Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на седми март, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 2606 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците М.И.С. и В.Б.С. твърдят, че са понесли значителни
неимуществени вреди, като последица от настъпилото пътно-транспортно
произшествие на 14.02.2015г. около 12:15 ч. на път Е 79, между гр. Симитли и
гр. Благоевград. с участието на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *******,
управляван от ищеца М.С. и лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с
рег. № *******ВМ, управляван от водача Д.Ш.. В управлявания от ищеца М.И.С. лек
автомобил пътували също ищцата В.Б.С. и нейна майка И.Б.. В резултата на
пътно-транспортното произшествие починала И.С.Б., а ищците М.С. и В.С. понесли
множество тежки телесни повреди. Ищците твърдят, че произшествието е настъпило поради
виновното противоправно поведение на починалия водач на лекия автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ - Д.Ш., който не контролирал непрекъснато МПС и по неустановена
причина навлязъл в пътната лента за насрещно движение, с което инициирал
порадицата от събития, довели до настъпването на процесните вреди. Тъй като
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с
рег. № *******ВМ имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното застрахователно дружество, към него ищците отправили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат от
претенцията, ответникът извършил следните плащания: На ищцата В.С. - заплатил застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на майка й И.Б. в
размер на сумата от 60 000 лева, при заявена претенция от 120 000 лева.
На ищцата В.С. - заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
35 000 лева при заявена претенция за изплащане на обезщетение от 115 000
лева, за нанесените й лично неимуществени вреди, в резултат от болките и
страданията, настъпили вследствие на процесното ПТП. На ищеца М.С., ответното дружество заплатило
обезщетение в размер на сумата от 25 000 лева при заявена претенция за изплащане
на обезщетение от 85 000 лева, за нанесени неимуществени вреди, вследствие
настъпването на процесното ПТП. Изплатеното застрахователно обезщетение в нито
една от споменатите хипотези не било справедливо и не компеснирало адекватно
действителния обем на понесените вреди, поради което застрахователят останал да
дължи разликата до пълния справедлив размер на обезщетението и изпаднал в
забава за дължимото плащане, считано от момента на възникване на задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази причина, застрахователят
бил длъжен да заплати мораторна лихва върху незаплатената част от дължимото
според ищците пълно обезщетение, изчислена за периода от настъпване на
процесното ПТП, до деня на окончателното плащане. При изложените фактически
твърдения и с оглед размера на вече извършените плащания от страна на ответното
застрахователно дружество - ищците претендират за осъждане на ответника, да им
заплати допълнително (след допуснатото увеличение на иска в открито заседание
на 07.03.2019г.) следните суми: на
ищцата В.С. –сумата от 30 100 лева, представляваща част от претендирано
обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на майка й И.Б. в пълен размер
на 120 000 лева, заедно с мораторна лихва в размер на 2094,
87 лева, изчислена върху дължимата на това основание сума - за периода считано
от настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на
28.02.2017г., както и законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение,
считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане; на ищцата В.С. –сумата от 30 100
лева, представляваща част от застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, поради понесени от нея телесни увреждания в пълен размер
на 115 000 лева, заедно с мораторна лихва в размер на 6243,
13 лева, изчислена върху дължимата на това основание сума - за периода
считано от настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на
28.02.2017г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане; на
ищеца М.С. – сумата от 30 100 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради понесени от него телесни
увреждания в общ размер на 85 000 лева, заедно с мораторна лихва в размер
на 6243, 13 лева, изчислена върху дължимата на това основание сума - за
периода считано от настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на
иска на 28.02.2017г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане. С оглед
очаквания от ищците благоприятен за тях изход на процеса, те претендират за
осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.
Ответникът - З.К.„У.“ АД оспорва на предявените искове по
основание и размер. Без да оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача на лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара“ и настъпването
на пътно-транспортно произшествие на 14.02.2015г. – ответникът поддържа
твърдение за неоснователност на претенциите. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца М.С., който в
качеството на водач на лекия автомобил „Опел Корса“, допринесъл за настъпването
на процесното ПТП, понеже управлявал автомобила в превишена скорост за
съответния пътен участък и чрез неадекватните си действия по навлизане в
лентата за насрещно движение спомогнал за настъпване на сблъсъка между
автомобилите. По отношение на размера на исковете, поддържа тезата, че изплатеното вече застрахователно обезщетение
било адекватно на действително претърпения от ищците обем на неимуществените
вреди. Сочи, че след предявяването на
исковете, е извършил допълнително плащане на сумата от 9 700, 42 лева
законна лихва върху обезщетение от 60 000 лева за неимуществени вреди на В.С.,
в качеството й на законен наследник на починалата И.Б., на сумата от 5 658,58
лева законна лихва върху обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди
на В.С. за понесените телесни увреждания при настъпване на процесното ПТП, на
сумата от 4 041,84лева законна лихва върху обезщетение от 25 000 лева
за неимуществени вреди на М.С. в качеството му на пострадал при процесното ПТП,
на сумата от 20 000лева за понесените неимуществени вреди от ищцата В.С.,
в качеството й на наследник на загиналата И.Б. и на сумата от 5 766,30 лева,
представляваща законна лихва върху допълнително изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 20 000 лева. Чрез тези плащания, ответникът счита,
че е удовлетворил напълно претенциите на ищците и моли за отхвърляне на
исковете. Претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените
съдебни разноски.
Третото лице- помагач „Л.И.“ АД, конституирано на страната на ответника, заявява
становище, чрез което оспорва предявените искове. В процесуалната си позиция пред съда, това
дружество не оспорва, че е застраховало гражданската отговорност на ищеца М.С.,
в качеството му на водач на лекия автомобил „Опел Корса“, но оспорва твърдението
на ответника, че този водач е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. На свой ред, третото лице – помагач поддържа тезата, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата (загиналата) И.С.Б., която
пътувала в автомобила, без да изпълни задължението си за поставяне на предпазен
колан.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приети като доказателства Протокол за оглед на местопроизшествие,
скица на ПТП, фотоалбум и Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.05.2016г., които са част от приобщената преписка по ДП №
10/2015г. по описа на ОСлО при ОП Благоевград- мотивират извода за настъпилото
на 14.02.2015г. пътно- транспортно произшествие, с участието на лек автомобил
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № *******, управляван от ищеца М.С., марка
„Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег. № *******ВМ, управляван от водача Д.Ш..
Последният е починал след настъпването на процесното ПТП т.е. на 13.10.2015г. В
момента на настъпване на процесното ПТП е починала пътувалата в лекия автомобил
„Опел Корса“ пътничка И.С.Б., а водачът на автомобила М.И.С. (ищец по
настоящото дело) и другия пътник В.Б.С. (ицец в настоящото производство)
получили телесни увреждания. Образуваното досъдебно производство е било
прекратено. Съдържащите се в преписката документи, относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, не се обсъждат подробно от съда, доколкото съдържат
специализирана информация и са предоставени като обект на изследване от
съдебна- авто- техническа експертиза и комплексна съдебна авто- техническа
експертиза, чиито заключения са приети без оспорване и ще бъдат обсъдени в
мотивите на настоящото решение.
Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице Х.И.И. /технология и безопасност в автомобилния
транспорт/, мотивират следните изводи, относно правно- значимите за
разрешаването на спора факти:
- Процесното пътно- транспортно произшествие е
настъпило на 14.02.2015г, около 12.15ч., когато лек автомобил „Опел" „Корса" с peг. № *******,
управляван от М.С., се движи по ПП 1 Е79 с посока на движение от гр.
Благоевград към гр. Симитли. В автомобила пътуват две пътнички - на
предната седалка до водача пътува И.Б., а на задната седалка пътува ищцата
В.С.. Водачът М.С. (ищеца) управлява
автомобила със скорост на движение около 86
км/ч. Асфалтовото покритие на платното за движение е сухо и е в
добро състояние. В същото време, в обратна посока - от гр. Симитли към гр.
Благоевград, се движи лек автомобил „Сузуки Гранд Витара" с peг. № *******ВМ,
управляван от водача Д.Ш., със скорост не по-малка от 72 км/ч. В района на
километричен камък с надпис „365" лекият автомобил
„Сузуки Гранд Витара" с peг. № *******ВМ навлиза в лентата за
движение на автомобили в противоположна на неговата посока на движение.
Водачът на лекия автомобил „Опел Корса" възприема насрещно движещия
се лек автомобил „Сузуки Гранд Витара" като
опасност и
очевидно за да я избегне- избира да
предприеме маневра, която той възприема като „спасителна",
отклонявайки автомобила „Опел Корса" наляво, в следствие на което което навлиза в лентата за насрещно
движение. В този момент, водачът на
лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара" също отклонява управлявания от
него автомобил вдясно - в опит да се
върне в лентата за движение на автомобили, предназначена за движение в
неговата посока (от Симитли към Благоевград), задействайки и спирачната система на автомобила. В резултат
на предприетите действия по отклонение на автомобилите от страна на техните водачи, настъпва удар между двете МПС.
Инициалният удар и за двата автомобила е с предните им десни части, а мястото на
удара е в лентата за движение на
ППС в посока Симитли – Благоевград т.е. предназначена за лек автомобил „Сузуки Гранд
Витара". Вследствие на удара,
между двете превозни средства -
лекият автомобил „Сузуки Гранд Витара"
променя траекторията на движението си, завъртайки се по посока на
часовниковата стрелка, а лекият автомобил „Опел Корса“ променя
траекторията на движението си вляво, излиза извън платното за движение и
се преобръща в тревната площ до платното,
преустановявайки движението си на описаното в протокола за оглед място и
върху таван. Настъпилия удар между двете превозни средства причинява
множество сериозни деформации челно по
корпусите на автомобилите. Пострадали са шофьорите и на
двата автомобила и пътуващата на задната седалка в лекия
автомобил „Опел Корса", а пътуващата на предната
дясна седалка в същия автомобил пътничка е
починала.
- На
база направените от експерта изчисления е обоснован изводът, че ударът е бил непредотвратим и за
двамата водачи чрез аварийно спиране с оглед скоростите им на движение и
отстоянието им до мястото на удара.
- Водачът
на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара" също е
имал възможността да предотврати настъпването на
процесното пътно- транспортно произшествие, ако не бе предприемал маневра
за напускане на платното за движение в посока гр. Симитли към гр.
Благоевград. Водачът на лек
автомомбил „Опел Корса" също е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако не бе
предприемал маневра за напускане на платното за движение в посока от гр.
Благоевград към гр. Симитли.
Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/
обосновава следните изводи по правнозначимите факти:
В
резултат от претърпяната пътно-транспортна злополука на 14.02.2015г. ищцата по
делото ищцата В.С. е получила следните телесни увреждания: травматичен шок,
тежка гръдна травма, счупване на 3-то и 4-то ребра в дясно с последвал
пневмоторакс, счупване на тазовите кости и разкъсване на тазовия пръстен,
коремна травма, руптура (разкъсване ) на пикочния мехур, счупване на дясната
ключица, разкъсно- контузна рана на дясната челно-теменна област на главата. По
своят вид и тежест, уврежданията на ищцата В.С. имат следната
медико-биологична характеристика: травматичният шок като състояние представлява
разстройство на здравето с опасност за живота; получената гръдна травма е
причинила на ищцата трайно затруднение
на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 3 месеца);
претърпяната коремна травма е довела до разстройство на здравето неопасно за
живота; претърпяната тежка тазова увреда е предизвикала трайно затруднение на движенията на долните
крайници за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца); полученото счупване
на дяната ключица е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 2 месеца); претърпяната
разкъсно-контузна рана на дясната челно-теменна област на главата е довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Спешна медицинска помощ,
болнично и оперативно лечение първоначално пострадалата е получила в МБАЛ „ Благоевград“
АД. Постъпила е в тежко общо състояние, в състояние на травматичен шок, с
разкъсно-контузна нана на дясната челно-теменна област на главата., патологична
подвижност на дясната ключица, невъзможност за движение на десния горен
крайник, с болки в корема и тазовите кости. Извършени са били хематологични,
рентгенови, ехографсдки и КТ-ски изследвания и консултации със специалисти:
хирург, ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог. Поради дихателна
недостатъчност, ищцата е била интубирана и включена инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. Лечението е продължило в УМБАЛСМ „
Н.И.Пирогов“- София с проведени три оперативни интервенции на вътрешни органи и
на травматологични увреждания. Застрашаващото състояние от претърпения „травматичен
шок“ е било преодоляно още в първите дни след приемането на пострадалата в МБАЛ
„ Благоевград“ АД. Разкъсно-контузната рана на главата е зараснсала за срок до
2 седмици с остатъчен козметичен белег. Тежката гръдна травма (фрактурите на
ребрата и последвалият пневмоторакс) е отзвучала за срок до 3 месеца.
Претърпяната коремна травма е отзвучала за срок до 2 месеца. Фрактурите на
тазовия пръстен са били тежки по вид и трудни за лечение. Оздравителния период
при това съчетание от тазови фрактури, заедно с проведената рехабилитация е
продължил около 5 месеца. Фрактурата на дяната ключица е зараснала за- срок до
30 дни, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния период е продължил 2
месеца. Общо лечебният и възстановителен (оздравителен) период на всички
получени увреждания при ищцата е приключил за срок от около 6 месеца. През
посоченият период, пострадалата е търпяла болки и страдания, като през първите
два месеца, непосредствено след злополуката и около месец в началото на
процедената рехабилитация, болките са били с интензивен характер. През
останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща
преумора на увредените крайници, които са били оперирани, както и при рязка
промяна на времето- (при студено и влажно време), когато ищцата е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, в продължение на първите 3-4 месеца, ищцата не е можела да си служи и да
се предвижва с патерици, а е провеждала лечението си при условията на строг постелен
режим. През този период тя не е можела да се самообслужва и е ползвала чужда
помощ
Заключението на изслушаната в настоящото производство комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и
травматология/ и вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/ обосновава следните изводи
по правнозначимите факти:
В
резултат от претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът М.С. е получил
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка
лека степен на тежест, счупване на основата на черепа в областта на средна
черепна ямка в ляво, хемотимпанум в ляво /травматично кръвонасядане на лявата
тъпанчева мембрана/, натичане на кръв от ляв ушен проход, вътреставно счупване
на лявата лъчева кост в областта на китковата става, многофрагментно супване на
лявото колянно капаче. По своят вид и тежест уврежданията на ищеца имат
следната медико-билогична характеристика: Контузията на мозъка (лека по степен
на тежест) със счупване на основата на черепа в областта на средна черепна ямка
в ляво с натичане на кръв от левия ушен проход е проникващо нараняване в
черепната кухина и е реализирала медико- биолгичния признак разстройство на
здравето временно опасно за живота. Полученото счупване на лявата лъчева кост в
областта на китковата става е причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца).
Полученото многофрагментно счупване на лявото колянно капаче е причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца). В резултат от
претърпяната пътно-транспортна злополука на 14.02.2015г. ищецът М.С. е получил
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка лека
степен на тежест, счупване на основата на черепа в областта на средна черепна
ямка в ляво, хемотимпанум в ляво /травматично кръвонасядане на лявата тъпанчева
мембрана/, натичане на кръв от ляв ушен проход, вътреставно счупване на лявата
лъчева кост в областта на китковата става, многофрагментно супване на лявото
колянно капаче. По своят вид и тежест уврежданията на ищеца имат следната
медико-билогична характеристика: Контузията на мозъка (лека по степен на
тежест) със счупване на основата на черепа в областта на средна черепна ямка в
ляво с натичане на кръв от левия ушен проход е проникващо нараняване в
черепната кухина и е реализирала медико- биолгичния признак разстройство на
здравето временно опасно за живота. Полученото счупване на лявата лъчева кост в
областта на китковата става е причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца).
Полученото многофрагментно счупване на лявото колянно капаче е причинило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца).
Заключението на изслушаната в настоящото производство
комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, изготвена от вещо
лице Х.И. и вещо лице д-р Б.Б. обосновава следните изводи, по правнозначимите
факти:
Лекият
автомобил „Опел Корса" с ДК№********е фабрично произведен с триточкови
предпазни колани на предните седалки и с триточкови предпазни колани за
крайните места на задните седалки, както и набедрен колан за мястото в средата
на задната седалка на автомобила.Към момента на ПТП станало на 14.02.2015г. В.Б.С.
е пътувала на задната дясна седалка в лек авт. „Опел Корса" с ДК№ ********,
управляван от М.И.С.. Вследствие на удара между двете МПС и развилите се мощни
инерционни сили, тялото на ищцата С. внезапно се е отделило от седалката и е
политнало напред и нагоре като е получило тежки удари от твърди, тъпи предмети
от които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе. Този факт
обосновава извода, че при настъпване на удара, пострадалата не е използвала
предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Доколкото ударът е
довел до тотално разрушаване на купето на лекия автомобил "Опел Корса", налага се изводат, че и в хипотеза на поставен от пострадалата В.С.
бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан - тя пак щеше да получи
тежки телесни увреждания, които са много близки до процесиите.
В дадените пред съда показания, свидетеля В.Г.Ч.заявява,
че познавал ищците. Свидетелят възприел обстоятелствата, свързани със
здравословното състояние на ищците още след настъпване на процесния инцидент,
което описва като тежко, поради
множеството травматични увреждания. Ищцата В.С. била и в лабилно психологическо
състояние, след като узнала, че майка й е загинала в процесното ПТП. След
множество оперативни интервенции и лечебно- възстановителен период, който бил
прекаран от ищците в лечебни заведения - те били изписани и продължили
лечението си в домашни условия. Тъй като изпитвали сериозни битови затруднения,
поради невъзможността да се придвижват, двамата ищци разчитали на приятелска
помощ от роднини и от приятели. Сред приятелите, които подпомагали битовите
дейности на ищците бил и самия свидетел. Според впечатленията на свидетеля, при
ищеца М.С. видимото подобрение в здравословното състояние настъпило след около
четири месеца, докато при ищцата В.С., такова осезаемо подобрение било
забелязано два- три месеца по- късно. Според свидетеля, именно лошото
здравословно състояние на ищците мотивирало децата им да отложат планирана
сватба.
В дадените пред съда показания, свидетелят Е.Н..Ц.заявява,
че познавал ищците. Още след настъпване на процесния инцидент, свидетелят
възприел какво е здравословното състояние на ищците и го описва като
тежко, поради множеството травматични
увреждания. И двамата ищци се оплаквали от силни болки. След като узнала, че
майка й е загинала в процесното ПТП ищцата В.С. била изпаднала в лабилно
психологическо състояние,. След множество оперативни интервенции и лечебно-
възстановителен период, който бил прекаран от ищците в лечебни заведения - те
били изписани и продължили лечението си в домашни условия. Поради
невъзможността да се придвижват, двамата ищци изпитвали сериозни битови
затруднения и били принудени да разчитат в тази насока на приятелска помощ от
роднини и от приятели. Сред приятелите, които подпомагали битовите дейности на
ищците бил и самия свидетел. Според впечатленията на свидетеля, видомото
подобрение в здравословното състояние настъпило първо при ищеца М.С., докато
при ищцата В.С., такова осезаемо подобрение било забелязано няколко месеца по-
късно, защото нейните травми били значително по- тежки. Според свидетеля,
именно лошото здравословно състояние на ищците мотивирало децата им да отложат
планирана сватба.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х. мотивира извод,
че ответното дружество е изплатило на ищците по банкова сметка ***:
·
На ищцата В.Б.С. – по
щета № 14410190010 - сумата от 60 000 лева, сумата от 35 000 лева, които са заплатени
на 26.09.2016г, както и платена на 12.12.2017г. сума от 25 766, 30 лева от
които сумата 20 000 лева „по дело № 2606/2017г.
СГС І-8“, сумата от 9 700, 42 лева, платена на основание „лихва върху
60 000 лева“ и сумата от 5658, 58 лева, платена на основание „лихва върху
35 000 лева“.
·
На ищеца М.И.С. – по щета № 14410190010 - сумата от 25 000
лева, както и сумата от 4041, 84 лева,
на основание „лихва върху 25 000 лева“, заплатени на 26.09.2016г;
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции на ищците, за осъждане на ответника, да изплати
на всеки ищец застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Претенцията на всеки от ищците се основава на твърдението, че в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” -ответникът им дължи по- голям размер на застрахователно
обезщетение, в сравнение с вече изплатеното, за понесените неимуществени вреди,
произтичащи от причиняването на процесното ПТП на 14.02.2015г.
Исковете са процесуално допустими и по аргумент от §22 от ПЗР на КЗ
подлежат на разглеждане по реда на Част ІV от Кодекс на застраховането /отм./.
Основателността
на всяка една от претенциите на ищците за изплащане на застрахователно
обезщетение, е обусловена от установяване на основните елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане ( вкл. противоправно деяние на водач на МПС, в нарушение
на задълженията по ЗДвП, настъпване на вреда и наличие на пряка причинно -
следствена връзка), както и от установяване на валидно застрахователно покритие
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на
МПС.
След прецизен и комплексен анализ на събраните в хода на съдебното дирене и
обсъдени детайлно по- горе доказателства – настоящият състав на съда намира, че
са налице предвидените в закона предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение на ищците, на всяко едно от претендираните от тях основания. Заключенията
на приетите без оспорване съдебни експертизи /авто-техническа, съдебно- медицински
и съдебно- икономическа/ мотивират извода за наличието на споменатите по- горе
предпоставки за изплащане на обезщетение, а при това, съдебно- икономическата
експертиза установи без съмнение, че ответникът вече е заплатил на ищците
застрахователно обезщетение на всяко едно от релевираните в исковата молба
основания.
При това положение, разрешаването на спора предполага да бъде осъществена
преценка за размера дължимите
застрахователни обезщетения и тяхното съотношение спрямо вече изплатените суми - в контекста на прилагането на
установения от чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. От друга страна, отчитайки
значението на предвидената в чл.51, ал.2 от ЗЗД редукция на платимото
обезщетение за вреди - съдът е длъжен да се произнесе по релевираните в настоящия
процес възражения, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите лица. На трето място, в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът
е длъжен да съобрази доказателствата за извършено плащане от ответника на
ищците в хода на процеса. Споменатите по- горе въпроси ще бъдат разгледани
последователно в мотивите на настоящото решение.
По възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите лица;
Заключението на съдебната авто- техническа експертиза, дава основание да се
счита, че в рамките на конкретния механизъм на настъпване на ПТП и в качеството
на водач на процесния лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******* - ищеца М.С.
е допринесъл в незначителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Според
съдебната експертиза, ударът между автомобилите не би настъпил, ако
предприетата от този водач маневра за предотвратяване на непосредствената
опасност от челен сблъсък би била друга,
вместо завой в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение.
От обективна страна, извършването на адекватна на създалата се ситуация
спасителна маневра, изисква от водача, който предприема тази маневра – да може
да предвиди дали тя би била „спасителна“ като вземе предвид предполагаемото поведение
на останалите участници в движението и на този, чието поведение създава
непосредствената опасност. Уместно е тук да се отбележи, че водачът С. правилно
е преценил необходимостта от предприемане на спасителна маневра, доколкото в
неговата пътна лента се е движило насрещно друго МПС без видима причина, но при
това е взел неправилно решение за посоката на отклонение на траекторията на
автомобила при тази маневра. В рамките на описания от експертизата механизъм на
настъпването на инцидента, не може да бъде игнорирана значителна степен на непредвидимост на поведението на другия участник
- водача лекия
автомобил „Сузуки Гранд Витара" с peг.
№ *******ВМ, който първо е провокирал предприемането на спасителната
маневра и също така внезапно е извършил действия за връщане в собствената пътна лента за движение, където е
настъпил ударът. Ето защо, съдът счита, че макар от обективна страна ищецът М.С.
да е допринесъл за съпричиняване на вредоносния резултат – неговият принос не
превишава 15 % от обема на причинно- следствената връзка между поведението на
водачите и настъпването на вредоносния резултат. Именно това съотношение от 15%
следва да бъде съобразено при прилагане на редукцията по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Заключението на комплексната съдебно- медицинска и авто-
техническа експертиза, дава основание да се счита, че в рамките на конкретния
механизъм на настъпване на ПТП и в качеството на водач на процесния лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № Е 1850 нито
пострадалата В.С., нито пострадалата И.Б. не са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат, като се отчита естеството на резултата и механизма, по който този
резултат е настъпил. Съдът споделя становището на вещите лица, че нарушеното
задължение за използване на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван, не рефлектира към приложното поле на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, в
хипотезите при които предпазният колан обективно не би могъл да предотврати
настъпването на причинените вреди- поради настъпилите тежки деформации на
автомобилното купе. Според заключението на авто- техническата експертиза -
причинените силни деформации точно в
предната част на купето са причинили вредоносния резултат.
По
отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер.
По претенцията на ищеца М.С.;
Очертаните
от заключението на съдебно медицинската експертиза тежки травматични увреждания,
продължителността на лечебно- възстановителния период и последиците за здравето
на пострадалия мотивират съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което е платимо от ответника на ищеца М.С. възлиза общо на
сумата от 60 000 лева. Този размер на обезщетението следва да бъде
редуциран на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - с 10% -
до размер на сумата от 54 000 лева.
От платимия справедлив размер на обезщетението
(за 54 000 лева) следва да се приспадне вече изплатеното на 26.09.2016г. застрахователно
обезщетение, в размер на 25 000 лева, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца само горницата в размер на 29 000 лева, заедно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до деня на окончателното
изплащане на задължението. За разликата над посочената сума от 29 000 лева до пълния претендиран
пред настоящия съд размер от 30 100 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По претенциите на ищцата В.С.;
По претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо поради лично понесените
травматични увреждания, съдът достигна до следните правни изводи:
Очертаните
от заключението на съдебно медицинската експертиза тежки травматични
увреждания, продължителността на лечебно- възстановителния период и последиците
за здравето на пострадалата мотивират съда да приеме, че справедливият размер
на обезщетението, което е платимо от ответника на ищцата В.С. възлиза общо на
сумата от 70 000 лева. От тази сума следва да се приспадне вече
изплатеното на 26.09.2016г. застрахователно обезщетение, в размер на 35 000
лева, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата претендираната сума от 30 100 лева, заедно със законната лихва,
считано от предявяването на иска до деня на окончателното изплащане на
задължението.
По
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо поради
загубата на родител, съдът достигна до следните правни изводи:
Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните отношения
между ищцата и майка й (приживе) бяха установени посредством анализ на
допуснатите свидетелски показания. При внимателен преглед на съдържанието на
събраните по делегация свидетелски показания, става ясно, че ищцата В.С. и
майка й са били в интензивни социални контакти, взаимоотношенията помежду им са
били отлични, което предполага по- голям обем на понесените вреди. Тези вреди
се свързват по дефиниция с негативните емоционални преживявания, настъпили
поради загубата на близък родственик – какъвто и майкатата на ищцата. При
определяне на обема на обезщетението, не може да бъде пренебрегнат факта, че увреденото
лице (ищцата) е навършило пълнолетие лице, което не разчита при жизнена
необходимост на ежедневни грижи, издръжка, внимание от своя родител, но разрушените
от трагичния инцидент социални връзки са били естествено в емоционален аспект. При
определяне на обема на обезщетението не може да бъде пренебрегнат и факта, че
вредите са се проявили още през 2015г. Понеже
принципът на справедливостта не е абстрактно понятие, но следва да бъде
преценен и в контекста на социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите т.е. към 2015г. - за да прецени какъв е
справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази нивото на жизненият
стандарт, размера на минималната и на средната работна заплата за страната и
нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода на 2015г. По този начин,
настоящият състав на съда достигне до извода, че компенсирането на доказаните
по обем неимуществени вреди, в периода на тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 80 000 лева. Тази сума ответникът вече е изплатил към
момента на приключване на съдебното дирене, тъй като сумата от 60 000 лева е заплатена на
26.09.20016г., а сумата от 20 000 лева е заплатена, но след предявяването
на иска т.е. на 12.12.2017г. Следователно, като се отчита преценката си за
справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение и погасителния
ефект на вече извършените на това основание плащания, вкл. в хода на настоящия
съдебен процес - съдът счита, предявения
на това основание иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен
По претенциите на двамата ищци за присъждане на законната лихва;
На
основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва,
изчислена върху неизплатената част от застрахователното обезщетение /формирана
като разлика между справедливия размер на обезщетението и вече заплатените
суми/. Необходимо
е да се отбележи обаче, че посредством заключението на съдебно- икономическата
експертиза, в настоящия процес бе категорично установено извършеното от
ответника плащане на натрупани лихвени задължения, в хода на производството и
след предявяването на иска. Това плащане има погасителен ефект, който съдът
отчита, в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК.
За
платената на 26.09.2017г. част от общо дължимото застрахователно обезщетение,
ответникът дължи на всеки ищец лихва за забава, начислена в периода - от датата
на настъпване на вредоносния резултат на 14.02.2015г. до датата на извършеното
плащане - на 26.09.2017г., а за неплатената част от застрахователното
обезщетение /което се присъжда по силата на настоящото съдебно решение/,
ответникът дължи лихва, която се начислява за периода от настъпване на
вредоносния резултат на 14.02.2015г., до предявяването на иска на 28.02.2017г.
Като
взе предвид погасителния ефект на извършените от ответника плащания, съобразно
заключението на съдебно- икономическата експертиза и прилагайки разпоредбата на
чл. 162 от ГПК - съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден, да заплати
на ищцата В.С., законната лихва- в размер на претендираните 2094, 87 лева, изчислени
върху присъдената сума от 30 100 лева, за периода: считано от настъпването
на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на 28.02.2017г. и да заплати на
ищеца М.С., законната лихва- в размер на претендираните 6243,13 лева, изчислени
върху присъдената с настоящото решение сума от 29 000 лева, за периода: считано
от настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на 28.02.2017г.
По претенциите за разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – всеки ищец има
право и е легитимиран да получи от ответника сумата на направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от предявените от него искове. Съобразно
съдържанието на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на стр. 241
от делото/, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата В.Б.С. - сумата от общо 1102,20 лева, а на ищеца М.И.С.- сумата от общо
1241 лева, представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
всеки от ищците възнаграждение в размерите по чл. 38а от ЗА. Възнаграждението по чл. 38 от ЗА, което се
дължи за един адвокат (независимо, че процесуалното представителство е
осъществявано от двама адвокати) и което е в общ размер на сумата от 2904 лева,
следва да бъде присъдено общо на адв. В.С.К. и на адв. Б.Г.М., тъй като те
съвместно са представлявали ищците по делото. Данъкът върху добавената стойност
за присъденото адвокатско възнаграждение очевидно все още не е начислен - не е
издадена данъчна фактура, установяваща настъпването на данъчно събитие и при
това не е доказано дали в конкретния случай се касае за облагаема доставка,
реализирана от регистриран по ДДС данъчен субект. Според задължителните
указания, които са дадени от ВКС за съдилищата – съдът следва да присъжда само вече
действително направени, а не предполагаеми или бъдещи съдебни разноски.
Ответникът също има право да получи направените съдебни разноски, вкл. и за
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК. Тъй
като в процеса са разгледани исковете на двама отделни ищци, които не са
необходими другари - разноските следва да бъдат присъдени не общо, а поотделно,
като в присъдените в тежест на всеки ищец разноски следва да се включи и
съответна част от сумата, която се дължи за процесуално представителство от юрисконсулт.
Третото лице- подпомагаща страна не дължи разноски и не е легитимирано да
получи такива- по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с
ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати на М.И.С. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. В.К.,***, на основание
чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 29 000 лева (двадесет и девет хиляди лева),
представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек
автомобил „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег. № *******ВМ, за причинените му
неимуществени вреди, поради телесни увреждания, в следствие на ПТП от
14.02.2015г., заедно със законната лихва върху присъданата сума на
обезщетението, считано от 14.02.2015г. до деня на окончателното плащане, като
отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта над
присъдената сума и до пълния предявен размер от 30 100 лева.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати
на М.И.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.К.,***,
на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 6243,13 лева (шест хиляди двеста четиридесет и три лева и тринадесет
ст.), представляващи лихва за забава изчислени върху
присъдената с настоящото решение сума от 29 000 лева, за периода: считано от
настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на
28.02.2017г.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с
ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати на В.Б.С. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. В.К.,***, на основание
чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 30 100 лева (тридесет хиляди и сто лева),
представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек
автомобил „Сузуки“ модел „Гранд Витара“ с рег. № *******ВМ, за причинените
неимуществени вреди, поради телесни увреждания, в следствие на ПТП от
14.02.2015г., заедно със законната лихва върху присъданата сума на
обезщетението, считано от 14.02.2015г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати
на В.Б.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.К.,***,
на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата от 2094, 87 лева (две хиляди деветдесет и четири лева и осемдесет и седем
ст.), представляващи лихва за забава изчислени върху
присъдената с настоящото решение сума от 30 100 лева, за периода: считано от
настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска на
28.02.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.С. срещу „З.К.У.“ АД иск
с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./
– за сумата от 30 100 лева, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
на водача на лек автомобил „Сузуки“ модел „Гранд
Витара“ с рег. № *******ВМ, за причинените неимуществени вреди, поради смъртта на
родител И.С.Б., както и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
присъждане на лихва за забава върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на деликта на 14.02.2015г. до предявяването на иска
на 28.02.2017г.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с
ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати на В.Б.С. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
сумата от 1102, 20 лева (хиляда сто
и два лева и двадесет ст.), представляваща съдебни разноски, направени пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с
ЕИК*******и със седалище ***-**, да заплати на М.И.С. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
сумата от 1241 лева (хиляда двеста четиридесет и един лева), представляваща
съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с
ЕИК*******и със седалище ***-13, да заплати общо на адв. В.С.К. от САК и на
адв. Б.Г.М. от САК, основание чл.38 от Закона
за адвокатурата - сумата от 2804 (две
хиляди и тридесет) лева, без включен ДДС, представляваща разноски за процесуално представителство на В.Б.С. и на М.И.С.
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.Б.С. да заплати на „З.К.У.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - сумата от 350 (триста и
петдесет) лева за направени съдебни разноски вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.Б.С. да заплати на „З.К.У.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - сумата от 350 (триста и
петдесет) лева за направени съдебни разноски вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, в
качеството на трето лице-помагач на страната на ответника З.К.„У.“ АД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която
може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: