РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215300600895 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Н.С. в качеството му на
защитник на подсъдимия С.Р., против присъда от 04.02.2021г. по НОХД №
6084/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия С. Й. Р. ЕГН:
********** за виновен в това, на 05.03.2020 год. в гр. П., съзнателно е
ползвал пред служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив –
С.Г.С. и З.Н.Г., неистински официален документ – белгийско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № **********, издадено на
05.07.2019 год. на името на S. R., роден на ******** год., като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК
го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. Й. Р. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в законна сила на присъдата.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, както и по
веществените доказателства по делото
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се
претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което се
иска отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. Р. да се
признае на НЕВИНЕН и бъде ОПРАВДАН.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването
или изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на
правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на
доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и
не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на
оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха
логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка
на изведените фактически констатации.
С. Й. Р. е роден на ********. в гр.П., живущ в гр.К. обл.П., българин,
български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.
Свидетелите С. С. и З. Г. работели като полицаи в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Пловдив и на 05.03.2020г. били на смяна, като
работели на територията на Второ РУП – Пловдив. Около 10,00ч. св.С. и св.Г.
били на бул.“П. ш.“ до N *** и осъществявали контрол на преминаващите
автомобили, с цел установяване на нарушители по ЗДП. Първият спрян от
свидетелите автомобил бил „Киа Каравел“ с рег.N ******** управляван от
подс.С.Р.. Подс.Р. представил документите на автомобила както и
свидетелство за управление на МПС, белгийски образец, издадено в Кралство
Белгия. При проверка на документа на св.С. С. му направило впечатление, че
номерът на документа бил идентичен с единния граждански номер на подс.Р..
2
Наред с това при проверката свидетелите установили, че подс.Р. бил обявен
за общодържавно издирване във връзка с досъдебно производство, поради
което отвели подсъдимия във Второ РУП – Пловдив. В полицейското
управление св.С. провел разговор с подс.Р. за представеното от него
свидетелство за управление на МПС, като подсъдимия обяснил, че му е
издадено в Белгия от турчин, а курсовете били на турски език. На подс.Р. бил
съставен АУАН N 714151/05.03.2020г., с който било иззето свидетелството за
управление на МПС, което представил подс.Р.. В последствие св.Стоев
съставил докладна записка за констатираното от него, което довело до
образуване на настоящото наказателно производство.
Правилно е направен извод от първата инстанция, че така описаната и
възприета фактическа обстановка, несъмнено се доказва от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство като свидетели лица – С.Г.С.,
З.Н.Г., В. Д. Б. и Н. Н. Т., дадени в хода на съдебното следствие. Изложената
фактическа обстановка се установява и отчасти от обясненията на
подсъдимия С. Й. Р., както и от инкорпорираните писмени доказателства по
делото.
Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и
писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при
което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се
различава от приетата от настоящия състав.
Задълбочено и детайлно са обсъдени показанията на св.С. С. - полицай
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, който на 05.03.2020г. е
бил на работа заедно с колегата си Г.. Двамата са извършили проверката на
автомобила, управляван от подс.Р., установили, че подсъдимият имал
неплатени глоби, а подс.Р. представил свидетелство за управление, издадено
в Белгия. Именно на този свидетел му направило впечатление, че номерът на
свидетелството бил ЕГН-то на подсъдимия, както и това, че част от буквите
били размазани, поради което се усъмнил в истинността на документа. Наред
с това установили, че подс.Р. бил обявен за общодържавно издирване и го
отвели в сградата на Второ РУП – Пловдив. Пред С. подс.Р. твърдял, че
свидетелството му е истинско, но при проверка в системата от страна на
св.Стоев, представеното от подс.Р. свидетелство не излизало като въведено в
системата. Законосъобразно и правилно първата инстанция е кредитирала
3
изцяло показанията на св.С. С. като пълни, обективни, хронологични,
незаинтересовани и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
По този начин е дадена вяра и на показанията на св.З. Г., който излага
същата фактическа обстановка непротиворечиво и задълбочено. Разказът му
действително е обективен и незаинтересован, поради което и следва да се
кредитира.
Такива са и показанията на св.В. Б. - полицейски инспектор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив. Същият е извършил проверка по
докладна записка на св.Стоев за съмнение относно истинността на
свидетелство за управление на МПС. Той е изпратил свидетелството за
проверка в БНТЛ при ОД МВР – Пловдив, от където му отговорили, че
пластиката не е истинска. Направил и запитване до ДМОС към МВР за да
бъдат запитани компетентните органи в Белгия дали на лицето С.Р. е издавано
свидетелство за управление на МПС, като от получения отговор установил, че
на подсъдимия не било издавано валидно свидетелство за управление на
МПС. Въззивната инстанция е напълно солидарна със заключението на
районен съд, че следва и тези показания да се кредитират като пълни,
обективни, незаинтересовани, хронологични и кореспондиращи с останалите
гласни и писмени доказателства по делото.
Много подробно са обсъдени и обясненията на подс.С.Р. особено в
частта им, в която същият обяснява, че е бил в Германия на работа, като се е
срещнал с лице, на което платил 1500 евро за да получи свидетелство за
управление за МПС, белгийски образец. Съдът аргументирано е обяснил
защо не дава вяра на обясненията на подс.Р., че бил в някакво село в Белгия,
където карал курс с автомобил, след което платил за съставяне на листовки,
които били на турски език, което очевидно е защитна теза на подсъдимия. В
останалата им част обасненията на подсъдимия са кредитирани.
Взети са предвид и показанията на св.Н. Н. Т., за която се установява, че
живее на семейни начала с подс.С.Р. и има четири деца.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно –
техническа експертиза, от която се установява, че представеното за
изследване белгийско свидетелство за управление на МПС с N **********,
издадено на 05.07.2019г. на името на S. R., род. ********г. е неистински
4
документ и не е издаден от компетентния за това орган. Първостепенният съд
правилно се е доверил изцяло на заключението на вещото лице като пълно,
обективно и съобразено както с поставената задача, така и със специалните
знания на вещото лице.
Законосъобразно проверяваната инстанция в основата на своите изводи
е поставила изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно
докладни записки, експертна справка, копие на АУАН N 714151/05.03.2020г.,
справки съдимост и за документи за самоличност, характеристична справка,
писма, копия на платежни нареждания, копия на актове за раждане,
удостоверение от лекуващ лекар за З. Й. Р., заедно с епикризи, експертни
решения и др. и им се е доверил като обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото. Правилно по същия начен е
обсъдено и вещественото доказателство по делото Свидетелство за
управление на МПС, белгийски образец, с N **********, издадено на
05.07.2019г. на името на S. R., род. ********г., приложено на л.19 от ДП.
Районен съд е обсъдил задълбочено и много мотивирано направените
възражения от страна на защитата и въз основа на своя анализ, с който
настоящата инстанция е съгласна, ги е отхвърлил.
Въз основа на изложеното, може да се направи еднозначен извод, че
възприетата от въззивния съд и описана по-горе фактическа обстановка
кореспондира с тази установена от първата инстанция, при извеждането на
която районният съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране
на вътрешното си убеждение.
Писмените доказателства по делото кореспондират напълно с казаното
от свидетелите, същите са приобщени към делото по съответния процесуален
ред, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
Изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото.
На база така събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
5
От обективна страна се установи, че на 05.03.2020г. в гр.П., подс. Р.
съзнателно е ползвал пред служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Пловдив – С.Г.С. и З.Н.Г., неистински официален документ –
белгийско свидетелство за управление на моторно превозно средство с N
**********, издадено на 05.07.2019г. на името на S. R., роден на ********г.,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Обект на престъпленията по гл. ІХ от НК са обществените
отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхраняването
на документи.
Предмет на престъплението, в конкретния случай представлява
белгийско свидетелство за правоуправление, което е неистинско и е
официален документ. Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Официални
документи са тези, които се съставят по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му, а частни – са всички останали. На
процесното свидетелство за правоуправление е придаден вид, че е издадено
по установения ред и форма, което дава основание за квалификация на
деянието във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК.
Изпълнителното деяние се състои в действие: подсъдимият
съзнателно се е ползвал от неистинския документ, като е представил същия
през полицейските служители. С оглед заключението че не може да се
възприеме тезата, че документът е изготвен от Р., правилно ПРС е приел, че
от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на документа.
От субективна страна се установи, че подсъдимият се е ползвал от
неистинския официален документ съзнателно. Същият е съзнавал, че не
притежава СУМПС, но е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици, като е съзнавал напълно общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
Видно от посочената правна норма, касае се за квалифицирания
състав на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
6
квалифициран именно с оглед на предмета на изпълнителното деяние, поради
което и законодателят е предвидил потежко наказание, а именно до ОСЕМ
години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Обществената опасност следва да се преценява с оглед степента на
засягане на обекта на документните престъпления, а именно на обществените
отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на
документите. Доколкото става дума за квалифициран състав на
престъплението, то същото се характеризира изначално с по-висока степен на
обществена опасност, изразяваща се в по-тежкото засягане на посочения
погоре обект на защита.
Именно тази по-висока степен на обществена опасност е мотивирала
и законодателя да предвиди по-тежко наказание в случаите, когато предмет
на това деяние е свидетелство за правоуправление на МПС.
Правилно ПРС е приел, че конкретиката на инкриминираното деяние
и данните за личността на дееца, не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, като е
ценил правилно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
свързани със съдебното минало и личността на дееца при индивидуализация
на наказанието.
По вида и размера на наказанието:
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по
отношение на вида и размера на наложеното наказание, при което не намери
основание за изменение на присъдата в тази й част.
Първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, стигайки до извода, че не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК.
Категорично не могат да се споделят доводите, изложени във
въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание, предвид неприложението на чл. 55 от НК при определяне на
санкцията.
За определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК следва
да са налице изключтелно или многобройни смещчаващи отговорността
обстоятелства, като и най-ниското предвидено в текста наказание да се явява
7
несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото. В случая съда не
констатира наличието както на изключително, така и на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-ниското предвидено в
текста наказание не се явява несъразмерно тежко съотносимо на
осъщественото. Смекчаващите отговорността обстоятелства са взети предвид
от решаващия съд, поради което и същият е определил на подсъдимия
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
значително под средния предвиден в текста размер. Настоящият състав на
въззивния съд намира за неоснователно възражението направено в жалбата в
тази насока, като всички смекчаващите отговорността обстоятелства са взети
предвид от решаващия съд като такива.
Така определеното по вид и размер наказание, според настоящия състав
е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в НК.
Правилен е изводът, че са налице са всички законови предпоставки за
приложение на чл. 66 ал.1 от НК и определеното наказание лишаване от
свобода в размер на една година не следва да бъде търпяно ефективно, а
следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Законосъобразно е и приложението на чл.53 ал.1 б.А от НК.
С оглед изхода на делото, съдът правилно е възложил направените
разноски в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.02.2021г. по НОХД №
6084/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9