№ 847
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500717 по описа за 2025 година
, взе предвид следното:
С Решение № 50/07.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 839/2023 г. по описа на СГС, ГО,
Столична община е осъдена да заплати на В. Б. Б. от гр. *** на основание чл. 49 ЗЗД сумата
от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 15.11.2022 г. в дупка
на ъгъла ул. „Кирил Дринов“ и ул. „Св. Климент“, в гр. София, ж.к. „Надежда“, ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Тази на В. Б. Б. е насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното
решение, с която предявения от нея осъдителен иск е отхвърлен над сумата от 7 000 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането.
В нея се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна
преценка на приобщените по делото доказателства касателно размера на дължимото се
обезщетение за претърпените от въззивницата Б. неимуществени вреди, вкл. поради
неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до
необоснованост на акта на СГС.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му и по
съществото на спора се постанови пълно уважаване на предявения иск.
Насрещната страна е оспорила твърденията в жалбата в отговора си по нея.
Въззивната жалба на Столична община е насочена против уважителната част на
първоинстанционното решение, с която предявеният иск е уважен до размер на 7 000 лв.
1
В нея се правят оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, недопускане на своевременно заявени от страната и
относими към спора доказателства, неправилно приложение на материалния закон в нормата
му на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД и за необоснованост.
Като правен резултат от оплакванията се иска отмяна на решението в обжалваната
му уважителна част.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. се обжалва цялото решение/, прецени
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби,
приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от В. Б. Б.
против Столична община.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, на 25.11.2022 г., около
19,30 ч., в гр. София, вървейки по ул. „Кирил Дринов“ и при пресичане на ул. „Св. Климент“
ищцата стъпила с десния си крак в дупка, образувана от нарушена тротоарна повърхност и
липсващи плочки, спънала се и паднала върху левия си крак. В резултат на падането
получила изкълчване на пателата, контузия на гръден кош, оток, хематом в областта на ляво
коляно, лява китка, охлузвания на двете колена и дланите, и гръбначния стълб. Тези
наранявания довели до силни болки с невъзможност за движение.
След инцидента Б. отишла в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където описаните по-
горе увреждания били констатирани, описани и тя била хоспитализирана. Извършени й били
изследвания, сред които и рентгенография, както и операция – мануална дислокация на
пателата. Поставена е имобилизация с ортеза туртурна шина. От болничното заведение била
изписана на 29.11.2022 г.
На 06.12.2022 г. същата отново посетила лечебното заведение за контролен преглед и
й била извършена имобилизацията на контузения крайник.
На 26.12.2022 г. отново е посетила болницата за контролен преглед, при който се
установил оток в областта на лявото коляно и болезненост на същото. Извършена била
евакуация на хематома и сложена стерилна превръзка.
Твърдяло се е ищцата да е носила шина за имобилизация на левия си крак в
продължение на 60 дни, а след свалянето й за период от около 1 – 1,5 месеца е имала
раздвижване на увредения крайник и рехабилитация.
Същата търпяла болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от около 6
месеца, затруднено движение на левия крак, невъзможност да стъпва на увредения крайник
без помощни средства за дълъг период от време.
Освен това за период от два месеца търпяла ежедневен дискомфорт, изразяващ се в
затруднено ежедневно обслужване и извършване на елементарни грижи, като вземане на
баня, обличане, чистене и поддържане на домакинство, поради което и се нуждаела от
постоянна грижа за извършване на ежедневните си нужди.
Към момента на предявяване на иска се твърди при промяна на времето и при
натоварване да изпитва болка в увредения крайник, а също изпитва страх да ходи по
улиците, станала е раздразнителна и изпитва силно безпокойство.
Твърди описаните неимуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка с
инцидента, причина за което е неизпълнението на задължението на Столична община да
поддържа в цялост участъците от пътя, които са нейна собственост (§7, ал.1, т. 4 от ЗМСМА)
2
и за който път е длъжна да полага грижи в изправното му състояние (чл. 167 от ЗДвП).
Затова претендира от Столична община обезщетение в размер на 30 000 лв. за
неимуществените вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от описаните в
исковата молба телесни увреждания, ведно със законна лихва от 25.11.2022 г. до
окончателното плащане.
В отговора по исковата молба Столична община, чрез процесуалния си представител,
е оспорила изцяло исковете по основание и размер.
Оспорила е фактическите твърдения на ищцата относно механизма на увреждането с
твърдения описаните от нея като получени увреждания да не са вследствие спъване в дупка.
Поддържа по твърдения на ищцата същата да се е движила бавно и без да тича, което
предразполагало, че е имала достатъчно време да възприеме обстановката, която е пред нея
на тротоара, за да може да премине без да се спъва.
Отделно ищцата живеела в непосредствена близост до процесния участък – в ж.к.
„***“, бл. *, вх. * и познавала района.
Вкл. при явяването си в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД същата заявила, че е
получила контузията си „след падане на улицата от собствен ръст“, като никъде в
медицинската документация не било посочено, че увреждането се дължи на спъване в дупка
или разрушена тротоарна повърхност.
Предявеният иск е оспорен и по размер, като неоснователно завишен.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за
предмета на спора факти:
Според показанията на свидетеля С. Б. /съпруг на ищцата-въззивник/ на 25.11.2022 г.
двамата били на вечеря в ресторант, намиращ се на около 200 м. от дома им в ж.к.“Наджеда“
до Ломско шосе. На връщане от вечеря вървели по ул.“Дрангов“, пресечка ва
ул.“Св.Климент“ и т.к. на ъгъла имало електрически стълб свидетелят пуснал ищцата да
мина пред него. В този момент същата паднала, пропадайки в дупка, образувана от
липсващи плочки на тротоара. Свидетелят й помогнал да стане, и т.к. не можела изобщо да
стъпи на левия крак /боляло я коляното/ и имала и охлузвания по ръцете, извикал такси и я
завел веднага в Пирогов в спешното. Там я прегледали и т.к. много я боляло, я оставили в
болницата, където престояла 4-5 дни. Слез изписването била много уплашена и едва
стъпвала на крака си. Предписали й ортопедична шина, която да стяга коляното. Два пъти
ходили на контролни прегледи, като при единия от тях изтеглили течност от коляното й. Към
края на януари махнала шината и първо ползвала за раздвижване проходилка, останала от
майка й.
Свидетелят твърди, че двамата със съпругата му живеели сами и след инцидента тя не
можела да върши домакинската си работа - той вършел всичко. Това й действало психически
и тя рухнала, но после полека-лека се възстановила.
Преди инцидента била дейна, ходела по планината, имала преход Ком-Емине, а след
това се страхувала, избирала къде да стъпи, по кой път да мине, защото по тротоарите имало
много препятствия.
Въззивната инстанция приема, че следва да прецени показанията на свидетеля Б. в
светлината на чл.172 ГПК поради близките му отношения с ищцата-въззивник,
обосноваващи и неговата заинтересованост от изхода на спора.
Независимо от последното счита, че същите са обективни касателно описания
механизъм на настъпване на инцидента на 25.11.2022 г., доколкото косвено се подкрепят и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от анализа на приобщените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства /медицинската документация/. Аргумент в
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въззивника-ответник не оспорва твърдените
от свидетеля факти относно състоянието на тротоарната настилка в района на настъпване на
инцидента, установими и от представените по делото от ищцата-въззивник фотоснимки.
В частта им, касаеща протичането на възстановителния период на ищцата показанията
на свидетеля следва да се кредитират само м частта им, в която се подкрепят от
3
неоспореното заключение на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза.
Същата е докладвала, че в резултат на процесния инцидент В. Б. е получила следните
травматични увреждания: закрито изкълчване на капачето на лява коленна става; контузия
на кръста, на лявата китка, охлузване на двете колена и дланите.
При хоспитализацията й по спешност на 25.11.2022 в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД
са й направени изследвания и е диагностицирана - установено е изкълчване и спонтанна
репозиция на пателата на лява колянна става.
По спешност под локална анестезия е извършен опит за мануална репозиция на
дислокацията на пателата, , направен е ПХО на охлузните рани и противотетанична
имунизация, назначена е антикоагулантна терапия.
Изписана е на 29.11.2022 г. с подобрения и назначени два контролни прегледа, като
при този на 26.12.2022 г. е извършена евакуация на хематом и е удължена имобилизацията за
още 10 дни.
Според експерта обичайният възстановителен период за тези травми /преимуществено
за закритото изкълчване на капачето на лявата коленна става/ е около 2,5 месеца в рамките
на който се носи имобилизационна ортеза за 30 дни, а след това се провежда усилена
рехабилитация. В случая ищцата е носила имобилизация за около 40 дни, след което е
проведена рехабилитация и физиолечение в рамките на месец, месец и половина.
Експертизата е акцентирала, че не е налична медицинска документация за наличие на
остатъчни явления.
Посочила е, че търпените от пострадалата болки от конкретните наранявания са най-
интензивни непосредствено след травмата, след опит за репозиция в болнични условия и в
началото на раздвижването.
След изтичането на обичайния срок за възстановяване от травмите е възможно
пострадалата да има болка и дискомфорт в областта на лявото коляно при интезивно
натоварване и промени във времето.
Предвид гореустановеното въззивната инстанция приема за безсъмнено установено
по делото да е налице противоправно поведение от страна на ответника въззивник Столична
община, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на задълженията му по чл. 19 ал. 1 т.
2 от Закона за пътищата и чл.3 и чл.167 от Закона за движението по пътищата, във вр. с § 7,
ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, сочещ общината като собственик на общинските пътища,
улиците и булевардите.
Правилото на чл. 11 ЗОС установява задължение за общината да управлява вещите,
общинска собственост, с грижата на добър стопанин, а нормите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от
ЗДвП - да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията
по него и да ги отстрани в най кратък срок.
Идентично задължение за въззивника произтича и от чл. 28, ал.1 вр. чл. 31 от Наредба
за управление на общинските пътища на територията на Столична община, защото
общинската администрация е, която трябва да планира ежегодно дейностите по изграждане,
ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.
Обсъдените доказателства установяват безсъмнено процесният инцидент да е
настъпил на улица, собственост на Столична община, както и наличието на причинно
следствена връзка между състоянието на тротоара на ул.“Кирил Дрангов“ и ул.“Св.Климент“
в София, в участъка, където въззивницата-ищца е паднала на 25.11.2022 г. и причиненото й
от падането телесни увреждания.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на ответника-въззивник, че
доказателствата по делото не установяват пряка причинно-следствена връзка между
полученото увреждане на въззивницата Б. и противоправното бездействие на длъжностните
лица от СО по поддържане на тротоарите на общинските улици в Столична община.
Противно на твърдения по делото не е установено да е налице друга причина за
причиняването на това увреждане.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
4
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна
на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО
и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища и тротоари в
гр.София; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона /цитираните по-горе, вкл. Наредба, приета в изпълнение на ЗОбС/, /арг.
от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както
вече се посочи, полагането на грижи за поддържането на общинските улици и тротоари в
Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на
длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.).
Ето защо и на пострадалата се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба като значителни болки и
страдания, свързани с преживения стрес и шок от самото събитие, както и причинената й
физически травми.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема оплакванията във въззивната жалба
на въззивника-ответник за неоснователни.
Приема, че при определяне конкретния размер на дължимото се на ищцата-въззивник
обезщетение във връзка с причинените й телесно увреждания, както и преживян стрес,
първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за това.
Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: възрастта на пострадалия, характерът и степента и броя на телесните
увреждания, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитетът и продължителността
на претърпените физически болки и страдания, протичане на оздравителния процес -
продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния
процес /срок на лечение/, възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо
състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта
5
от такава, начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, причинените морални
и психически страдания, конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, установяващи понесените от
въззиваемата вреди в настоящия казус, въззивната инстанция взе предвид, че причинените
на В. Б. телесни увреждания са получени в напреднала възраст - 78 години, внезапно и без
предварителни индиции за това, поради което и тя не е могла да реагира по начин да се
предпази или да предотврати неблагоприятното за нея събитие. Взе предвид и фактът, че е
получила няколко травматични увреждания, от които най-тежкото е закрито изкълчване на
капачето на лява коленна става; контузия на кръста, на лявата китка, охлузване на двете
колена и дланите, доколкото останалите са натъртвания и охлузвания, без съществени
последици за здравето на ищцата.
За лечението на най-тежката травма тя е престояла в болнично заведение общо четири
дни, в които са й направени различни изследвания и е поставена е турторна ортеза
/имобибилизация/ за преодоляване последиците от увреждането, вкл. продължителността на
периода от време от понасяне на уврежданията до възстановяване функциите на левия долен
крайник - между месец и месец и половина. Взе предвид и обстоятелството, че за същия
период от време ищцата-въззивник се е нуждаела от чужда помощ за битовото си
обслужване. Съобрази възрастта на пострадалата и във връзка с негативните последици за
общото й здравословно състояние и емоционалното такова от преживения стрес.
Въззивната инстанция преценява и обстоятелството, че лечебно възстановителния
период за ищцата-въззивник е приключил към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд, с оглед липсата на данни за настъпили последващи
усложнения.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция приема, че
принципът на справедливостта е зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в
размер на 7 000 лв. от страна на първоинстанционния съд, ведно с дължимата се законна
лихва върху същата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като
репарация за причинените на ищцата-въззивник неимуществени вреди от нанесеното й
множество телесни увреждания вследствие процесния инцидент.
Изложеното налага потвърждаване на обжалваното решение.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба на ищцата следва да се подчертае, че
според решаващият състав този размер на обезщетението отговаря в най-пълна степен и на
установеното по делото касателно възстановеното физическо и психологическото състояние
на ищцата-въззивник /установено единствено от показанията на съпруга й - не е ангажирана
експертиза или друг доказателства по отношение на този факт/
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика / Определение № 2018 от 23.04.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3343/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 750 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 1503/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 1441 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2461/2024 г., II г. о., ГК, Решение № 50064 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2022 г., II
г. о., ГК и др./.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
6
събитие - м.11.2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното във въззивната жалба СГС е взел предвид всички
посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока са голословни и
необосновани.
Същият правилно е съобразил липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
ищцата, възстановената й мобилност, която не налага същият да ползва чужда помощ,
липсата на загрозявания или осакатявания.
В обобщение - първоинстанционния съд правилно е съобразил всички специфични за
казуса обстоятелства, имащи отношение към определяне конкретния размер на обезщетение
за причинените от процесния инцидент неимуществени вреди на ищцата-въззивник и
определения от него размер е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ето защо като правилно, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция сторените от страните
разноски следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 50/07.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 839/2023
г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7