Р Е Ш Е Н И Е
529/14.7.2016г.
14.07.2016
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
30 (тридесети) юни Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 953
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 310, т. 1 и сл.
от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
В
исковата си молба до съда ищецът Н.Р.П. излага, че бил в трудово правоотношение
с ответника – „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД гр. София, Мрежови експлоатационен район гр. Шумен, като изпълнявал
длъжността „оператор ел. п/ст”. На 22.02.2016 г. бил извършен изпит за проверка
на знанията му. Тъй като ръководителя на ответника не бил доволен от
представянето му, започнал да го убеждава трудовото правоотношение между
страните да бъде прекратено по взаимно съгласие. На следващия ден, П.
действително депозирал молба в тази насока. Впоследствие, на следващия ден
преосмислил решението си и посетил работодателя, за да оттегли първоначалната
си молба. Едва след като сторил това, му била връчена Заповед № 91/23.02.2016
г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно
съгласие. Твърди, че не е имал воля за прекъсване на правоотношението между
страните по този начин. Счита за недопустимо в заповедта да се сочи, че
трудовото правоотношение се прекратява считано от по-ранна дата. Моли съда да
постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на предишната работа, да му бъде
заплатено от ответника обезщетение за времето, през което останал без работа в
размер на 6058,80 лева /по 1009,80 лв. месечно/, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на делото, както и ответникът да му заплати направените по делото
разноски.
Ответната
страна оспорва предявените
искове като неоснователни. На първо място, счита, че претенциите са предявени
извън предвидените в разпоредбата на чл. 358 от КТ срокове. Излага, че на
22.02.2016 г. били налице съвпадащи волеизявления на двете страни за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което настъпили последиците на
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения трудов договор № 2/04.03.2015
г. е, че между МЕР гр. Шумен на „ЕСО“ ЕАД гр. София и Н.Р.П. възникнало трудово
правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „оператор
ел. п/ст” с място на работа „сектор П/ст Шумен 1“. Трудовият договор бил
сключен за неопределено време. Съдът констатира от заявление вх. №
203/22.02.2016 г., че ищецът отправил до ръководителя на МЕР гр. Шумен молба да
бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини, считано от 22.02.2016
година. Върху заявлението е изписан ръкописен текст от Д. Ч. – ръководител на
МЕР гр. Шумен: „Да! От 22.02.2016 г., чл. 325, т. 1 от КТ.“. Със Заповед № 91/23.02.2016
г. на ръководителя на ответния работодател, трудовото правоотношение между
страните било прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 22.02.2016
година. Като основание за това е посочено „молба вх. № 203/22.02.2016 г.“.
Заповедта е връчена лично на П. на 24.02.2016 г., като била подписана от него
„с особено мнение“, тъй като преди това внесъл молба за оттегляне на
заявлението. По делото е представена молба вх. № 207/24.02.2016 г., депозирана
от ищеца, в която последният заявява, че не поддържа доводите, изложени в
молбата от 23.02.2016 г. и не желае прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно
от приложените копие на трудова книжка серия Б № 182353 и удостоверение изх. №
270191600211317/20.06.2016 г., изд. от ТД на НАП гр. Варна, че след
прекратяване на процесното трудово правоотношение, Н.П. не е встъпвал в друго
трудово правоотношение.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от П. в месеца, предхождащ
уволнението възлиза на 1009,80 лева.
В
показанията си, депозирани в съдебно заседание, свидетелката И. С.-К. заявява,
че на 23.02.2016 г. провела разговор по телефона с П., с когото била в
приятелски отношения, и той й съобщил, че подал молба за напускане. Разказал й,
че бил разочарован от представянето си на проведен изпит и му бил оказан
психологически натиск от ръководителя му. Свидетелката посъветвала ищеца да
оттегли молбата си. На следващия ден, П. отново й телефонирал и й разказал, че
депозирал такава, но му била връчена заповед със стара дата за прекратяване на
правоотношението.
В
съдебно заседание са разпитани и свидетелите К.К. и С. К. /и двамата намиращи
се в трудови правоотношения с ответника / излагат, че на 22.02.2016 г. бил
проведен изпит по безопасност на труда, в края на който присъствал и
ръководителя на МЕР гр. Шумен. Тъй като П. не се представил добре, Ч. му заявил,
че работникът следва да бъде уволнен поради некомпетентност или да подаде молба
за напускане. През същия ден, около 15,00-15,30 часа, ищецът посетил свид. К.,
изпълняваща длъжността „ръководител сектор „Човешки ресурси““ и заявил, че
желае да подаде молба за напускане. Свидетелката му предоставила бланка и П. я
попълнил, като през това време при тях влязъл ръководителят на МЕР гр. Шумен.
Последният и ищецът влезли в кабинета на Ч. за съвсем кратко, след което на К.
било върнато заявлението с резолюция „Да“, поставена от ръководителя. След като
документите за освобождаване на работника били подготвени на 23.02.2016 г.,
последният посетил работодателя си на 24.02.2016 г. и депозирал молба за
оттегляне на първоначалната. В същото време му била връчена и процесната
заповед.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна, че
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
законосъобразно, поради следните съображения:
Относно възражението на ответната страна
за изтекъл давностен срок за предявяване на исковете: в разпоредбата на чл.
335, ал. 2, т. 3 от КТ, законодателят е предвидил, че момента, от който започва
да тече двумесечния срок по чл. 358, т. 2 от КТ, е от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора. В случая, П. е получил
процесната заповед, по силата на която се прекратява трудовото правоотношение
на 24.02.2016 г., а претенцията за отмяната й е депозирана в съда на 25.04.2016
г. Тоест, съобразно правилата за изчисляване на срокове, двумесечният срок в
случая изтича именно на 25.04.2016 г., тъй като 24.04.2016 г. е бил
неприсъствен ден. Поради това, съдът намира възражението за изтекъл давностен
срок за неоснователно.
Трудовото правоотношение
между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие на страните.
Взаимното
съгласие означава, че и двете страни желаят сключения между тях трудов договор
да прекрати действието си, считано от определен момент. Необходимо е
волеизявленията на двете страни да съвпаднат, в това число и по отношение на
датата, от която трудовото правоотношение се прекратява. Страната, до която
предложението е отправено, трябва да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в седемдН.срок от получаването му. Ако това не бъде направено,
се счита, че предложението не е прието. Ако има постигнато съгласие, заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение може да бъде издадена и по-късно,
тъй като тя има констативен характер.
В
случая се установи, че на 22.02.2016 г. Н.П., подавайки заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение считано от 22.02.2016 г., направил
предложение в горния смисъл до работодателя си. Този документ е резолиран с
„Да!“, с което писмено е изразено и съгласието на другата страна. По този начин
изискването за писмена форма като условие за валидност на волеизявлението е
удовлетворено. Впоследствие, на 23.02.2016 г. била издадена процесната заповед,
в която коректно е отразена датата на прекратяване на правоотношението, относно
която е налице съгласие между страните. Заповедта е връчена на ищеца на
24.02.2016 г., с което работодателят изпълнил задължението си да уведоми
работника в 7-дН.срок. При описанието на тази поредност от осъществени факти,
съдът не кредитира заявеното от свид. С.-К. досежно датата на депозиране на
молбата на П. за прекратяване на трудовото правоотношение. Същите се
опровергават както от показанията на свид. К., така и от писмените документи, отразяващи
с входящ номер изявленията на страните.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че налице съвпадение във волеизявленията на Н.П.
*** за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, считано от
22.02.2016 г. Това съвпадение е настъпило на 22.02.2016 г., поради което е
ирелевантно последващо волеизявление на работника за оттегляне на
първоначалната молба.
Ето защо,
съдът приема, че са били налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което процесната
заповед № 91/23.02.2016 г. на ръководителя на Мрежови експлоатационен район
Шумен е законосъобразна и претенцията за нейната отмяна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява акцесорен по отношение иска за признаване
незаконност на уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира процесната
заповед за законосъобразна, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Досежно
иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – този иск също предпоставя наличие на
незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая
липсва предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети
останалия без работа служител. Ето защо,
искането за заплащане на обезщетение в размер на 6058,80 лв. следва да
бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна направените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.П. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. К. *** срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД
гр. София, МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН, с ЕИК ***, гр. Шумен, обл. Шумен, бул. ***, представляван от Д.Р. Ч. – ръководител,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 91/23.02.2016
г. на ръководителя на МЕР Шумен, за прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 22.02.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Р.П. с ЕГН ********** срещу „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД гр. София, Мрежови експлоатационен район Шумен, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната му работа – „оператор ел.
п/ст”, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н. Р.П. с ЕГН ********** срещу „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД гр. София, Мрежови експлоатационен район Шумен, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 6058,80 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Р.П. да заплати на Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.
София, Мрежови експлоатационен район Шумен направените деловодни разноски в размер
на 300,00 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.07.2016 г., на основание чл. 315,
ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: