която 129, 05 лв. държавна такса по предявените искове и 80 лв. депозит за
изготвяне на ССчЕ, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
По насрещния иск с
правно осн. чл. 59 ЗЗД
При служебна справка в деловодната програма на ВРС, съдът установи, че в
производството по ч.гр.д. 16788/2012г. по описа на Районен съд – Варна в полза
на заявителя Т.Б.А.К.ЕАД е издадена
заповед 9177/19.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
В.Х. за заплащане на сумата от
1 974, 11 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 11.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението в съда-16.11.2012г., до окончателното
изплащане на задължението, договорна
лихва в размер на 210, 79лв. за периода от 21.12.2011г. до 20.07.2012г., обезщетение
за забава в размер на 23, 64лв. за
периода от 21.12.2011г. до 20.07.2012г. и сторените по делото съдебно –
деловодни разноски от 316, 68 лв.
Поради не подаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в полза на
заявителя е издаден изпълнителен лист.
По молба на взискателя Т.Б.А.К.ЕАД, въз основа на издадения в производството
по ч.гр.д. 16788/2012г. на Районен съд - Варна, е образувано изпълнително
производство по изп. дело 20137160400325 по описа на
ЧСИ Н.Г., с район на действие Окръжен съд – Варна.
В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до П. ЕООД, който запор върху трудовото
възнаграждение се смята наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който
му е връчено съобщението, на осн. чл. 450, ал. 3 вр. чл. 507 ГПК.
За времето от 03.02.2014г. до 20.09.2016г. третото задължено лице П. ЕООД е
внасяло ежемесечно по сметка на съдебния изпълнител дължимата от него сума,
извършвайки удръжки от трудовото възнаграждение, съобразно чл. 446, ал. 1 ГПК.
Фактът, че третото задължено лице е внасяло дължимите суми, изпълнявайки
задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК, съдът намира за установен и от
представеното извлечение от банкова сметка *** П. ЕООД за периода от
01.01.2014г. до 28.11.2016г. /л. 33/.
Като основание за извършените преводи е посочено „Запор върху работна
заплата – В.Х. - ИД 20137160400325” по описа на ЧСИ Н.Г..
Този факт съдът приема за безспорно установен и от удостоверение по изп. дело 20137160400325 по описа на ЧСИ Н.Г. от
02.12.2016г., в което съдебният изпълнител е удостоверил, че въз основа на
наложен запор върху вземания по изп. дело е постъпила
сумата от 3 583, 18 лв., представляваща удръжки от трудовото
възнаграждение.
В постъпилата сума е погасено задължение на длъжника В.Х. за главница,
договорна лихва, обезщетение за забава и разноски в заповедното и
изпълнителното производство.
Ответникът П. ЕООД поддържа, че е заплатил сумата от 3 518, 18 лв., с
която дружеството е обедняло, погасявайки, чрез плащане задължения на В.Х. по изп. дело 20137160400325 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано
по молба на взискателя и издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 16788/2012г. на ВРС, в резултат на което длъжника по изпълнението се е
обогатил за периода от 03.02.2014г. до 20.09.2016г.
За установяване твърденията на ищеца по насрещния иск, че е заплатил
търсената сума, с която е обеднял за сметка на В.Х., погасявайки задълженията
му по изп. дело 20137160400325, вместо да извършва
удръжки от трудовото му възнаграждение, е допусната ССчЕ,
изготвена въз основа на документите по делото, без извършване на справки в
счетоводството на търговеца, поради неоказано от страната съдействие.
Позовавайки се на извлечението от банкова сметка *** П. ЕООД експертът е
заключил, че за времето от 03.02.2014г. до 20.09.2016г. работодателят е
превеждал суми по банкова сметка ***вание „Запор РЗ В.Х.,
ИД 20137160400325”.
Поради неоказано съдействие, експертът не е в състояние да отговори на
въпроса по какъв начин са отразени в счетоводството на П. ЕООД направените от
работодателя удръжки от нетното трудово възнаграждение на служителя.
По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. При
липса на такова доказване, съдът следва да приеме като неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти.
Като съобрази правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема, че ищецът по насрещния иск П. ЕООД не е установил
при условията на пълно и главно доказване своето обедняване, обогатяването на ответната
по иска страна и причинната връзка между тях.
Ангажираните доказателства категорично установяват, че в изпълнение на
задължението си, произтичащо от чл. 508, ал. 3 ГПК третото задължено лице е
внесло дължимите от него суми, извършвайки удръжки от трудовото възнаграждение
на В.Х. за погасяване на собственото му задължение по изп.
дело 20137160400325 за удовлетворяване вземанията на взискателя.
Доказателства установяващи, че преведената сума от 3 518, 18 лв. не
съставлява удръжки от трудовото възнаграждение на В.Х., а е принадлежала на
дружеството, не са ангажирани от страната, чиято е и тежестта на доказване,
поради което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на предявяването му – 14.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответника В.Х. по
насрещния иск. Доколкото доказателства установяващи извършване на такива не са
представени, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1 699, 30 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и
тридесет ст./, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
времето от месец юни до месец септември /вкл./ 2016г., както следва: 475, 98
лв. за месец юни 2016г., 478, 80 лв. за месец юли и месец август 2016г. и 265,
72 лв. за месец септември 2016г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 14.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА П. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1 526, 99 лв. /хиляда петстотин двадесет и шест лева и деветдесет
и девет ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, както следва: 555, 27 лв. за 20 работни дни от 2014г., 555, 27 лв. за
20 работни дни от 2015г. и 416, 45 лв. за 15 работни дни от 2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
224, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. ЕООД, *** срещу В.В.Х., ЕГН **********,***
иск за заплащане на сумата от 3 518,
18 лв. /три хиляди петстотин и осемнадесет лева и осемнадесет ст./, представляваща
сума, с която дружеството е обедняло, погасявайки, чрез плащане задължения на В.Х.
по изп. дело 20137160400325 по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувано по молба на взискателя АПС Б.Б.ООД и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 16788/2012г.
на ВРС, в резултат на което длъжника по изпълнението се е обогатил за периода
от 03.02.2014г. до 20.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба – 14.12.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Х., ЕГН **********,*** сумата от 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 209, 05 лв. /двеста и девет лева и пет ст./,
представляваща дължими разноски, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: