Определение по дело №934/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 84
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20221800500934
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. С., 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500934 по описа за 2022 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Е. Д. М. от гр. С. срещу
определение № 294/25.05.2022 год. по гр.д. № 147/2022 год. по описа на РС-гр. Костинброд,
с което съдът е оставил без разглеждане предявените от жалбоподателя искове против
Софийски районен съд с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и е прекратил производството
по делото. Моли съда да го отмени и да върне делото на КРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът Софийски районен съд оспорва частната жалба. Моли съда да потвърди
обжалваното определение Счита, че същото е законосъобразно, тъй като ищецът не е провел
специалната административна процедура по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, като не е подал в
законоустановения шестмесечен срок заявление за нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок чрез Инспектората към Висшия съдебен
съвет до министъра на правосъдието.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че е нарушено правото му на разглеждане и
решаване в срок на нчхд. № 21850/2014 год. по описа на Софийски районен съд, като
същото било прекратено поради погасяване на наказателното преследване по давност в
резултат на необосновано забавяне и отлагане на делото по вина на съда. Претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата 16000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2б от ЗОДОВ. Твърди, че е изчерпал административната процедура по чл. 60а,
ал. 4 от ЗСВ, като е подал заявление вх. № РС-18-155/2018 год. чрез ИВСС, производството
по което е приключило. Моли съда да изиска в цялост нчхд. № 21850/2014 год. по описа на
1
СРС. С разпореждане от 22.02.2022 год. КРС е оставил исковата молба без движение с
указания до ищеца да конкретизира претенцията си за мораторна лихва върху
претендираното обезщетение, както и да уточни приключила ли е административната
процедура по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ и да приложи доказателства. В молба от 16.03.2022 год.
ищецът е посочил, че претендира законна лихва върху обезщетението, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и че не е подавал заявление по чл. 60а от ЗСВ. С
определение от 04.04.2022 год. съдът е предоставил по молба на ищеца правна помощ и му е
назначил особен представител. С разпореждане от 04.04.2022 год. съдът е постановил
препис от исковата молба да се връчи на ответника с указания за възможността да подаде
писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Постъпил е писмен отговор от СРС, в който се изразява
становище за недопустимост на исковете, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ
процесуална предпоставка за допускането и разглеждането на предявен иск по чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ е да е изчерпана процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение, като по делото ищецът не е представил доказателства за това. С определение
от 25.05.2022 год. съдът е прекратил производството по делото поради непредставяне от
страна на ищеца на доказателства за това да е изчерпал процедурата, която се изисква по чл.
8, ал. 2 от ЗОДОВ.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 26 ЗОДОВ регламентира отговорност на държавата на деликтно
основание за вреди, причинени на граждани и юридически лица за нарушение на правото им
на разглеждане на делото в разумен срок. Създавайки това основание, законодателят е
предвидил като процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск изчерпването
на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от
Закона за съдебната власт, по която не е било постигнато споразумение (арг. от чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ). Ищецът твърди в исковата молба, че е подал заявление вх. № РС-18-155/2018 год.
чрез ИВСС и че административната процедура е изчерпана. Следователно, налице е
твърдение от страна на ищеца, че заявление с цитирания номер е подадено от него, като
въпросът дали същото е такова по чл. 60а от ЗСВ или не е правен и съдът следва да прецени
допустимостта на иска след приобщаване на същото като доказателство по делото. За
допустимостта на исковете съдът следи служебно. Едва след изискване от страна на съда на
посоченото заявление, респ. след служебна справка в ИВСС за това дали е подавано
заявление от ищеца за определяне на обезщетение за забавено разглеждане на нчхд. №
21850/2014 год. по описа на СРС, следва да се прецени и допустимостта на производството.
Следвало е да се изиска в цялост и делото, от чието забавяне ищецът твърди да е претърпял
вреди, за да се прецени кога е приключило производството по него, респ. откога е започнал
да тече и шестмесечният срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ. Освен това, след като веднъж е
преценил, че исковата молба е редовна, а производството по делото – допустимо, назначил е
особен представител на ищеца и е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на
ответника за отговор по чл. 131 от ГПК, съдът не е имал основание директно да прекрати
2
производството по делото и да остави исковете без разглеждане. В случай на последваща
преценка за нередовност на исковата молба или съмнения за недопустимост на
производството по делото, съдът е следвало отново да остави исковата молба без движение
или да даде съответни указания до ищеца чрез назначения му особен представител адв.
Виолета Тенева от САК /определение от 20.05.2022 год./, на която не са давани каквито и да
било указания по делото, вкл. не й е връчен препис от обжалваното определение. Съдът
следва и служебно да събере необходимите доказателства, след което да направи преценка
за допустимостта на предявените искове.
Горното налага обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на
КРС за продължаване на съдопроизводствените действия въз основа на дадените с
настоящото определение указания.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 294/25.05.2022 год. по гр.д. № 147/2022 год. по описа на
РС-гр. Костинброд, с което съдът е оставил без разглеждане предявените от Е. Д. М. от гр.
С. искове против Софийски районен съд с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и е прекратил
производството по делото, по подадена частна жалба вх. № 8914/09.12.2022 год. от ищеца Е.
Д. М., и ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3