Р Е Ш Е Н И Е
№ 594
Гр. Перник, 22.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01632/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД, с ЕИК: ********* срещу И.П.Й. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 011,54 лв., представляваща неизплатен
остатък от месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от
06.12.2016 г., което задължение е изпълнено от ищеца в качеството му на
поръчител по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен с
„Мобилтел“ ЕАД, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 11.01.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 12,97 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 08.01.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 00325/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
V-ти състав е издадена Заповед № 197 от 12.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
твърди, че между ответника И.П.Й., в качеството му на купувач и „Мобилтел“ ЕАД,
в качеството му на продавач,
бил сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 06.12.2016
г., по силата на който ответникът закупил и станал собственик на устройство ***м.,
като се задължил да заплати на продавача продажна цена в размер на сумата от 1
055,52 лв. с една първоначална и 23 равни месечни вноски съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Поддържа се, че купувачът заплатил
единствено първоначалната вноска за стоката в размер на сумата от 43,98 лв.,
след което преустановил плащанията. Неизпълнението на задълженията за внасяне
на две поредни вноски - за месеците
януари и февруари 2017 г. и на падежа – в 15-дневен срок от издаване на фактура
довело до предсрочната изискуемост на всички вноски по договора, настъпила на
01.06.2017 г., когато същият бил прекратен. Изяснява се, че на 07.11.2014 г.
между ищцовото дружество и „Мобилтел“ ЕАД бил сключен Договор за поръчителство,
по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството си на
поръчител, поело задължението да обезпечи задълженията на абонати, сключили
договори за продажба на изплащане с насрещната страна. Посочва се, че поради
липсата на доброволно плащане от страна на ответника И.Й. на задълженията му по
договора за продажба от 06.12.2016 г., въпреки отправената му покана, на
30.11.2017 г. ищецът заплатил на продавача „Мобилтел“ ЕАД стойността на
дължимите месечни вноски, възлизаща на сумата от 1 011,54 лв., за което
предварително уведомил ответника. Счита, че последният му дължи връщане на така
платената сума, ведно със законната лихва за забава върху същата в размер от
12,97 лв. за периода от 30.11.2017 г. /датата на реализираното плащане/ до
08.01.2018 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /възстановен
на основание чл. 66, вр. чл. 64 ГПК с определение, постановено в открито
съдебно заседание на 31.01.2019 г./ ответникът И.П.Й. оспорва исковете по
основание и размер с твърдението, че не е получил стоката – мобилен телефон,
предмет на процесния договор за продажба на изплащане. Оспорва твърдението на
ищеца да е настъпила предрочната изискуемост на всички погасителни вноски, тъй
като в договора от 06.12.2016 г. липсва клауза, предвиждаща такава възможност, а и ответникът не е бил надлежно уведомен.
Поддържа, че не съществува договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между
ищеца и „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД не е поело задължение
да обезпечи вземанията на продавача срещу Й. и няма качеството на поръчител още
повече, че този договор предхожда сключването на договора за продажба на
изплащане и има за предмет несъществуващи задължения. Оспорва ищцовото
дружество да е заплатило дължимите от ответника месечни вноски в общ размер от
1 011,54 лв., както и да е уведомило за това Й., поради което същото няма право
да се суброгира в правата на кредитора. Посочва се, че на 23.05.2018 г.
ответникът заплатил процесното задължение на каса на продавача „Мобилтел“ ЕАД
преди да е уведомен от поръчителя за осъщественото от него плащане, поради
което претенцията на ищеца следва да бъде насочена не към Й., а към дружеството
– продавач, за връщане на недължимо полученото. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените от ответника
разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
приетите по делото писмени доказателства следва, че с договор за продажба на изплащане
№ ********* от 06.12.2016 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД /с нова фирма – „А1 България“ ЕАД/, в качеството му на
продавач и ответника И.П.Й., в качеството му на
купувач, на последния била прехвърлена собствеността върху движима вещ /определена в Приложение № 1 към договора/, а
именно устройство „***. срещу задължение на купувача да заплати цената на
вещта, заедно с договорна лихва от 10,6 % годишно, в общ размер на сумата от 1
055,52 лв. при условията на разсрочено изплащане – с една първоначална вноска в
размер от 43,98 лв., дължима при подписване на договора /т. 6.1. от същия/ и 23
месечни вноски в общ размер от
1 011,54 лв., включващи главница и лихва съгласно погасителен план,
представляващ приложение № 2 към договора /прието като доказателство по
делото/. В клаузата на т. 6 от последния е предвидено, че срокът за изплащане
на месечните вноски съвпада с договорения срок за заплащане на сумите по
месечните фактури, издавани за ползваните от ответника услуги по договор за
мобилни услуги, сключен между страните. В клаузата на т. 2.1 от договора е
уговорено, че собствеността върху вещта преминава към купувача с предаването
ѝ. Отразено е – в т. 3, че закупуването на стоката при условията на
процесния договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги,
предоставени на купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача.
Като основно задължение на продавача, в клаузата на т. 9.2, е установено
предаването на вещта на купувача, след подписване на договора, като е
предвидено приемането ѝ от Й. да бъде удостоверено в приемно-предавателен
протокол, представляващ приложение № 1 към договора. Като право на „Мобилтел“
ЕАД в т. 9.1.2 е регламентирана възможността същият да обезпечи вземанията си
по договора с поръчителство от трета страна.
Изяснява
се, че договорът се сключва за срок от 23 месеца, считано от подписването му –
т. 11, което е и основание за преустановяване на действието му – арг. т. 12.1.
Като основание за предсрочно прекратяване на договора, в клаузата на т. 12.3, е
предвидено неплащането от страна на купувача на две последователни месечни
вноски, в който случай стават изискуеми всички суми, дължими до първоначално определения
срок на договора. В тази хипотеза продавачът издава фактура след изтичане на
125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за
услуги и следва да бъде заплатена от Й., в противен случай договорът се
прекратява. В т. 15 от същия е уговорено, че при хопотеза на учредено
поръчителство за обезпечаване на вземанията на продавача спрямо купувача и
изпълнение от страна на поръчителя, последният може да иска от ответника
всичко, което е платил вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
От
обективираното в договора за покупко-продажба от 06.12.2018 г. приложение № 1 –
приемно-предавателен протокол следва, че купувачът И.Й. е удостоверил получаването
на стоката, предмет на договора – устройство ***м., респ. предаването ѝ
от продавача „Мобилтел“ ЕАД на същата дата – 06.12.2016 г.
Приетите
по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 07.11.2014 г., чието
действие е било продължавано с Анекс от 08.10.2015 г., Анекс от 15.03.2016 г.,
Анекс от 12.12.2016 г. и Анекс от 30.11.2017 г., ищцовото дружество „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД е поело спрямо третото за процеса лице „Мобилтел“ ЕАД задължението
срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на моблиния
оператор от абонати по договори за продажба на изплащане, сключени въз основа
на статистически анализ и одобрение от ищеца, до размера на кредитния лимит. От
клаузите на т. 2.2 от договора се установява, че при просрочено плащане по
договор за продажба на изплащане и последвалото от това спиране на доспъпа на
абоната до мрежата, след изтичането на 125 дни продавачът издава фактура за
всички дължи суми, които стават предсрочно изискуеми от датата на фактурата.
Уговорено е, че с изтичането на 20 дни от издаването на тази фактура „Мобилтел“
ЕАД изпраща на ищеца, като поръчител, справка за дължимите суми по съответния договор
за продажба на изплащане, представляваща покана до „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД в едномесечен срок да погаси тези задължения чрез плащане на
цената на устройството или съответния остатък от нея. От клаузата на т. 2.2.4.
следва, че след получаване на справката ищецът се задължава писмено да уведоми
абоната, че в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задълженията му
към „Мобилтел“ ЕАД. Предвидена е – в клаузата на т. 2.2.5
възможността за регресен иск на изпълнилият поръчител срещу абоната за връщане
на заплатената вместо него сума, заедно със законната лихва, считано от датата
на плащането.
От
приетите по делото приемно – предавателен протокол № 108 от 04.08.2017 г. и приемно-предавателен протокол №
133 от 12.12.2017 г., съставени между служители на „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и приложените
към същите справки по т. 2.3.3 и по т. 2.3.5 от договор от 07.11.2014 г.,
съдържащи списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи
от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца и съответно списък с
абонатите, за които на 30.11.2017 г. ищецът, като поръчител, е изпълнил вместо тях
задълженията по договори с „Мобилтел“ ЕАД, следва, че в първата справка фигурират
задълженията на ответника И.Й. по договор № ********* от 06.12.2016 г. по фактура № *********, с
краен срок за плащане 11.07.2017 г., в общ размер от 1 011,54 лв., а във втората
справка същото това задължение като платено от ищцовото дружество на 30.11.2017
г., заедно със задължения по други договори в общ размер от 18 332,32 лв. В тази
връзка по делото е представено и прието платежно нареждане за кредитен превод
от 30.11.2017 г., с което „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е извършило превод
по сметката на третото за процеса лице „Моблител“ ЕАД на сума в общ размер от
18 337,32 лв., в който смисъл е и изявлението на последното, обективирано
в уведомление от 30.11.2017 г. по т. 2.2.6 от договора .
С
писмено уведомление по чл. 143 ЗЗД, адресирано до ответника И.П.Й. на адреса,
посочен в договора за продажба на изплащане от 06.12.2016 г., ищецът го
уведомява за качеството си на поръчител, както и, че при неплащане от негова
страна на задълженията му по договора към „Мобилтел“ ЕАД в срок до 11.09.2017
г., дължимата сума в общ размер от 1 011,54 лв. ще бъде погасена от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, след което същото ще предприеме действия по
възстановяването ѝ от ответника. От известието за доставяне, изготвено от
„Български пощи“ ЕАД, се изяснява, че пратката до Й. е била върната на ищеца с
отбелязване, че е останала непотърсена от адресата.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводна експертиза се установява, че в съответствие с
клаузата на т. 6 от процесния договор за продажба на изплащане №
*********/06.12.2016 г. от страна на „А1 България“ ЕАД /тогава „Мобилтел“ ЕАД/ била
издадена фактура № ********** от 06.12.2016 г. за общата сума от 1 055,52 лв.,
в която като основание на услугата/доставката е вписан: „***– 1 брой за 800,42 лв.
и 160,08 лв. ДДС и договорна лихва от 95,02 лв. Не е представен документ за
платената първоначална вноска от 43,98 лв. Отразено е, че с платежно нареждане
от 30.11.2017 г. ищцовото дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е превело
на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 18 337,32 лв. с основание за превода: „по
поръчителство“, съгласно „договор от 07.11.2014 г., по протокол 108.“ В
експертизата се посочва, че с финансов бон от 23.05.2018 г., издаден от
търговски обект на „А1 България“ ЕАД в гр. Перник на потребител И.П.Й. с №
М5446754, са платени суми в общ размер от 1 035,60 лв. за месец декември 2016 г. – месец юни 2017 г. по фактури,
както следва: фактура № *********/22.12.2017 г.
сумата от 122,66 лв., фактура № *********/25.01.2017 г. – сумата от 72,
47 лв., фактура №
*********/25.02.2017 г. – сумата от 69,98 лв., фактура № *********/27.03.2017
г. – сумата от 6,98 лв., фактура № *********/26.04.2017 г. – сумата от 69,98
лв., фактура № *********/26.05.2017 г. – сумата от 20,31 лв., фактура №
*********/01.06.2017 г. – сумата от 174,96 лв. и фактура № *********/01.06.2017 г.
– сумата от 435,26 лв., без данни какви конкретно задължения са включени по
тези фактури. От страна на ответника не са извършени плащания към ищцовото
дружество. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че платената от Й. сума в
общ размер от 1 035,60 лв. е по фактурите, подробно описани в заключението,
които са различни от процесната фактура от 06.12.2016 г. Сумата по тези фактури
е и отразената в представения от ответника фискален бон. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в
същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа
на материалите по делото, проверка на относимите материали при ищцовото
дружество, като е останало и неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно
основание
422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал.
1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 00325/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за
изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове
са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК във връзка с дадени от съда указания
по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Възникването на процесните
вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване на следните юридически факти: 1). възникването на твърдяното облигационно
правоотношение между ответника и третото за процеса лице – „Мобилтел“ ЕАД, породено
от договор за продажба на изплащане, изпълнение на задължението на продавача –
да предаде вещта на купувача, предсрочното прекратяване на договора поради
твърдяната форма на неизпълнение от страна на купувача; 2). наличието на
правоотношение между ищеца и кредитора „Мобилтел“ ЕАД въз основа на договор за
поръчителство, насочено към обезпечаване изпълнението на задълженията по
процесния договор за продажба на изплащане, изпълнение от страна на ищеца на
това задължение чрез заплащане на сумата в твърдения размер, както и
предварителното уведомяване на длъжника от поръчителя за предявяване на
вземането срещу него; 3). изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Събраните
по делото писмени доказателства безспорно сочат, че между третото за процеса
лице „Мобилтел“ ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/, в качеството му на
продавач и ответника И.Й., в качеството му на купувач, е съществувало
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба № ********* от
06.12.2016 г. с клауза за разсрочено изплащане на покупната цена на вещта, по
който продавачът е изпълнил основното си задължение и е предал на купувача
движимата вещ, предмет на разпореждане – устройство ***м. Този последен извод
следва от изричното изявление на ответника, обективирано в приложение № 1 към
договора – приемно-предавателен протокол за получаване на вещта на същата дата
06.12.2016 г. С това, за Й. е възникнало задължение да заплати цената на вещта,
включваща главница и договорна лихва, в общ размер от 1 055,52 лв. чрез една
първоначална вноска, платима при сключване на договора в размер от 43,98 лв. и
23 равни месечни вноски в размер от по 43,98 лв. съгласно погасителен план –
приложение № 2 към договора. В уточнителната си молба от 04.04.2018 г. ищецът
излага твърдения за плащане от страна на купувача на първата вноска, както и за
конкретната дата на фактуриране на месечните падежни вноски – 22-ро число, с 15-дневен срок за
плащане – твърдения, неоспорени от ответната страна.
За
общата дължима сума и в съответствие с уговереното между страните в клаузата на т. 6.1, продавачът „Мобилтел“ ЕАД е издал
фактура № ********** от 06.12.2016 г. на обща стойност 1 055,52 лв., в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.
Както
се изясни, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на договора
поради неизпълнение от страна на купувача на задължението си да заплати повече
от две поредни месечни вноски. Изясни се, че такава клауза за изискуемост на
продажната цена на стоката преди първоначално уговорения срок – 23 месеца,
считано от подписването му /или 06.11.2018 г./, е включена в съдържанието на
процесния договор – в клаузата на т. 12.3 от договора, поради което съдът счита
за неоснователни оспорванията на ответника в тази насока, релевирани в отговора
на исковата молба.
По
делото не се доказа плащане от Й. на останалата дължима сума по договора в общ
размер от 1 011,54 лв., съответно на месечните погасителни вноски след първата
такава, платена при сключване на договора. От заключението по
съдебносчетоводната експертиза се установи, че в хода на процеса – на
23.05.2018 г. ответникът е заплатил в полза на „А1 България“ ЕАД
сума в общ размер от 1 035,60 лв., но със същата са погасени задължения по
фактури, издадени през 2017 г. и различни от процесната фактура № ********** от
06.12.2016 г. както по стойност, така и по време на издаване. Ето защо, съдът
намира за неоснователен довода на ответната страна, изложен в отговора на
исковата молба, за недължимост на процесните вземания поради погасяването им
чрез плащане в полза на продавача по договора за продажба.
Неизпълнението
в срок на повече от две последователни месечни вноски по договора обосновава
настъпването на уговореното между страните основание за изискуемост на цялата
продажна цена преди крайния срок. В тази връзка съдът намира за неоснователно
оспорването на ответника за липсата на основание за предсрочна изисуемост на
всички вноски, обосновано с неуведомяването му. Законодателно в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е
предвидена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредит поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този
случай, за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение,
следва да бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. В тази хипотеза предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ – соченото неизпълнение. В случая обаче
се касае за правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба, при което
няма законово, а и договорно изискване за нарочно уведомяване на неизправния
купувач, а се касае за уговорена последица от неизпълнението в срок на
основното му задължение – да заплати цената на закупената стока. В допълнение
следва да се отбележи, че изискуемостта на всички месечни вноски по процесния
договор е настъпила на 06.11.2018 г. /23 месеца от сключването му/, поради
което и към момента на приключване на устните състезания в настоящия процес
крайният срок за връщане на сумата също е настъпил, факт, който следва да бъде
съобразен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Същевременно,
съдът намира, че ищцовото дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е станало
носител на вземането в размер на сумата от 1 011,54 лв., представляваща
стойност на незаплатени 23 месечни вноски по договор за продажба на изплащане №
********* от 06.12.2016 г. с насрещно задължено лице ответника И.Й., като
купувач по договора.
Материалноправната
легитимащия на ищеца като титуляр на процесните вземания в качеството му на
изпълнил задължението поръчител следва от сключения между него и
дружеството-продавач „Мобилтел“ ЕАД договор от 07.11.2014 г., с
поето задължение ищецът да обезпечава вземания на кредитора от абонати по
договори за продажби на изплащане и при неизпълнение в срок, след покана от
кредитора и уведомяване на неизправния длъжник да изпълни вместо него
задълженията му, както и от факта на реално заплащане от ищеца на сумата от 1
011,54 лв., представляваща дължимата от Й. покупна цена за получената стока,
което плащане е осъществено в полза на продавача и реализирано на 30.04.2017 г. В тази връзка и в
отговор на оспорванията от ответника следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поеме и
за обезпечаване на бъдещо (невъзникнало при поемането му) вземане, какъвто е и
настощият случай.
По делото безспорно се установи – от изводите
в съдебносчетоводната експертиза и приетите писмени доказателства, че
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД действително е превело по сметка на „Мобилтел“
ЕАД сумата от 1 011,54 лв. – останалата неплатена част от продажна цена по договора, на 30.11.2017 г., като част от
общата сума по съответния протокол в размер от 18 337,32 лв., след покана от
страна на кредитора съгласно т. 2.2.3 от договора за поръчителство, в случая
обективирана в справка от 04.08.2017 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал.
1 ЗЗД в полза на изпълнилия изискуемото задължение поръчител – ищеца се е
породило правото му да иска от длъжника – ответника връщане на платената цена, както и на законна
лихва върху заплатените суми от деня на плащането.
В посочената разпоредба като задължение на
поръчителя е предвидено уведомяването на длъжника преди да се пристъпи към
изпълнение на задълженията му. В случая, по делото е прието такова уведомление,
изходящо от ищеца с покана до И.Й. да погаси задълженията си по процесния
договор в срок до 11.09.2017 г. Данните по делото сочат за изпращането на
уведомлението на адреса на ответника, посочен от него в договора за продажба и
съответстващ на адреса, на който същият е получавал книжата по настоящото дело.
Ето защо, съдът намира, че същият е бил уведомен надлежно за предстоящото
плащане на продажната цена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, като поръчител,
въпреки отбелязването, че пратката не е била потърсена.
Същевременно, дори и да се приеме, че такова
уведомяване не е надлежно, то същото не разколебва извода на съда, че в полза
на ищеца е възникнало вземане към ответника за платената цена, доколкото това
уведомяване има за цел поръчителят своевременно да узнае
за възраженията на длъжника, за да не рискува да плати недължимо или в повече, а и да предотврати плащане от
длъжника, ако същият не знае за извършеното
плащане от поръчителя. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща
на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното
изпълнение) – в този
смисъл Решение № 306 от
6.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 185/2014 г., IV г. о., ГК.
По
делото не се установи ответникът И.Й. да е изпълнил изцяло или частично
задължението си към „Мобилтел“ ЕАД за
заплащане на продажната цена на стоката, което да е основание същият да не се
явява задължено лице към ищцовото дружество, при липса на надлежно уведомяване
за осъщественото от него по-ранно плащане, което прави неоснователен
релевираният от същия довод за недължимост на сумите на това основание.
С оглед
на всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Наличието
на главен дълг обуславя и възникване в полза на ищеца на обезщетение за забава,
считано от датата на извършеното от него плащане – 30.11.2017 г. – арг. чл.
143, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД. В случая същият претендира лихва за забава в размер
от 12,97 лв. /неоспорен от ответника/ за периода от 30.11.2017 г. до 08.01.2018
г. /предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/. По изложените съображения искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези,
направени в хода на ч. гр.
дело № 00325/2018 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да
бъде присъдена сумата от 385 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 535 лв. – платена държавна
такса, депозит за вещото лице и адвокатско възнаграждение за исковото
производство.Съдът определи размера на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ищеца за заповедното производство в минималния му размер от 360 лв. с вкл.
ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, считайки за основателно възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност. Същото се явява
неоснователно по отношение на претендирания размер от 360 лв. с вкл. ДДС за
исковото производство, тъй като същият е минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова
сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 81, вх. Б, ет. 1, срещу И.П.Й., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И.П.Й. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сумата от 1 011,54 лв., представляваща неизплатен остатък от месечни вноски по договор за
продажба на изплащане № ********* от 06.12.2016 г., което задължение е
изпълнено от ищеца в качеството му на поръчител по силата на договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен с „Мобилтел“ ЕАД, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 12,97 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 30.11.2017 г. до 08.01.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
00325/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти
състав е издадена Заповед № 197 от 12.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Й., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 81, вх. Б, ет. 1, сумата от 385 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 00325/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав и сумата от 535 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 00325/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: