Р Е Ш Е Н И Е
№1306/ 13.11.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2474 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Образувано е по въззивна жалба на от Г.К.У. против Решение № 3447/04.09.2019г., пост. по гр.д.№
18310/2018, ПРС, в частта в която е осъден да заплаща на К.Г.У. месечна издръжка
от по 200лв. , считано от 01.03.2018г. до навършване на 20 годишна възраст на ищцата
при обучение в средно учебно заведение за предвидения срок на обучението или до настъпване
на друга установена законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
й изплащане, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Г.У. обжалва решението като сочи, че е нарушено правото
му на защита, т.к. не е редовно призован, с оглед на което и не е осъществил адекватна
защита и не е събрал доказателства за защитната си теза. Оспорва и упълномощаването
на адв. Д. от ищцата, като счита, че ищцата не знае за процеса. На последно място
оспорва кредитирането на показанията на свидетеля П., които според жалбоподателя
не били достоверни и не се подкрепяли от никакви доказателства по делото. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, като не е посочил
дали претендира изцяло отхвърляне на иска или само намаляване размера на претендираната
издръжка.
Въззиваемата страна К.У. оспорва подадената
жалба. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът правилно
е ценил събраните по делото доказателства, които установяват фактическия състав
на нормата на чл.144 от СК. Поддържа и че не са налице сочените процесуални нарушения,
като ответникът сега жалбоподател е призоваван съобразно правилата на ГПК. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
му част.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, чийто е осъден с постановено атакуваното съдебно решение за заплащане
на посочените в решението суми, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл.
нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността
на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Обжалва се решение, с което е уважен частично
иск за определяне издръжка на пълнолетно лице, продължаващо средното си
образование, дължима от негов родител. Предявеният
иск е с пр. осн. чл. 144 от СК.
Преди разглеждане на спора по същество
следва да се даде отговор на наведените оплаквания във въззивната жалба за
допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, свързани с
призоваване на ответника. Съдът констатира, при проверка на призоваванията, че
са изисквани два пъти справки на постоянния и настоящия адрес на ответника,
като и двата пъти е постъпвала справка, че това е адресът, съставлявал
семейното жилище на родителите на ищцата преди развода. На два пъти ответникът
е призоваван на този адрес, като призовките са връщани оформени, че лицето е напуснало
адреса и не живее там. Ответникът У. е призоваван и на адреса, посочен в
исковата молба, но призовката до същия е върната цяла с отбелязване, че лицето
е непознато на този адрес. Съдът е направил опит за връчване и по местоработата
на ответника, като е издирил и работодателя му, но призовката е върната цяла с
отбелязване, че лицето няма месторабота на този адрес, като е посочен адрес на
клона, в който работи. До този нов адрес също са изпращани две призовки по
пощата с обратни разписки / адресите са извън населеното място и не се
обслужват от бюро „Призовки“/, но и двете пратки са върнати в цялост с
отбелязване, че не са потърсени. При това положение съдът е пристъпил към
единствения останал възможен способ за призоваване на ответника, а именно по
реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление по постоянния и настоящ
адрес на ответника и назначаване на особен представител. Не са налице пороци
при призоваването на тази страна. Не може да се приеме и, че е нарушено правото
на тази страна на защита, т.к. й е назначен особен представител.
От фактическа страна по делото се установява
от представеното удостоверение за раждане, че К.У. е родена на ***г. и има за
свои родители Г.У. и С. Ч.
Съгласно чл.144 от СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения за себе
си. Издръжката, която дължат, следва да
е съобразена с възможностите на родителите и следва да осигурява нормалните
условия за живот и развитие на детето.
За установяване нуждите на ищцата К.У.
по делото са представени удостоверения от учебното заведение, в което учи, от
което се установява, че за учената 2018-19 г. е посещавала редовно учебните
занятия, а за учебната 2019-20г. е записана като ученичка в дневна форма на
обучение.
По делото е разпитан свидетелят П., който е приятел на К., който установява,
че тя живее с майка си и се издържа само от нея. Майката работи за минимално
възнаграждение. Твърди, че бащата не се интересува от дъщеря си и от нейните
потребности, а когато тя го е търсила за помощ, той я е нагрубявал. Твърди, че
самият той е помагал на К., когато е имала нужда от средства за закупуване на
лекарства, т.к. тя не е имала никакви средства. Знае, че тя иска да продължи
образованието си и посещава частни уроци, но не може да уточни по кой предмет
са те. От свой приятел знае, че бащата работи като шофьор и т.к. е на същата
длъжност като приятелят му, знае че получава възнаграждение от порядъка на
1200-1400лв. месечно.
По делото са приложени справки от
работодателя на майката и от НОИ, от които се установява, че тя реализира
месечен доход около 500лв. От справките от НАП за бащата се установява, че той
работи по трудово правоотношение и реализира
1100лв. По делото липсват доказателства относно твърдението в исковата
молба, че той получава и пенсия за инвалидност.
С оглед на така установените факти,
съдът намира, че нуждите на пълнолетната учаща се са съизмерими с обичайните за
ученик на нейната възраст, като се
преценява необходимостта от средства за съществуване /храна , облекло , обувки
и т.н. битови нужди/ , учебници и
пособия, транспорт. Доказателства за особени нужди на ищцата не са ангажирани.
Предвид редовната форма на обучение, не може да се приеме и възможността К.У.
да се издържа от трудова дейност.
Не се установи родителите да имат други
алиментни задължения към свои низходящи. По
отношение на материалното им състояние се доказа, че бащата реализира доход около
1100лв., а майката над 500лв. От показанията на свидетеля П. се установява, че К.У.
трудно се справя с издръжката си, като разчита единствено на доходите на майка
си, които са крайно недостатъчни. Самият свидетел й е помагал финансово , за
закупуване на лекарства при нужда от тях. По делото не се установи плащането на
издръжка да съставлява особено затруднение на бащата, който реализира добро
трудово възнаграждение и няма конкурентни
задължения към други низходящи.
С
оглед на така очертаните нужди на ищцата от издръжка и възможности на
родителите да я осигуряват, съдът намира, че месечно са необходими и възможни
за издръжката на пълнолетната, но продължаваща средното си образование ищца по 300лв.,
от които майката, с оглед възможностите си може да осигурява по 100лв., а
бащата, който е с по-големи възможности – 200лв. Същата издръжка се дължи от навършване
на пълнолетие до настъпване на предвиденото в закона основание са спиране или
прекратяване на плащането.
Първоинстанционното решение е
постановено в същия смисъл, поради което като правилно и законосъобразно ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна
не е претендирала разноски, поради което такива няма да се присъждат.
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС , Пловдив, ДТ в размер на 144лв. съобразно материалния интерес по
отхвърлената жалба.
На особеният представител ще следва да
се заплати възнаграждение в размер на
300лв. от бюджета на ОС, Пловдив, а жалбоподателят ще следва да заплати
по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС, Пловдив сумата от
300лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3447/04.09.2019г.,
пост. по гр.д.№ 18310/2018, ПРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА Г.К.У., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС , Пловдив, ДТ в размер на 144лв. за въззивното
производство, както и 300лв. разноски в производството.
Да се изплати на особения представител
на Г.К.У., ЕГН **********,***,
- адв. Е.К.У.,***, партер, сумата от
300лв., възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: