РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202708 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„ДИМИ 60“ ООД с ЕИК *********, депозирана чрез законен представител-
управителя Д.И.Д. против Наказателно постановление № 23-0000217/12.04.2022
година, издадено от Началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „АА“ -
Варна, с което на основание чл. 178а ,л.4, т.1, пр.1 от ЗДвП на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 / хиляда/ лева за
нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с чл.
18, ал. 1, т. 10 от същата наредба.
В жалбата бланкетно се моли за отмяна на НП като се сочи, че не е изяснена
фактическата обстановка, както и че не е изяснено дали дружеството е извършило
нарушение на Закона за автомобилните превози, за каквото нарушение всъщност
липсва санкция на наказващия орган.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител-
адвокат А.Д.. В тях пространно се развиват доводи за незаконосъобразност на НП.
Част от същите / в частност тези, с които се сочи, че не са разпитани свидетели
очевидци по случая, както и че АУАН и протоколът за ПТП са съставени въз основа на
обяснения на заинтересовани лица/ очевидно не касаят настоящия случай, а визират
НП, с което са наложени санкции по ЗДвП. С писмените бележки се сочат нарушения
1
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, оспорва се и компетентността на наказващия орган да издава
НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
служител с юридическо образование , а именно мл.експерт, които оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „ДИМИ 60“ ООД, с издадено разрешение №
1094/04.02.2016г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, валидно до 04.02.2026г. на пункт за технически прегледи, находящ
се в гр. Аксаково, ул. "Георги Петлешев" № 1, била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.
И..
В хода на проверката проверяващите инспектори, констатирали, че на 30.10.2021г.
от „Тера 1-Иван Денчев“ ЕООД гр.Шумен била извършена периодична проверка и
съответно било издадено свидетелство за проверка №0218 на газоанализатор за
бензинови двигатели DEK-DG 04IR с идентификационен № 04011106 и одобрен тип
4245, която дала заключение за съответствие на средството за измерване. При тези
констатации проверяващите достигнали до извод, че дружеството не е уведомило
писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“ Варна,
в 7 (седем) дневен срок, започващ на 31.10.2021 г., за промяна на обстоятелствата,
удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС , а именно с издадена декларация за съответствие № 0218 на газоанализатор за
бензинови двигатели DEK-DG 04IR" с идентификационен № 04011106 и одобрен тип
4245.
При горните констатации на 27.01.2022 год. срещу въззивното дружество св.И.
съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 24,
ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от
същата наредба като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на 09.11.2022 год.,
която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на
информацията /08.11.21г. първият присъствен ден след 06.11.21г./. Актът бил предявен
и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество лице, което го
подписало с отбелязване, че ще представи възражения допълнително. В срока по чл.44
от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директорът на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
2
актосъставителя, като на основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП наложил на
въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата наредба.
Наказателното постановление било връчено на възз. на 14.04.2022г.. В
законоустановения 14-дневен срок, на 20.04.2022г. /видно от входящия номер/, чрез
Директора на РД „АА“-Варна в РС-Варна, била депозирана жалба срещу
горепосоченото НП.
Административната преписка, ведно с жалбата били изпратени от наказващия орган
в РС-Варна, почти три месеца след депозиране на жалбата, едва на 12.07.22г.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН , констативен протокол,
свидетелство за проверка, заповед, пълномощно, извадки от информационната система
на Автомобилна администрация и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, съобразно приложената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. и на осн. чл. 170, ал. 1 вр. чл. 166 от ЗДвП. Съдът не
споделя доводите в писмените бележки, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй
като липсвало оправомощаване от действащия по време на издаване на НП Министър
3
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Очевидно наличната
заповед по преписката , на която се позовава наказващият орган, не е отменена, поради
което оправомощаването е налично доколкото същото е от компетентно длъжностно
лице и не е свързано с личността заемаща длъжността министър, а с длъжността издала
заповедта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е С.А.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС: „При промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено уведомява
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или от
узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват“.
На първо място в АУАН и НП не са посочени подробно при какви точно
обстоятелства е извършено нарушението. Налице са допуснати съществени нарушения
4
на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия
състав на нарушението. От АУАН и НП не става ясно промяна в какви обстоятелства е
настъпила - това не се сочи словесно, а е налице само посочване: " за промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС - издадена декларация за съответствие № 0218 на
газоанализатор за бензинови двигатели DEK-DG 04IR" с идентификационен №
04011106 и одобрен тип 4245". Отделно от това граматическото тълкуване на нормата
на чл. 24, ал. 1 от Наредбата сочи на промяна в обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата, а така, както е посочил АНО, излиза,
че е налице промяна в самите документи ("издадена декларация за съответствие №
0218") и не може да се изведе какви обстоятелства са се променили. Самата норма на
чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата също така сочи, че за издаване на разрешение за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
лицата по чл. 16 подават заявление по образец до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното
регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което
прилагат списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни
за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие
на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за
съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и
димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните
сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, както и свидетелства за
проверки по реда на чл. 9, ал. 6, т. е. е видно от нормата, че се касае за възможна
промяна в обстоятелства, касаещи различни уреди, съоръжения и средства за
измерване. В настоящия случай следва да се тълкува от описанието какви точно са тези
промени, след като изрично това не е посочено. В крайна сметка едва по реда на
тълкуването може да се достигне до извод, че се касае за промяна в обстоятелствата по
отношение на газоанализатор. Може само да се гадае и предполага какви
обстоятелства са се променили по отношение на цитирания газоанализатор, за които е
следвало да бъде уведомен Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“, чрез ръководителя на съответното регионално звено. Описаното
изцяло препятства възможността за реализиране на защитата на наказаното лице.
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за извършването
на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е
могло да реализира правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда
5
да извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е било
санкционирано същото. Недопустимо е санирането на горните пороци да става по
тълкувателен път от материалите по АНП, с разпит на актосъставителя, със
съображения в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда или пък
със съображения на процесуален представител по съществото на делото. Допуснато е
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство,
което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението,
както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното
развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в
пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не
само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до
основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.
Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото
му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви
обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена
правна норма. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се
налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение. В случая
липсата на посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното
деяние на административното нарушение, съществено затруднява преценката за
съставомерността на деянието. В горната насока е налице и константна
практика на АС Варна - Решение № 1180 от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1300 / 2019
г. на XXIX състав на Административен съд – Варна, Решение № 1067 от 31.05.2019 г.
по к. адм. н. д. № 1030 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Варна и др.
На следващо място според АНО, наказаното лице не е уведомило писмено
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, чрез ръководителя на
РД „АА“-Варна в 7 /седем/ дневен срок от извършената промяна, удостоверена с
документите по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32 на МТИТС. АНО е изходил от
обстоятелството, че свидетелствата за проверка на газоанализатор (приложени по
делото) е издадено на 30.10.2021 г. Нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата обаче
предвижда, че този 7-дневен срок тече от извършване на промяната или от узнаването
й. В този смисъл остава неясно от кога в конкретния случай започва да тече срокът, тъй
като не са посочени обстоятелства за това в НП, нито са ангажирани доказателства за
6
това дали представител на наказаното лице е присъствало при извършената от „Дими
60“ ООД проверка на газанализатора, кога точно е извършена тя (дали евентуално на
30.10.2021 г. или по-рано) и кога точно въззивникът е узнал за промяната на
обстоятелствата, за да е било налице вече задължение за него да уведоми
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, чрез ръководителя на
съответното регионално звено. След като не са ангажирани доказателства от АНО,
върху когото лежи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства,
относно датата на узнаването и дали тя съвпада с датата на извършване на промяната,
която пък да съвпада евентуално с датата на издадените свидетелства, ведно с
недостатъчно ясно отразена фактическа обстановка, води и до недоказаност на
извършеното нарушение.
На следващо място според настоящият съдебен състав АНО неправилно е приел, че
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. предвижда да
бъдат представени протоколите за последваща проверка на газоанализаторите.
Цитираната разпоредба, в актуалната редакция към датата на издаване на оспореното
НП, предвижда, че за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление по
образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат: (...) 10. списък на
уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за наименованието,
марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на паспортите ЕС
декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен
тип за стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, както и свидетелства
за проверки по реда на чл. 9, ал. 6. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от наредбата касае
единствено газоанализаторите, пуснати в действие преди 30.10.2016 г. и въвежда
изискване същите да са преминали последваща проверка. Относно газоанализатора
въвеждането на изисквания за преминаване на първоначална и последваща проверка са
въведени в чл. 9, ал. 3 от наредбата, а периодичността на проверките е регламентирана
в чл. 9, ал. 7. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 от наредбата няма препращане към
тези текстове, а само към изискването за представяне на свидетелство за проверка
относно газогенераторите, пуснати в действие преди 30.10.2016 г. Разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от наредбата, за която се твърди, че е нарушена, предвижда, че при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 - 10, лицето по чл.
16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от
извършването на промяната или от узнаването и, като приложи документите, които я
удостоверяват. За настоящия случай релевантни са документите по чл. 18, ал. 1, т. 10,
7
които обаче, както вече се коментира, не предвиждат задължение за представяне на
свидетелство за периодична проверка. Задължение за уведомяване би възникнало при
евентуална промяна на марката, модела, типа или фабричния номер на средството за
измерване , в случая газоанализатора, която би следвало да е придружена с копие на
паспортите и декларация за съответствие с одобрен тип, но задължение за уведомяване
за извършена техническа проверка на регистрирания уред не е предвидена. За
прецизност следва да се коментира, че подобно задължение за изпращане на
информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл. 15, и информация
за всяка извършена първоначална или последваща проверка в последствие е
предвидено в чл. 9, ал. 10 от наредбата, приета с ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от
12.07.2021 г., но негов адресат са лицата, извършващи първоначален или последващ
контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 от наредбата съгласно Закона за
измерванията, а не лицата, на които е издадено разрешение за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
С оглед всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
8
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-служител с юридическо образование. Разноски са поискани
от същия по делото. От друга страна, обаче, са налице основания за цялостна отмяна на
НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
А.Д. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в
брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Идентична разпоредба
се съдържа и в чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. В случая
възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, както и в съдебно
заседание от процесуален представител. Затова съдът следва да отбележи, че
минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв. Предвид
цитираното по-горе възражението за прекомерност е неоснователно и следва да уважи
9
претенцията за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде
осъдена Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна /чиито орган е
издал НП/ да заплати на „ДИМИ 60“ ООД с ЕИК *********, сумата 300 лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000217/12.04.2022 година, издадено
от Началник на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „АА“ - Варна, с което на
„ДИМИ 60“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Д.И.Д, на основание чл.
178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 / хиляда/ лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 10 от същата наредба.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „ДИМИ 60“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Д.И.Д. сумата от
300,00 /триста / лева, представляваща разноски по АНД №20223110202708 /2022г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10