М О Т И В И
към присъда № 268 от 01.07.2020
г.
по н. ч. х. дело № 1323/2020 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвинението против подсъдимия Г.П.Н., ЕГН **********, е в това, че на
01.06.2020 г. в гр. Стара Загора причинил на Д.В.К.,
ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Повереникът адв. А.А., поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „пробация“, без да
сочи вида и размера (срока) на пробационните мерки.
Тъжителят Д.В.К. поддържа пледоарията на повереника си.
Защитникът адв. Станимир Ченалов не оспорва обвинението и пледира на подзащитния
му да бъде наложено наказание „пробация“ в минимален размер, без да сочи вида
на пробационните мерки.
Подсъдимият Г.П.Н. дава обяснения, като се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното, поддържа пледоарията на защитника си и моли за минимално
наказание.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.П.Н. е осъждан.
На 01.06.2020 г. около 11,00 часа тъжителят Д.В.К. бил със свидетелите ...и ...в двора на гимназия „Ромен
Ролан“ гр. Стара Загора, когато там се появил подсъдимят. Последният, като
видял тъжителя, го извикал настрани от двамата свидетели, за да си поговорят.
Тъжителят отишъл при подсъдимия. Двамата ухажвали едно и също момиче и
подсъдимият казал на тъжителя да спре да го ухажва. Тъжитялт отвърнал, че това
си е негова работа. Подсъдимят се ядосал и му ударил с ръка два шамара по
лицето, след което си тръгнал. Веднага след случилото се тъжителят, придружен
от свидетелите Балабанов и Рачев, посетил съдебен лекар, за да бъде
освидетелстван, но съдебно-медицинско удостоверение не му било издадено, тъй
като по лицето му нямало следи от шамарите, които му нанесъл подсъдимият.
Ноторно известен факт е, че ударът с ръка по лицето – т. нар. шамар,
причинява болка на удареното лице. Следователно и тъй като не се установи на
тъжителя да е било причинено телесно увреждане, свързано с разстройство на
здравето му, или изпитаната от него болка да е била с по-голям интензитет и/или
продължителност, т.е. да му е било причинено страдание, в резултат на
нанесените му от подсъдимия два шамара тъжителят е изпитал единствено болка без
разстройство на здравето – лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – обясненията на
подсъдимия Г.П.Н., справката му за съдимост и показанията на свидетелите ...и …, като следва да се отбележи, че същите
си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, т.е.
касаещи факти и обстоятелства от съставомерен характер, поради което не се
налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че на 01.06.2020 г. в гр. Стара Загора подсъдимият Г.П.Н. е причинил на Д.В.К., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето,
с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК.
За да признае подсъдимия
за виновен в извършването на гореописаното престъпление, съдът прие, че той е
извършил деянието си при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието (нанасяне на удари с ръка – т. нар. шамари,
по лицето на тъжителя).
Тъй като, както вече беше отбелязано, не се установи изпитаната от тъжителя
болка да е била с по-голям интензитет и/или продължителност, т.е. да му е било
причинено страдание, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по
обвинението за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в страдание.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева;
направените от подсъдимия самопризнания, изразеното от него критично отношение
към извършеното и ниската обществена опасност на престъплението с оглед на
обстоятелството, че се касае за най-леката по вид и характер лека телесна
повреда, механизма и начина на извършването причиняването й (два шамара), които съдът отчете като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства;
обремененото съдебно минало на подсъдимия, което съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство.
При тези данни и имайки предвид факта, че подсъдимият е безработен, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия Г.П.Н. следва да му бъде наложено наказание при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по втората алтернатива на
чл.130, ал.2 от НК, поради което му наложи наказание „пробация”, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем месеца два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца.
Предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати
на тъжителя сумата в размер на 515 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: