РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Благоевград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина
Тодорова Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600626 по описа за 2021 година
Делото е на производство пред въззивната инстанция, след като
с решение №273/30.07.2021 г., постановено по НД№393/2021 г.,
Апелативен съд – гр-С. е възобновил ВНОХД №27/20.г. по описа на
Окръжен съд – Б., отменил е постановеното в рамките на същото
решение №903908/28.09.20. г., след което е върнал делото на
Окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.
Постъпил е протест от Районна прокуратура - гр. Г. Д., както и
въззивна жалба от адв.Е. Х., защитник на подс. М.Р., срещу присъда
№619/27.10.20.г., постановена по НОХ№ 570/20. г. по описа на
Районен съд - гр. Г. Д.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен в частта му, с която по отношение на наложеното на
1
подсъдимия наказание лишаване от свобода е приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му е било
отложено за срок от 3 години. Като са изложени съображения в
насока, че М. В. Р. е осъждан многократно, а с присъдата на РС
същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление при
условията на опасен рецидив, РП намира, че не налице хипотезата на
посочената по-горе правна норма. Ето защо е направено искане в
насока ОС да измени първоинстанционния съдебен акт, като отмени
същата в частта му относно приложението на чл.66, ал.1 от НК и
постанови наложеното на Р. наказание „лишаване от свобода ” за срок
от една година да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим съгласно чл.57,ал.З от ЗИНЗС.
В жалбата на адв.Х. се твърди, че постановеният съдебен акт бил
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, доколкото не
кореспондирал със събраните по делото доказателства. Сочи се, че за
да се осъществи от обективна и субективна страна състава на чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е необходимо
наказателно - отговорно лице умишлено да прекъсне владението на
чужда движима вещ, като установи върху нея трайна фактическа власт
с възможност за разпореждане, това да стане без съгласието на
владелеца, като в процесния случай следва да извърши това в
условията на опасен рецидив и в съучастие с друго лице. Трябвало по
категоричен начин да бъде установено и авторството на деянието,
което условие не било налице. Независимо от това, че в хода на
досъдебното и съдебното производство били разпитани множество
свидетели, от техните показания не могъл да се направи безспорен и
категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в
което е обвинен.
Налице били множество противоречия в показанията, дадени от
2
основните свидетели по делото: свид. К. свид. Х., св. Р. Д., относно
обстоятелствата - кога е извършено престъплението; кой е дал идея за
извършване на кражбата; кой е влязъл и е откраднал резачките; кой е
оставил в магазина на Б. една от резачките за поправка и каква точно е
била тя; кой е отишъл да я вземе; как Р. и Д. са се озовали в полицията
с двете резачки. В показанията на нито един от свидетелите не се
сочело, че били откраднати бутала и пластмасови основи за резачки,
които фигурират в обвинението като откраднати вещи. Не ставало
ясно в замяна на какво Р. Д. е взел резачка от Р. и тази резачка,
наименувана от него „партер” същата ли е, за която има повдигнато
обвинение на Р.. По делото не било изяснено как Р. и Д. са се озовали
в полицията с двете резачки.
Според защитата фактът, че другите двама подсъдими били
сключили споразумение с районна прокуратура, с което са признали
вината си, не засяга обстоятелството дали подсъдимият е виновен или
не. Те признали единствено собствената си вина, в каквато насока е и
съдебната практика.. В случая бил налице оговор - двамата подсъдими
уличавали себе си и третия подсъдим в извършване на деянието, но
последният отричал това да е вярно.
Обясненията на подсъдим били годно доказателствено средство
когато, освен че изнасяли неизгодни за дееца факти (каквито в случая
се съдържали в обясненията на Б. и Д., дадени на ДП и отчасти в
обясненията на същите в съдебното производство), се и подкрепяли от
другите събрани по делото доказателства. Липсвали преки очевидци
на участието на тримата подсъдими в престъплението кражба, както и
категорични доказателства, от анализа на които да се направи
категоричен извод за авторството на кражбата и вида на откраднатите
вещи. Поради изложеното се поддържа, че от събраните по делото
доказателства не могъл да се направи безспорен и категоричен извод,
3
че подсъдимият Р. е извършил престъплението, в което е обвинен. Ето
защо и обвинението срещу подсъдимият не било доказано по
несъмнен начин, което е задължително условия за постановяване на
осъдителна присъда. Постановявайки осъдителна присъда,
първоинстанциониият съд действал в разрез със събраните по делото
доказателства.
Моли се ОС да отмени атакувания съдебен акт и да постанови
нов, с който да признае М.Р. за невиновен и го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание страните поддържат своите становища, като
развиват допълнителни съображения. Не сочат нови доказателства.
Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъдата, изменение, респ. отмяна на която са иска, РС е
признал подсъдимия М. В. Р., с ЕГН **********, за виновен в това, че
на неустановена дата в края на месец декември на 2013 год. в гр. Г. Д.,
обл. Б. от работилница, която е на втория етаж на къща, находяща се
на ул. “К.а”, № 8 / осем/, в съучастие като съизвършител с Ж. С. Д., с
ЕГН **********, като извършител и А.В. Б., с ЕГН **********, като
помагач, двамата от гр. Г.Д., е отнел чужди движими вещи, а именно:
един брой моторен трион марка “М.”, модел “3516”, 35 кубика, с
изписан номер на стартера “1-800-423- 6302” , с повредено бутало на
стойност 190 лева, собственост на Д.В. П. от гр. Г. Д., обл. Б. и един
брой моторен трион марка “Щ.”, модел “М8181”, от 29 кубика с
неработеща бобина, на стойност 50 лева, два броя пластмасови основи
за малки моторни триони, китайско производство на стойност 15 лева
и два броя бутала за малки моторни резачки, китайско производство
на стойност 70 лева, общо на стойност – 135 лева, собственост на Г.
И. Ш. от гр. Г. Д., обл. Б., всичко на обща стойност 325 лева, от
владението на Г. И. Ш. от гр. Г. Д., обл. Б., без негово съгласие с
4
намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието
при условието на опасен рецидив - след като е бил осъден два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не
е отложено по чл. 66 от НК, а именно: със споразумение №
101/28.02.20. год. по НОХД № 1209/20. год. по описа на Районен съд
гр. Г. Д., влязло в сила на 28.02.20. год. и споразумение № 34/20.01.20.
год. по НОХД № 416 / 20. год. по описа на Районен съд гр. Г. Д.,
влязло в сила на 20.01.20. год., като по втората присъда изпълнение на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, поради което и на
основание чл. чл. 196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 20, ал.2 от НК, във връзка с чл. 29, ал.1 буква”б” от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На
осн. чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години.
За да постанови присъдата си , първата инстанция приела за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Свидетелят Г. Ш. поправял машини, предимно моторни триони в
работилница, която се намира на втория етаж на къща на ул. К. № 8.
Това било стара къща, която той не обитавал постоянно, защото
живеел на съседния адрес – ул. К.№ 9. Към 2013г. работилницата на
свидетелят Ш. не се заключвала, а се заключвала само входната врата
на къщата.
На неустановена дата в края на месец декември 2013г.
свидетелят Ш. излязъл от работилницата си без да заключи входната
врата на къщата на ул. К. № 8. Същият ден подсъдимият М.Р., заедно
със свидетелите Ж. Д. и А. Б., тримата от гр. Г. Д., като знаели, че в
посочената по- горе къща има моторни триони, решили да откраднат
някои от тях. След като отишли до къщата, подсъдимият Р. заедно със
5
свидетелят Ж. Д. влезли вътре. Свидетелят А. Б. чакал отвън. От
работилницата М.Р. и Ж. Д. взели две моторни резачки, бутала и части
за тях и за други, малки моторни резачки. И двамата занесли по
домовете си по една резачка. Ролята на А. Б. била само на пазач.
Липсата на описаните вещи била установена от Г. Ш. около
06.01.2014г. На тази дата той подал жалба в РУ на МВР в гр. Г. Д..
Още на същият ден – на 06.01.2014г. подсъдимият М.Р. и свидетелят
Ж. Д. предали доброволно на служител на РУ на МВР в Г. Д. отнетите
от тях моторни резачки, за което били съставени и два броя протоколи
за доброволно предаване, съдържащи данни за установените по
делото марка и модел на моторните резачки. Тъй като в хода на делото
подсъдимият М.Р. оспорил автентичността на протокола за
доброволно предаване от 06.01.2014г., на досъдебното производство
била изпълнена графологична експертиза, от заключението на която
се установява, че подсъдимият Р. е положил подписа си в този
протокол, стоящ срещу надписа „предал“. На 16.06.2014г. двете
моторни резачки – марка Щ. и марка М. били върнати на свидетеля Г.
Ш. срещу разписка. Тяхната стойност била установена от изпълнените
на досъдебното производство оценителни експертизи.
Предвид горното РС признал подсъдимият М.Р. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
тъй като приел, че по делото безспорно се установили обективните и
субективни признаци на същото.
Авторството на деянието под формата на съизвършителство се
установявало от показанията на свидетелите А. Б. и Ж. Д., дадени
съответно на 19.08.2019г. и на 27.09.2019г. Налице е общ умисъл за
извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият М.Р., Ж. Д. и
А. Б., заедно, по едно и също време и след като се сговорили
предварително, решили да отидат в къщата на ул. К. № 8 и да вземат
6
чуждите вещи – мотори резачки. Подсъдимият Р. и свидетелят Д.
действали като извършители, защото участвали във физическото
отнемане на двете моторни резачки, двете бутала към тях,
неработещата бобина и пластмасовите основи. А.Б. подпомогнал
другите двама да осъществят деянието като е стоял пред къщата,
където се намира работилницата на свидетеля Ш., с цел охраната им.
Отнетата вещ – моторен трион марка М., модел 3516, 35 кубика е
собственост на свидетеля Д. В. П. а останалите инкриминирани вещи
са собственост на свидетеля Г. И. Ш., от когото всички вещи са
отнети без негово съгласие. Инкриминираните вещи преди отнемането
им са били във владение именно на свидетеля Ш., с цел ремонта им.
Това се установявало от показанията на тези двама свидетели. Целта
на подсъдимият Р. била да ги присвои не по установения от закона
ред, например чрез покупката им. Ведната след като били отнети,
моторните резачки били пренесени в дома на М.Р., което се
установявало от показанията на свидетеля Г. К. и свидетеля Д. Х.
Процесното деяние било извършено при условията на опасен
рецидив, защото подсъдимият бил осъден два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер. За едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на осн. чл. 66 от НК. Със
споразумение № 101 от 28.02.2007г. по НОХД № 1209/20.г. по описа
на РС Г. Д. М.Р. е осъден на лишаване от свобода за срок от три
месеца, като на осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години. Със споразумение № 34 от
20.01.2009г. по НОХД № 416/20.. по описа на РС Г. Д., за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28, ал.1
от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при
първоначален общ затворнически режим.
РС приел, че инкриминираното деяние е извършено виновно при
7
условията на пряк умисъл, тъй като Р. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Предвид изложеното съдът признал подсъдимият М.Р. за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2
от НК, във връзка с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, като му наложил
съответно наказание.
Въззивният съд намира протеста за неоснователен, а въззивната
жалба за частично основателна, но по съображения, които са различни
от изложените в нея.
В хода на съдебното производство първата инстанция е
допуснала отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до накърняване на правото на защита на
страни в процеса. Аргументи:
В преобладаващата си част възраженията на защитата са били
заявени пред Апелативен съд – гр.С. който е действал като касационна
инстанция, респ. са получили отговор в решението на последния под
№ 273/30.07.20. г., постановено по НД№393/20. г. по описа на с.с.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 355, ал.1, т.3 от
НПК при новото разглеждане на делото указанията на касационната
инстанция са задължителни относно отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуални правила.
В своето решение Апелативният съд изрично е отразил, че от
страна на първата инстанция липсва какъвто и да било анализ на
събраните доказателствени материали. По този начин вътрешното
убеждение на този съд е било опорочено. Фактическите изводи
относно авторството на инкриминираната кражба в лицето на
8
осъдения Р. се базирали основно на показанията на полицейския
служител Д. Х. в частта им, в която се възпроизвеждат направени пред
него по време на разузнавателни беседи самопризнания на осъдените
М.Р. и Ж. Д. за собственото им участие в извършването на кражбата
на процесиите вещи от работилницата на Г.Ш., което е недопустимо.
Когато се процедира по този начин, на практика показанията на
полицейските служители заместват обясненията на обвиняемите, без
да са спазени строгите правила на закона, в частност чл.115 от НПК,
регламентиращи даването на обяснения. Ето защо и в конкретния
случай Апелативният съд намира, че самопризнанията на М.Р. и Ж.
Д., направени пред свидетеля Х., не биха могли да се използват като
доказателства в настоящия процес. Описаното нарушение при
оценката на част от доказателствените материали се явява
съществено, защото изключването вследствие на това нарушение на
част от доказателствената съвкупност /опорочената такава/ в крайна
сметка би могло да доведе до различни фактически и правни изводи.
Т.е., изключването на опорочените доказателства и доказателствени
средства биха могли да се отразят върху изграденото вътрешно
убеждение на РС за пълна доказаност на обвинението.
В допълнение на горното ОС счита, че при постановяване на
първоинстанционната присъда са налице допуснати и други
съществени процесуални нарушения.
Т.напр. Районният съд, отново в разрез с изискванията на закона
и константната съдебна практика, не е взел становище по изрично
направени в хода на съдебните прения възражения от страна на
защитата. Липсата на конкретни и изчерпателни отговори в тази
насока, базирани на обективно изяснените факти и обстоятелства по
делото, на всички събрани доказателства и на закона, всякога
съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение от
9
категорията на абсолютните, което води до пряко нарушение на
правото на защита на страна в процеса и е самостоятелно основание за
отмяна на постановения съдебен акт.
В обобщение следва да се посочи, че суверенно право на съда е
да взима решения по вътрешно убеждение, но същото подлежи на
инстанционен контрол, включващ проверка на процеса на
формирането му. В разглеждания казус първата инстанция е
подходила формално и незадълбочено при анализа на
доказателствената маса, което съставлява съществено нарушение на
императивните процесуални изисквания за тази дейност. Допуснато е
и обосноваване на присъдата въз основа на доказателства, които е
следвало да бъдат изключени от доказателствената маса по делото. В
резултат на всичко това приетата за установена от същия фактическа
обстановка, както и направените изводи относно наличието на
конкретни елементи от престъпния състав на повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, се явяват незаконосъобразни и неправилни.
При констатираната непълнота на мотивите, касаеща
доказателствената обоснованост на приетата фактическа обстановка, а
и по приложение на правото, въззивната инстанция е изключително
затруднена да провери правилността и законосъобразността на
заключенията на РС, за да се произнесе по съществото на делото и да
отговори на оплакванията, релевирани в протеста и жалбата по
конкретни доводи за необоснованост и неправилна преценка на
доказателствата, нито пък може да провери правилността на правните
изводи. Съобразно трайната съдебна практика /вж.Р.948/78 г. на ВС,
Р.765/90 на ВС и мн.др./, липсата на мотиви към присъдата е
абсолютно основание за отмяната й и за връщане на делото за ново
разглеждане, тъй като „съществено процесуално нарушение е не само
пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се
10
отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата“.
Този резултат - цялостна отмяна на проверявания съдебен акт с
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, се налага и
поради другите, посочени по-горе отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита
на страни в процеса, които са неотстраними от настоящата съдебна
инстанция.
С оглед тези обстоятелства ОС счита, че не следва да взема
отношение по останалите оплаквания, изложени в протеста и жалбата
на страните.
Водим от горното и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335,
ал.2, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.1 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №619/27.10.20. г., постановена по НОХ№
570/20. г. по описа на Районен съд - гр. Г. Д.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11