РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №81, вх.В,
ет.8, чрез адвокат Виолета Герова, против ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б** за
приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 53, 04 лева, представляваща
част от сумата, плащане на която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 8 289 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, представляващи
цена за далекосъобщителни услуги за периода от 15.04.2018 година до 14.06.2018 година, по
договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер ** сключен между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на 04.12.2017 година, за които задължения
са издадени фактури от 15.05.20218 година и 15.06.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото
производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Въз основа на договора,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ответната страна е ползвала
предоставяни от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентски номер на абоната № ** За ползваните услуги са издадени фактури от 15.05.2018
година и 15.06.2018 година, конкретизирани по основание и размер в исковата молба.
Задълженията по двете фактури са в общ размер от 75, 22 лева, като за ищеца съществува
правен интерес, съгласно изложеното от него в исковата молба, за установяване дължимост
1
на това основание на сумата от 53, 04 лева. Уточнено е още, че на 15.07.2018 година е
издадена крайна фактура. Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане на
тези суми, поради което е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, след
което и иска по реда на чл.422 от ГПК по повод който е образувано настоящото дело.
Уточнено е, че предоставяне на услугата е преустановено на 25.06.2018 година, като това се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора. Вземанията по
договора са прехвърлени от мобилния оператор на „С.Г. ГРУП“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018 година, а от това дружество на ищеца са прехвърлени с договор за цесия от
01.10.2019 година. Изложено е, че към исковата молба е приложено уведомление до
ответника за договорите за цесия. В исковата молба са изложени подробни фактически и
правни доводи за основателност на предявения иск.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
особеният представител на ответника – адвокат П.Г., е дал писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Възразява на самостоятелно основание, че вземанията
са погасени по давност, както и че ответникът не е уведомен за договорите за цесия. Счита,
че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба – становище
процесуалният представител на дружеството поддържа предявения иск и по същество на
спора посочва, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.
В съдебно заседание назначения особен представител на ответника поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор.
По допустимостта на предявения иск:
На основание чл.130 от ГПК съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим,
предвид разпореждане плащане на задължението със заповед по чл. 410 от ГПК, даване
указания на заявителя за предявяване на установителен иск, предвид приложение на чл.47 от
ГПК и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Предявеният иск е с материално правно основание чл.79 от ЗЗД и за заплащане на
цена за доставени телевизионни услуги.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
Между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, от една страна, и ФЛ. Н.
Д., от друга страна на 04.12.2017 година е сключен договор за предоставяне на нова услуга,
включена в обща сметка под абонатен номер ** с избрана услуга и стандартен тарифен
план VIVACOM Fibernet със срок на договора от 24 месеца. На същата дата между страните
е подписан и договор, в който също е отразено, че се включва в посочената по – горе обща
сметка, и е с предмет/ нова услуга с абонаментен план, номер ** с абонаментен план
VIVACOM MOBIX 30 LTE и срок на договора 24 месеца.
За услугите, предоставени по договора, са издадени фактурите, индивидуализирани в
2
исковата молба, които са приети като писмени доказателства, като в последната
хронологично издадена фактура е посочен обща размер на задълженията от 380, 27 лева,
което включва и задълженията за предходните два месеца. Ответната страна не е оспорила
редовността на воденото от дружеството счетоводство, поради което настоящият състав
приема, че приложение следва да намери чл.182 от ГПК. Съгласно този текст вписванията в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други
обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. Предвид изложеното по – горе относно липсата на
доказателства за това, че действието на договора е преустановени преди периода, за който са
съставени фактурите, за да се приеме, че услугата не е била доставяна и извода относно
издадените фактури като счетоводни документи, настоящият състав приема, че
задълженията за заплащане на цената за услугата са възникнали.
По възражението за изтекъл погасителен давностен срок:
Предвид това, че първата фактура е издадена на 15.05.2018 година, срокът за
заплащането й, посочени в общите условия, след изтичане на който може да се приеме, че
задължението е станало изискуемо, и факта, че заявлението е подадено 18.12.2020 година, с
което давността е прекъсната, настоящият състав приема, че задълженията не са погасени по
давност по смисъла на чл.110 и следващите от ЗЗД.
Относно материално правната легитимация на ищеца настоящият състав приема, че
се установява сключване на договорите за цесия между „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година, извлечение от приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019 година, изходящо от ищеца и от това дружество на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г..
От приетите по делото доказателства не се установява, че ответникът е уведомен за
договора за цесия преди подаване на исковата молба, но видно от приложения препис от
уведомление, изходящо от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, тя е уведомена
за договорите за цесия от 16.10.2018 година и 01.10.2019 година в хода на делото с връчване
на препис от исковата молба и приложенията, който факт следва да бъде взет предвид на
основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно съдът приема, че длъжникът е уведомен за
промяната на кредитора в правоотношението по смисъла на чл.99 от ЗЗД.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със
заповедта по чл.410 от ГПК.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в
общ размер от 355 лева, от която сумата 180 лева, представляваща платено възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ответника, сумата 150 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител на ответника и сумата и сумата 25
3
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.. Разноските, направени в заповедното
производство и присъдени със заповедта за изпълнение са в размер от 205 лева. Следва при
този изход от спора тези разноски също да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б**
дължи на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Юлиян Боюйчев Цампаров, сумата от 53, 04
лева /петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща част от сумата, плащане на
която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 8 289 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, представляващи цена за далекосъобщителни
услуги за периода от 15.04.2018 година до 14.06.2018 година, по договор за
телекомуникационни услуги с клиентски номер ** сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на 04.12.2017 година, за които задължения са издадени
фактури от 15.05.20218 година и 15.06.2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 18.12.2020 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ФЛ. Н. Д. ЕГН **********, с адрес: град Б** да плати на ищеца
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет.8, представлявано от Юлиян Боюйчев Цампаров сумата 355 лева /триста петдесет и пет
лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 205 лева /двеста и
пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4