Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 26 юли 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание
на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15073 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане
са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и
чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна И.В.М. твърди на
27.09.2017 г. да е пострадал при пътен инцидент в с. Бистрица към с. Железница,
на ул. „Никола Крушкин-Чолака“, причинен от Б.Г.Т.
като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******. Твърди се в нарушение на
правилата за движение, поради несъобразена скорост със състоянието на пътя
(мокра пътна настилка) и релефа (завой надясно), л.а. „Фолксваген“ е реализирал ПТП с автобус „Мерцедес“ с рег.
№ ******, управляван от ищеца. В резултат на инцидента ищецът получил
травматични увреждания: контузни рани на двете
колена, изкълчване, навяхване и разтягане на колатеративна
ставна връзка на дясно коляно, единични рани в областта на подбедриците,
травма на дясна гръдна половина, тиково невротично
разстройство. На 12.10.2017 г. на ищеца е поставена диагноза контузия на гръден
кош, а на 7.11.2017 г. – смесено тревожно-депресивно разстройство. Поради
оплаквания от засилен световъртеж му е поставена диагноза: нарушения на
вестибуларната функция, вестибуло-вегитативен
синдром. Твърди се придвижването на ищеца да е било затруднено с месеци, да е
изпитвал болки в гръдния кош, отпадналост, тревожност, безсъние, довели до
залежаване с дни и отрицателни изживявания – болки и изтръпване на долен десен
крайник, съдоводвигателна лабилност, поради наличието
на които е бил затруднен да извършва самостоятелно дейности в ежедневието.
Оздравителният процес бил дълъг и не е приключил. Към настоящия момент ищецът
се страхува да излиза сам навън, не спи спокойно, лесно раздразнителен е и се
страхува да шофира. Към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател
на гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“. При тези
обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение от 26 000
лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018
г. до окончателното заплащане, както и
сторените по делото разноски.
Ответната страна оспорва
предявените искове. Посочва, че пътният инцидент е в резултат на противоправно поведение на водача на автобус „Мерцедес“.
Оспорва ищецът да е получил твърдяните наранявания и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставен предпазен колан, както и поради нарушения на правилата за движение –
без да се посочват конкретни действия, бездействия, които да са в нарушение на Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). В
допълнителна молба ответникът уточнява, че твърденията за съпричиняване
са свързани със следните нарушения: водачът на МПС не се е движил в най-дясната
част от полагащата му се лента за движение в нарушение на чл.1 5, ал. 1 ЗДвП,
не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и поведението на останалите
участници в движението, като не е предприел спиране при възникнала опасност, не
е спазил безопасна странична дистанция при разминаване и е бил без поставен или
неправилно поставен предпазен колан.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 27.09.2017
г., около 16:30 часа на ул. „Никола Крушкин-Чолака“,
на около 1000 м. след с. Бистрица, е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“ с
рег. № ******, управлявано от Б.Г.Т. и автобус „Мерцедес“ с рег. № ******,
управляван от И.В.М.. Отразено е, че ПТП е настъпило при мокра пътна настилка и
завой надясно.
С Наказателно
постановление № 17-4332-027623 на СДВР от 11.01.2018 г. на Б.Т. е наложено
наказание глоба в размер на 310 лв. за нарушения на чл. 150а, ал. 1 ЗдвП, чл. 20, ал. 2 ЗдвП и чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗдвП.
За установяване на
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б.Г.Т.. Свидетелят сочи, че помни през септември 2017 г. да е
управлявал автомобил по пътя София-Бистрица-Железница. Движел се е в колана със
скорост около 30 км/ч. На един завой автомобилът поднесъл. Впоследствие чул
полицаи да коментират, че на мястото на инцидента настилката била с „черен лед“
- замърсяване на заледена повърхност. Не може да каже към момента на поднасяне
в коя лента за движение е управлявал автомобила, явно е било в насрещното
платно. Не е включвал мигач и не е изпреварвал непосредствено преди удара. Не
може да си спомни в коя лента се е движел автобусът, вероятно в неговата,
защото не помни да е навлизал в лентата за движение на свидетеля. Не помни
какви действия е предприел, всичко станало за секунди. Предполага, че е
предприел необходимите действия за предотвратяване на удара. Не може да се сети
дали е задействал спирачната система. Не може да отговори какво е било
разстоянието от неговия автомобил до автобуса след момента на занасяне наляво.
Не е видял черния лед, не е слизал на пътя, чул е полицаите да говорят за това.
Въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства инж. К.Г. по приетата Съдебна автотехническа експертиза дава като възможен следния
механизъм на ПТП: на 29.09.2017 год.,
около 16:30 часа по ул. „Никола Крушкин – Чолака“ по пътя от с. Железница към с. Бистрица в посока с.
Бистрица се е движил автобус на „Столичен автотранспорт“ „Мерцедес“ с рег. № ******
в дясна пътна лента, а в противоположната посока се е движел л.а. „Фолксваген“
с рег. № ****** с водач Б.Т.. При приближаване на десния завой на около 1000
метра след с. Бистрица лекият автомобил се е движил в дясна пътна лента и
навлязъл в завоя със скорост от порядъка на 60 км/ч. Движейки се по кривата на
завоя със скорост близка до критичната (61 км/ч е максимално възможната за преминаване
на този завой с радиус 55 м при мокър асфалт) водачът е възприел нестабилност в
устойчивостта на управлението на автомобила и е „отворил“ завоя – увеличил е
радиуса му, като е навлязъл в насрещната пътна лента. Настъпил е сблъсък между
двете МПС към края на завоя, считано за посока на движение на лекия автомобил в
пътната лента за движение на автобуса – насрещна за лекия автомобил. Ударът за
автомобилите е бил челен с предните им части. Автобусът е бил фабрично
оборудван на мястото на водача с обезопасителен триточков бедрено-раменен колан
инерционен тип. В съдебно заседание, след изслушване разпита на свидетеля Б.Т.,
експертът посочва, че при кредитиране на показанията за състоянието на терена –
заледен, критичната скорост става от порядъка на 35 км/ч, както и експертизата
се променя в частта, в която е посочено, че водачът на лекия автомобил е
предприел навлизане в насрещната пътна лента – в тази част следва да се чете,
че автомобилът е станал неуправляем. Потвърждава изводите в частта, в която е
отразено, че избраната от водача на лекия автомобил скорост е над възможната за
климатичните условия.
Анализирайки събраните
писмени доказателства вещите лица по приетата Съдебномедицинска експертиза д-р Б.К.
и д-р Т.Ш. сочат, че с доказан произход в резултат на процесното ПТП са
следните травматични увреждания: контузии рани на двете колена, представляващи
нарушаване на кожната покривка на дадена област на ниво дерма,
субдермален слой и подкожие
с различна дълбочина, ширина и дължина и водещи до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, единични рани в областта на подбедриците.
По предната повърхност на дясната подбедрица в горната й трета са установени 2
охлузвания на кожата с размери 5,5/2 см и 3/2 см,
покрити с кафеникави корички. По предно вътрешната повърхност на дясната
подбедрица в средната към долна трета имало групирани охлузвания на кожата с
размери от 0,3/0,3 см да 3/1 см, покрити с кафеникави корички. По предната
повърхност на лявата подбедрица в горната й трета е установено охлузване на
кожата на площ 2/1,5 см, покрито с кафеникава коричка. Според експертите
посоченото „Изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на дясното коляно“ е кодировка от
Международната класификация на Болестите (МКБ 10 ревизия) - S 83.4, а не
клинична диагноза в медицинския смисъл на думата, тъй като между термините
изкълчване, навяхване и разтягане има голяма разлика. На 12.10.2017 г. ищецът е
бил прегледан от ортопед-травматолог, но никъде в клиничния преглед не е
потвърдена със съответните мануални тестове увреда на мекотъканните структури
на колянната става, в конкретния случай чрез варус/валгус стрес тест на колатералните лигаменти. На
предоставените от ищеца диагностични рентгенографии от деня на процесното ПТП няма данни за
травматични увреди на костите. Наред с това обективният съвременен метод за диагностициране на мекотъканни
увреди в областта на опорно-двигателния апарат според експертите е
магнитно-резонансната томография, каквато в случая не е била проведена. Дори да
се приеме, че е била налице някаква частична увреда
на някоя от страничните (колатерални) връзки на колянната става, тя би довела до реализирането на медикобиологичния квалифициращ признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Констатирано е наличие на
единични рани в областта на подбедриците - 2
охлузвания на кожата с размери 5,5/2 см и 3/2 см,
покрити с кафеникави корички, по вътрешната повърхност на дясната подбедрица в
средната към долна трета - групирани охлузвания на кожата с размери от 0,3/0,3
см да 3/1 см, покрити с кафеникави корички, по предната повърхност на лявата
подбедрица в горната й трета - установи охлузване на кожата на площ 2/1,5 см,
покрито с кафеникава коричка. Във връзка с процесното ПТП е и травма на дясната
гръдна половина. Вещите лица отхвърлят вероятността ПТП да е довело до увреда на менискусите. Периодът за възстановяване на колянната контузия е средно 20 дни, а при прилагане на
някакъв вид имобилизация, което не е било извършено в
конкретния казус, е 14 дни. Раните в областта на двете коленни стави и подбедриците зарастват за 14 дни при нормален ход на
оздравителния процес. От своя страна торакалната
травма изисква също период на възстановяване от три седмици. Експертите
отбелязват, че към момента на клиничния преглед ищецът не съобщава за болки
както от страна на долните крайници, така и от гръдния кош. Реализира
самостоятелна походка, без накуцване и без помощни средства. Налице е пълно
клякане до земята без оплаквания от болки и ограничени движения. По предната и
предно-медиална кожна повърхност на дясната подбедрица се забелязват два
белезникави белега на нивото на околната кожа, покрити от богато окосмяване.
Обективно е налице пълен функционален обем на движенията в дясната колянна става. Всички мануални
тестове за наличие на увреди на мекотъканните
структури на коляното са отрицателни. При огледа и палпацията
на гръдния кош не се установяват данни за настоящи или минали травматични
увреди и кожни белези от стари травми. По отношение на съобщените оплаквания от
болки и изтръпване на десния крак, които се излъчват по задно-страничната
повърхност на бедрото и подбедрицата – същите са с
давност от 2010 година, като от тогава насам периодично се обостряли и по този
повод пациентът многократно е консултиран от невролози. От проведения клиничен
преглед д-р Ш. установява изтръпване на десния крак в зоната инервирана от Л5 и Eсl коренчета.
Констатирана е липса на позитивни разтежни приоми и липса на двигателен дефицит. Клиничната симптоматика
на пациента е най-вероятно обусловена от увреждане на междупрешленните
дискове в поясния отдел на гръбнака. В представената
по делото медицинска документация няма констатирана невротравма
(т.е. травма на главата, гръбнака и периферните нерви). Според експерта
периодичните обостряния на лумбо-сакралния радикулит имат случаен характер и нямат пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие. В
заключение е отразено, че към момента на изготвяне на експертизата всички гореспоменати
травми на ищеца И.В.М. са възстановени напълно без остатъчни изменения или
усложнения от тях.
В съдебно заседание
експертите допълват, че за основната диагноза контузия на коляното периодът на
възстановяване е в рамките на 3 седмици. Обективно – травми на главата няма
отразени, няма органична увреда на нервната система и
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Тъй като в Международната
класификация на болестите няма самостоятелна диагноза „контузия на колянна става“ се използва най-близката и по този повод.
Самата контузия води до временно нарушение на функциите на долен крайник.
Допълнително е
отбелязано, че предвид характера на
гръдната травма и нейната локализация не може да се направи категоричен извод
дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан или не, тъй като височината,
на която се намира волана на повечето автобуси, съвпада с нивото на увредата на гръдния кош и може да бъде еднакво вероятна
причина за получаването й. Относно втората част на въпроса, дали има травми,
които могат да бъдат получени от обезопасителен колан, отговорът е, че травмата
на гръдния кош вероятно е била предизвикана от диагоналния бранш на предпазния
колан, който преминава точно над зоната на увредата.
В приета по делото
Съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р А.П.
и клиничен психолог А.А. се констатира, че
резултатите на изследваното лице показват типични (нормативни) степени на
тревожност (и като личностна характеристика, и ситуативна
такава), липса на депресивни преживявания и преживявания за безнадеждност. От експлорацията на събитията от процесната
ситуация, както и от начина на вписването им в психичното функциониране е
видно, чеИгор М. има запазен спомен от събитието.
Демонстрира се също и осъзнаване на рисковете от упражняването на професията,
като събитието е вписано като част от тях и преработено без формиране на
самообвинения, или обвинения към други участници. В същото време се установява
и тенденция към изтласкване на вероятните фатални последици и смърт на други
участници в катастрофата, като този процес (на изтласкване) не надхвърля
границите на нормал психологичната защитна реакция.
От описанието на емоционалното състояние и физиологичните реакции на ищеца може
да се заключи, че в резултат на събитието е настъпила остра реакция на стрес.
Проследяването на естеството и на развитието й насочва към познатото от
клиничната практика постепенно отзвучаване на симптоматиката, като в нито един
момент не е настъпило връщане на симптомите или появата на нов клас симптоми.
От споделеното от ищеца е видно, че значима част от страданията и симптомите се
дължат на нуждата от лечение на телесните травми, предизвикали вторична дисфункция, а не само от естеството на психопатологичните
симптоми - т.е., като реакция на боледуването. Не се установяват данни за
наличието на предходно хронично психично заболяване. От приложената по делото
справка от НЗОК е видно, че е имало лечение и консултация с психиатър след
процесното събитие. От споделеното от ищеца за вещите става ясно, че той е имал
“тик с очите” от преди събитието, но това не е представлявало психично
заболяване. Същият тик е бил станал по-изразен след събитието. Това не
противоречи на познатите последици от преживян стрес, сред които е и
вероятността от влошаване на разстройства в координацията (тикове, дистонии и/ или тремор - по
същество неврологични) при наличието на емоционална нестабилност. Проведеното
психотропно лечение е продължило около месец. Било е прекратено и състоянието
на ищеца е продължило да се подобрява. Към момента на настоящото изследване
психопатологична симптоматика не е установена. Наблюдавано е персистирането на неприятен спомен от събитието, оживявящ се при преминаване на пострадалия по същият път
София - Бистрица, където се е случил процесният
инцидент. Също така е налице и стремеж към избягване на преминаването от там.
Не е установено наличието на спонтанно оживяване в представите на същото
събитие в други ситуации на места, приличащи или подобни на мястото на ПТП, не е
установено оживяване на събитието до степен на ново възприятие на случката по
типа на “flash back”, нито е
установено оживяването на случката в сънищата. Това отхвърля възможността
процесното събитие да е довело до Посттравматично стресово разстройство.
Описаното поведение е част от нормалпсихологичната
преработка на стресовото събитие и отразява наличието на неприятен и нежелан
спомен от една рискова ситуация. В този смисъл при И.М. са били настъпили
процеси на остра стресова реакция, последвани от нормалпсихологична
преработка и вписване в психичното му функциониране, като към момента не се
наблюдават психопатологични симптоми. Пак в същия смисъл ищецът е изпитал
неприятни емоционални преживявания, които са му се отразили в психичен план
така, както би се отразило стресогенно събитие, което
е преживяно, преработено и вписано като част от преживелищния
опит на индивида. Вследствие на процесното ПТП е била настъпила остра стресова
реакция. Тя е била лекувана и е отзвучала. По отношение на психическото
състояние на ищеца от преди събитието има данни от неговото себепредставяне
и самооценка на “характера” си, като той не прави разлика между това какъв е
бил като “личност” преди и след събитието. Т.е процесното събитие не е довело
до промяна в личността на ищеца. Няма данни И.М. да е имал психично заболяване,
предшестващо процесното събитие.
В съдебно заседание
експертите допълват, че острата стресова реакция е физиологична реакция, докато
последващите неща, свързани с възстановяването и
т.нар. преработка на събитието касаят начина, по който то се е в писало в
живеенето, те са на психологическо ниво. За тях не може да се посочи конкретно
време. При ищеца е било необходимо около половин година, за да се впише
събитието, за да може пак да шофира, да е в състояние да се чувства под контрол
в същата ситуация.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.А.М., съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че е видяла ищецът след инцидента, оплаквал се от болки в краката и гърдите, придвижвал се тежко. Не можел да става сам, впоследствие полагал усилия да се движи. Костта, в участъка между глезена и коляното, била бинтована. Свидетелката взела болничен, за да може да се грижи за ищеца. Той започнал да се придвижва самостоятелно около две седмици след инцидента. Пет месеца бил болничен. През това време се чувствал доста уплашен. Започнал да шофира след петия месец.
При така приетите за
установени факти, съдът намира следното от правна
страна:
Ответникът е бил
застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Фолксваген“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при
ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане
със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни
преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на Автотехническата експертиза. Изводите на вещото лице се
потвърждават и от свидетелските показания на самия водач на лекия автомобил – Б.Т..
Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че водачът на лекия автомобил е
причинил процесното ПТП управлявайки автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните
условия и състоянието на пътя. Съдът не кредитира гласните доказателства в
частта, в която се твърди, че участъкът от пътя е бил заледен. Свидетелят не е
възприел това обстоятелство, твърди да е дочул е да се споменава от полицаите,
които обаче не са отразили същото в констативния протокол. Независимо от това
дали същото ще бъде прието за налично или не, в двата случая избраната от
водача на лекия автомобил скорост надхвърля безопасната такава, позволяваща му
безопасно спиране при възникване на опасност за движението – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е и причината да настъпи челен удар, като в резултат на противоправното управление на водача на лекия автомобил е
последвало навлизане в лентата за насрещно движение на автобуса и челен сблъсък
между двете МПС.
Вината на деликвента се предполага и при липсата на обстоятелства,
които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е причинил
произшествието.
От въпросното
произшествие всеки от ищците е претърпял констатираните от вещото лице
травматични увреждания. От заключението на експерта се доказва, че посочените
увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
При това положение
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на
доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и
страдания от травматични увреждания и преживян стрес.
По претендираното
обезщетение:
Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на
полученото увреждане, което е пряка и непосредствена последица от
произшествието, претърпените медицински интервенции, доказаните неимуществени
вреди и периодът за лечение и възстановяване на ищеца. Извод кои от твърдяните от ищеца наранявания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП съдът изгражда на базата на
приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица
травматолог и невролог. Същите с категоричност сочат, че доказани са контузии
рани на двете колена, единични рани в
областта на подбедриците - 2 охлузвания на кожата с
размери 5,5/2 см и 3/2 см, покрити с кафеникави
корички, групирани охлузвания на кожата с размери от 0,3/0,3 см да 3/1 см, охлузване
на кожата на площ 2/1,5 см, както и травма на дясната гръдна половина, като
общия период, необходим за възстановяване от така посочените увреди е 3
седмици. С недоказан произход са изкълчване, навяхване и разтяхане
на колатерална ставна връзка на дясното коляно, както
и тиково невротично разстройство. Съдът очита и констатациите от проведения личен преглед на ищеца,
сочещи възстановяване в пълен обем на движенията на долните крайници, както и
остатъчните два белезникави белега на нивото на околната кожа, покрити от
богато окосмяване. В резултат на процесното ПТП от психиатрична гледна точка се
констатира остра стресова реакция, но не и посттравматично стресово разстройство,
като за отзвучаването й е необходим около един месец, а за преработване на
спомените – около половин година.
При така направените
изводи от експертите съдът намира, че обезщетението следва да се определи въз
основа на травмите с доказан произход и сочено от вещите лица време за лечение
както на травматичните увреди, така и на наличната към датата на ПТП остра
стресова реакция. Без значение е обстоятелството, че за период около 5 месеца
след инцидента ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност.
При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от И.М.
неимуществени вреди би била сумата от 7500 лева, като в останалата част до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за
недоказано възражението за съпричиняване. Установи
се, че наранявания могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан.
В останалата част твърденията за противоправност от
страна на водача на автобуса останаха недоказани.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се заплатят разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 301.60 лв.
Съдът констатира, че
ищецът не е изпълнил указанията във връзка с молбата за освобождаване от
държавна такса и разноски да представи декларация за имуществено състояние.
Неправилно разноските за вещи лица са изплатени от бюджета на съда, поради
което 77 ГПК същите следва да се възложат в тежест на ищеца – в общ размер 1000
лв. След заплащането им съдът ще се произнесе по реда на чл. 248 ГПК за
възлагане в тежест на ответника съобразно уважената част от иска.
Дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. О. е в размер на 379,90 лв. (1310х0,29).
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 781 лв.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“, ЕИК ******, да заплати на И.В.М.,
ЕГН **********, по банкова сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 7500 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 27.09.2017 г., ведно със
законната лихва от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 301,60 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“, ЕИК ****** да заплати на адв. В.В.О. от САК, IBAN ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 379,90 лв. – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА И.В.М.,
ЕГН ********** да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА И.В.М.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ******, IBAN ***,
на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 781 лв.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
Председател: