Решение по дело №24/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20192300100024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                               20.12.2019 год.         гр.Ямбол

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , VІІ-ми граждански състав, в открито съдебно заседание проведено на 20 ноември 2019  година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИНА КИРОВА

 

секретар:  Л.Р., 

като разгледа докладваното от съдия  Мартина Кирова

гражданско дело №  24 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:        

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване искове с правно основание чл.95б ал.1 т.1 от Закона за авторското право и сродните му права, чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП и чл.95 вр.с чл.95а ал.1 т.1 от ЗАПСП.

Ивициирано е по искова молба, подадена от „ИМЕОН СОФТУЕР” ООД-гр.София, с ЕИК *********, представлявано от Т.К.Г. в качеството му на Управител, чрез пълномощника - адв.В.И. ***, представлявана от А. К. К.в качеството му на Кмет, с която са заявени следните искови претенции: - да се установи нарушаване от страна на ответника на авторски права на ищцовото Дружество върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, софтуерен модул „Местни данъци и такси"; за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на авторския продукт и за осъждане на ответника да заплати на ищцовото Дружество сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на авторски права на ищеца върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, софтуерен модул "Местни данъци и такси", ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда - 22.01.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Обстоятелствата на които ищцовото Дружество основава исковите претенции са следните: Твърди се, че „ИМЕОН софтуер"ООД е автор на интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, която се състои от модули, един от който е софтуерен модул „Местни данъци и такси", автоматизиращ дейностите, извършвани в общински отдел „Местни данъци и такси" по силата на ЗМДТ и местната нормативна уредба на територията на общината. По силата на сключен между страните по делото Договор № Д - 526 от 11.10.2013 г. ищцовото Дружество като прехвърлител е предоставил на ответната Община като приобретател, право на ползване върху софтуерен модул „Местни данъци и такси" като в Приложение 2 към посочения договор е уточнена технологията на внедряване. Наред с внедряването на посочения модул, за който са отстъпени правата на ползване, съгласно чл.2 т.3 от Договора, ищцовото Дружество е поело задължение да извършва техническа поддръжка на софтуера в рамките на 1 година от датата на сключване на договора. Излага се в обстоятелствената част на иск.молба, че този срок е продължаван съответно до 11.10.2017 г. - с Договори № Д-636/16.10.2014 г. (чл.16 и 17); № Д-875/09.10.2015 г. (чл.16 и 17) и №Д-823/10.10.2016 г. (чл.16 и 17). Считано от 12.10.2017 г. облигационните отношения между страните по делото са прекратени като причината за това, освен изтичането на срока на действие на договора, е и обстоятелството, че ответникът е взел решение да преустанови ползването на ИМЕОН и да премине към работа с друга информационна система - Матеус, за която се сочи, че към настоящия момент е инсталирана на сървъра на ответната Община Стралджа, но се твърди, че създадената чрез ИМЕОН база данни е пренесена в Матеус.

В иск.молба се възвежда, че след прекратяване на договорните отношения, ишецът нееднократно устно и писмено е отправял искания до ответната община за предоставяне на достъп до сървъра, по изградения VPN канал, за да може да деинсталира ИМЕОН, модул „Местни данъци и такси", в отговор на което е получил писмен отказ с обяснение, че сървърът и всички машини, на които е инсталиран софтуера са форматирани, но не и че информационна система ИМЕОН е деинсталирана от сървъра. Навяват се и доводи, че въпреки, че към настоящия момент общински отдел „Местни данъци и такси" на Община Стралджа обработва документацията с информационна система Матеус, в процеса на дейностите, извършвани от общината, тя ползва и ИМЕОН, модул „Местни данъци и такси". Твърди се, че тъй като системите ИМЕОН и Матеус са различни, прехвърлените данни са претърпели трансформация, за да може Матеус да ги визуализира съгласно неговите настройки. Предвид на това според ищеца, въпреки прекратените търговски отношения между страните, ответната Община се явява ползвател на софтуера, без да има правно основание за това и въпреки изричното противопоставяне на автора, което обстоятелство нарушава авторските права на ищцовото Дружество.

По отношение на размера на претендираното обезщетение ищцовото Дружество излага доводи, че с оглед на възведеното в разпоредбата на чл. 95а, ал.1 т.1 от ЗАПСП, справедливият размер на обезщетението се явява сумата от 15000 лева, тъй като това е обичайното възнаграждение, което ищеца получава за предоставяне правото на ползване върху софтуерен модул „Местни данъци и такси" от страна на общините. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по делото и адвокатски хонорар. Съобразно процесуалните правила с иск.молба са представени писмени доказателства и са заявени доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът - ОБЩИНА СТРАЛДЖА, представлявана от А. К. К. в качеството му на Кмет, чрез пълномощника си - адв.А. К.от АК-Ямбол, е депозирал писмен отговор, в който е заявено становище, че исковете макар и да са допустими доколкото са подадени от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес от предявяването им, се оспорват изцяло по основание и размер. В отговора си ответната община заявява, че не оспорва обстоятелството, че е ползвала посоченият в иск.молба продукт на ответника, съгласно сключените между страните цитирани в иск.молба договори, като считано от 12.10.17г. договорните отношения между страните са прекратени. Заявено е оспорване на всички останали твърдения, изложени в исковата молба, като се твърди, че същите не отговарят на обективната истина. Сочи се, че реално община Стралджа е преустановила ползването на продукта „ИМЕОН" три дни преди официалното прекратяване на договора, като не работи с този продукт от 09.10.17г., когато стартира работата с програмен продукт „Матеус" - собственост на „Информационно обслужване" АД и до настоящия момент по никакъв повод повече, не е ползвала „ИМЕОН". От 09.10.17г. и до сега, община Стралджа ползва единствено програмния продукт „Матеус" съгласно сключен договор с Министерство на финансите. В отговора си ответникът сочи, че практически е невъзможно да ползва едновременно и двата продукта както се твърди в обстоятелствената част на иск. молба, тъй като продукта „Матеус" работи под операционна система „Линукс", а продукта „ИМЕОН" под операционната система „Уйндоус", като и двете операционни системи са несъвместими. Сочи се, че продукта „Матеус" действително е разположен на същата техническа инфраструктура, ползвана преди това за продукта „ИМЕОН", но след прекратяване на ползването на този продукт, сървърът е форматиран, като всички данни са изтрити и е инсталирана операционна система „Линукс", за да се използва за инсталиране на „Матеус".Твърди се, че всички софтуери и модули на „ИМЕОН" са деинсталирани и не се ползват от община Стралджа, след прекратяването на договора с дружеството. Предвид на тези си съображения, ответната община прави искане за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявена е претенция за присъждане на направени по делото разноски. Взето е становище по доказателствените искания на ищеца. Съобразно процесуалните правила с писмения си отговор ответникът е представил писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото Дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана е молба чрез пълномощника - адв.И. от САК с вх. № 6229 от 19.11.2019г., с която е заявено искане ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на ищцовото дружество и е взето отношение по депозираната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като са поставени два въпроса към вещото лице и в случай на положителен отговор на така поставените въпроси към вещото лице, е заявено поддържане на направеното с исковата молба доказателствено искане за допускане на гласни доказателства.

За ответната Община Стралджа, редовно призована, в съдебно заседание се явява пълномощника - адв.К. от ЯАК, която от името на представлявания заявява оспорване на исковата молба и поддържане на депозирания по делото писмен отговор с изложените в него доводи и искане. В хода на устните състезания, процесуалният представител на ответната община по изложени доводи и съображения, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, ОС-Ямбол намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че между страните по делото е сключен на 11.10.2013г. Договор №Д-526, по силата на който ищецът - „ИМЕОН софтуер“ООД в качеството на прехвърлител се е задължил да предостави на ответната Община Стралджа в качеството й на приобретател правото на ползване върху софтуерен модул „Местни данъци и такси“, който по смисъла на чл.1 ал.2 от договора е част от интегрирана информационно система за управление /ИИСУ/ на община - ИМЕОН, представляващ авторска разработка на прехвърлителя и попадащ изцяло под защитата на ЗАПСП, чрез който да се автоматизират дейностите, извършвани в общинска дирекция „Местни данъци и такси“ по силата на ЗМДТ и местната нормативна уредба на територията на Община Стралджа. По силата на чл.2 т.3 от договора ищцовото Дружество е поело задължение да извършва техническа поддръжка на посочения по-горе модул - предмет на договорното правоотношение, в рамките на 1 /една/ година от датата на подписване на договора, т.е. от 11.10.2013г., съгласно описанието в Приложение №2 /непредставено по делото/. В чл. 4, ал. 2 е записано, че стойността на изпълнение предмета на договора е 14 990 лв. без ДДС. Срокът на действие на договора е  продължен по силата на чл.16 и чл.17 от сключени впоследствие между същите страни Договори - №Д-636 от 13.10.2014г., №Д-875 от 09.10.2015г. и №Д-823 от 10.10.2016г., т.е. до 11.10.2017г.  

След прекратяване на договорните отношения между страните по делото с писмо изх. №ИСОО1136 от 23.11.2017г., адресирано до Кмета на ответната Община Стралджа, А.К., връчено на 24.11.2017г., ищцовото Дружество по силата на чл.19 от Договор №Д-823 от 10.10.2016г. /“При прекратяване на договора, всяка от страните се задължава в срок до 10 /десет/ дни, считано от датата на получаване на искането, да върне на другата страна по договора цялата информация, която й е била предоставена във връзка с и/или в изпълнение на предмета на договора, ведно с носителите, на които е била предоставена, както и всички направени копия.“/, е поискало от ответната Община, в срок до 5 дни от датата на получаване на писмото, да му бъде предоставен достъп до ИИСУ  ИМЕОН за деинсталирането й. Със същото писмо ответникът е уведомен, че в противен случай действията на ответната община ще бъдат тълкувани като такива, насочени към неоснователно обогатяване, за което ще бъдат предприети необходимите процесуални действия за присъждане на обезщетение, в т.ч. и обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи.

В отговор на горе цитираното писмо, ответната Община Стралджа, с писмо с вх.№ИСОО1142 от 01.12.2017г., е уведомила ищцовото Дружество в отговор на цитираната разпоредба на чл.19 от  Договор №Д-823 от 10.10.2016г., че между страните не е налице подписан приемо-предавателен договор за предоставяне на информация на какъвто и да било носител, като информация е предоставена само и единствено от Община Стралджа - база данни МДТ, собственост на общината, за да се интегрира в ИИС ИМЕОН в техническа среда на сървър, собственост на общината съгласно чл.3 от договора. Със същото писмо ответникът е уведомил ищеца, че след прекратяване ползването на ИИС ИМЕОН, сървърът, който е собственост на ответната община е форматиран, всички данни са изтрити и се използва за други нужди на общината. По отношение на искания от ищцовото Дружество достъп до масивите на Община Стралджа, е заявено, че такъв не би могъл да се осигури на фирма, с която общината няма сключен договор, тъй като се касае до достъп до конфиденциална информация, включително съдържаща и представляваща данъчна тайна.

В подкрепа на заявеното с отговора от страна на ответника е приложено към отговора му надлежно заверено за вярност с оргинала копие от Договор за внедряване на модул „Местни данъци и такси“ №Д-1003/12.10.2017г., сключен между ответната Община Стралджа и „Информационно обслужване“АД-клон Сливен, по силата на който страните са постигнали договореност за периода от 09.10.2017г. до 11.10.2017г. посоченото АД да изпълни дейностите, изрично визирани в чл.1 от договора дейности и услуги, в т.ч. и „внедряване на последната актуална версия на софтуера за администриране на местни данъци и такси, собственост на Министерство на финансите, включваща и всички усъвършенствани и нови функционалности към момента на внедряването, а именно модул „Местни данъци и такси“ към ИСО в Общината“. От приложените към този Договор 4 /четири/ на брой Приемо-предавателни протоколи, надлежно описани и посочени в съдържанието на даговора като неразделна негова част, се установява, че към датата на подписване на посочените протоколи, а именно - 11.10.2017г. е завършило внедряването на ИСО-модул „МДТ“ в община Стралджа.

По искане на ищцовото Дружество е допуснато изслушване по делото на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е възложено на инж.И.И.У., което като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по надлежен ред и начин, се възприема от настоящия съдебен състав. В отговор на поставените му задачи, вещото лице освен проучване на материалите по делото, е направил необходимите справки при ищеца и ответника, извършил е обследване на работните станции (компютрите) на отдел „Административно - правно и информационно обслужване" /“АПИО“/ при Община Стралджа, запознал се е с  продукта „Матеус", собственост на Министерство на финансите, разработен от "Информационно обслужване" АД, работещ на работните станции (компютрите) на отдел „АПИО" при Община Стралджа и е обследвал сървъра на отдел „АПИО" при Община Стралджа - HP Proliant ML350. В заключението си в.л.У. е отразило констатираното, че  ИМЕОН, софтуерен модул „Местни данъци и такси" използва технология клиент-сървър, като сървърната част работи под управлението на операционна система Microsoft Windows Server 2008 R2 и ползва база данни, създадена чрез MS SQL server. На сървъра на отдел „Административно - правно и информационно обслужване" при Община Стралджа, който е HP Proliant ML350, с инв. ном. 24000120 и SN:CZ2447092V, експертът е установил, че работи друга операционна система - Linux, за която не съществуват дистрибуции на MS SQL Server. Въз основа на извършеното проучване в.л.У. е заключило, че  PostgreSQL е базата данни, с която работи сървърът на информационната система „Матеус", ползвана в момента от отдел „АПИО" на ответната Община Стралджа. Вещото лице е отразило в заключението си, че клиентските части и на двата софтуера работят под управлението на операционна система Microsoft Windows като за работните станции (компютрите, 6 бр. IBM Think Centre / Lenovo Think Centre и други производители на компютри, съвместими с IBM PC архитектура) в отдел „АПИО" на Община Стралджа се използва Microsoft Windows ХР. За клиентската част на информационната система „Матеус", ползвана в момента от посочения отдел при ответната община, вещото лице е констатирало, че се използва Web Browser, в случая - Mozila FireFox. В отговор на поставените му въпроси, в.л.У. въз основа на извършените проучвания на работните станции (компютрите), следващи указанията на разработчика за разпознаване на структурата и откриване на особени признаци на продукта, е заключил, че ИМЕОН, софтуерен модул „Местни данъци и такси" е заличен от сървъра на ответната Община Стралджа и е деинсталиран от работните станции на общината. Констатирано е, че процесният продукт е бил ползван в периода от 10.10.2016г. до 11.10.2017г., т.е. преди внедряването на новия продукт Матеус - модул „Местни данъци и такси" към ИСО, което е завършило в периода от 09.10.2017г. до 11.10.2017г., след което до настоящия момент не е било възможно ползването му. Ответната община понастоящем за дейностите по администриране на местните данъци и такси ползва продукта Матеус - Модул „Местни данъци и такса“ към ИСО, собственост на Министерство на финансите. Вещото лице в заключението си категорично визира, че не е възможно технически едновременното ползване и на двата програмни продукта на сървъра на ответната Община Стралджа.

При изслушване заключението на вещото лице - инж.У. в хода на провелото се на 20.11.2019г. о.с.з., в отговор на поставени му от ищеца в писмена форма с молба  с вх. № 6229 от 19.11.2019г. въпроси, е заявил, че не е установявал дата на заличаване на процесния продукт от сървъра на ответната  община Стралджа и такава няма как да бъде установена предвид именно заличаването на продукта. За такава според експерта би следвало да се приеме датата - 11.10.2017г., на която е приключило с приемо-предавателен протокол от 11.10.2017г. внедряването на сървър HP Proliant ML350 с операционна система Microsoft Windows Server 2008 R2,  от „Информационно обслужване“АД на   продукта Матеус - програмен модул „Местни данъци и такси“. Към този момент информацията на сървърната част на ИМЕОН - софтуерен модул „МДТ“, е била унищожена по технологична необходимост чрез форматиране на харддисковете   на сървъра. Според вещото лице след като сървъра не притежава функционалността на ИМЕОН няма как да бъде използван този продукт, който е заличен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния начин: - иск по чл.95б. ал. 1. т. 1 от ЗАПСП - за признаване за установено нарушаване от страна на ответника на авторски права на ищцовото Дружество върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, софтуерен модул „Местни данъци и такси"; иск по чл. 95б. ал. 1. т.2 от ЗАПСП - за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на авторския продукт и иск по чл.95 вр.с чл. 95а, ал.1 т.1 вр.с чл.95 ал.3 и ал.4 от ЗАПСП – за осъждане на ответника да заплати на ищцовото Дружество сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на авторски права на ищеца върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, софтуерен модул "Местни данъци и такси", ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда – 22.01.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

По исковите претенции по чл.95б. ал. 1. т. 1 от ЗАПСП и по чл. 95б. ал. 1. т.2 от ЗАПСП:

Първият от така предявените искове е специален установителен иск, уреден в ЗАПСП. Съгласно чл. 95б, ал.1 т.1 от ЗАПСП носителят на нарушено авторско право може да иска по съдебен ред установяване на факта на нарушението му, а  нарушение по см. на чл.95б от ЗАПСП е всяко използване на произведение, без носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, да е дал разрешение.

С доклада си по чл.146 от ГПК съдът е посочил, че при определената правна квалификация на предявените искове е необходимо провеждане на пълно и главно доказване, при доказателствена тежест за ищеца, за наличието на следните предпоставки: 1/ че ищецът притежава авторските права върху процесния софтуерен продукт като защитим обект на авторското право и 2/ ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението - обект на авторско право.

В исковата молба са изложени твърдения за наличие на авторски права върху закрилян от закона обект по смисъла на чл.3, ал.1 т.1 от ЗАПСП (софтуерен модул „Местни данъци и такси" като част от интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН,) в полза на ищеца - юридическо лице. В обстоятелствената част на иск.молба обаче липсват изложени фактически обстоятелства, както и приложени съотносими писмени доказателства, въз основа на които може да бъде направен релевантен извод за определяне на активната му процесуална легитимация, т.е. че юридическото лице е от кръга лица, на които законът дава правото да завеждат искове за защита на авторски права. Дружеството не би могло да бъде автор /тъй като такъв би могло да бъде само физическо лице, съгласно чл.5 от ЗАПСП/, а липсват твърдения, както и доказателства, че същото е носител на авторско право на някое друго основание, предвидено в закона или, че на същото е отстъпено по реда на глава VII от ЗАПСП правото да използва произведението, обект на закрила по този закон. Информация относно обхвата и наличието на авторски права върху продукта се извлича от представения Договор №Д-526 от 11.10.2013г., видно от който в чл. 1, ал. 2 е записано, че “модул „Местни данъци и такси“ е част от информационна система за управление на общините – ИМЕОН, представляващ авторска разработка на прехвърлителя /ищеца/ и попадащ изцяло под защитата на ЗАПСП”. В последващите договори - №Д-636 от 13.10.2014г., №Д-875 от 09.10. 2015г. и №Д-823 от 10.10.2016г., сключени между ответната община - възложител и дрижеството „ИМЕОН софтуер“ ООД с предмет „осигуряване на извънгаранционна поддръжка на внедрения в община Стралджа свой собствен модул „Местни данъци и такси“, също се посочва, че модул „Местни данъци и такси“ е част от интегрирана информационна система, собственост на изпълнителя („ИМЕОН софтуер“ ООД) и представлява авторска разработка, попадаща под защита на ЗАПСП. Но така посоченото не е достатъчно, за да формира извод как са уредени авторските права върху модула и системата.

При въведеното основание от ищеца в исковата му молба, ще следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи презумпционните предпоставки, за да може да се приложи презумпцията на чл. 6, ал.2 вр.с ал. 1 от ЗАПСП, които са следните: наличие на самостоятелен обект, както и поставяне на името на лицето или на друг идентифициращ знак на носителя на авторското право върху продукта, респ. върху техническия носител на продукта. В случая няма събрани доказателства за съществуването на самостоятелен обект софтуерен модул, който да е обект на авторско право и носител на същото да е ищцовото Дружество. В рамките на процеса и с оглед защитата си ищецът е представил единствено копия на три Договора, сключени в периода 2016-2018г. с три други общини – община Харманли, община Силистра и община Пазарджик с предмет „отстъпване право на ползване върху авторски софтуерен продукт, представляващ интегрирана информационна система за управление на община – ИМЕОН за функционалностите „Местни данъци и такси”, за който се твърди, че е собственост на „ИМЕОН софтуер”ООД” и представлява авторска разработка, попадаща под защита на ЗАПСП. Но тези копия макар и да не се оспорват от ответната страна, не могат да установят наличието на презумпционните предпоставки и не може да се направи извод за приложение на чл. 6, ал.2 вр.с ал. 1 от ЗАПСП, с което да се установи, че ищецът е носител на авторското право върху процесния продукт и има право да продава, разработва, разпространява и преотстъпва за ползване продукта. Или по настоящото дело ищецът не установява притежаването на авторските права върху процесния софтуерен модул, за който претендира защита.

Не е налице и втората предпоставка, обосноваваща основателността на предявения иск, а именно - че процесният продукт е бил използван неправомерно от ответника. Не се установи твърдяното в обстоятелствената част на иск.молба, че ответната Община Стралджа е продължила да ползва неправомерно след прекратяване на договорните правоотношения с ищцовото Дружество, т.е. за периода от 12.10.2017г. насетне, процесният софтуерен модул „Местни данъци и такси” или база данни от същия, чрез неправомерното им прехвърляне, предизвикало твърдяна но неустановена трансформация, за да може ползваната в този период от ответника информационна система Матеус да ги визуализира съгласно неговите настройки. Изслушаната в тази насока съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от в.лице У. и се възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено, е категорична, че процесният софтуерен модул „Местни данъци и такси“ е бил ползван в периода на действие на договорните правоотношения между страните по делото, обхващащ времето от 11.10.2013г. до 11.10.2017г., като във времевия интервал от 09.10.2017г. до 11.10.2017г. експертът е констатирал внедряване на ползвания и към момента от ответника продукт Матеус - модул „Местни данъци и такси“ към ИСО, собственост на Министерство на финансите. Самото внедряване на посочения продукт е приключило на 11.10.2017г. като при извършеното от вещото лице за целите на изготвяне на възложеното му заключение, обследване на сървъра HP Proliant ML350 и работните станции на ответната община, инж.У. е констатирал, че процесният софтуерен модул е заличен /унищожен/ от сървъра и деинсталиран от работните станции на общината. В отговор на изрично поставена му от ищеца задача, в.лице е изразило в заключението си, поддържано и при изслушването му в съдебно заседание, категоричното си експертно становище, че не е възможно технически едновременно ползване и на двата програмни продукта на сървъра на ответната община, както и не е възможно от работна станция на ответника да се стартира функционалността на процесния продукт - софтуерен модул „МДТ“ като един от софтуерните модули на интегрирана информационна система за управление на общини – ИМЕОН, тъй като същият е заличен /унищожен/.

С оглед на така изложените съображения при недоказаност в кумулативна наличност на предпоставките, обуславящи основателността на предявения специален установителен иск по чл. 95б, ал.1 т.1 от ЗАПСП, така заявената от ищцовото Дружество претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Неоснователността на този иск, обуславя и неоснователността на исковата претенция по чл. 95б. ал. 1. т.2 от ЗАПСП - за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на авторския продукт, която се явява по своето естество законна последица в случай на уважаване на претенцията по чл. 95б, ал.1 т.1 от ЗАПСП.

По исковата претенция по чл.95 вр.с чл. 95а, ал.1 т.1 вр.с чл.95 ал.3 и ал.4 от ЗАПСП:

Разпоредбата на чл.95 от ЗАПСП урежда иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от закона авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл.95 от ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в  чл.95 ал.2 от ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите, имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на  чл.95, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по  чл.95 ал.3 от ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Разпоредбата на  чл.95а ал.1 от ЗАПСП предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи. /в т.см. Решение №106/11.07.2012 г. на ВКС по т.д.№769/2011 г., II т.о., постановено в производство по чл.290 ГПК/.

Следователно предпоставките пораждащи право на обезщетение са: наличие на нарушение, в случая чрез противоправно действие - в случая ответникът по иска да е продължил да използва след прекратяване на договорните правоотношения с ищцовото Дружество, т.е. за периода от 12.10.2017г. насетне, процесният софтуерен модул „Местни данъци и такси” или база данни от същия, без съгласието на ищеца като носител на авторски права върху този продукт, който в следствие на това е претъпял в случая претендирани имуществени вреди с характер на пропусната полза или претърпяна загуба, като вината се предполага (чл.95г от ЗАПСП).

Липсата на установеност по делото по изложените по-горе съображения, че ищцовото Дружество е носител на авторските права върху процесния софтуерен продукт, както и недоказването от страна на ищеца в чиято доказателствена тежест е наличието на първата от възведените предпоставки, обуславящи основателността на разглеждания иск, която предпоставка е идентична с разгледаната втора предпоставка от фактическия състав на първия специален установителен иск по чл.95б ал. 1 т. 1 от ЗАПСП, а именно, да  е налице твърдяното в обстоятелствената част на иск. молба използване от страна на ответната община на процесния софтуерен продукт във времето след прекратяване на договорните правоотношения между страните по делото и то без съгласието на ищеца като носител на авторските права, обезсмисля произнасянето по отношение на останалите предпоставки от сложния ФС на исковата претенция по чл.95 от ЗАПС за заплащане на обезщетение за  претърпени от ищеца претендирани имуществени вреди и за ангажиране на отговорността на ответника.  

Предвид на това съдът намира, че и искът по чл.95 вр.с чл. 95а, ал.1 т.1 вр.с чл.95 ал.3 и ал.4 от ЗАПСП за заплащане от ответника на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на авторски права на ищеца върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН, софтуерен модул "Местни данъци и такси", е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като такова следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане за заплащане на законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда – 22.01.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника и в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени всички, направени от ответната Община Стралджа в настоящото производство разноски съобразно представения по смисъла на чл.80 от ГПК списък. Те са в размер на 1 000 лв. и представляват платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2019 г. И пълномощно от същата дата.

 Водим от горното, ОС-Ямбол

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от „ИМЕОН СОФТУЕР”ООД-гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Н.Вапцаров“ №31, ет.2, ап.2А, представлявано от Т.К.Г. в качеството му на Управител, чрез пълномощника - адв.В.И. ***, с ЕИК *********, представлявана от А. К. К. в качеството му на Кмет, с адрес на управление - гр.Стралджа, ул.“Хемус“ №12, в обективно кумулативно съединяване искове - по чл.95б. ал. 1. т. 1 от ЗАПСП - за признаване за  установено нарушаване от страна на ответника на авторски права на ищцовото Дружество върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН - софтуерен модул „Местни данъци и такси"; по чл. 95б. ал. 1. т.2 от ЗАПСП - за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на авторския продукт и по чл.95 вр.с чл. 95а, ал.1 т.1 вр.с чл.95 ал.3 и ал.4 от ЗАПСП – за осъждане на ответника да заплати на ищцовото Дружество сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на авторски права на ищеца върху интегрирана информационна система за управление на общини ИМЕОН - софтуерен модул "Местни данъци и такси", ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда – 22.01.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „ИМЕОН СОФТУЕР”ООД-гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Н.Вапцаров“ №31, ет.2, ап.2А, представлявано от Т.К.Г. в качеството му на Управител, чрез пълномощника - адв.В.И. ***, да заплати на ОБЩИНА СТРАЛДЖА, с ЕИК *********, представлявана от А.К. К. в качеството му на Кмет, с адрес на управление - гр.Стралджа, ул.“Хемус“ №12, направените по делото разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Бургас чрез ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: