№ 27
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. И. И., ЕГН: **********, с адрес
гр. Русе, ул. „*** срещу Решение № 260122/17.09.2020 г. по гр.д. № 438/2020
г. на РС – Русе, в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати на
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*** сумите от 13 988,38 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, и 1 721,52 лв.
– наказателна лихва за периода 17.05.2016 г. – 03.08.2017 г., дължими на
основание договор за банков кредит № BL28295/03.08.2011 г.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Към представения по делото договор за прехвърляне на
вземания, сключен между кредитодателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не били приложени приложенията към
него, поради което не можело да се направи категоричен извод относно
факта, че точно вземането към въззивника е било прехвърлено. По делото не
били представени доказателства, че цесионерът е заплатил на цедента пълния
1
размер на продажната цена по договора, което било отлагателно условие за
влизането на договора за цесия в сила между страните. Съдът не е изследвал и
установил по безспорен начин датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, който момент бил важен с оглед направеното възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отмяната на атакуваното решение и за
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна Н. А. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул.
„*** в законоустановения двуседмичен срок не е подала отговор на жалбата.
Въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е депозирала отговор на въззивната жалба в
законоустановения 2-седмичен срок, в който излага съображения за
неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Вноските по
договора не представлявали „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, ал.
3 ЗЗД, поради което погасителната давност за тях била общата 5-годишна
такава, тъй като е налице разсрочено плащане на едно общо задължение на
отделни части. Цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не е обявил
вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, а дори и да се
приеме, че това било сторено спрямо ответника Н.С., то ответникът И. не
можел да черпи права от това обстоятелство. Договорът за цесия е
действителен, като прехвърлянето на вземането към ответниците било
потвърдено надлежно от цедента. К.И. оставала процесуално легитимиран
длъжник в конкретния случай, тъй като със заличаването на едноличния
търговец отпадало допълнителното търговско качество, но правният субект
(физическото лице) продължавал да съществува и съответно да носи
отговорност за задълженията, поети от него като едноличен търговец. Същото
важало и при продажбата на търговското предприятие. Моли за отхвърляне
на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
2
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е установена правилно от районния съд и не е
спорна между страните.
Не е спорен фактът, че между „Юробанк И еф Джи България“ АД, от
една страна, и ЕТ „Ш. – К.И.“, от друга – като кредитополучател, бил
сключен договор за банков кредит №BL28295/03.08.2010 г., по силата на
който на едноличния търговец се предоставял банков овърдрафтен кредит по
посочена разплащателна сметка в размер на 14 000 лв. за посрещна не
краткосрочни обортни нужди. Договореният кредит се предоставял за срок от
120 месеца или 10 години, като при изтичане на посочения срок усвояването
на кредита се прекратявало и кредитополучателят бил длъжен да осигури
средства по разплащателната сметка за погасяване на всяка усвоена и
непогасена сума от разрешения кредит. Съгласно чл. 2, ал. 3
кредитополучателят имал право да погасява изцяло или частично
задълженията си по усвоената главница на предоставения кредит както и да
ползва отново средствата от кредита до посочения лимит от 14 000 лв. В този
смисъл по силата на договора на кредитополучателят се предоставял кредитен
лимит от 14 000 лв., като същият не можел да бъде надвишаван, а от друга
страна кредитополучателят погасявал задължението си по този лимит чрез
внасянето на парични средства по разплащателната сметка, като по силата на
чл. 4 от Договора банката служебно извършвала погасяването на усвоените
суми при налични постъпили средства по разплащателната сметка.
Назначената по делото съдебна икономическа експертиза е дала заключение,
че за периода 04.08.2010 – 09.03.2012 г. кредитополучателят усвоил общо
157 631,64 лв. по овърдрафтния кредит. За същия период са погасени
задължения на общ размер от 143 643,26 лв. Така от целия кредит останала
непогасена главница в размер на 13 988,38 лв.
С договор за прехвърляне на вземане от 21.06.2017 г. и приложението
към него „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД) прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за
кредит, за което направил изискваното съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
3
потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил контрахента си да
уведоми от негово име за цесията всички длъжници, в това число и за
настъпилата предсрочна изискуемост. По делото са приложени доказателства,
че до ответниците са били изпратени уведомителни писма, връчени чрез
ЧСИ, във връзка с прехвърления дълг и обявената предсрочна изискуемост.
На съобщенията от ЧСИ било отразено, че ответникът Н.С. отказал да ги
получи, поради което на 09 и 10.01.2019 г. били залепени уведомления. По
делото е било представено и уведомление от 04.05.2012 г., изходящо от
„Юробанк И Еф Джи България“ АД до Н.С., с което банката му съобщавала
обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователни са твърденията на въззивника, наведени досежно
надлежността за прехвърляне на вземането от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
към „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Няма законово изискване цесията да
поражда действие едва след като на длъжника бъдат представени
приложенията към договора за цесия и кредитните досиета, които са се
водили от цедента. Конкретно по делото е представено част от приложението
към Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г., с което е отразено
прехвърлянето на задължението на ЕТ „Ш. – К.И.“ към цедента. Този
документ едновременно с договора доказват извършването на цесията.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че цесията не е породила
действие между цедента и цесионера, защото по делото не е било представено
писмено потвърждение за прехвърлянето по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
както и доказателства, че цялата продажна цена по договора за прехвърляне
на вземане е била платена, което, по силата на чл. 5, ал. 1 от този договор,
означавало, че същият не произвеждал действие между контрахентите.
Изискването на писмено потвърждаване касае единствено вътрешните
отношения между цедента и цесионера, поради което неговото представяне
по дело, свързано със събиране на цедираното вземане от длъжника, е
неотносимо към неговия предмет. Колкото до това дали договорът за цесия е
прекратил своето действие, поради неизпълнение на някоя от страните, това
обстоятелство отново има значение само за вътрешните отношения между
страните. Към договора за прехвърляне на вземане намират приложение
всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ.
разваляне на договора. Той може да има съдържание, определено в рамките
на договорната свобода на основание чл. 9 ЗЗД по волята на страните по него.
4
В съдържанието му могат да бъдат посочени обстоятелства, при настъпването
на които договорът да се счита за прекратен, респективно да са поети
задължения, при неизпълнение на които изправната страна има право да
развали договора за прехвърляне на вземания съобразно правилата на чл. 87 и
сл. ЗЗД. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при
настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и
цесионера с обратна сила на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 25, ал.
2 ЗЗД, отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се
възстановява в патримониума на цедента. Следователно отново се касае до
промяна в титуляря на вземането, като с оглед принципа за относителното
действие на договора по чл. 21 ЗЗД и изложените по-горе съображения за
защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде
съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяването на длъжника за
развалянето или прекратяването на договора за прехвърляне на вземането,
надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът, поради което
неоснователно се явява твърдението на въззивника, че при неплащане на
уговорената цена за прехвърлянето на вземането няма да има настъпила
цесия. За да могат прекратителните последици да настъпят спрямо длъжника,
същите следва да бъдат съобщени, като направените от първия плащания
спрямо цесионера ще имат погасителен ефект, защото ще са извършени при
предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и Определение №
338/03.06.2019 по дело № 2244/2018 на ВКС, ТК, II т.о.
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена.
Районният съд правилно е приел, че ЧСИ не е съобразил нормата на чл. 47, ал.
1 ГПК при връчването, поради което съобщението е връчено нередовно.
Правилно е приел, че отразеният върху съобщението отказ от страна на
другия ответник по делото да приеме книжата не представлява такъв по чл.
44, ал. 1 ГПК, и че липсват данни същият да е бил упълномощаван да
получава книжа от името на жалбоподателя. Съобразно трайната практика на
ВКС районният съд правилно е приел, че по отношение на жалбоподателката
Костадинова следва да се съобрази съобщаването на предсрочната
изискуемост и цесията в хода на исковия процес като факт от значение за
спорното вземане, настъпило след образуване на делото на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, като същата е съобщена с връчването на преписа от първата искова
5
молба, входирана на 17.05.2019 г. по присъединеното гр.д. № 961/2019 г. на
РС – Русе, ведно с преписа от приложените по делото доказателства. Същите
са били получени редовно на 14.08.2019 г. от лице, подписало се като дъщеря
на ответницата, като това връчване не е било оспорено. Предвид
обстоятелството, че ищцовото пълномощното на ищцовото дружество е било
за срок от една година, считано от датата на подписването му (04.12.2018 г.),
то към датата на връчване на книжата по първото образувано във връзка с
договор за банков кредит №BL28295/03.08.2010 г. дело, пълномощното е
било валидно. Възражението, че цесията е била съобщена на въззивника на
04.05.2012 г., е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства
се установява, че тогава е била съобщена на Н.С.. Макар и по делото да е
приложена покана с дата 04.05.2012 г., изходяща от кредитора „Юробанк И
Еф Джи България“ АД и адресирана към К.И., за същата няма доказателства
кога е била връчена на длъжника. Правото на кредитора да иска предсрочно
изпълнение на дължимата главница по договора за кредит е преобразуващо
право, което внася правна промяна в съществуващата между страните
облигационна връзка. По силата на същата падежът на главницата е трябвало
да настъпи 120 месеца след сключването на договора за кредит или на
03.08.2020 г. При отправено изявление за предсрочна изискуемост този падеж
се трансформира в датата, на която изявлението е съобщено на длъжника.
Когато последният се позовава на погасителна давност обаче, негова е
доказателствената тежест да докаже, че давността е изтекла, защото това е
обстоятелство, от което той черпи благоприятни за него правни последици. В
настоящия случай, въпреки че в доклада по делото такива конкретни указания
липсват, длъжникът е следвало да представи доказателства, че кредитът е
станал предсрочно изискуем на по-ранна дата, което не е сторил. За пълнота
на изложението, по отношение на твърденията на жалбоподателя, че ищецът
недобросъвестно „прикривал“ по-ранното обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, въззивният съд обръща внимание, че това съждение на
въззивника коренно противоречи на първоначално възприетата от него теза в
отговора на исковата молба за недължимост на вземането, поради
ненастъпване на неговата изискуемост, била тя предсрочна или редовно
настъпила. Предвид тези обстоятелства неоснователно се явява възражението
за погасяване на задължението за главница спрямо длъжника К.И., тъй като,
както правилно районният съд е посочил, за главницата е приложим 5-
6
годишният давностен срок, който не е изтекъл.
Поради тези съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част, а въззивната жалба – оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора въззиваемото дружество има право на разноски.
Същото е поискало присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. Тъй като въззивното производство е приключило в едно заседание,
в което не са били извършвани допълнителни процесуални действия от
страна на въззиваемия и не са били събирани допълнителни доказателства, то
на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122/17.09.2020 г. по гр.д. № 438/2020
г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която К. И. И., ЕГН: **********, с адрес гр.
Русе, ул. „*** е била осъдена да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***
сумите от 13 988,38 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.01.2020 г.
до окончателното изплащане, и 1 721,52 лв. – наказателна лихва за периода
17.05.2016 г. – 03.08.2017 г., дължими на основание договор за банков кредит
№ BL28295/03.08.2011 г.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. – разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В частта, с която са отхвърлени исковете срещу Н.С. за всички
вземания, а за К.И. – за възнаградителна лихва за периода от 05.04.2012 г. до
25.03.2016 г., и за наказателна лихва за сумата над 1 721,52 лв. до 1 838,25 лв.,
РЕШЕНИЕТО не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8