Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 02
март 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. /двадесети февруари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 373 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на С.В.С. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно
постановление № 18-0288-000953/10.01.2019г. на Началник група в РУ-К. към ОД на
МВР гр.В., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи, че същото е издадено от некомпетентен орган, като са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание С.С. се представлява
от адв. П.С. от АК-М., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в
представена писмена защита. Твърди се, че деянието, което се вменява на
представляваното от него лице не е извършено от субективна страна, тъй като С.
не е знаел, че автомобилът който управлява е с прекратена регистрация, поради
това, че не е бил собственик на същия.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.10.2018г., полицейските служители на
РУ-Козлодуй св.С.Е.Д. и св. П.Д.П. били на работа във връзка с план, утвърден
от Началник РУ-К.. Двамата се намирали на територията на гр.К. на кръстовището
на ул.“Х. Б.“ и ул.“С. Р.“, когато покрай тях преминал лек автомобил марка „П.“.
Подали светлинен и звуков сигнал и спрели автомобила, в близост до „Д. на е.“ в
гр.К.. Автомобилът бил марка „П. 106“, с рег. № ********, собственост на Б. Д. А. с ЕГН:**********, а
управляван от жалбоподателя С.В.С.
с ЕГН:********** ***. При извършена проверка в масивите на МВР е установено че
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 03.10.2018г..
Поради това, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 25.10.2018г., около 21.50 часа, в гр.К.
на ул.“Х. Б.“ до Д. на Е., с посока на движение към сградата на Об. К.
управлява лек автомобил марка „П.“, с рег. №********, собственост на Б. Д. А. с
ЕГН:********** ***, след служебно прекратена регистрация на автомобила на 03.10.2018г.,
с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от жалбоподателя без възражения.
Административно-наказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 25.11.2019г..
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителят С.Е.Д. и вписаният в акта като свидетел П.Д.П..
Показанията на разпитаните по делото
свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, като двамата заявяват че управляваният
автомобил е бил марка „П.“ и че жалбоподателят е управлявал автомобила след прекратена
регистрация, поради неплатена застраховка гражданска отговорност.
Съдът следва да кредитира показанията на
свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По делото е приложено и преписка
№1367/2019г. на РП-К., ведно с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
на РП-К. от 05.12.2018г., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като преписката
е била образувана за извършено престъпление по чл.345, ал.2, пр.1 от НК.
В преписката липсват доказателства, че е
уведомен собственикът на пътното превозно средство – Б. Д. А. за прекратена
служебно регистрация на същото.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – П.П., съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В.,
упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акт, съгласно чл.34 от ЗАНН. Поради това и настоящият съдебен състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че наказателното постановление е съставено от некомпетентен
орган.
Според издаденото Наказателно
постановление № 18-0288-000953/10.01.2019г. на Началник група в РУ-К. към ОД на
МВР гр.В., жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тази
норма гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените затова места. Т. е. цитираната разпоредба въвежда
забрана за водачите да управляват ППС, което не е регистрирано, като
нарушаването на тази забрана се санкционира по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лева.
Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Министъра на отбраната – чл.140,
ал.2 от ЗДвП.
Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.2 от Наредбата - моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните
дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите
лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.
В нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Посочено е, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на
собственика след предоставяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията
на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или
служебно. В чл.18б, ал.1, т.8 от Наредбата е посочено, че регистрацията на ППС
се извършва служебно в случаите на чл.143, ал.10 от ЗДвП – след уведомление от
Гаранционния фонд. В ал.2 пък е предвидено, че само в случаите, когато
регистрацията се прекратява служебно на основанията посочени в чл.18б, ал.1,
т.1, т.2, т.3, т.4 и т.8, се уведомява собственикът на превозно средство,
посочен в регистъра, т.е. в настоящия случай такова уведомление се изисква по
силата на закона.
Тъй като, жалбоподателят се е движил с
автомобила в гр.К. по ул.“Х. Б.“, а това безспорно е обществен път и съгласно
изискването на чл.2 от Наредбата е трябвало същият да бъде регистриран.
Неизпълнението на това задължение е административно
нарушение на разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, като санкцията за същото е уредена
в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай, се установява, че
жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „П.“, с рег. №********, собственост на Б. Д. А. с ЕГН:**********
***, който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация от 03.10.2018г.
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.18б, т.8 от Наредбата за
регистрация.
Следователно жалбоподателят е управлявал
автомобила на 25.11.2018г., към която дата същият вече е бил със служебно
прекратена регистрация.
По делото обаче не са налице
доказателства, че собственикът на автомобила Б. Д. А. е уведомяван за
служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По делото не са представени и доказателства
от административно-наказващия орган, чиято е доказателствената тежест в
настоящето производство и за знанието от страна на жалбоподателя С.В.С., че управляваният
от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Предвид горното, съдът следва да приеме,
че извършеното деяние от жалбоподателя не съставлява нарушение, поради липса на
субективния елемент, а именно липса на вина у С., поради това, че не е знаел,
че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
По
разноските:
Съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на
делото право на разноски има жалбоподателят С.В.С.. По делото са представени
доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева /осемстотин и
тридесет лева/, които следва да бъдат присъдени в
тежест на адниминстративнонаказващия орган РУ-К. при ОДМВР-В..
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0288-000953/10.01.2019г.
на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на С.В.С. с ЕГН:********** *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, РУ-К.
при ОДМВР-В. да заплати на С.В.С. с ЕГН:********** *** сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: