РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 142
гр. Пловдив, 18 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3014 по описа
за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
2. Образувано е по жалба предявена от Медицинска комисия към ТП на НОИ
гр. Пловдив, представлявана от председателя й д-р Д.Й.И., против Експертно решение № 0647 от зас. № 114 от 29.06.2018 г. на Специализиран
състав на Националната лекарска експертна комисия (НЕЛК) - 0060 гр. София по Хирургични
болести, в частта му, относно датата на инвалидизиране, издадено на З.Ю.М..
В жалбата са
изложени съображения за неправилност и необоснованост на ЕР, като
жалбоподателят изразява несъгласие с определената от НЕЛК датата на
инвалидизиране. В тази връзка се твърди, че в случая неправилно е приложен чл.
70 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), поради което се иска ЕР № 0693, зас. № 125/10.10.2014 г. на
НЕЛК, в частта му за определяне
11.12.2017 г. за датата на инвалидизиране да бъде отменено, а преписката върната
за ново произнасяне на административния орган.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения са изложени в молба изх. № Ю635/08.10.2018
г. по описа на НЕЛК приложена по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованите страни - З.Ю.М., Агенция за хора с увреждания, Регионална
дирекция „Социално подпомагане“, Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “ПЛОВДИВ” АД, не вземат конкретно становище
по спора.
ІІ. За
допустимостта :
5. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на З.Ю.М. срещу ЕР № 1022,
зас. № 036/22.02.2018 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД,
с което е извършено освидетелстване на същата и е определена Трайно намалена
работоспособност (ТНР) 50 % и датата на инвалидизиране 22.02.2018 г. След
преглед на приложените в медицинското досие медицински и други документи, на
основание на чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), НЕЛК е извършила пълно освидетелстване
на лицето като с оспорвания акт е отменила ЕР на ТЕЛК и е дала ново, с което е опредена
нова оценка на работоспособността - 90 %
ТНР със срок (на определения процент ТНР) 01.02.2020 г. за две години и дата на инвалидизиране 11.12.2017 г., с
водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на шийката на матката – Лезия излизаща
извън една или повече области”.
Във връзка с
оспорената в настоящото производство датата на инвалидизиране, НЕЛК е приела
следното от фактическа и правна страна:
По повод
преживяната оперативна интервенция (14.06.2017 г.), лицето е било във временна
неработоспособност до 10.12.2017 г. включително (болничен лист № Е 2017
1481635). С протокол на медицинската комисия № 5/05.01.2018 г., СИТИ КЛИНК
УМБАЛ, Онкологичен център – София, З.Ю.М.
е насочена за определяне на % ТНР. Към датата на освидетелстване в ТЕЛК същата
работи. ТЕЛК определя датата на инвалидизиране – 22.02.2018 г. на основание чл.
70, ал. 5 от НМЕ.
Позовавайки се на
чл. 70, ал. 2 от НМЕ (според който когато лицето е било във временна
неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на
инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната
неработоспособност по болничните листове), НЕЛК прима за
дата на инвалидизиране 11.12.2017 г.
Изрично е
посочено в ЕР на НЕЛК, че лицето може да работи като „застрахователен агент“
при спазване на противопоказаният определени в т. 19 от експертното решение.
ІV. За правото:
7. Обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Впрочем спор по
тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните. Спорът
е правен и се концентрира най-общо в правилното приложение на материалния закон,
в частност относно приложението на разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и ал. 5 от НМИ
по отношение на процесния казус.
8. За разрешаването на
настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразно още
следното:
Съгласно чл. 61,
ал. 1, т. 4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва
определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на
инвалидизиране).
Различните
хипотези за определяне на датата на инвалидизиране са уредени в нормата на чл.
70 от НМЕ (ред., ДВ, бр. 51, в сила от 27.06.2017 г.), като съгласно ал. 1,
дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена
работоспособност (вид и степен на увреждане). Тези хипотези са следните:
- Когато лицето е
било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в
инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила
временната неработоспособност по болничните листове (чл. 70, ал. 2 от НМЕ);
- Когато лицето,
поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за
дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази
работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и
документите за трудов стаж (чл. 70, ал. 3 от НМЕ);
- Когато лицето
не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се
определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при
освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното
състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се
определя датата на издаване протокола на ЛКК (чл. 70, ал. 4 от НМЕ в
приложимата редакция).
- Когато лицето
работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се
определя датата на освидетелстването (чл. 70, ал. 5 от НМЕ).
- Датата на
инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато
лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди
изтичането му (чл. 70, ал. 6 от НМЕ).
- Отпускът при
временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, ползван на основание
чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране
(чл. 70, ал. 7 от НМЕ в приложимата редакция).
9. Според настоящия съдебен
състав, съответна на материалния закон е преценката на ответния административен
орган, че по отношение на конкретния случай приложение следва да намери именно
чл. 70, ал. 2 от НМЕ, и в този смисъл датата на инвалидизиране – 11.12.2017 г.,
е правилно определена от НЕЛК. Основание за този извод е обстоятелството, че лицето
е било във временна неработоспособност, видно от приложения към медицинското експертно
досие (МЕД) болничен лист № Е20171481635/16.11.2017 г. за периода от 17.11.2017
г. до 10.12.2017 г. включително и е преминало непосредствено в инвалидност, доколкото
заболяването й - „Злокачествено
новообразувание на шийката на матката – Лезия излизаща извън една или повече
области” и преживяната в тази връзка оперативна интервенция на 14.06.2017
г., не предполагат, че към 11.12.2017 г. З.М. е била в по-добро здравословно състояние,
отколкото към 22.02.2018 г., когато последната е била освидетелствана от ТЕЛК.
Същественото в
случая обаче, е че разглежданата разпоредба на чл. 70, ал. 2 от наредбата, за
разлика от ал. 5, не държи сметка за това дали лицето работи или е в платен или неплатен
отпуск, след като непосредствено след временната неработоспособност, то е
преминало в инвалидност. Това законодателно решение не е случайно, а е
съобразено с обстоятелството, че преминаването в инвалидност не означава липса
на работоспособност на освидетелстваното лице, а само, че неговата
работоспособност е трайно намалена (съобразно дадената
оценка на работоспособността с ЕР на ТЕЛК или НЕЛК) за определен период от време.
Именно такъв е и
настоящия случай, поради което в обсъжданото решение на НЕЛК изрично е посочено,
че „лицето
може да работи като „застрахователен агент“ при спазване на
противопоказаният определени в т. 19 от експертното решение“.
Казано с други
думи, ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор е
обстоятелството дали лицето е работило или не след 10.12.2017 г., след като непосредствено
след посочената дата е преминало в инвалидност.
10. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
IV. За разноските:
11. При посочения изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на НЕЛК се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ,
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия към ТП на НОИ гр. Пловдив,
представлявана от председателя й д-р Д.Й.И., против Експертно решение №
0647 от зас. № 114 от 29.06.2018 г. на Специализиран състав на Националната
лекарска експертна комисия (НЕЛК) - 0060 гр. София по Хирургични болести, в частта му, относно
датата на инвалидизиране, издадено на З.Ю.М..
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив да заплати на Национална експертна лекарска комисия
гр. София, сумата от 100 лв. представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е постановено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: