РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, трети
касационен състав, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 341 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.С.Т.
против решение № 595/16.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 1117/2023 г. на
Районен съд – Русе, с което e изменено НП №
38-0004946/15.05.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” -
гр.Русе, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на
оспорващия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв.,
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3,
б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, като с оспорваното решение наложеното
с НП наказание е намалено от 3000 лв. на 500 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Иска се отмяната на въззивното решение и
вместо него да се постанови ново решение, с което да се отмени оспорваното НП.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не
взема становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна районният съд е приел
за установено, че на 29.03.2023 г. касаторът управлявал товарен автомобил,
марка „ДАФ“, категория N 3 (с две оси), с рег. № СВ 9218 АВ, с прикачено към
него полуремарке марка „ЛАГ“, категория О4 (с три оси), с рег. № С 9304 ЕР,
като извършвал обществен превоз на товар – въглища, с маршрут от с. Медникарево
за гр. Русе. На същата дата, около 09:50 ч., в гр.Русе, КПП хижа „Приста“, вход
гр. Русе, той бил спрян за проверка на документите на ППС и на товара от
служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе. В хода на проверката, въз
основа на представената кантарна бележка № 20966-2/28.03.2023 г., било
установено, че при допустима максимална маса на управляваното от касатора
съчленено ППС от 40 000 кг., същата била 47 340 кг. За констатираното нарушение
бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното
НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ.
При тези факти въззивната инстанция приела
от правна страна, че както от обективна, така и от субективна страна,
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, но АНО не е
определил правилно размера на наказанието. Посочено е, че тъй като нарушението
е извършено от жалбоподателя за първи път, то наказанието следва да се редуцира
до законовия минимум от 500 лв. Съдът е приел за правилни изводите на АНО, че не
е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение касае значително претоварване на управляваното от жалбоподателя ППС
(със 7340 кг при допустими 40000 кг). Не е констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила.
Решението е
правилно.
Административнонаказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2 от ЗДвП е предвидена за водача, поради
което касаторът, като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че
пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса, представлява
частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като нито в
административното, нито в съдебното производство са представени доказателства,
че при извършване на проверката водачът е оспорил верността му и е поискал
претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало
обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени,
както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. В АУАН не
са вписани обяснения и/или възражения, а е отразено "нямам", включително
както бе посочено по-горе други доказателства в хода на
административнонаказателното и съдебното производство не са представени.
На следващо място, настоящият касационен
състав не споделя направеното в касационната жалба възражение за липса на
компетентност на актосъставителя и АНО при издаването на процесните АУАН и НП.
Посочената от касатора разпоредба на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, касае
контрола
извършван върху извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни
трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника,
какъвто не е настоящия случай.
Нормативният акт, регулиращ обществените
отношения свързани с придвижването на извънгабаритни и/или тежки ППС по
пътищата, е именно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която съгласно § 3 от ЗР е
издадена на основание чл. 139 от ЗДвП.
Касаторът
е санкицониран за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По
отношение компетентността на актосъставителя, съгласно чл. 91, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози контролът при извършването на превози на пътници и
товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с
изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите
и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република
България или пребиваващи на нея, се осъществява чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". Алинея 3, т. 1 от същата разпоредба
определя, че длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" имат право да спират моторните превозни средства,
извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари
за собствена сметка, за проверка, а съгласно чл. 92 от същия закон в изпълнение
на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки
и съставят актове за констатираните нарушения.
По
отношение на компетентността на АНО, съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.
93а, които се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления
за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на
съответната община или от оправомощени от него лица. По първоинстанционното
дело е приложена Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, издадена на основание чл. 47, ал. 2,
вр. чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, с която в т. 6 са дадени правомощия на
директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ да издават
наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, Закона
за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата.
Ето
защо, настоящият състав, счита, че оспорените АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи.
По изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Русе, втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 595/16.08.2023 г. по АНД № 1117/2023 г. на
Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.