№ 42
гр. гр. Добрич , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора Пламен Николов Николов (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20213200200294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І
от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от Федерална служба „Правосъдие“, ФР**********на 27.07.2021г.,
засягащо българският гражданин М.С.З. от с.Ж., общ.Т., обл.Д. роден на
20.10.1989г. в гр.Т., обл.Добрич.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че се касае за българския гражданин М. Б. С. – роден на
20.10.1989г. в гр.Т., обл.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес - с.Ж.,
общ.Т., обл.Д. ул.“С.“ №5 и настоящ адрес – с.Ж., общ.Т., обл.Д. ул.“С.“ №5.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
По отношение на М.С. производството се води по реда на чл.269 ал.ІІІ
т.1 от НПК.Защитата в лицето на адв.Е.Е. от АК-гр.Добрич не оспорва
фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение, поради
наличие на всички предпоставки за това.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение
1
№05.6011197.5, постановено на 21.10.2020г. от несъдебен орган в издаващата
държава – Федерална служба „Правосъдие“ ФР**********влязло в сила на
17.11.2020г., с което на българския гражданин М. Б. С. – роден на 20.10.1989г.
в гр.Т., обл.Д. с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на
70 евро, както и разноските по съдебно –административното производство в
размер на 28,50 евро, равностойни общо на 98,50 евро, равностойни на
192,65 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението
21.10.2020г.
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на
ФР**********област Трир на 24.08.2020г. в 17,06 часа и квалифицирано като
такова административно нарушение съгласно § 41, ал.1 в съчетание с
Приложение 2, §49 от Наредба за движението по пътищата; §24 от Закона за
движение по пътищата на издаващата държава.
Решението на издаващата държава – Федерална служба „Правосъдие“,
ФРГермания е постановено на 21.10.2020г. и е влязло в сила на 17.11.2020г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт, чието признаване се иска.Касае се за решение за налагане на финансова
санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за
налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени за наказуемо деяние по
националния закон на решаващата страна.
Деянието, осъществено от засегнатото лице М. Б. С. попада сред
изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по
българското законодателство аналогично поведение съставлява
административно нарушение и се санкционира съгласно разпоредбите на
Закона за движение по пътищата.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.
Срещу М. Б. С. за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в
2
изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд.
Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на несъдебния орган – Федерална служба „Правосъдие“,
ФРГермания не се отнася за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или
пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро,
респ. левовата им равностойност.Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 98,50 евро,
равностойни на 192,65 лева по курса на Българска Народна Банка към датата
на постановяване на решението – 21.10.2020г., представляващи сторените по
съдебното производство разноски.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу М. Б. С. е било писмено, като лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно
отразеното изрично в удостоверението.Това отбелязване е достатъчно
доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква
изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции-признаването на
решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без
всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да
предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото
решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
Предвид обстоятелството, че М. Б. С. е български гражданин, с
постоянен адрес в с.Ж., общ.Т., обл.Д. ул.“С.“ №5 и настоящ адрес – с.Ж.,
общ.Т., обл.Д. ул.“С.“ №5, т.е. местоживеенето му е на територията на
Република България, съдът намира, че е налице и една от алтернативно
предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
3
Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън посоченото
по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане
на финансова санкция.
На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени
равностойността й в български лева по курса на БНБ към датата на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 98,50
евро към 21.10.2020г. са равностойни на 192,65 лева.
Съдът намира, че следва да осъди М. Б. С. да заплати и сторените по
делото разноски, относно извършения превод на акта за нарушение, които са
в размер на 48.00 лева, видно от представените от преводача справки-
декларации.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с
чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение по преписка №05.6011197.5, постановено на
21.10.2020г., влязло в сила на 17.11.2020г., на несъдебен орган в издаващата
държава – Федерална служба „Правосъдие“, ФР**********с което на
българския гражданин М. Б. С. – роден на 20.10.1989г. в гр.Т., обл.Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес и настоящ адрес - с.Ж., общ.Т., обл.Д. ул.“С.“
№5, е наложена финансова санкция в размер на 70 евро, както и разноските
по съдебно–административното производство в размер на 28,50 евро,
равностойни общо на 98,50 евро, равностойни на 192,65 лева по курса на
БНБ към датата на постановяване на решението - 21.10.2020г.
ОСЪЖДА М. Б. С. – роден на 20.10.1989г. в гр.Т., обл.Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес и настоящ адрес - с.Ж., общ.Т., ул.“С.“ №5, да
заплати сторените по делото разноски в размер на 48.00 лева, по сметка на
ОС-гр.Добрич.
СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с
решението, постановено от Федерална служба „Правосъдие“ , ФРГермания от
21.10.2020г., влязло в сила на 17.11.2020г. да се изпратят на органите на
„Националната агенция по приходите” за изпълнение.
СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОС-
гр.Добрич за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключване на изпълнението следва също да уведоми настоящия съд, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
гр.Варна в 7-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5