Р Е Ш Е Н И Е
№ 1304
гр. Пловдив, 24.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Дичев адм. дело № 435 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по жалба на К.В.В., ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.П., против Заповед № ЗСП/Д-РВ/10457 от 22.12.2020 г. на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ - Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД06-0024/28.01.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД „СП“/ -
Пловдив, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП за
срок от 30.11.2020 г. до 20.12.2020 г.
Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е неправилна,
незаконосъобразна и нецелесъобразна. Изтъква, че отговаря на критериите по чл.16б ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП /ППЗСП/ - има две
деца – близнаци до 14 г. възраст, не работи, не получава
обезщетение за безработица. Твърди, че погрешно е интерпретирана нормата на чл.16б от ППЗСП, тъй
като целта на помощта е да бъде отпусната на хора, които са без работа по време
на обявената епидемична обстановка и имат в семействата си деца до 14 г.
възраст, а не хора, които са останали без работа поради обявеното извънредно положение.
Счита, че целта на закона е да се подпомагат хора с деца до 14 г. възраст,
които нямат работа по време на обявената епидемична обстановка /а не поради
нея/ и не получават обезщетение за безработица над средномесечният доход по чл.16б ал.4 от ППЗСП, какъвто е и нейният случай. Моли съда да отмени обжалвания
акт и да реши спора по същество като задължи директора на Д „СП“ -Пловдив да
разреши исканата от нея целева помощ. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна - директор на дирекция "Социално
подпомагане"- гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на обжалвания административен акт по доводи, подробно
изложени в представеното по делото становище.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалвана е заповед № ЗСП/Д-РВ/10457/22.12.2020 г. на
директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с
решение № 16-РД06-0024/28.01.2021 г. на директора на РД „СП“ - Пловдив, с която
на жалбоподателя е отказано отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП за
срок от 30.11.2020 г. до 20.12.2020 г.
От заявление–декларация с вх. № 7001/10457 от 08.12.2020 г.
се установява, че В. е подала същото до дирекция "Социално
подпомагане" - Пловдив за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б ППЗСП, като
е посочила, че е от социална група - безработен без право на обезщетение; не е
работещ родител, който не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма
възможност да ползва платен отпуск; безработно лице, регистрирано в дирекция
„Бюро по труда“; без право на обезщетения за безработица; без право на
обезщетение за безработица в размер по-нисък или равен на 150% от минималната
работна заплата, определена за страната; не е самоосигуряващо се лице, което не
може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка; не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност; не получава компенсации при
ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г.; не получава
парично обезщетение за бременност и раждане по чл.48а от КСО.
Посочила е, че
е неомъжена, с две деца-близнаци до
14-годишна възраст, които не са посещавали училище за периода от 30.11.2020 г.
до 20.12.2020 г. поради извънредната епидемична обстановка. Посочила е, че
доходите й са от еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца.
Изготвен е социален доклад, съгласно който В. е неомъжена с две
деца-близнаци на 9 години, като едното от децата е с ЕР на ТЕЛК, сама отглежда
двете си деца; двете деца се обучават в електронна среда от 30.11.2020 г. до
21.12.2020 г.; безработна с регистрация в Д „БТ“ от 08.12.2020 г.; последният й трудов договор е прекратен на 14.06.2018
г. Доходът на семейството за годината се формира от семейни помощи по чл.7 ал.1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ в размер
на 825.00 лв. и по чл.8д т.1 от ЗСПД в размер на 3 850.00 лв., а доходът
от предходен месец е 425 лв.
При преценка на нуждите от социално подпомагане е направено
мотивирано предложение за отказ, тъй като В. и семейството й не отговарят на
условията за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП –
лицето не е останало без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно положение
или обявена епидемична обстановка в страната.
От заповед № ЗСП/Д-РВ/10457/22.12.2020 г. се установява, че
директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е отказал
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП, на основание
чл.16б ал.1 т.2 от Правилника, тъй като жалбодателката
не е останала без работа поради обявеното извънредно положение или извънредната
епидемична обстановка
Заповедта е обжалвана, като с решение № 16-РД06-0024 от 28.01.2021
г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане Пловдив е потвърдил
същата, като е отхвърлил жалбата с мотивите, че лицето не отговаря на
изискванията на т.1 - 4 на чл.16б ал.1 от ППЗСП, тъй като не е работещо лице, което ползва неплатен отпуск,
останала е без работа не по причини, предпоставили извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, поради което не може да се възползва от
хипотезата на чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП, а като родител, който не е работил
преди 13.03.2020 г. може да се възползва от други компесаторни социални
инструменти, доколкото същите не попадат в обхвата на чл.16б от ППЗСП.
От представените в писмени доказателства се установява, а и
не се спори по този въпрос, че
жалбоподателката е с прекратен трудов договор от 14.06.2018 г., а двете й деца-близнаци,
едното от които е с увреждане, се обучават от разстояние в електронна среда от
30.11.2020 г. до 21.12.2020 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 от АПК във връзка с
чл.146 от АПК, съдът
констатира следното:
Съгласно чл.13 ал.2 от Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице по
настоящ адрес на лицата или семействата /чл.8 от ППЗСП/. Оспорената
заповед е издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив,
т. е. от компетентния да се произнесе административен орган.
Предвид горното обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК, поради
което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По съществото на спора съдът намира следното:
С оспорения акт на жалбоподателката е отказана месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка по чл.16б от ППЗСП.
Процедурата за издаване на заповеди, с които се отпускат
социални помощи е уредена в чл.13 от ЗСП и чл.26 и следв. от ПППЗСП.
Подадено е заявление-декларация по образец от нуждаещото се лице. В
съответствие с разпоредбата на чл.27 ал.1 от ППЗСП служебно са
събрани документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане,
извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад. Заповедта е издадена
в предвидения от закона срок и е връчена на жалбоподателя.
С оспорената заповед е отказано предоставяне на месечна
целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
Социалните помощи, съгласно чл.11 ал.1 от ЗСП, са средства
в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до
основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности
на подпомаганите лица или семейства. Видовете социални помощи са уредени в чл.12 ал.1 от ЗСП- месечни,
целеви и еднократни, а отпускането им се извършва след преценка на доходите на
лицето или семейството, имущественото състояние, семейно положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и др. констатирани
обстоятелства, съгласно чл.12 ал.2 от ЗСП.
Безспорно е, че с Решение на НС от 13.03.2020 година в
Република България е обявено извънредно положение. С Решение № 325 от
14.05.2020 година на Министерския съвет на Република България е обявена
извънредна епидемична обстановка. С Решения № № 378 от 12.06.2020 година, № 418
от 25.06.2020 година, 482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609
от 28.08.2020 година, 673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година,
извънредната епидемична обстановка е продължена до 31.01.2021 година. С Решение
№ 72 от 26.01.2021 г. и с Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021
г.срокът на извънредната епидемична обстановка е удължен до 31 юли 2021 г.
В случая жалбоподателят В. е поискала отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14–годишна възраст. Съгласно чл.16б ал.1 от ППЗСП право на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител,
отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност
да ползват платен отпуск или не получава получават парично обезщетение за
временна неработоспособност;
2. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4;
3. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане.
Разпоредбата на чл.16б от ППЗСП е
приета с цел да се регламентира месечната целева помощ, която се отпуска именно
във връзка с обявеното извънредно положение или последвалата епидемична
обстановка. Целевата помощ по чл.16б от ППЗСП по
същество е извънредна и се предоставя във връзка с промените на икономическата
обстановка в страната, след 13.03.2020 г. Целта на отпускането й е да
подпомогне хора в затруднено положение, предвид обявяването на извънредно
положение, както и последвалата извънредна епидемична обстановка.
Решаващият орган е установил, че В. е неомъжена, с две деца-близнаци
до 14 г., като едното от тях е с увреждане; самотна майка; последният й трудов
договор е прекратен на 14.06.2018 г.; децата се обучават в електронна среда от
разстояние за посочения период, доходът на семейството се формира от еднократни
и месечни помощи, средства и добавки за деца в размер на 425 лв. за м. ноември
2020 г.
На първо място, съгласно чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца
до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по чл.16б ал.4 от ППЗСП. От цитирания нормативен текст не може да се извлече
изискването, че оставането без работа трябва да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е оставането без
работа да е налице по време на епидемичната обстановка, тъй като жалбодателката
е безработна, има две деца под 14 г. възраст, които не могат да посещават
училище, поради обявената извънредна епидемична обстановка, при което същата
отговаря на изискванията за получаване на помощта по чл.16б от ППЗСП, която и
се следва тъй като нито може да започне работа, нито дори да търси работа, тъй
като има задължение да не оставя децата си у дома без надзор, тъй като има
такива задължения по ЗЗДетето, неизпълнението на които освен всичко друго е
скрепено със сериозни санкции. Ако в случая се имаше предвид същата да е
останала без работа след обявяване на извънредната обстановка, то това следваше
да е изрично посочено в нормативната уредба, а не да се извежда по тълкувателен
път, като следва да се отбележи, че логиката на другите хипотези на подпомагане
по чл.16б от ППЗСП също е в смисъла на изложеното по-горе.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед
следва да се отмени и на основание чл.173 във връзка с чл.174 от АПК преписката
следва да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението-декларация на К.В.В.,
в 14-дневен срок от получаване на преписката.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите
се констатираха в размер на 1 010.00 (хиляда и десет) лв., представляващи
10.00 лв. ДТ и 1 000.00 адвокатско възнаграждение, съгласно представените
по делото списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, на основание чл.172 ал.2 във връзка с
чл.173 ал.2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, II състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РВ/10457
от 22.12.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ -
Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД06-0024/28.01.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД „СП“/ - Пловдив.
ИЗПРАЩА административната
преписка на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за
ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на
закона, в 14-дневен срок.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане - София да заплати на К.В.В.,***, сумата от 1 010.00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/