Р
Е Ш Е Н И Е
№ 575
гр.
Велико Търново, 16.02.2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №769 по описа на Административния съд за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2
от ДОПК.
Жалбоподателят
„Байтком - БГ“ ООД – Велико Търново, чрез управителя си, обжалва решение №172
от 01.12.2023 година на териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление за налагане на
обезпечителни мерки, изходящ №С230004-022-0084378/15.11.2023 година на главен публичен
изпълнител при дирекцията.
В
жалбата се развиват оплаквания досежно незаконосъобразността на решението и на
потвърденото с него постановление, налагащо обезпечителна мярка. Основните
оплаквания касаят процесуалната незаконосъобразност на решението и потвърденото
с него постановление, както и превратното и незаконосъобразно тълкуване на
института, разписан в нормата на чл.204 от ДОПК. Допълнителни съображения
излага и в представените по делото писмени бележки, като претендира направените
по делото разноски.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител
отрича основателността на жалбата. И тази страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна, засегната от правния ефект
на оспореното решение. Решението на ответника е връчено на 5.12.2023 година,
видно от приложеното известие за доставяне, като жалбата е подадена чрез
ответника до съда на 8.12.2023 година /според клеймото на пощенския плик/, при
което срокът по чл.197, ал.2 от ДОПК е спазен.
По
същество е частично основателна.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
От
материалите по делото се установява, че дружеството жалбоподател е длъжник по
изпълнително дело №********* от 2018 година по
описа на ТД на НАП – Велико Търново.
От
приложеното съобщение за доброволно изпълнение №180004-048-0077883/20.02.2018
година се установява, че към този момент дружеството има публични задължения от
общо 3 959, 81 лв. и начислени лихви от 240,01 лв. Въпросното съобщение за
доброволно изпълнение е връчено на 07.11.2021 година, видно от приложената разписка. Пак от преписката се установява, че са
налични разпореждания за присъединяване на изпълнителни основания.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С230004-02200084378/15.11.2023 година главен публичен изпълнител при ТД на НАП
– В.Търново налага запор на парични средства на задълженото лице в каси,
находящи се в търговски обект Кафе
Аперитив „Контентно“ във Велико Търново, намиращ се на улица „Асти“ №10. В
постановлението е посочено, че запора има действие до погасяване на размера на
установеното изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични
средства от предоставените от лицето стоки и и услуги в този обект, следва да се превеждат
попосочена банкова сметка. ***., които са иззети с протокол за изземване от
същата дата, съставен от същия публичен изпълнител.
На
същата дата е издадено и запорно съобщение, видно от което е, че адресат на
запора е самото дружество, като се налага запор на паричните средства на
задълженото лице в каси, които се намират в същия обект до достигане на размера
на установеното изискуемо вземане, което според това запорно съобщение е от
198 426, 96 лв.
До
управителя на дружеството длъжник е изпратено разпореждане за изпълнение на
основание чл.232, ал.5 от ДОПК с №С30004-026-0066743 от 15.11.2023 година, като
му е разпоредено постъпилите средства, находящи се в обекта на дружеството,
представляващ кафе – аперитив, от датата на получаването на запорното съобщение
да се превеждат от управителя Ивелин Шишков по банковата сметка за принудително
събиране на публични вземания.
Съответно,
постановлението за налагането на въпросната обезпечителна мярка е обжалвано
пред ответника пред ответника по настоящото дело.
С
оспореното решение тази жалба е отхвърлена по същество. Ответникът е приел, че тъй като дружеството
реализира оборот, няма дълготрайни активи, а размерът на публичните вземания е
от 198 426, 96 лв., като именно това е мотивирало публичният изпълнител да
предприеме действията по запора на наличните средства в каси. Посочено е, че в
ПНОМ са изложени фактическите основания, които са мотивирали публичният
изпълнител да издаде постановлението, като в случая е налице именно затруднение
за събиране на публичния дълг. Основният мотив, с който са отхвърлени
оплакванията на жалбоподателя е, изпълнението върху паричните средства се
характеризира не чрез осребряване, а посредством предаването им, като
приложение ще намери изпълнението върху парични средства – чл.232, ал.5 от ДОПК. Посочено е и, че видно от запорното съобщение, публичният изпълнител е и
към принудително изпълнение върху паричните средства с оглед описването и
изземането на 90 лева от касата от касата на дружеството.
Решението,
както и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител, налагащо
посочената обезпечителна мярка, противоречат на закона в частите си, с които се
налага обезпечителната мярка по чл.204 от ДОПК върху парични средства над 90
лв., иззети при налагането и, като в останалата си част и решението на
ответника и постановлението на публичния изпълнител са законосъобразни.
Според
разпоредбата на чл.195, ал.3, т.2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се
извършва с постановление на публичния изпълнител когато наложеното обезпечение
не е достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Според чл.200 от ДОПК налагането на обезпечение се извършва от публичния изпълнител с
постановление за обезпечение. Това
означава, че постановлението на публичния изпълнител е процесуален акт,
удостоверяващ реализирането на процесуално действие налагане на определената
обезпечителна мярка. Едно от изискванията за формална законосъобразност на този
процесуален акт е посочването в него на
вида на съответната обезпечителна мярка и на имуществото, върху което тази
мярка се налага – чл.196, ал.1, т.6 от ДОПК. От логиката на закона следва и, че
за да е законосъобразно по същество, постановлението следва да налага
единствено конкретна и нормативно предвидена обезпечителна мярка.
В
това отношение е важно да се отбележи, че предвидените в ДОПК обезпечителни
мерки са изброени изчерпателно и изрично /принцип numerus clausus/. Това изчерпателно изброяване се съдържа в
нормата на чл.198, ал.1 от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за
налагането на тези изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и
процесуалните последици при валидното им налагане са разписани подробно в
разпоредбите на чл.200 – 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от
Глава 24 на ДОПК, който е именуван „Обезпечителни мерки“.
Друг вид обезпечения, за които да
важат различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални
последици, са недопустими и противоречащи на закона.
В процесният случай се
претендира, че става въпрос за наложена чрез потвърденото от ответника
постановление обезпечителна мярка „запор“. Всъщност претендира се налагане на
запор на движими вещи, каквито несъмнено са парите в оборот, които с оглед на
двояката си правна природа представляват и законни платежни средства. Това
означава, че публичният изпълнител би следвало да наложи обезпечителната марка,
посочена като вид в разпоредбата на чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК и уточнена като
процесуално действие и последица от извършването му в разпоредбата на чл.204 от ДОПК.
Видно е от въпросното потвърдено
от ответника постановление, че е наложен запор върху парични средства на
задълженото лице, намиращи се към момента на налагането на мярката в касата в
обекта му. В част от съдържанието на
постановлението е описано, че във въпросната каса са налични парични средства в
размер от 90 лева, като те са иззети с протокол №С230004-027-0001302 от същата
дата, като ще се внесат по банковата сметка, предвидена за принудителното
събиране на публичните вземания. В самият протокол за изземване паричните
средства са подробно описани, като е описано изрично, че те са се намирали в
касата на обекта на дружеството във Велико Търново.
По този начин във въпросната част
от постановлението точно и ясно е описана същността на мярката, както и
последиците от прилагането и – арг. от чл.204 от ДОПК. Както е отбелязал
ответника по делото, а и както константно поддържа практиката на АСВТ /вж.
решение по АД №436/2020 година, решение по АД №433/2020, решение по АД
№434/2020 година и други/ препращането на разпоредбата към нормата на към чл.215,
ал.2 от кодекса в случая не касае препращане към някакъв различен и/или
субсидиарен процесуален способ, а към оборимата презумпция за собственост на
държани от длъжника по изпълнението платежни средства. Доказателства, че
въпросните парични средства, намерени в касата на обекта на дружеството са
чужди /на трето лице/ не са представени нито пред ответника, нито пред съда,
поради което правилно описаните 90 лева
са иззети и вложени по сметката, водена от публичния изпълнител.
Що се касае до наличието на обезпечителна
нужда, то правилно е преценено от администрацията, че липсата на дълготрайни
активи и вземания при наличието на непогасени публични вземания поражда и
обосновава наличието на тази обезпечителна нужда.
Въпреки горното следва да се
констатира, че в съдържанието на постановлението
е вписана освен горната обезпечителна мярка и обезпечителна мярка, която не е предвидена в
разпоредбата на чл.204 от ДОПК. Всъщност в постановлението незаконосъобразно е
вписано разпоредително изявление на публичния изпълнител, което не е предвидено
в закона. Съдържанието на това изявление е в смисъл, че ежедневно постъпващите
в касата на обекта на дружеството средства от предоставените от лицето стоки и
услуги в него, следва да се превеждат по банковата сметка, посочена в
постановлението, която е същата, по която са внесени иззетите и описани 90
лева. Този частичен порок е довел на практика до незаконосъобразно наложен
запор чрез оспореното пред ответника и потвърдено от него постановление във въпросната
част.
В нормата на чл.204 от ДОПК
изрично е предвидено, че налагането на запор
по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или
чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по
сметката на публичния изпълнител. Както по-горе се отбеляза изрично, препращането
към чл.215, ал.2 от кодекса в случая не касае препращане към някакъв различен
и/или субсидиарен процесуален способ, а към оборимата презумпция за собственост
на държани от длъжника по изпълнението платежни средства.
При тази структура на нормата самото постановление трябва и
да възпроизвежда обезпечителното действие на публичния изпълнител, както това е
сторено в случая с описанието на констатираната в касата парична сума от 90 лв.,
която е иззета. Т.е. в постановлението следва да се съдържа описанието на
паричните средства, изземането на описаните вече парични средства, както и
разпореждането за внасянето им по сметката на публичния изпълнител.
Именно тези процесуални действия съставляват и описват както
същността на мярката, така и правните последици от прилагането и. По този начин
тази обезпечителна мярка на практика лишава длъжника от точно определени и
надлежно описани парични суми в качеството
им на законни платежни средства, като именно те обезпечават неговия публичен
дълг и могат да служат за погашението му /аргумент от предвиденото в чл.232,
ал.5 от ДОПК действие по принудителното изпълнение/. Както многократно е
изтъквано в цитираната по-горе практика
на АСВТ, чрез изземването на описаните
парични средства длъжникът се лишава от възможността да ги изразходва за
различни от погашението на публичния дълг цели, без обаче собствеността му
върху тях да се отнема. В този контекст следва да се отбележи, че вписаното в
приложеното запорно съобщение разпореждане на публичния изпълнител, основано на
разпоредбата на чл.232, ал.5 от ДОПК е незаконосъобразно, тъй като това
разпореждане представлява прилагане на принудителни действия по изпълнението, а
не прилагане на обезпечителна мярка. Смесването на процесуалните способи,
посочени в разпоредбите на чл.204 и
чл.232 от ДОПК е недопустимо, тъй като става въпрос за различни производства, в
рамките на които съответните действия се удостоверяват с различни процесуални
актове /срвн. чл. 200 с чл. 226 от ДОПК/ и в резултат на провеждането на които
се пораждат съвсем различни процесуални последици. Както съдът е имал повод да
посочи, при налагането на обезпечителната мярка по чл.204 от ДОПК не се изпраща
запорно съобщение. Функцията на запорното съобщение е да се уведоми третото
задължено лице, че вземането на кредитора му вече служи за обезпечение на
публичния дълг, като освен това след получаването му третото лице е задължено
да не изпълнява на длъжника под страх от прогласяването на недействителността
на това изпълнение по отношение на публичния взискател и на пораждането на
солидарната му отговорност за обезпеченото вземане – аргумент от разпоредбите
на чл.202 и чл.206 от ДОПК.
Следва за яснота на ответника и на публичния изпълнител при
ТД на НАП – В.Търново да се посочи в този контекст, че при налагането на запора
по чл.204 от ДОПК няма как да се изпраща запорно съобщение, тъй като не се
запорира вземане на длъжника от трето лице, а налични парични /платежни/
средства на длъжника, за които законът презюмира, че са негова собственост
поради факта на държането им.
След като частта от постановлението, която не касае
изземането и описването на констатираните в касата на обекта парични средства,
не съдържа описание на обезпечителните действия, които нормата на чл.204 от ДОПК предвижда, и не удостоверява прилагането на предвидената в тази норма
обезпечителна мярка, нито съдържа описание на някоя от другите предвидени в
чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства за начина на прилагането на
такива други обезпечителни мерки, то същата тази част от това постановление е процесуално
незаконосъобразна. Като е потвърдил постановлението в тази му част с процесното
решение, ответникът е издал частично процесуално незаконосъобразно решение.
Съдът намира за необходимо да посочи на ответника, че
защитата срещу действията на длъжника, които целят да осуетят обезпечаването на
дълга и принудителното му събиране, се осъществява по предвидения в
разпоредбата на чл.216, ал.2 от ДОПК способ, а не чрез незаконосъобразни и
непредвидени в закона обезпечителни мерки или изпълнителни способи.
Съдът не коментира
приложеното разпореждане за изпълнение на публичния изпълнител, доколкото става
въпрос за процесуален акт на публичния изпълнител, който се извършва в рамките
не на обезпечителното, а на изпълнителното производство /вж. чл.226, ал.1 от ДОПК/, като защитата на длъжника срещу тези действия и актове на публичния
изпълнител се реализира по реда на чл.266
- 269 от ДОПК, а не по реда на чл.197 от ДОПК.
Жалбата е частично основателна.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват съответните
разноски, съобразени със спечеления от него материален интерес от
198 336,96 лв. и действително направените такива задържавна такса и
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение. За ответника приложима е
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ вр. с чл.143, ал.3 от АПК, като с оглед
спечеления интерес следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100
лв.
Водим от горното Административен съд – Велико Търново, шести
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки №172/01.12.2023
година на директора на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която е
потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки, изходящ
№С230004-022-0084378/15.11.2023 година на главен публичен изпълнител в частта
му, с която е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски
обект Кафе – Аперитив „Контенто“, улица „Асти“ №10 във Велико Търново извън
иззетата и описана сума от 90 лева, до погасяване на размера на установеното
изискуемо публично вземане чрез превеждане на постъпващи ежедневно парични средства
от предоставените стоки и услуги.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Байтком - БГ“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, в останалата и
част.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите – София, да заплати на „Байтком - БГ“ ООД –
Велико Търново, ЕИК *********, разноски по делото от 1049, 53 лв.
ОСЪЖДА
„Байтком - БГ“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите разноски от 100 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: