№ 392
гр. Пазарджик, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220100409 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 03.02.2025
г., уточнена с молба с вх. № 4046/10.02.2025 г. от М. Й. Г., с ЕГН **********, действаща
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С. Ц. Д., с ЕГН
**********, и двете с адрес с. С., общ. С., ул. „****** против А. Ц. Д., с ЕГН **********, А.
С. Д., с ЕГН ********** и М. А. Д., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своите родители А. Ц. Д., с ЕГН ********** и А. С. Д., с ЕГН **********, и тримата с адрес
с. С., общ. С., ул. „******, с искане за постановяване на мерки за защита от домашно
насилие.
В исковата молба и допълнителната молба се твърди, че молителката М. Г. живее на
семейни начала с Ц. А. Д., от който има дете – молителката С. Д..
По отношение конкретните актове на насилие се твърди следното:
Твърди се, че на 02.02.2025 г. молителите се намирали в къщата на родителите на Ц.
А. Д., находяща се на адрес ул. „******, с. С.. Детето С. разсипало канела на дивана и
казало, че иска да отиде в другата стая при баба си. В този момент ответникът М. А. Д. - син
на А. и А. Д.и, след като видял, че детето е разсипало канелата, ударил на детето С. много
силен шамар по бузата и ухото. В резултат на това детето се стресирало, разплакало и
започнало да заеква. След това молителката Г. потърсила сметка от ответника М. Д. за
стореното от него, в резултат на което неговият баща – ответникът А. Д. казал на
молителката Г.: „Ти коя си, че да командваш в нашата къща”, бутнал я върху леглото и
1
започнал да я удря с юмруци по шията и гърдите. Ответникът А. Д. нанесъл побой на
молителката М. Г. в присъствието на детето С. Д.. Ответникът А. Д. взел машата за печката
и с нея ударил по ръката молителката Г..
След това жена му – ответницата А. Д. взела една туба с вода и я хвърлила върху
молителката М. Г. и я ударила по гърдите.
Посочва се, че на масата имало чиния с храна и ответникът А. отишъл да вземе
чинията, за да я хвърли по молителката Герогиева. В този момент ответницата А. Д. се
нахвърлила върху молителката Г. и започнала да я удря с шамари и юмруци по лицето и й
счупила част от зъба. Твърди се, че през това време фактическият съжител на молителката Г.
и баща на детето С.- Ц. Д., се опитвал да оттърве молителката Г. от ударите на свекър и
свекърва си. Молителката Г. успяла да се свърже със своите родители и след като те дошли
от телефонния номер на нейния баща се обадила на телефонен номер 112. Ответникът А. Д.
бил задържан от полицията. Молителката Г. се прибрала със своите родители в техния дом
като ответницата А. Д. не позволила на молителката Г. да вземе със себе си детето С..
Твърди се, че нанесеният от ответниците А. и А. Д.и побой на молителката Г. е
извършен в присъствието на детето С..
В молбата се твърди, че на следващия ден- 03.02.2025 г. молителката Г. отишла в
къщата на ответниците Д.и, за да си вземе детето. Тогава ответникът А. Д. грабнал едни
клещи и ударил молителката Г. по ръката и й казал: „Колата си взе, сега и детето ли искаш
да вземеш? Сега ще те трепя.” Докато й се заканвал, стискал дланите си в юмруци.
Така на посочената дата бабата и дядото на детето С. по бащина линия отново не
дали детето на молителката Г. и тя си тръгнала.
На 03.02.2025 г. молителката Г. видяла детето само за половин час. Твърди, че при
тази среща детето споделило, че дядо му го бие.
Твърди се също, че в 19:43 ч. на 06.02.2025 г. ответницата А. Д. чрез фейсбук профила
на ответника М. Д. написала на молителката Г. съобщение с текст: „Утре ще ходя пред вас.
Ще те паля.”
В проведеното съдебно заседание молителката М. Й. Г. се явява лично и с адвокат З.
М. от АК Пазарджик, поддържат молбата и молят съдът да я уважи, като основателна и
доказана.
В съдебно заседание тримата ответници заявяват, че оспорват молбата. Ответникът А.
Д. оспорва наведените в молбата твърдения за извършени от него актове на насилие.
Ответницата А. Д. не оспорва, че е хвърлила туба по молителката Г., както и че е изпратила
съобщение от фейсбук профила на М. Д. с текст: „Утре ще ходя пред вас. Ще те паля“.
Оспорва да е нанесла удар с шамари и юмруци по лицето на молителката и да й е счупила
зъба. Ответникът М. Д., действащ лично и със съгласието на своите родители А. С. Д. и А.
Ц. Д., не оспорва твърдението, че е ударил детето С. Д..
В проведеното последно съдебно заседание ответниците искат от съда да остави без
2
уважение депозираната молба.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата са представени декларации от молителите М. Й. Г. и С. Ц. Д.,
действаща чрез своята майка и законен представител М. Г., съдържащи подробно описание
на процесните инциденти от 02.02.2025 г., 03.02.2025 г. и 06.02.2025 г.
Не е спорно между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че
молителката М. Г. живее на семейни начала с лицето Ц. А. Д., с ЕГН ********** като от
съвместното им съжителство е родена молителката- детето С. Ц. Д., с ЕГН **********.
От приложените по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 1183/13.09.2021 г. на община Пазарджик и от служебно изисканите справки от
НБД „Население“ се установяват родствените връзки на страните по делото: Молителката С.
Ц. Д., с ЕГН ********** е дъщеря на Ц. А. Д., с ЕГН **********. Ответниците А. Ц. Д., с
ЕГН ********** и А. С. Д., с ЕГН ********** са родители, а ответникът М. А. Д., с ЕГН
********** е брат на лицето Ц. А. Д., с ЕГН **********, т. е. баба и дядо по бащина линия
на молителката С. Ц. Д., а ответникът М. А. Д. е чичо на молителката С. Ц. Д..
Установява се от приложените справки за съдимост на молителката М. Г. и
ответниците А. Ц. Д. и А. С. Д., че не са осъждани, а от приложеното по делото писмо с вх.
№ 4386/13.02.2025 г. от ДПБ гр. Пазарджик, че не са били хоспитализиран в ДПБ гр.
Пазарджик. От приетото като доказателство писмо с вх. № 7170/12.03.2025 г. от МКБППМН
към Община С. се установява, че непълнолетният ответник М. А. Д. няма извършени
противообществени прояви и наложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Приети като доказателства по делото са социални доклади, изготвени от ДСП „С.“
относно малолетното дете - молителката С. Д. и непълнолетния ответник М. Д..
По делото е прието заключение на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, обективно и изчерпателно, от което се установява, че на молителката М. Г. е
отчупена частичка от 34 зъб от вътрешната му медиална част. Зъбът е жизнен, без промяна в
цвета спрямо околните зъби, не се вижда пулпата му и не е разклатен. Частичното отчупване
на вътрешно – медиалната част на 34 зъб е причинило на молителката временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Механизмът на получаване на това травматично увреждане е в резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет и добре отговаря да е получено при нанесен удар в областта на устата
при отворена уста, когато зъб от горната зъбна редица е ударил 34 зъб на долната зъбна
редица, като е отчупила частица от него. Описанието за начина, по който е счупен 34 зъб
отговаря на удар/удари, нанесени с ръце /отворени или свити юмруци/ в областта на устата
на молителката. Пострадалият 34 зъб не може да доведе до „рушене“, той има запазени
анатомични структури, не се налага специфично зъболечение. Налице е причинно-
следствена връзка между нанесените удари с ръце в областта на устата и частично
3
отчупения зъб на молителката М. Г..
Представени по делото са писмени доказателства с писмо с вх. № 4894/18.02.2025 г.
от ЦСМП Пазарджик – фиш за спешна медицинска помощ на молителката Г. и извадка от
книга на повикванията на станция за бърза медицинска помощ, от които се установява, че на
01.02.2025 г. около 21:30 часа е проведен преглед на молителката М. Г.. Във фиша са
обективирани установените от медицинските лица обстоятелства при прегледа – получила
удар в устата, счупена част от зъба, зачервяване на шията. Поставена е работна диагноза
„контузия на шията и зъбите“.
По делото е приет като доказателство компактдиск, изпратен от Дирекция
„Национална система 112, районен център 112 Кърджали“ с писмо с вх. № 4880/18.02.2025 г.,
от които се установява, че на НТ 112 са приети три повиквания във връзка с инцидента – на
01.02.2025 г. в 21:02 часа е прието повикване от лице, представило се с име М. Г. като в
разговора се включило и лице, представило се с име Й. Г.; на 02.02.2025 г. в 13:04 часа и в
13:13 часа са приети също повиквания от лице, представило се с имена М. Г..
Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР
гр. С. материали във връзка с посетен сигнал за домашно насилие на 01.02.2025 г. Към
материалите по преписката са приложени Доклад за посетен сигнал на домашно насилие на
01.02.2025 г., протокол за предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие
и оказано съдействие от 01.02.2025 г. в 21:40 часа, обяснения от ответника А. Д. от
01.02.2025 г., обяснения от молителката М. Г. от 01.02.2025 г. Полицейските служители са
съставили и протоколи за предупреждение на 01.02.2025 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Х. Г. и
Т. В. М..
От показанията на свидетеля Й. Х. Г. /баща на молителката М. Г. и дядо на
молителката С. Д./ се установява, че е получил обаждане от дъщеря си, която го повикала,
тъй като свекърът и свекърва й я пребили от бой. След като пристигнал на място свидетелят
Г. посъветвал дъщеря си – молителката М. Г. да подаде сигнал на телефон 112 вместо да се
саморазправят. Свидетелят посочва, че когато отишъл на място, молителката била зачервена
по гърдите и по лицето. Детето С. имало зачервяване по ухото и бузата. Пред свидетеля Г.
молителката М. Г. споделила, че ответникът М. Д. е ударил детето С. заради някаква канела.
Ответникът А. Д. влязъл в стаята и бутнал молителката Г. на спалнята и я удрял по лицето и
по гърдите и ответникът М. Д. също я ударил. Ответникът А. Д. ударила молителката Г. с
маша, а ответницата А. Д. е ударила молителката Г. по лицето с някаква туба с вода. През
цялото време детето С. е било там и е видяло всичко. Свидетелят посочва, че след това
детето С. заеквало и не можело да говори. Ответницата Д. се заканила на молителката Г., че
ще я лиска с бензин. На случилото се свидетелят не е присъствал.
От показанията на свидетелката Т. В. М. /майка на молителката М. Г. и баба на
молителката С. Д./ се установява, че една вечер получили обаждане от дъщеря си да отидат
при нея, защото я пребили от бой. Като пристигнали със свидетеля Г. видели молителката
4
М. Г. отвън с раздрана тениска и разплакана. Молителката Г. разказала пред свидетелката, че
детето С. разсипало някаква канела върху дивана и ответникът М. Д. й ударил плесник по
бузата до ухото. След това ответникът А. Д. бутнал молителката Г. на спалнята и започнал
да я удря, ответницата Д. я ударила с туба. След като пристигнали, свидетелят Г. казал да не
се саморазправят, а да се обадят на телефон 112 от неговия телефон. След като подали
сигнал дошла полиция и линейка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. Х. Г. и Т. В. М. като логични,
последователни, непротиворечащи помежду си и на останалите доказателства по делото.
При преценка достоверността им съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителите и ответниците. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на
чл. 3, т. 4, т. 6 и т. 9 от ЗЗДН и предвид това, че ответниците А. и А. Д.и са роднини по права
линия на лицето, с което молителката М. Г. се намира във фактическо съпружеско
съжителство – Ц. Д., съответно същите са възходящи по отношение на молителката С. Д.
/баба и дядо/, а ответникът М. Д. е роднина по съребрена линия от трета степен на
молителката С. Д. /чичо/. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение
на молителите физическо и психическо насилие на 02.02.2025 г., на 03.02.2025 г. и на
06.02.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от закона
преклузивен срок. Поради горното същата е допустима за разглеждане.
С оглед на специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
представен улеснен за молителя, търсещ защита, ред, като представи декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, конкретните действия, с които е извършено
насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай доказателствената тежест на
ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
5
разколебаване относно нейната доказателствена сила. Законът за защита от домашното
насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.
12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните – чл.
13 от ЗЗДН. Декларацията е обявена от закона за достатъчно доказателство само когато по
делото няма други събрани такива. При наличие на други доказателства по делото
декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и молителката следва да
проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие по време, място, начин
на извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между
деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици. В случая
доколкото по делото са събрани и други доказателства освен представените по делото
декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, то изложеното в тях следва да бъде преценено наред с
останалите доказателства.
В настоящия случай, обсъждайки събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът счита, че не са налице доказателства, установяващи извършено на
02.02.2025 г. домашно насилие от страна на ответниците А. Ц. Д. и А. С. Д. по отношение на
молителката М. Г. в присъствието на детето С., 02.02.2025 г от страна на непълнолетния
ответник М. Д. по отношение на детето С. и на 03.02.2025 г. от ответника А. Ц. Д. по
отношение на молителката М. Г.. Твърденията в сезиращата съда молба, уточнена в
допълнителна молба, повторени и в декларациите по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, съдържащи
подробно описание на твърдените актове на домашно насилие, за дата 02.02.2025 г. от
ответниците А. Ц. Д. и А. С. Д. по отношение на молителката М. Г. в присъствието на
детето С., за извършено на същата дата домашно насилие от непълнолетния ответник М. Д.
по отношение на детето С., както и за извършено на следващия ден – 03.02.2025 г. от
ответника А. Ц. Д. по отношение на молителката М. Г. съдът приема за опровергани от
ангажираните по искане на самите молители писмени и гласни доказателства. От писмените
доказателства по делото, които напълно кореспондират помежду си – писмото за подаден
сигнал от страна на молителката до Национална система 112, от материалите по преписката
на РУ С. във връзка с посещението на сигнала от полицията, от доказателствата,
представени от ЦСМП Пазарджик, категорично се установява, че конфликтът, който се
описва в сезираща съда молба на дата 02.02.2025 г. и за който е подаден сигнал на телефон
112, респ. отзовали са се бърза помощ и полицията, е възникнал на 01.02.2025 г., а не както
се твърди в молбата и преповтаря в декларациите на 02.02.2025 г. Писмените доказателства
по делото се подкрепят и от ангажираните от страна на молителите гласни доказателства,
събрани посредством разпитите на свидетелите Г. и М.. Свидетелите не посочват конкретни
дати на случилото се между дъщеря им и родителите на фактическия й съжител, но от
показанията им недвусмислено се установява, че свидетелстват за описания в молбата за
защита конфликт, когато по съвет на свидетеля Г. молителката Г. е подала сигнал на тел. 112,
а това се е случило на 01.02.2025 г., констатирано от писмените доказателства по делото.
Установява се от показанията на свидетелите също, че по повод описания в молбата за
защита скандал между молителката Г. и родителите на фактическия й съжител, е
пристигнала полиция и екип на бърза помощ, като от писмените доказателства по делото се
6
установи, че това се е случило на 01.02.2025 г.
Обсъдени събраните в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, разколебават доказателствената сила на декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
по отношение на твърдените актове на насилие на 02.02.2025 г. и на 03.02.2025 г., поради
което в случая те нямат обвързваща съда доказателствената сила, а от страна на молителите
не е проведено главно и пълно доказване на твърденията в молбата касаещи актове на
домашно насилие на 02.02.2025 г. и 03.02.2025 г. Първата дата е опровергана от останалите
събрани по делото доказателства, а доколкото актът на насилие от страна на ответника А. Д.,
изразяващ се в това, че е ударил молителката Г. по ръката и й казал, че ще я трепе, се твърди
да е извършен на следващия ден след 02.02.2025 г., който се установи, че всъщност е
01.02.2025 г., а не 02.02.2025 г., респ. втората дата е 02.02.2025 г. вместо 03.02.2025 г., то в
частта относно този акт на насилие доказателствената сила на декларацията също е
разколебана.
От страна на молителите не са ангажирани други доказателства, чрез които да се
докаже по безспорен начин извършване на описаните в сезиращата съда молба актове на
насилие спрямо молителката М. Г. и детето С. на твърдените дати 02.02.2025 г. и от
03.02.2025 г. В съдебно заседание, вкл. след постъпване на изисканите писмени
доказателства по делото, от страна на молителката, присъствала лично и с пълномощник, не
е въведено твърдение за наличие на грешка, нито отправено искане за уточнение на молбата
за защита относно датите на тези твърдени актове на насилие.
В заключение поради изложеното съдът счита, че молба за защита се явява
неоснователна по отношение на актовете на домашно насилие на 02.02.2025 г. спрямо
молителката М. Г. срещу ответниците А. Ц. Д. и А. С. Д., на 02.02.2025 г. спрямо детето С.
срещу ответниците А. Ц. Д. и А. С. Д., на 02.02.2025 г. спрямо детето С. срещу
непълнолетния ответник М. Д. и на 03.02.2025 г. спрямо молителката М. Г. срещу ответника
А. Д..
По отношение на акта на насилие, който се твърди, че е извършен на 06.02.2025 г. от
ответницата А. Д. чрез фейсбук профила на М. Д. по отношение на молителката М. Г. като й
написала „Утре ще ходя пред вас. Ще те паля.” съдът намира следното:
Единственото ангажирано доказателство за установяване този акт на домашно
насилие е представената от молителката М. Г. декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която
се съдържа конкретно и ясно описание, с посочване на датата и начина, по който е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В тази връзка настоящият
съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в
частта относно акта на домашно насилие на 06.02.2025 г. съставлява доказателство,
доколкото същата не се опроверга от насрещни доказателства на ответницата. Напротив
ответницата А. Д. не оспорва в тази част молбата за защита и по – конкретно изложените в
нея факти и обстоятелства относно изпратеното от нея на молителката М. Г. съобщение със
заявеното съдържание.
7
С оглед гореизложеното относно доказателствената стойност на декларацията и
доколкото в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде заповед за
защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, за съда не е налице
основание да не даде вяра на декларираното от М. Й. Г. и да не приеме, че на 06.02.2025 г.
ответницата А. С. Д. е упражнила спрямо М. Г. психическо насилие като й е изпратила
съобщение с текст „Утре ще ходя пред вас, ще те паля“.
Ето защо молбата в тази част, по отношение акта на домашно насилие на 06.02.2025 г.
срещу ответницата А. Д., е основателна досежно молителката М. Г. и следва да се издаде
заповед за защита.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение на ответницата А. С. Д.
следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки, а именно да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на М. Й. Г., до обитаваното от
нея жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там
на по-малко от 50 метра.
Преценката на съда досежно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да е
в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая
следва бъде наложена за срок от пет месеца, при приспадане на срока на действие на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл. 18
от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН на 10.02.2025 г. Съдът намира, че така определеният срок от пет месеца, за който е
наложена мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция
на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответницата. Като съобрази
естеството на извършените от ответницата действия съдът намира за неоправдано
прилагането на посочената мерки за по-дълъг от определения от съда срок като несъответно
на посочените обстоятелства. При определяне вида на мерките и срока, за който се
определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, както и глава шеста от
Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН
/нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г./.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответницата А. С. Д.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в
размер на 25 лева, както и в полза на молителката М. Г. сумата от 233,33 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от молбата.
Разноските за изготвяне на СМЕ са изцяло свързани с акта на насилие от 02.02.2025 г.
спрямо молителката М. Г., поради което следва да бъдат възложени в нея тежест.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на М. Й.
Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** ДА
СЕ ПРИБЛИЖАВА до М. Й. Г., с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище,
местоработата и местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на по-малко
от 50 метра за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, считано от 10.02.2025, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул.
„****** за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу А. Ц. Д., с ЕГН
**********, адрес с. С., общ. С., ул. „******.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ц. Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител М. Й. Г., с ЕГН **********, и двете с адрес с. С., общ. С., ул. „******,
за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу А. Ц. Д., с ЕГН **********, А.
С. Д., с ЕГН ********** и М. А. Д., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своите родители А. Ц. Д., с ЕГН ********** и А. С. Д., с ЕГН **********, и тримата с адрес
с. С., общ. С., ул. „******.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита № 6 от 10.02.2025 г. в частта, в която е
задължен А. Ц. Д., с ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на
М. Й. Г., с ЕГН ********** и му е забранено да се приближава до М. Й. Г., с ЕГН
**********, до нейното жилище, месторабота, местата за социални контакти и отдих, докато
тя се намира там, както и в частта, в която са задължени А. Ц. Д., с ЕГН **********, А. С.
Д., с ЕГН ********** и М. А. Д., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своите родители А. Ц. Д., с ЕГН ********** и А. С. Д., с ЕГН **********, да се въздържат
от домашно насилие по отношение на С. Ц. Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител М. Й. Г., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на
25 лева.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** сумата от
233,33 лева направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от молбата.
ОСЪЖДА М. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „****** да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик сумата от 300 лева за
възнаграждение на вещо лице.
9
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 7-дневен срок
след изтичане на срока, обявен на страните в открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10