Присъда по дело №163/2020 на Районен съд - Котел
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 20 октомври 2021 г. (в сила от 19 май 2022 г.) |
| Съдия: | Йовка Желязкова Бъчварова |
| Дело: | 20202210200163 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия С. Д. Д. е повдигнато обвинение, затова че на
15.05.2020 г. в град Котел управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“ модел
316 с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 1,80 на хиляда, установено по надлежния ред – химическа експертиза
протокол № 67/19.05.2020г, след като е осъден с влязла в сила на 10.05.2018 г.
присъда – определение от 10.05.2018 г. по НОХД № 2052/2018 г. на РС Бургас
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.343б, ал.2 от НК.
След приключване на съдебното следствие, представителят на РП
Сливен поддържа обвинението. Счита фактическата обстановка за безспорно
доказана и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален
размер – една година лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно и
глоба в размер на 500 лв. Моли да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една година.
В хода на съдебното следствие подсъдимият се явява заедно с
упълномощен защитник – адв. М.Б. от АК Ямбол.
В хода на устните състезания адв. Б. моли за постановяване на
оправдателна присъда. Твърди, че в хода на досъдебното производство били
допуснати многобройни съществени нарушения при събиране на
доказателствата, както и на правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Оспорва се, че подс. Д. е
управлявал автомобила, твърди че е употребил алкохол 10 минути след като
автомобила бил спрян пред квартирата му. Твърдят се нарушения на
процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство,
изразяващи се в нарушения при събиране на доказателства – приложената
разпечатка за дрегера не е този, с който е изследван, в постановлението за
назначаване на експертизата не било посочено какъв материал да се използва,
липсвал изричен протокол за предаване на кръвната проба в ОДМВР Сливен.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да го признае за
1
невиновен по повдигнатото му обвинение, защото не бил управлявал
автомобила пиян. В своя защита изтъква и аргументи от медицински характер
– представя епикризи за туморна формация на мозъка.
Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по делото,
намира за установено следното:
Подсъдимият С.Д. работел в град Котел и живеел на квартира в града.
На 15.05.2020 год. бил на гости на позната в града със свои приятели –
свидетелите И. Г. Н. и И. Н. Й.. Вечерта след 23.00 часа подсъдимият и
двамата свидетели решили да се прибират. Св. И.Н. бил със собствения си лек
автомобил марка „БМВ“ модел 316 с рег. № ********. Свидетелят бил
употребил алкохол и не искал да се качват на лекия автомобил. Тогава
подсъдимият, който също бил употребил алкохол, заявил, че ще кара той, тъй
като него го познават. Тримата се качили на лекия автомобил, като
подсъдимият седнал на мястото на шофьора и привел колата в движение. С
автомобила се придвижили до квартирата на подсъдимия, която се намирала
на ул. К. Г. М. №*.
След като подсъдимият тръгнал от дома, където са били на гости,
неустановено по делото лице се обадило по телефона на св. Р.Т. – служител в
РУ Котел, който бил дежурен заедно със св. Я.Х. по охрана на обществения
ред, че три лица от град Ямбол обикалят града с лек автомобил БМВ, сиво на
цвят, като водачът управлявал след като бил употребил алкохол. Двамата
свидетели били на работа и патрулирали из града със служебния автомобил.
След няколко минути свидетелите Х. и Т., които правили обход по ул. Л. К.,
до моста на пресечката за местността Чуторка, видели автомобил да се движи
по ул. К. Р., който се спускал в посока към гимназията. След като пресякъл ул.
Изворска, автомобилът завил по ул. К. Г. М.. Полицейският автомобил
веднага тръгнал по ул. Разбойна, която е успоредна на К. Р. и с включени
светлини тръгнали към ул. К. Г. М.. След около 5 минути стигнали до
пресечката и видели лекия автомобил спрян пред дом № *. Полицейският
автомобил завил по улицата и спрял плътно до лекия автомобил, в
противоположната посока. След като слезли от служебния автомобил,
служителите на РУ Котел установили, че подсъдимият е на шофьорската
седалка. Свидетелите разпознали подсъдимия, тъй като той работел в
заложната къща и им бил познат по физиономия. Поискали му документите и
2
документите на автомобила. Подсъдимият отказал да представи личните си
документи, а св. И. Г. Н., който бил на предната седалка, представил своите
документи и документите на автомобила. Другият пътник в автомобила св.
И.Н. Д. също предоставил своите документи за самоличност. На двамата
служители им направило впечатление, че подсъдимият се държи неадекватно
и се усъмнили, че е употребил алкохол или наркотични вещества. Обадили се
на дежурния по РУ да изпрати автоконтрольор да извърши проверка и да
вземе отношение. След около 20 минути на място пристигнал св. Б.В. – мл.
автоконтрольор, който бил на разположение. Св. В. поканил подсъдимия да
бъде изпробван с техническо средство, но той отказал. След това
Служителите на РУ го поканили в Управлението. Подсъдимият се съгласил
да отиде в полицейското управление. Там св. Б.В. –извършил проба с
техническо средство Дрегер Алкотест 7410 ARRK-0187. Техническото
средство отчело 1.52 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух.
Св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение фабр. №
737583 и талон за медицинско изследване фабр. № 0037826, в който вписал
резултатите от изследването с техническото средство. Подсъдимият отказал
да подпише акт за установяване на административно нарушение и да получи
препис от него. Подсъдимият вписал в талона, че не приема показанията на
техническото средство и получил талона в 01:00 часа.
Свидетелите полицаи отвели подсъдимия до ЦСМП Котел, където св.
Т.Д. – медицински фелдшер, взел в 01:15 часа вече на 16.05.2020 г. кръв от
подсъдимия за извършване на лабораторно изследване. Запечатал пробите в
две вакуумни епруветки, облепил ги с лейкопласт, който надписал с данните
на подсъдимия, дата и часа на вземане на пробите, поставил ги в специална
опаковка, на която поставил стикерите и ги сложил в специален хладилник за
биопроби. След вземане на кръвта, съставил протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози (приложение № 4 към чл.14, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г). Попълнил всички относими към случая графи,
касаещи състоянието на подсъдимия. Провел разговор с подсъдимия, който
бил отзивчив и съдействал при вземане на кръвните проби и съставянето на
протокола. В протокола св. Д. отразил следното : подсъдимият е съобщил, че
е употребил 3-4 литра бира от 20:30 до 24:00 часа на 15.05.2020г.; не е
съобщил субективни оплаквания; усеща се мирис на алкохол; не са
3
установени абстинентни явления; със запазена координация; не е установено
неволево хоризонтално или вертикално ритмично движение на очите;
адекватно поведение; установен словесен контакт; подсъдимият съобщил, че
през последните 24 часа бил употребил лекарства за високо кръвно; съобщил
за тумор в мозъка; 100 кг телесна маса; запазил равновесие при затваряне на
очите; отрекъл да е употребявал наркотични вещества. Протоколът бил
подписан от св. Д. и подсъдимия, който бил отведен обратно в полицейското
управление.
На 18.05.2020г. кръвната проба била предадена на М. К. експерт НТЛ
РУ Котел, който заедно с талона и протокола ги предал на св. М.П. – експерт
при НТЛ при ОД на МВР Сливен.
На 19.05.2020г. в.л. П. – експерт към НТЛ – ОД на МВР Сливен
извършила лабораторно изследване на кръвната проба, съдържаща се в една
от вакуумните епруветки, използвайки газхроматографския метод.
Изследването е извършено в 09:30 часа. Била установена концентрация на
алкохол в размер на 1.80 промила. За изследването св. П. съставила протокол
за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол №
67/19.05.2020г. Втората епруветка св. П. запазила неотваряна и я сложила на
съхранение в хладилник.
С оглед породилата се версия, че подсъдимият е употребил алкохол
след като е спрял автомобила, с определение на съда е назначена експертиза:
какво количество мастика би следвало да изпие подсъдимият с оглед
доказаната с медицинското изследване концентрация на алкохол в кръвта.
В изготвената експертиза вещото лице д-р С. дава заключение, че
подсъдимият Д. би трябвало да е изконсумирал 443,94 мл мастика за времето
от 23,50 - 24,00 ч., т.е. за десет минути би трябвало да е изпил посоченото
количество мастика. Така би се получила концентрация на алкохол в кръвта
1,80 промила, каквато е установена при извършеното медицинско изследване.
Предвид несъгласието на защитника на подсъдимия с изчисленото количество
от вещото лице, което е използвало стандарт на мастика с концентрация на
спирт 40% е назначена допълнителна експертиза. Заключението на вещото
лице по втората експертиза е, че при концентрация на спирт в мастиката 47%,
подсъдимият би следвало да е изпил 399,3 мл мастика. На вещото лице е
поставена и задача – Възможно ли е установеното количество изпит алкохол в
4
00,10 ч. в показанията на дрегера да е 1,52 промила в издишания въздух, а в
01,15 ч., когато е взета кръвната проба, количеството алкохол в кръвта да е
1,80 промила. Вещото лице дава заключение, че е напълно възможно, тъй
като съдържанието на алкохол в кръвта винаги е по-високо от това в
издишания въздух, по причина, че резорбцията на алкохола продължава до
установяване на дифузно равновесие в тъканите, като този период трае около
час, час и половина.
В съдебно заседание с оглед показанията на св. В. съдът изиска от
Община Котел записите от камерите на общинската охранителна система,
поставени на различни места в град Котел. Установи се че записите се пазят
за определен срок и за 15.05.2020 г. не са налични.
За да установи горните факти, съдът обсъди целия събран по делото
доказателствен материал от гласни и писмени доказателствени източници.
Съдът обсъди и кредитира изцяло показанията на свидетелите Я.Х., Р.Т., Б.В.,
И.Н., И.Й. и Т.Д.. Подсъдимият не даде обяснения, като възражението срещу
обвинението се свежда до това, че не може да си позволи лукса да кара пиян.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейските служители Х.,
Т. и В. и на поисканите от защитата на подсъдимия Д. свидетели Н., Й. и П. са
непротиворечащи си и взаимно допълващи се. Свидетелите Н. и Й. са
категорични в показанията се, че именно подс. Д. е управлявал лекия
автомобил от мястото, където са били на гости до квартирата му, където е
била извършена проверката от полицейските служители. Различията в
показанията на полицейските служители относно часа на получаване на
съобщението за движещ се лек автомобил, управляван от лице, което е
употребило алкохол се дължат на изминалото време от извършване на
деянието и разпита им в съдебното следствие. Касае се за едно различие от
10-15 минути разлика за момента на получаване на съобщението, което е без
значение по делото. По делото е безспорно установено, че св.В. е бил
извикан да извърши тестване с Дрегер на подсъдимия, тъй като той е бил
автоконтрольорът, който извършил проба за наличието на алкохол в
издишания въздух на подсъдимия. Полицейският контролен орган е
използвал техническо средство „Дрегер 7410” с № 0187, което техническо
средство е отчело наличие на алкохол в кръвта на водача Д. с концентрация
1,52 промила. За годността на използвания Дрегер е представен протокол за
5
преминал проверка през м. март 2020 год. и годност 6 месеца, както и извадка
за пробата на подсъдимия, извършена на 16.05.2020 г. в 00:31 часа.
Съобразно Наредба № 1, полицейските служители са издали талон за
медицинско изследване, като са придружили подсъдимия до ЦСМП-Котел.
Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от
Наредбата, даването на кръвна проба за изследване не е задължение, а право
на водача. Съобразно цитираната разпоредба, при отказ на водача се приемат
отчетените показания от техническото средство. В случая обаче се приема
резултата от химическото изследване чрез газхроматографския метод, който е
отчел наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача 1, 80 промила.
Не се установиха нарушения или неспазване на процедурата по вземане
на кръвна проба, съхранението й и предаването й в ЦСМП. Видно от
показанията на св. Медицинския фелдшер Д., той е извършил преглед на
подсъдимия, като е снел от него данните, описани в протокола за медицинско
изследване – Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2., като е описано, че водачът е
употребил алкохол. Вземането на кръвта е извършено от компетентно лице,
взетите кръвни проби в специални епруветки се запечатвали веднага след
вземането им и съхранявали в специален хладилник. Предадени са на
съответен служител на полицията, който ги транспортирал. Тези показания
съответстват със заявеното от вещото лице М.П. - извършила химическото
изследване, която заявява, че получените кръвни проби са били съобразно
изискванията на наредбата- в запечатани епруветки със съответен стикер и
съответстващи номера на стикерите. Същата заявява също така, че при
съмнения в начина на съхранение или опаковката на кръвната проба, не би
приела и извършила изследване или би отразила съответните констатации. Но
в случая не установила нищо нередно и извършила изследването.
Съдът възприема в цялост и се доверява на изводите, залегнали в
експертизата от М.П., извършила лабораторното изследване на кръвта в хода
на досъдебното производство, която в съдебно заседание потвърди
заключението си. Съдът прие и се доверява на изводите и на двете
експертизи, извършени от д.р С.. Експертизите обосновано дават отговори на
поставените въпроси. Относно твърденията на защитника на подсъдимия, че в
постановлението за назначаване на експертиза не е посочен материалът, който
да се изследва, съдът счита, че не са нарушени правата на подсъдимия, при
6
положение че се предоставя кръвна проба се касае за изследване именно на
кръвна проба.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, прочетени и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство и на съдебното следствие. Протоколите по
чл.24, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. съдът цени и обсъжда като
писмени доказателства.
Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват
по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на
престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния
извод, че подсъдимият Д. е осъществил състава на чл.343б, ал.2 от НК.
Към момента на извършване на процесното деяние, подс. С.Д. е бил
осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - със определение за
одобряване на споразумение от 10.05.2018 г. по НОХД № 2052/2018 г. на
Районен съд- Бургас, влязло в сила на 10.05.2018 г., Д. е осъден на лишаване
от свобода за шест месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от 3 години. За това осъждане не е настъпила реабилитация -
престъплението по настоящото обвинение е извършено в изпитателния срок
по чл. 66 от НК. Ето защо, съобразно разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК
настоящото престъпление се явява при условията на специалната повторност
в цитираната разпоредба - а именно извършва престъпление, след като е
осъден вече за престъпление по ал.1 от чл. 343б от НК.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимият С. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – а
именно, на 15.05.2020 г. в гр. Котел, управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил „БМВ” модел 316, с регистрационен № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 1,80 на
хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена по газхроматографския
метод съдебно-химическа експертиза, след като е осъден за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК с влязлото в сила на 10.05.2018 г. определение зо одобряване
на споразумение 10.05.2018 г. по НОХД № 2052/2018 г. на Районен съд-
Бургас.
7
Подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ“ модел 316 с
рег. № ********, към момента, когато му е била извършена проверка от
полицейските служители. Времето и мястото на извършване на
престъплението също са установени по категоричен начин – малко след 23:30
часа на 15.05.2020г. в град Котел.
Към посоченото време подсъдимият е шофирал с концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда, установена по надлежния ред. Надлежният ред е
този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в приложимата ù редакция към ДВ, бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., след като е осъден с влязло в сила
определение за извършено по чл.343б, ал.1 от НК престъпление. Тъй като
подсъдимият оспорил показанията на техническото средство, му бил издаден
талон за извършване на медицинско изследване по правилата на чл.6, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Съдът не установи някакви нарушения на правилата за извършване на
медицинското изследване и вземането на кръвните проби, регламентирани в
чл.11-22 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Лабораторното изследване е
извършено в НТЛ при ОД на МВР Сливен от в.л. М.П., при което изследване
е установена концентрация на алкохол в размер 1.80 на хиляда.
Лишени от основания са възражения за допуснати нарушения на
правилата във връзка с извършване на проверката с техническо средство, тъй
като показанията му биха били възприети като величина на алкохолната
концентрация в хипотезата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1, каквато в случая не е
налице. Дали първоначално или в последствие са приложени протоколите за
техническото средство Дрегер е без значение, щом концентрацията на
алкохол в кръвта е била определена посредством най-сигурния метод, а
именно лабораторно изследване.
Как подсъдимият се е повлиял от поетия алкохол, какви са били
неговите субективни усещания и как е изглеждал на околните, е без значение
за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК (решение № 42
от 08.02.2010г. на ВКС по н.д. № 741/2009г., ІІІ н.о.).
Съдът приема, че деянието е извършено виновно под форма на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът не възприема версията на защитника на подсъдимия, че той е
8
употребил алкохол след като автомобила е бил спрян, тъй като счита, че е
невъзможно в рамките на 5-10 минути да е изпил 400 гр. мастика. Ако той
беше изпил такова количество алкохол за толкова кратко време, показанията
на Дрегера биха били много по-високи, тъй като алкохола би бил в
издишания от него въздух.
Престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е против транспорта, което има
за обект нормалната и безаварийна транспортна дейност, която е такъв
специфичен обект, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой
лица. В принципен план, този тип деяния са със завишена степен на
обществена опасност, предвид широкото им разпространение и обществената
нетърпимост към тях, което само по себе си не изключва а приори
приложението на чл.9, ал.2 от НК и за тях. Установява се по делото обаче, че
в конкретния случай подсъдимият е управлявал автомобила си в пияно
състояние през централните улици на град Котел и опасността от ПТП, било с
пешеходец, било с МПС, е била реална. Нарушението на правилата за
движение по пътищата не е инцидентно и не и изолиран случай в поведението
на подсъдимия, в битието му на водач на МПС. Прочитът на справката от
КАТ сочи, че за времето от 2012г. до 2020г. е санкциониран с осем
наказателни постановления и седем фиша. Предвид изложеното съдът счете,
че извършеното от подсъдимия деяние се отличава с типичната степен на
обществена опасност на този вид престъпления.
По изложените съображения съдът намира, че са налице обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, в
извършването на което е обвинен подс. Д..
При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени по
справедливост обществената опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съгласно изискванията на закона - чл.54 от НК. Не са налице такива
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено от закона да
се явява несъразмерно тежко.
За престъплението на чл.343б, ал.2 от НК се предвиждат наказания
лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лева.
9
Съдът прецени, че следва да наложи на подсъдимия наказание една година
лишаване от свобода, което дори и в минимален размер, е достатъчно
сериозно по продължителност, явява се адекватно на тежестта на
извършеното и е в състояние да реализира в пълнота целите на
индивидуалната и генералната превенция, очертани в чл.36 от НК.
Извършване на настоящото престъпление в изпитателния срок на
предходно наложено наказание препятства обсъждане на възможността за
приложението на чл.66 от НК, поради което наказанието следва да се изтърпи
ефективно.
Съдът е пропуснал да наложи кумулативно предвиденото наказание
глоба,предвиден в чл. 343б, ал.2 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието
шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2052/2018г. на РС
Бургас, изтърпяването на което е било отложено за три години изпитателен
срок, тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок,
който е започнал да тече на 10.05.2018 г.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, съдът определи първоначален общ на изтърпяване
както на наложеното за настоящото престъпление наказание от една година,
така и за приведеното в изпълнение наказание от шест месеца, тъй като
престъплението, за което беше осъден подсъдимият с настоящата присъда, е
умишлено, извършено е в изпитателния срок, за което е отложено
изтърпяването на друго наказание, което съдът приведе в изпълнение и
разпореди да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания не надвишава
две години.
При съобразяване с изложените по – горе обстоятелства, както и със
задължителните указания по прилагане на закона, дадени в ТР № 61 от
30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от право да управлява
МПС за срок от две години.
По правилата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
733.84 лева, представляващи направени в хода на съдебното следствие
разноски, както и по сметка на ОД на МВР Сливен – сумата 165.50 лева,
представляващи направени по досъдебното производство разноски.
10
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :...........................
11