РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Кубрат , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20213320200069 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. Х., ЕГН ********** от *** против
Наказателно постановление № 290-15-27/15.03.2021 г. на Директора на
ОДМВР – Разград, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева, на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 209а, ал.4 от Закона
за здравето (ЗЗ) за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ вр. т. I, подт.
7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на МЗ, за това, че на 20.11.2020 г.
около 22:30 ч. се намирал в игрална зала „Лас Вегас“ в *** без поставена
защитна маска на лицето за еднократна или многократна употреба или друго
средство покриващо носа и устата, въпреки че му е било известно, че това е
задължително при посещение на закрити обществени места.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
1
представител заявява становище, че поддържа жалбата. Пледира за отмяна на
НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивника е съставен АУАН № 290-15-17/24.11.2020 г. от
актосъставителя В.В. – полицай ООР при ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, в
присъствието на С. С. – служител в РУ–Кубрат, за това, че на 20.11.2020 г.
около 22:30 часа в игрална зала „Лас Вегас“, находяща се в гр. Завет играел
хазартни игри, седнал на стол пред игрален автомат, но нямал поставена на
лицето защитна маска за лице или друго прикриващо носа и устата му
средство. Извършеното деяние било квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 209а от ЗЗ във вр. с т.7/8 от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020 г. на МЗ. Актът е съставен в присъствието на нарушителя,
предявен му е, и отказът му да го подпише бил удостоворен с подписа на
свидетеля Маджарова.
Така съставения АУАН бил изпратен за проверка на РП–Разград, като
прокурорската проверка е приключила с Постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство от 02.03.2021 г., като е отчетено, че
деянието съставлява административно нарушение и материалите по
преписката са били изпратени на АНО. Последният издал НП № 290-15-
27/15.03.2021 г., предмет на настоящата въззивна проверка.
АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка, приел, че извършеното от нарушителя деяние
осъществява признаците на нарушение на чл. 209а от ЗЗ и т.1, подт.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на МЗ във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, и
санкционирал въЗЗивника налагайки му наказание глоба в размер на 300.00
лева.
От показанията на разпитаният по делото свидетел В.В., към
инкриминираната дата полицейски служител в РУ–Кубрат, се установява, че
на 20.11.2020 г. вечерта около 22:30 часа, когато били наряд заедно с колегата
2
си С. в игралната зала в гр. Завет констатирали трима клиенти, които били без
маска или друго предпазно средство, за което им съставили актове за
установяване на административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява единно и
безпротиворемчиво от събраните по делото писмени доказателства –
преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди, постановление на РП–Разгра, и
гласни доказателства – показания на разпитания свидетел.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка
с чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7 от
Постановление № 10/1973 г.-Пленум на ВС на РБ ). Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и
3
сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно
спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на
сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението (ДВ,
бр. 44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.) предвижда административно
наказание - глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение
на въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е въведена с измененията на
Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020
год., като първоначално размера на санкцията е бил в размер на 5 000.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ (в относимата редакция - ДВ, бр.
44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.) при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
В случая описаното в наказателното постановление деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ред. ДВ бр. 44 от 2020 год., в сила от
14.05.2020 год.), която административнонаказателна разпоредба свързва
налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с
акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Ето защо за
попълване на общо формулирания състав на административното нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо да се конкретизира акта на компетентните
държавни органи и неговото съдържание, в противоречие с което се явява
поведението на привлеченото към отговорност лице.
В процесните АУАН и НП е посочена Заповед № РД-01-609/21.10.2020
год. на министъра на здравеопазването, с която са били въведени
4
противоепидемични мерки на територията на страната, като в т. I, подточка 7
е въведена противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето –
„всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал,
шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Фактическото обвинение за местонахождение на А. К. Х. на посочените дата
и час, на закрито обществено място – игрална зала, без да има поставена
предпазна маска за лице или друго прикриващо носа и устата му средство,
сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
С оглед на това настоящият въззивен състав не споделя становището на
пълномощника на жалбоподателя, че не е конкретизирана нарушената правна
норма и приема, че при издаване на Наказателно постановление № 290-15-
27/15.03.2021 г. на Директора на ОДМВР – Разград е изпълнено изискването
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването й административнонаказателното обвинение се явява
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Съдът не споделя и алтернативно заявеното становище на
жалбоподателя за маловажност на осъщественото деяние. В ЗАНН не е
предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на
вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като
5
е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят
не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Наложеното наказание е
съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата
специфика. Определено е в рамките на закона, предвиден за извършеното
нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. В случая лицето е
нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят
масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от
нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на
гражданите. Обстоятелството, че Х. не съобразява поведението си с тежката
пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и живота на
другите граждани не обосновава маловажност на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е
ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП, и АУАН.
За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание в
минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената
опасност от извършеното деяние - нарушение на въведени
противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на
въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице
обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с
въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно
поради това, съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Административното нарушение от състава по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ,
бр. 44/2020 г.) е осъществено от жалбоподателя, при посещение на закрито
обществено място, без да постави защитна маска. В случая вмененото
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Извършено е в условията на обявено извънредно положение към 20.11.2020 г.
– с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като срокът е бил
удължаван последователно, поради пандемия от COVID-19, като засяга
обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности –
живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от
6
нарушението вредни последици. Процесното нарушение е доказано както от
обективна, така и от субективна страна.
Поради изложеното атакуваното НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 290-15-27/15.03.2021
г. на Директора на ОДМВР – Разград, с което на А. К. Х., ЕГН **********
от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева,
на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 209а, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ) за
извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ вр. т. I, подт. 7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на МЗ, за това, че на 20.11.2020 г. около 22:30 ч. се
намирал в игрална зала „Лас Вегас“ в *** без поставена защитна маска на
лицето за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата, въпреки че му е било известно, че това е
задължително при посещение на закрити обществени места, като прпавилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7