№ 173
гр. Габрово, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20254200100261 по описа за 2025 година
С определение №133 от 28.03.2025т. е прекратено производството пред РС-
Елена по гр.д.№122/2025г. и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Габрово , на
основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ.
От ищцата Д. Х. Г. е подадена искова молба срещу РС-Елена и ОС – Велико
Търново за заплащане от ответниците солидарно на обезщетение от 27 000лв. за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане на делото в
разумен срок съгл. чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС в производството по гр.д.№259/2023г. на РС-
Елена , преобразувано в гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново, ведно със законната лихва
от предявяване на иска.
В исковата молба са изложени доводи за несвоевременно развитие на исковото
производство по гр.д.№259/2023г. на РС-Елена , преобразувано в гр.д.№2457/2023г. на РС-
Велико Търново, след произнасяне на по-горестоящата по правилата на функционалната
подсъдност съдебна инстанция за определяне на друг съд, който да изпълни процесуалните
си задължения по чл.2 ГПК , като това е възложено на най-натоварения съд от съдебния
район на ОС-Велико Търново , и търпени от това неимуществени вреди от ищцата. Позовава
се на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Постъпили са писмени отговори от ответниците. В тях са наведени доводи за
нередовност на исковата молба, както и за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Ответникът Окръжен съд – Велико Търново е навел и твърдения за
недопустимост на предявения спрямо него иск. От ответника ОС-Велико Търново се
претендира присъждането на разноски.
1
Представителят на ОП-Габрово е изразил становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
По възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска съдът
се е произнесъл с определение №530/23.05.2025г.
В случая съгласно изложените в исковата молба твърдения и приложения към нея,
от ищцата се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по висящо
производство, от нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр.д.
№259/2023г. на РС-Елена , преобразувано в гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново,
производството по което не е приключило при предявяване на иска, като дължимо
солидарно от ответниците РС-Елена и ОС-Велико Търново ,пред които са се развили
съответните производства – по гр.д.№259/2023г. на РС-Елена, по в.ч.гр.№626/2023г. на ОС-
В.Търново и в.ч.гр.д.№36/2024г. на ОС – Велико Търново , във връзка с производството по
гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново .
Съгласно установената съдебна практика преценката за наличие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.6 , §1 от ЕКЗПЧОС,
а оттам и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл.2б , ал.2 ЗОДОВ, както следва: обща продължителност и предмета на
производството; неговата фактическа и правна сложност; поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители; поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Разяснено е , че при гражданските дела за начало на срока се приема
сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва предварителна
административна процедура, а за край – влизане в сила по отношение на страната на
съдебния акт, с който спорът е приключен (решение или определение). От значение е общата
продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на
изискването за разумен срок, въпреки че отделни етапи от производството са имали разумна
продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма
нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е
прекомерна според неговия вид и броя инстанции. При изчисляване на общата
продължителност на делото не се взема предвид периодът, в който делото е било спряно или
конституиране на страна, ако процесуалните действия са извършени точно и своевременно.
Разяснено е още, че при обсъждане на сложността на делото, от значение са: броят на
страните и обективно съединените искове; наличието на международен елемент; сложност
на засегнатите въпроси; необходимостта от специални знания за разясняване спора от
фактическа страна; обема на събраните доказателства; поведението на страните, съда и
останалите участници в производството (при наличие на такива). Извън срока са
забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право, недобросъвестно
упражнени процесуални действия, когато съдът е предприел допустимите и възможни във
всеки конкретен случай процесуални действия .
От доказателствата по делото се установява, че по подадена от Д. Х. Г. искова молба
2
срещу „Енерго-Про Продажби“АД е образувано на 07.08.2023г. по описа на РС-Елена гр.д.
№259/2023г. С определение №205 от 08.08.2023г. и №210 от 14.08.2023г. съдиите от състава
на съда са се отвели, поради което с постановено определение №211 от 14.08.2023г.
производството пред РС-Елена е прекратено и делото е изпратено на ОС-Велико Търново за
произнасяне по чл.23,ал.3 ГПК. Производството пред ОС-Велико Търново е образувано на
16.08.2023г. по в.ч.гр.д.№626/2023г., по което с определение №829 от 21.08.2023г. делото е
изпратено за разглеждане от РС-Велико Търново. Производството пред РС-Велико Търново
е образувано на 24.08.2023г. по гр.д.№2457/2023г., като към настоящия момент има
постановено решение на 03.07.2025г., което подлежи на обжалване. В производството по
гр.д.№2457 на РС-Велико Търново са постановени разпореждане от 30.08.2023г. за оставяне
на исковата молба без движение, с указания за отстраняване на нередовности; разопреждане
от 01.09.2023г. за размяна на книжата , определение от 08.11.2023г., с което делото е
насрочено в о.с.з. на 11.12.2023г. С определение от 11.12.2023г. делото е спряно на
основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№4600/2023г. на
ВКС. Спирането е обжалвано от ищцата, като с разпореждане от 18.12.2023г. съдът се е
произнесъл по администриране на частната жалба. По нея е образувано на 11.01.2024г.
в.ч.гр.д.№36/2024г. по описа на ОС-Велико Търново. С определение от 15.01.2024г.
въззивната инстанция е потвърдила определението на РС-Велико Търново за спиране на
производството по гр.д.№2457/2023г. С определение №1000 от 09.05.2024г.
първоинстанционното производство по гр.д.№2457/2023г. по описа на РС-Велико Търново е
възобновено поради влизане в сила на 17.04.2024г. на акта на ВКС. В насрочените с.з. на
28.06.2024г. и на 27.09.2024г. не е даден ход на делото, като за първото с.з. на основание
чл.142,ал.2 ГПК поради представен болничен лист от пълномощника на ищцата, а за второто
поради предоставяне на възможност на ищцата да упълномощи друг адвокат. В о.с.з. на
01.11.2024г. е допусната ССчЕ, като внасянето на определения депозит е възложено на
ищцата. В следващите две с.з. на 10.01.2025г. и на 14.03.2025г. делото е отложено за
изготвяне на допуснатата експертиза като е указано на ищцата да внесе определения
депозит. В съдебното заседание на 09.05.2025г. не е даден ход на делото поради изложени
твърдения за влошено здравословно състояние на пълномощника на ищцата. В с.з. на
25.06.2025г. делото е обявено за решаване.
В случая от данните по делото се установява, че пред РС-Елена производството по
гр.д.№259/2023г. е приключило за 7 дни. Производството по в.ч.гр.д.№626/2023г. на ОС-
Велико Търново е приключило за 5 дни, а по в.ч.гр.д.№36/2024г. по описа на ОС-Велико
Търново в рамките на 4 дни. Нито един от ответниците не е допуснал неоснователно
забавяне на развилото се пред него производство и същите не се явяват извън разумния срок
. Преценени като част от общо развилото се производство ,което към момента се движи по
гр.д.№2457/2023г. по описа на РС-Велико Търново ,също не се установява производството
да се е развило извън разумния срок. Общата продължителност от образуване на 07.08.2023г.
на производството по гр.д.№259/2023г. по описа на РС-Елена с подадената искова молба от
Д. Х. Г. срещу „Енерго – Про Продажби“АД до фазата, на която се намира производство по
гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново /към приключване на устните състезания по
3
настоящото дело/, е 1 год.,10 м. и 14 дни, като тази обща продължителност не се явява
извън разумния срок, предвид на това , че в този период се включва и спирането на
производството по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, а след възобновяването му причина за отлагане на
делото са уважени искания с позоваване на здравословното състояние на пълномощника на
ищцата и поради невнасяне от ищцата на определения депозит за допусната ССчЕ.
Определеният от въззивната инстанция в производството по чл.23,ал.3 ГПК по в.ч.гр.д.
№626/2023г. на ОС-Велико Търново съд за разглеждане на делото – РС-Велико Търново, не е
станало причина за продължителността на развилото се исково производство по гр.д.
№2457/2023г. на РС-Велико Търново. В нито едно от развилите се производства не се
установява да е допуснато неоснователно забавяне поради несвоевременно извършени
процесуални действия по движението и по приключването на тези пред РС-Елена и ОС-
Велико Търново, което да е довело до развитие на производството ,което към момента е
висящо пред РС-Велико Търново по гр.д.№2457/2023г., в неразумен срок .
Предвид изложеното , в случая не е установена първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за основателност на иска по чл.2б ЗОДОВ - нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§ 1 от Конвенцията , което
обосновава и неоснователността на предявения по настоящото дело иск за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 27000лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС в производството по гр.д.№259/2023г. на РС-
Елена ,преобразувано и движещо се като гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново , ведно
със законната лихва от завеждане на иска. С оглед на това исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Ответникът Окръжен съд –Велико Търново е претендирал присъждане на разноски на
основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ .
Разпоредбата на чл.10,ал.4 ЗОДОВ постановява, че съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ . Съгласно
изричната разпоредба на чл.32, т.3 ГПК държавните учреждения и другите юридически лица
могат да бъдат представлявани в съдебното производство по пълномощие както от
юрисконсулти, така и от други техни служители с юридическо образование. Правно значение
за присъждането на разноските по чл.10, ал.4 ЗОДОВ има не наименованието на
длъжността, а фактът, че процесуалното представителство е било осъществено от лице
почл.32, т.3 ГПК , като представителството в съдебното производство по пълномощие може
да бъде както от юрисконсулти, така и от други служители с юридическо образование, в
който смисъл е установената практика на ВКС: / опр. № 2060 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр.
д. № 4552/2024 г., III г. о., ГК, опр.№ 2975 от 11.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3032/2023 г.,
IV г. опр. №184 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4675/2024 г. на IV г. о. и др.
4
В настоящото производство ответникът Окръжен съд – Велико Търново е
представляван от съдебен помощник /друг служител по чл.32,т.3, пр.2 от ГПК с юридическо
образование/ , за което упълномощаване е представена заповед №62 от 09.05.2025г., като с
оглед изхода на делото и на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ на ответникът следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, обема на осъщественото представителство и на основание чл. 10, ал. 4, пр. 2 от
ЗОДОВ, чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 25,ал.1 НЗПП, следва да се присъди на ответника ОС-
Велико Търново юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Г., ЕГН**********, от гр.Елена, ул.****, общ.Елена
,обл.Велико Търново срещу Районен съд – Елена и Окръжен съд –Велико Търново, иск по
чл.2б ЗОДОВ за осъждане солидарно , на основание чл.4,ал.2 ЗОДОВ, ответниците да
заплатят сумата от 27 000лв. обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
от нарушаване на разглеждане на делото в разумен срок ,прокламирано в чл. 6, §.1 от
ЕКЗПЧОС, в производството по гр.д.№259/2023г. на РС-Елена , преобразувано и движещо
се като гр.д.№2457/2023г. на РС-Велико Търново, ведно със законната лихва от завеждане на
иска.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН**********, от гр.Елена , ул.****, общ.Елена, обл.Велико
Търново да заплати, на основание чл.10,ал.4 ЗОДОВ, на Окръжен съд – Велико Търново
сумата от 100лв. /сто лева/- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
5