№ 1865
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Петър Ив. Минчев
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез юрк. П., срещу решение № 19529 от
27.11.2023 г. по гр. дело № 64970/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
68-и състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Г. С. дължи на ищеца
следните суми: 4 083,83 лева, представляващи стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „****“, бл. ****, с абонатен № 355283, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 546,96 лева,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г.; 14,75 лева, представляващи цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019 г.
до 30.04.2020 г., и 1,81 лева, представляващи мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020 г. до 29.06.2021
г., заедно със законната лихва върху всяка от двете главници за периода от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, 23.07.2021 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по частно гр. дело № 43197/2021 г. по описа на СРС, 68-и състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
1
поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Представеният по делото
нотариален акт доказвал правото на собственост на ответника по отношение
на процесния имот. В съдебно заседание ищецът бил поискал, а ответникът се
бил съгласил, да бъде обявено за безспорно между страните, че процесната
сграда била въведена в експлоатация. Нямало спор между страните, че
ответникът бил собственик на топлоснабдения имот. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде изцяло
уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият С. С., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. С., е подал отговор на
въззивната жалба. Счита, че тя била бланкетна и неоснователна, а решението
на СРС било законосъобразно. Искането към СГС е обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ се състои
от установяване на валидно облигационно правоотношение между
„Топлофикация София“ ЕАД с предмет доставяне на топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда, етажна собственост, тяхното реално доставяне
в претендираните вид, количества и срок, както и стойността им.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Не е спорен между страните фактът, че за процесния период С. Г. С. е
собственик на апартамент, находящ се в гр. София, бул. „****“ № ****. Това
се установява от представения нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот № 133, том LXIX, дело 13891/1993 г. по описа на
нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд. Съгласно
релевантните към настоящото дело клаузи, С. С. като собственик на дворно
място, отстъпва правото за построяване на шестетажна жилищна сграда,
срещу което получава като обезщетение от строителя апартамент № 20, вход
II, на етаж 3. В съдебно заседание на 11.11.2022 г. процесуалният представител
на въззиваемия е посочил, че за сградата е издадено разрешение за ползване на
02.12.1996 г. Това изявление следва да се кредитира съгласно чл. 175 ГПК.
При липса на възражения, че посоченият договор за строеж не е изменен или
прекратен, то С. С. е собственик на процесния обект в сграда етажна
собственост, поради което на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
установява качеството му на потребител на топлинна енергия и валидното му
облигационно правоотношение с топлофикационното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал
от това си право.
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото
писмени доказателства, протокол от общо събрание на етажните собственици
от 24.02.2004 г., договор от 11.03.2004 г., сключен между „Термокомплект“
ООД и етажната собственост с адрес гр. София, бул. „****“ № 38, извлечение
от сметка и фактури, се установява, че сградата, находяща се в гр. София, бул.
„****“ № 38, през процесния период е била топлоснабдена.
От заключението по техническата експертиза се установява, че за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. доставената топлинна енергия в процесния
имот е начислена в съответствие с нормативната уредба. Заключението не е
оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като обективно и
3
компетентно изготвено.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че
неплатената от въззиваемия сума за реално потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е на стойност 4083,83 лева, а
неплатената сума за дялово разпределение за този период е на стойност 14,75
лева. Размерът на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г.
до 29.06.2021 г. е 548,77 лева. Това заключение също не е оспорено от
страните като съдът го кредитира.
Ето защо настоящият състав приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че С. С., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. ****, през
процесния период е бил потребител на доставяна в имота му топлинна
енергия, чиято стойност е 4083,83 лева.
От заключението по ССЕ се установява, че с дебитно известие въззивното
дружество е начислило цена „дялово разпределение“ в размер на 14.75 лева,
която е включена в общото задължение на абоната. От извлечението от сметка
се установява, че тази услуга е извършена в периода 31.12.2019 г. до
30.04.2020 г.
Нормата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата
дялово разпределение. При нарочно оспорване от страна на ответника, че не
бил изпаднал в забава за плащане, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията,
предвид на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по
делото не се установява изпадането на абоната в забава. Ето защо ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявеният иск за обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до
29.06.2021 г. в размер на сумата 1,81 лева върху главницата за дялово
разпределение от 14.75 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла давност,
което които съдът обсъди, както следва:
Настоящият състав приема, че задълженията за заплащане на стойността
на топлинната енергия за процесния период са възникнали като периодични,
който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите Общи
условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. Нормата на чл. 33, ал. 1 от
тях предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими
суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД потребителят изпада в забава за заплащането на
задълженията си за цена на доставена топлинна енергия след изтичане на
посочения срок без да е необходимо отправянето на покана от страна на
топлофикационното дружество
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества, са
4
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага
тригодишната давност. По аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск. В случая е предявен положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, който съгласно алинея първа от
тази разпоредба се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено от
въззиваемото дружество на 23.07.2021 г., поради което задълженията, станали
изискуеми преди 23.07.2018 г. биха били погасени по давност при липса на
основания за нейното спиране или прекъсване.
Този тригодишен период обаче обхваща и периодът на обявено
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да
тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г.
Настоящият състав намира, че независимо, че топлофикационното
дружество след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и
на изравнителната сметка е издало кредитни известия и накрая обща фактура,
давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
По делото се установява, че за доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. „Топлофикация София“ ЕАД е издало обща
фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 1517,90 лева. Тази сума
включва 12 месечни фактури с прогнозна консумация на обща стойност
1493,13 лева за посочения период и 24,73 лева изравнителна сметка, изготвена
от топлинния счетоводител в края на периода. Съгласно заключението по ССЕ
по тази обща фактура са платени 1344,82 лева.
Давността на последното вземане за доставена топлинна енергия за този
период – за месец април 2018 г., по фактура № ********** с падеж
14.05.2018 г. е изтекла на 23.07.2021 г., тъй като към датата 14.05.2021 г.,
когато би била изтекла давността при липса на основание за спирането й,
следва да се добавят 69 дни, когато давността е спряла да тече.
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е входирано в съда именно
23.07.2021 г., то съдът приема, че вземането за доставена топлинна енергия за
5
месец април 2018 г. по фактура № ********** на стойност 69,95 лева не е
погасено по давност и възражението на въззиваемия в тази насока е
неоснователно.
При това положение задълженията по издадените фактури за периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. са погасени по давност, а задължението по
фактура № ********** на стойност 69,94 лева и задължението за
изравнителна сметка за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. на стойност
24,73 лева са платени от въззиваемия. Ето защо искът за заплащане на сумата
от 173,08 лева за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 119 ЗЗД възражението за давност е основателно по
отношение на претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на
мораторна лихва в размер на 38,65 лева върху сумата от 173.08 лева за периода
от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г.
Възражението за изтекла давност за вземанията на „Топлофикация
София“ ЕАД от С. С. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е
неоснователно, тъй като всички те са с падеж, следващ падежа по фактура №
**********, който бе обсъден по-горе.
Тригодишната погасителна давност за акцесорните вземания за лихви
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се съобразява от датата, на която настъпва
изискуемостта на всяка една от месечните фактури, поради което
възражението за давност е неоснователно по отношение на претенцията на
„Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на мораторна лихва в размер на
508,31 лева върху сумата от 3910,75 лева за периода от 15.09.2018 г. до
29.06.2021 г.
Съгласно чл. 36 от Общите условия и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите за извършваната услуга за
дялово разпределение се фактурират и заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Съдът приема, че давността за тези
вземания тече от възникването им, тоест от фактурирането. Фактурата за
месец декември 2019 г. г. е издадена най-рано на 01.01.2020 г., и след
добавяне на периода на спиране на погасителната давност от 69 дни,
вземането за цена „дялово разпределение“ в размер на 14.75 лева, не е
обхванато от погасителна давност.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че се касае за хипотеза на
„непоискана услуга“ по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. с § 1 от
ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по
реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62,
6
ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР на ЗЗП.
Неоснователни са възраженията на въззиваемия, че били нарушени
разпоредбите на директиви на Европейската общност, ЕСПЧОС или
Конституцията на Република България. При доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни
собственици, които могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. По делото не се твърди и не се установява направен
отказ по надлежния ред за доставяне на услугите на ищеца в етажната
собственост и прекратяване на топлоподаването и съответно горещо
водоснабдяване, предвид на което не е налице твърдяното противоречие с
Директива 2011/83/ЕС.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане
като С. С. твърди, че има вземане срещу „Топлофикация София“ ЕАД за
сумата от 71500 лева на основание извършени строително монтажни работи –
изграждане на абонатни станции, в строеж – жилищна кооперация.
Единственото ангажирано от въззиваемия доказателство в тази насока е
представената с отговора искова молба до СРС вх. № 2029944/13.11.2019 г.
По делото не са представени никакви доказателства, които доказват
съществуването на действително вземане на С. С. към комуналното
дружество. Исковата молба е процесуален документ, който е относим
единствено към доказване на факта на съдебен спор между страните по
отношение на претенцията на С.. Ето защо възражението за прихващане
следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и поради частично несъвпадение на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. дължи на дружеството
сумата от 3910,75 лева, представляваща стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „****“, бл. ****, с абонатен № 355283, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., заедно със законната
лихва за периода от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК,
23.07.2021 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 43197/2021 г. по описа на
СРС, 68-и състав, сумата от 508,31 лева, представляващи мораторната лихва
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г., както и за сумата
7
от 14,75 лева, представляваща цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., като бъде
постановено ново решение, с което тези искове бъдат уважени.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която са отхвърлени
исковете за признаване за установено, че С. С. дължи на комуналното
дружество горницата над сумата от 3910,75 лева до пълния предявен размер
от 4083,83 лева, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. ****, с
абонатен № 355283, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2017 г. до 31.04.2018 г., горницата над сумата от 508,31 лева до
пълния предявен размер от 546,96 лева, представляваща мораторната лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г., и сумата от
1,81 лева, представляваща мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.01.2020 г. до 29.06.2021 г.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се
присъдят своевременно поисканите и направени съдебни разноски в
заповедното производство, производството пред СРС и в производството пред
СГС, изчислени съобразно уважената част на предявените искове. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определи размера на възнаграждението за юрисконсулт в производствата пред
СРС и СГС на 100 лева за всяка една от двете инстанции.
След направени изчисления с оглед уважената част на предявените искове
С. С. следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 135,80 лева съдебни разноски в заповедното производство, сумата от 756,51
лева съдебни разноски в производството пред СРС и сумата от 196,62 лева
съдебни разноски в производството пред СГС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и въззиваемия
съразмерно на отхвърлената част от исковете. След направени изчисления
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на С. С.
сумата от 25,27 лева съдебни разноски в производството пред СРС и сумата от
18,38 лева съдебни разноски в производството пред СГС. Ето защо решението
следва да бъде отменено в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена да заплати на въззиваемия горницата над сумата от 25,27 лева до
присъдената сума от 550 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 19529 от 27.11.2023 г. по гр. дело № 64970/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че С. Г. С. дължи на ищеца сумата от 3910,75 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. ****, с абонатен
№ 355283, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 508,31 лева, представляваща
мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до
29.06.2021 г., както и за сумата от 14,75 лева, представляваща цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., както и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена да заплати на С. Г. С. разноски над сумата от 25,27 лева, като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. С., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3910,75 лева,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. ****, с абонатен
№ 355283, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., заедно със законната лихва за периода от датата
на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, 23.07.2021 г., до окончателното
плащане, сумата от 508,31 лева, представляващи мораторната лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г., и сумата от 14,75
лева, представляваща цената на услугата „дялово разпределение” за същия
имот през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., заедно със законната лихва
за периода от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК,
23.07.2021 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 43197/2021 г. по описа на
СРС, 68-и състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19529 от 27.11.2023 г. по гр. дело №
64970/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Г. С. дължи на ищеца горницата над
сумата от 3910,75 лева до пълния предявен размер от 4083,83 лева,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. ****, с абонатен
№ 355283, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., горницата над сумата от 508,31 лева до пълния
предявен размер от 546,96 лева, представляваща мораторната лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 29.06.2021 г. и сумата от 1,81 лева,
9
представляваща мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.01.2020 г. до 29.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело №
43197/2021 г. по описа на СРС, 68-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С., ЕГН **********, да
заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 135,80 лева
разноски по частно гр. дело № 43197/2021 г. по описа на СРС, 68-и състав,
сумата от 753,30 лева разноски в производството пред СРС и сумата от 196,62
лева разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на С. Г. С., ЕГН **********, сумата от 18.38 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10