№ 23071
гр. *** 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20211110150653 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Е. Л. Х., чрез адв. С. А., против
*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца в периода 24.04.2018 г. (блокиране на банковата сметка) –
29.08.2021 г. (ден преди предявяване на иска) от неизпълнение от ответника на
задълженията му, произтичащи от сключен между страните договор за платежна
сметка с IBAN **** и общите условия към него, за поддържане на сметката и за
осигуряване на възможност за осъществяване на входящи и изходящи плащания чрез
нея, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2021 г. (предявяване на иска)
до окончателното й изплащане.
С исковата молба, уточняващата я молба (л. 38 от делото) и в проведеното на
30.09.2022 г. открито съдебно заседание (л. 76 и л. 77 от делото) ищецът твърди, че
между страните е бил сключен договор за платежна сметка с ****, по силата на който
банката се е задължила да поддържа сметката и да осигурява възможност за
осъществяване на входящи и изходящи плащания чрез нея.
На 20.04.2018 г. по посочената банкова сметка е постъпил валутен превод в
размер на 1050 евро, който превод е бил изпълнен под референция *** и сметката е
била заверена със сумата 2047,50 лв. Преводът бил изпълнен доброволно от лицето
***, с която към месец април 2018 г. ищецът е общувал чрез приложението
„Месинджър“. *** сама поискала да подпомогне ищеца, тъй като към този момент той
е бил финансово затруднен. Непосредствено след извършване на превода, поради
1
проявена ревност от страна на ***, същата веднага поискала връщане на сумата и
подала сигнал, че преводът е направен, тъй като е била измамена.
На 24.04.2018 г. ищецът получил телефонно обаждане от служител на ответното
дружество, в който разговор разбрал, че банката на наредителя на превода е уведомила
банката на получателя на превода (ответника), че според банката на наредителя
посоченият превод е извършен вследствие на измама и се иска връщане на сумата.
Към този момент ищецът не е обърнал внимание, че по сметката му е постъпила
сумата 2047,50 лв. и се е разпоредил с нея, но обяснил на служителя на ответника, че
ще я възстанови. В същия ден (24.04.2018 г.) посочената банкова сметка на ищеца е
била блокирана, без възможност да се ползва от ищеца, а на 09.07.2019 г. – договорът
бил прекратен едностранно от ответника на основание „фирмена политика“ и сметката
била закрита. Съгласно договора, в подобна ситуация банката имала право на
преценка дали да блокира и закрие сметката или не, във връзка с което следва
предварително да изиска информация за случая от клиента. Ако бе изискала
информация и обяснения от ищеца би установила, че няма измама и не би предприела
действия по блокиране и закриване на сметката.
Ищецът се обърнал към други банки, в които искал да открие на свое име нова
банкова сметка, но ответникът бил подал информация за ищеца, въз основа на която
останалите банки отказали да разкрият банкови сметки на ищеца и да му предоставят
банкови услуги. Така ищецът се оказал в невъзможност да разкрива и притежава
банкова сметка, което създало големи неудобства за него, уронило името и престижа
му пред работодатели, държавни, обществени институции и в обществото като цяло,
подкопало авторитета му, нарушило нормалния му начин на живот и работа, както и
социалните му контакти. В периода 24.04.2018 г. – 29.08.2021 г. психическото и
емоционално състояние на ищеца се влошили значително, ищецът се чувствал
засрамен, унижен, обиден, разстроен, изключително напрегнат, с понижено
самочувствие, станал апатичен и тъжен. Избухвал от гняв, защото се чувствал
несправедливо засегнат и безсилен да промени положението. Загубил апетита си,
започнал да страда от безсъние, изпадал в депресивни моменти, загубил своята
професионална и лична мотивация. Изолирал се от близки и приятели, познати,
съседи, отказвал да осъществява контакт с други хора, защото щели да го разпитват за
причината, поради която няма банкова сметка. Започнал да се затруднява при
изпълнението на работните си задължения и поради това се влошили отношенията му
с колегите в работата. Напрежението се отразило най-силно на контактите му с най-
близките му хора, тъй като започвал да избухва безпричинно, да прави скандали за
дреболии или пък да се затваря в себе си и да отказва да разговаря.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника ***, чрез адв. В. Л., се
2
поддържа неоснователност на иска. Твърди се, че основанието за искането за връщане
на получената паричната сума: *** (измама) е посочено от банката на наредителя, а не
от банката на получателя (ответника). Процедурата при подобно съобщение е
получателят да бъде незабавно уведомен за изясняване на случая. Ищецът обаче не
отговорил на нито едно от множеството телефонни обаждания от ответника, поради
което на адреса му е било изпратено писмо, което се е върнало на 11.05.2018 г. като
недоставено. По тази причина на същата дата ответникът уведомил банката на
наредителя, че *** не може да върне превода, тъй като няма съгласие на получателя й.
На 26.03.2019 г. (почти година по-късно) ищецът се свързал с ответника и е
възстановил част от сумата – 1421,31 лв., която на 27.03.2019 г. била върната на
наредителя. Твърди, че причината за прекратяване на договора с ищеца на 09.07.2019 г.
била пълното нежелание на ищеца да съдейства при разследването на подадения от
банката на наредителя сигнал за измама. По отношение на твърдението на ищеца за
отказа на останалите банки да открият на негово име банкова сметка при тях и да му
предоставят банкови услуги се излага, че причината вероятно може да е създала се
пред тях подобна ситуация. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен,
евентуална, ако съдът приема иска за основателен, е направено възражение за
погасяване по давност на иска. Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва, че в периода
28.02.2017 г. – 09.07.2019 г. между него и ищеца е имало сключен договор за платежна
сметка с IBAN ****, както и че същият е бил прекратен и банковата сметка – закрита
на 09.07.2019 г. Тези обстоятелства се установяват и от справката за банкови и
платежни сметки и банкови сейфове на Е. Л. Х., ЕГН **********, от 01.12.2022 г. (л.
138 от делото), както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.
Не е спорно и обстоятелството, че на 20.04.2018 г. по посочената банкова сметка
е постъпил валутен превод в размер на 1050 евро, който превод е бил изпълнен под
референция *** и сметката е била заверена със сумата 2047,50 лв. Това се установява и
приложеното към исковата молба писмо от 26.07.2019 г. от *** до Е. Л. Х., съдържащо
извънсъдебно признание на този факт, както и от заключението на
съдебносчетоводната експертиза.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че
банковата сметка на ищеца е била блокирана от ответника на 24.04.2018 г. поради
постъпил сигнал от банката на наредителя *** в *** за неоторизиран входящ превод и
искане за връщането му, като в *** кореспонденцията между банките е посочена като
причина: *** („Измамен първоначален кредитен превод“). На 19.07.2018 г. ищецът
3
получил по процесната сметка 705,56 лв. трудово възнаграждение и на 27.11.2018 г. –
45,52 лв. обезщетение, с които суми не се е разпореждал. От момента на блокиране на
банковата сметка – 24.04.2018 г. до датата на закриването й – 09.07.2019 г. е било
възможно само извършване на банкова операция по връщане на сумата, като за тази
цел сметката е била разблокирана на 26.03.2019 г., когато ищецът е внесъл на каса по
сметката сумата 1421,31 лв., и отново блокирана на 27.03.2019 г., когато сумата
2033,81 лв. е върната на наредителя (11 месеца след превода й по сметката на ищеца).
Банковата сметка на ищеца е закрита на 09.07.2019 г., на основание чл. 63, ал. 6
ЗПУПС и т. 163 ОУ (в заключението е цитирана разпоредбата на т. 163 ОУ).
От заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че в системата ***, използвана при извършване на превода от 1050 евро,
излъчен към банковата сметка на Е. Л. Х., ****, като причина за искането за връщане
на сумата е посочен код „****“, който по стандартите на *** означава *** („Измамна
оригинална трансакция“). Искането е подадено от „***“, *** и на 24.04.2018 г. е
постъпило в електронната система на ***.
От справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на Е. Л. Х., ЕГН
**********, от 01.12.2022 г. (л. 138 от делото) се установява, че ищецът в процесния
период (24.04.2018 г. – 29.08.2021 г.), е разполагал с една разплащателна и една
спестовна сметка при **** открити на 04.08.2014 г., които към датата на изготвяне на
справката - 01.12.022 г. не са били закрити, както и една разплащателна сметка при
****, открита на 25.05.2018 г. (след датата на блокиране от ответника на процесната
банкова сметка на ищеца – 24.04.2018 г.) и закрита на 30.04.2019 г. От заявление за
закриване на сметка от 10.04.2019 г. (л. 131 от делото) се установява, че сметка при
**** е била закрита по негово желание.
Според показанията на свидетелката Р. Х., майка на ищеца, ищецът й обяснил,
че през април 2018 г. по незнайни причини сметката му в *** е блокирана, а
впоследствие и закрита. Опитал се да получи информация за причините за тези
действия на банката, но от банката му отказали предоставянето на такава. Опитал се
да открие сметка в ***, но по негови думи явно са „отворили досието“ му и са
отказали да му открият сметка. Впоследствие разбрал, че жена от *** превела парите
по нейно желание, да го подпомогне, но след няколко дни заради нея сметката на
ищеца била блокирана. След няколко месеца събрал парите и ги върнал. В *** му
отказали откриване на сметка.
От показанията на свидетелката *** Х., директор на филиала *** на ***в гр. ***
Познава ищеца, който бил клиент на банката и получавал заплатите си по банкова
сметка ва *** Ищецът получил превод от ***, който трябвало да върне, тъй като
наредителят посочил, че е злоупотреба или опит за измама. Трябвало да информират
ищеца за необходимостта да върне средствата към изпращача. Предприели действия за
4
уведомяване на ищеца за необходимостта да върне обратно преведената сума, н не
успели да се свържат с него по телефона. Изпратили писмо с обратна разписка, което
също не било връчено и се върнало с отбелязване, че на посочения адрес няма такова
лице. Около два месеца сметката на ищеца била блокирана, а впоследствие и закрита.
В продължително време се опитвали да убедят ищеца, че трябва да върне парите.
Повече от половин година се опитвали да осъществят контакт с ищеца.
От показанията на свидетелката ***, бивша съпруга на ищеца, се установява, че
след процесния случай ищецът се променил. Бил е изключително притеснен,
емоционалното му състояние било силно разклатено, не можел да спи и да се храни,
започнал да вдига кръвно, понижило се самочувствието му. Това състояние
продължило повече он четири месеца.
От правна страна:
Предявеният от Е. Л. Х. против *** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
52 ЗЗД е допустим, но неоснователен.
Уважаването на иска е предпоставено от установяване на следните
обстоятелства: а) наличие на сключен между страните договор за разплащателна
сметка с **** при твърдяното в исковата молба съдържание; б) виновно неизпълнение
от ответника, в периода 24.04.2018 г. – 29.08.2021 г., на произтичащото от договора
задължение да поддържа сметката и да предоставя банкови услуги – възможност за
осъществяване на входящи и изходящи плащания през сметката, което неизпълнение
се изразява в блокиране на банковата сметка на 24.04.2018 г. и закриването на
09.07.2019 г. без предварително да се изиска информация и обяснения от ищеца във
връзка с превода на сумата от сметката в ***, окачествен от чуждата банка като
измамен, както и в прекратяване на договора без да са налице предпоставките за това
и не по предвидения в същия и в закона ред; в) причиняване на твърдените от ищеца
неимуществени вреди; г) причинна връзка между вредите и неизпълнението на
посочените договорни задължения; д) предвидимост на вредите (същите да са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението), а ако длъжникът е бил
недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди (предвидими и
непредвидими).
На въпроса относно възможността да се търси обезщетение на неимуществени
вреди и при договорната отговорност е даден положителен отговор в **** г. по тълк.
д. № 4/2012 г. на *** на ВКС.
В случая по делото е установено сключването между страните на договор за
разплащателна сметка с ****, но ищецът не представи самия договор и общите
условия към него и не доказа клаузите и съдържанието на договора въпреки дадените
в този смисъл указания и разпределена доказателствена тежест с корекциите и
допълненията на доклада по чл. 146 ГПК, направени в проведеното на 20.09.2024 г.
5
открито съдебно заседание. Това води до невъзможност да се установи дали за
ответника са били породени сочените в исковата молба договорни задължения,
съответно дали е било налице неизпълнение на договорни задължения от страна на
ответника.
Дори да се приеме за доказано твърдението на ищеца за сключен договор за
разплащателна сметка с посоченото в исковата молба съдържание, то не е доказано
търпените от ищеца неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на договорните задължения на ответника да поддържа сметката и да
осигурява възможност за осъществяване на входящи и изходящи плащания през нея.
Установено е, че в процесния период ищецът е имал други сметки в други банки, чрез
които е могъл да получава и превежда парични суми - една разплащателна и една
спестовна сметка в **** открити на 04.08.2014 г., които към датата на изготвяне на
справката (01.12.022 г.) не са били закрити, както и една разплащателна сметка в ****,
открита на 25.05.2018 г. (след датата на блокиране от ответника на процесната банкова
сметка на ищеца – 24.04.2018 г.) и закрита на 30.04.2019 г. по желание на ищеца. От
това следва, че ищецът не е бил поставен в невъзможност да получава заплатата си по
банкова сметка и да прави плащания по банков път, съответно не е бил лишен от
достъп до банкови услуги, заради блокиране и последващо закриване на сметката му в
***
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на
сумата 1270 лв., включваща 300 лв. депозит за вещо лице, 960 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 10 лв. държавна такса за съдебни удостоверения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
**** против **** със седалище и адрес на управление гр. ****, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца в периода 24.04.2018 г. (блокиране на банковата сметка) –
29.08.2021 г. (ден преди предявяване на иска) от неизпълнение от ответника на
задълженията му, произтичащи от сключен между страните договор за платежна
сметка с IBAN **** и общите условия към него, за поддържане на сметката и за
6
осигуряване на възможност за осъществяване на входящи и изходящи плащания чрез
нея, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2021 г. (предявяване на иска)
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на **** със седалище и адрес на управление гр. ****,
сумата 1270 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7