МОТИВИ
към присъда по НОХД № 581 по описа на Карловския районен съд
за 2019 год.
Районна прокуратура – К.
е повдигнала обвинение против подсъдимия И.Д.Б. за това, че на 11.08.2019г. в гр.К., обл.П. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади Лайф“ с регистрационен № *****с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер 7410“ с фабр. номер AREN- 0144 - престъпление по чл. 343б ал.1
от НК.
Представителят на Районна прокуратура – К.
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Б. да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да му се
наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца.
Подсъдимият Б. се е признал за виновен по обвинението, като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се
събират доказателства за тях. На основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил,
че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при постановяване
на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия пледира за минимално наказание
лишаване от свобода и право да управлява МПС, за срок от по три месеца.
Подсъдимият се солидаризира със защитата си.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Б.Х.Б., А.С.М. и
Г.Х.Г., АУАН бл. № 208606/11.08.2019г., талон за изследване № 0062574, справка
за нарушител/водач, протокол за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха, свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него,
свидетелство за регистрация на МПС част 2, справка за лице АИС БДС, справка за
регистрация на лице в ЦПР, справка за съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият И.Д.Б., ЕГН **********
е роден на ***г***. Живее в гр. К., обл. П., ул. „К.П.“ № 2. *****. **** е и работи като охрана в „*****“ АД. ** е и не е осъждан.
Бил е осъждан по НОХД № 73/1982г. по описа на КРС, като с влязла в законна сила
на 13.08.1982г. присъда за престъпление по чл. 150 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което, на
основание чл. 66 ал. 1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от три години.
За това осъждане е реабилитиран по право, на основание чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК,
считано от 14.08.1985г.
Подсъдимият И.Б. ***.
Вечерта на 10.08.2019г. отишъл с автомобила си марка „Фолксваген“, модел „Кади
Лайф“ с регистрационен № *****до свой съсед, който живеел на 50-60 метра от дома
му. Въпреки, че бил с автомобил употребил алкохол. На тръгване около 01.20
часа, вече на 11.08.2019г. решил да премести автомобила си пред дома си.
Въпреки, че бил употребил алкохол се качил в превозното средство и го привел в
движение.
На 10.08.2019г. и
11.08.2019г. на територията, обслужвана от РУ на МВР - гр.К. се провеждала
СПО. По това време полицаите Г.Г., Б.Б.
и А.М. се намирали в гр. К. със служебен
автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. № ***. Около 01,20 часа на
11.08.2019г. били на ул. „К.П.“ до № **. Спрели за проверка лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади Лайф“ с регистрационен **** с водач подсъдимия И.Д.Б..
Проверили му документите за правоспособност и решили да му извършат проверка за
употреба на алкохол. Посредством техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр.
номер AREN- 0144 изпробвали И.Б.. Пробата се оказала положителна, като техн.
средство отчело 1,45 на хиляда наличие на алкохол.
На И.Б. бил съставен
АУАН № 208606, Серия АА, и му се издал талон за медицинско изследване №**. Той
приел показанията на техническото средство без възражения и отказал да даде
кръвна проба.
Подсъдимият И.Д.Б. има
издадено свидетелството за управление на МПС, като не е наказван по
административен ред за нарушения по ЗДвП.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква Б от ЗДвП било временно отнето
СУМПС на подсъдимия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Б.Х.Б., А.С.М. и Г.Х.Г..
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Между
тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, съответстващи на кредитираните от съдебния състав
доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият
прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства, АУАН бл. № 208606/11.08.2019г., талон
за изследване № **, справка за нарушител/водач, протокол за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, свидетелство за управление
на МПС, контролен талон към него, свидетелство за регистрация на МПС част 2,
справка за лице АИС БДС, справка за регистрация на лице в ЦПР, справка за съдимост
и характеристична справка на подсъдимия.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият И.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Същият на 11.08.2019г. в гр.К.,
обл.П. е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади Лайф“ с регистрационен
№ *****с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45
на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. номер AREN- 0144.
И.Б. е субект на
престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по
смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
От обективна страна Б. е
осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав – управлява –
като е извършвал действия с механизмите на лекия автомобил, по такъв начин, че
последният е бил приведен в движение. Предмет на престъплението по чл. 343б ал.
1 от НК е лекият автомобил – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади
Лайф“ с регистрационен ****, върху който подсъдимият е упражнил въздействие, в
резултат на което първият е бил приведен в движение. Чрез въздействието върху
предмета на престъплението, подсъдимият е засегнал обществените отношения,
обект на същото – сигурността и безопасността на движението по пътищата. Тези
обществени отношения са засегнати, тъй като подсъдимият е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.45
на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на субекта на престъплението е
друг обективен елемент на престъпния състав. За да е осъществен състава на чл.
343б ал. 1 от НК е необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 1.2 на
хиляда. По делото категорично се установи, че концентрацията на алкохол в
кръвта на Б. е била 1.45 на хиляда. Изискването на НК е констатацията за
количеството на алкохол в кръвта да е извършена по надлежния ред. Този ред е
установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г. В случая концентрацията на алкохол от 1.45 на
хиляда в кръвта на подсъдимия е установена с техническо средство при спазване
разпоредбите на цитираната наредба – „Дрегер 7410“ с фабр. номер AREN- 0144,
чието показание е приел, видно и от приетия по делото талон за изследване № 0062574.
От субективна страна,
подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява лекия автомобил,
след като е употребил алкохол, предвиждал е, че по този начин застрашава
безопасността на движението по пътищата, в което се изразява обществената
опасност на деянието и е целял последното.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б ал. 1 от НК. Относно определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, с
оглед приложението на процедурата по чл. 372 ал.4 от НПК и предвид
императивността на разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, определи същото при
условията на чл.58а. В случая според съда следва да се прилага разпоредбата на
чл. 58а ал. 4 от НК във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация наказанието на
подсъдимия съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в закона
наказание от една година лишаване от свобода и глоба двеста лева се явява
несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дееца,
поради което определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудово и семейноангажиран е, липсата
на нарушения по ЗДвП, освен едно за леко нарушение с фиш, въпреки, че
подсъдимият е дългогодишен водач на МПС, признанието на вината още на фаза
досъдебно производство, съдействието му при извършване на проверката и за
разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното му процесуално
поведение, както и обстоятелството, че автомобилът е управляван на сравнително
кратко разстояние. Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, който в случая е и по-благоприятен за дееца и да
наложи на подсъдимия наказание под предвидения най-нисък предел от една
година в близък до минимума за
наказанието лишаване от свобода размер, а именно шест месеца лишаване от
свобода. Съдът не наложи минималното
възможно наказание, както се иска от защитата, като съобрази, че разстояние от
50-60м. не е незначително, още повече за движение в тъмната част на
денонощието, а и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия също не
надхвърля незначително съставомерната за престъплението, а клони към средна
степен на алкохолно опиване. Съдът, отчитайки посочените индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, наложи на Б. и кумулативно
предвиденото наказание глоба, което определи при наличието на многобройни
смекчаващи такива, в размер на 150 лева.
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок три
години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Предвид добрата му обществена характеристика, съдът прие, че по
отношение на него могат успешно да се постигнат целите на наказанието, посочени
в чл. 36 ал. 1 от НК и без то да се изтърпява реално.
Като прецени вече
обсъдените определящи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия и
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за
определен срок - осем месеца. Този срок на наказанието ще
съдейства, както за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, така и ще го
възпира да извършва други престъпления срещу обществените отношения,
осигуряващи безопасността на движението по пътищата. За начална дата на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът
определи 11.08.2019 г., когато СУМПС на подсъдимия е било иззето по
административен ред със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспадна времето от посочената
дата до влизане на присъдата в законна сила при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Така определените
наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и най– добре биха изпълнили целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.