Решение по дело №1390/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 426
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150701390
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 426 / 8.7.2020г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                                                                      Председател: Георги Видев

 

при секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1390 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Делото е образувано по жалба на А.  В.Д. ***  против  Заповед № РД- 490-1/27.09.2019 г. на кмета на община Брацигово, с която е наредено премахването  на незаконен строеж, представляващ «масивна вилна сграда», находящ се в п.и. № 33, м. «Чорбаново», землище на с. Розово, собственост на жалбоподателката.

Жалбоподателката – А.  В.Д. претендира отмяна на обжалвА.та заповед с твърдението, че е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника.

Ответникът – кмета на община Брацигово – оспорва жалбата също чрез процесуален представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи съображения за законосъобразността на обжалваната заповед. На свой ред претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице - извършител на строеж, който с обжалваната заповед е наредено да бъде премахнат.

Административната преписка е стартирана още през 2011 г. с подаден сигнал до началника на РДНСК Пазарджик от А. Х.Я.,  който твърди, че е собственик на земеделския имот, върху който е изградена процесната сграда с искане да бъде проверено дали същата е законосъобразно построена. Сигналът е подновен със заявление до прокуратурата от 05.08.2019 г. В резултат на това е извършена проверка и е съставен констативен акт № 3 / 30.08.2019 г. от служители на община Пазарджик. С акта е констатирана незаконността на процесния строеж – «масивна вилна сграда», собствен на жалбоподателката съгласно нотариален акт № 42 / 2006 г., изпълнен без необходимите строителни книжа. Строежът представлява вилна сграда с два редовни жилищни етажа, приземен и  тавански етаж, като носещата конструкция е изпълнена с носещи тухлени зидове с дебелина 25 см. Сградата е с размери 6,75 м. / 7,00 м. и кота било 10,00 м. С акта е установено също, че строителството е извършено през 1986 г. Актът е съобщен на жалбоподателката, като тя не е подала възражение против него.

Мотиви за издаването на заповедта са обстоятелствата, че процесният строеж е незаконосъобразно построен и не е тъпим. Незаконността на строежа е обоснована с липсата на строителни книжа с изключение на неодобрен проект за сезонна постройка. Нетърпимостта на същия се аргументира с обстоятелствата, че сградата е със застроена площ по-голяма от 35 кв.м. и височина по-голяма 7,00 м., което е в отклонение на изискванията на разпоредбите за строителство в земеделски земи извън урбанизираните територии, действали към момента на построяване и действащите днес. Заповедта се мотивира допълнително и с обстоятелството, че е издадена предишна заповед по отношение на същия строеж, с която е забранено ползването на същия и тя оспорена пред Административен съд – Пазаржик, който е отхвърлил жалбата против нея.

Действително по делото е безспорно установено, че процесният строеж е незаконосъобразен - построен е без наличието на каквито и да са строителни книжа. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

Спорният въпрос е дали процесният строеж е в режим на тъпимост, т.е. дали е приложим § 16, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ, доколкото по делото е установено, че е изграден през 1986 г. Посочената разпоредба предвижда следното:

§ 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване...

От заключението на вещото лице безспорно се установява, че сградата и имотът върху който тя е построена попадат в регулационния план на с. Розово и за строежа има ПУП за застроена част от кв.мест. "Чорбаново", УПИ-III-33, общ. Брацигово, където е нанесена 3-етажната масивна жилищна сграда. Следователно е несъмнено, че понастоящем процесният строеж е допустим по действащия подробен градоустройствен план.

Според ответника строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа и понастоящем, тъй като площа и височината му и преди и понастоящем надвишават размерите, които са предвидени за стоителство в земеделски земи извън урбанизираните територии. Настоящият състав не споделя този извод на административния орган. Както е посочено по-горе процесния строеж и имотът, върху той е построен понастоящем са част от урбанизираната територия и попадат в регулационния план на с. Розово. Поради това, към настоящия момент за търпимостта са приложими общите изисквания на ЗУТ, съгласно които сградата с нейните размери 6,75 м. / 7,00 м. и кота било 10,00 м. съответства на действащите понастоящем правила и нормативи. Действащата понастоящем Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им действително съдържа ограничения към постройките, които могат да бъдат застроявани без промяна на предназначението на земеделските земи но самата наредба в чл. 3, т. 1 изключва приложението си за земеделски земи, които попадат в строителните граници на населените места. В тази насока е и заключението на вещото лице. В обжалваната заповед не са посочени други несъответствия на процесния строеж с действащите понастоящем правила и нормативи, а и видно от приложените по делото скици е, че в близост до процесния строеж няма други сгради, които биха могли да дадат повлияят на допустимостта на същия по правилата и нормативите.

Следователно, процесният строеж е търпим, тъй като са изпълнени трите предпоставки затова: построен е преди 1987 г. и е допустим по сега действащия подробен градоустройствен план и по дейставащите понастоящем правила и нормативи. Затова, същият не подлежи на премахване. Ирелевантно е обстоятелството, че по отношение на същия строеж е налице влязла в сила заповед за забрана  на достъпа. Двете заповеди изпълняват различни функции, като са различни и предпоставките за издаването им.

Предвид гореизложеното, обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят 300 лв., платени за възнаграждение на вещото лице и платеното адвокатско възнаграждение в  размер на 600 лв. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като е било в минималния законов размер по време на заплащането му, а понастоящем минималния такъв е близо до тази сума, а именно – 500 лв.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № РД- 490-1/27.09.2019 г. на кмета на община Брацигово, с която е наредено премахването на  незаконен строеж, представляващ «масивна вилна сграда», находящ се в п.и. № 33, м. «Чорбаново», землище на с. Розово, собственост на А. В.Д.

Осъжда община Брацигово да заплати на А.  В.Д. ***  разноски по делото в размер на 900 лв. (деветстотин лева).

Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                   

 

Съдия:/П/

С решение № 1770 от 11.02.2021 г. по адм. дело № 10202/2020 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/08 юли 2020 г. постановено по адм. дело № 1390/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.