Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 3
гр.ВРАЦА, 06.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на 16.10.2019 год.
в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при
секретаря Галина Емилова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №353/2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
С
решение №73/08.04.2019 год. по гр.дело №143/2018 год. на РС-Мездра съдът е отхвърлил предявения от С.Й.В. ***, с ЕГН ********** против С.Д.А. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2262.00 лева,
с която ответницата неоснователно се е обогатила от добит дървен
материал от наследствени гори на ищцата, като неоснователен.
Със
същото решение и на основание чл.78,ал.3 ГПК съдът е осъдил ищцата С.Й.В.
да заплати на ответницата С.Д.А. сумата от 500.00 лв. деловодни
разноски.
Решение №73/08.04.2019
год. е обжалвано изцяло от ищцата С.Й.В.. Жалбоподателката поддържа, че
решението е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила , както и необосновано, тъй
като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Сочи, че по
делото е безспорно,че с пълномощно от 21.11.2016 год. ответницата е
упълномощена от ищцата да се снабди с
нужните разрешения, за да се извърши сеч на дървесина, както и да сключва от името и за сметка на упълномощителя договори за възлагане на добив на дървесина
в имота. Установено е, че ответницата се е снабдила с разрешения за извършване
на сеч и такава е била извършена в имот №072024, което обстоятелство не се
оспорва. Следователно и на основание чл.292,ал.1 ЗЗД ответницата е следвало да се отчете на упълномощителката, предавайки й полученото от нейно име и
за нейна сметка. Това не е сторено, поради което и отношенията между двете
следва да се уредят по правилото на чл.59,ал.1 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване. Ответницата не е провела пълно и главно доказване на твърдението
си, че е заплатила дължимото на ищцата, поради което фактът на обедняване на
ищцата следва да се приеме за доказан. Обогатяването на ответницата също е
доказано, доколкото тя никога не е
отричала да е получавала тази сума за реализирането на сечта в наследствения имот.
При тези си
доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът й уважен изцяло.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК ответницата в първоинстанционното
производство С.Д.А. е
депозирала отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са
правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от
лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да
се произнесе по нейната основателност, въззивният съд
взе предвид следното:
Гражданско
дело №143/2018 год. е образувано по искова молба на С.Й.В.,с която ищцата е
предявила против С.Д.А. осъдителен иск за заплащане на сумата от 2262.00 лева. Според
изложеното в исковата молба, ищцата е наследник на Х.Й.Д. и след извършена с
решение №210/22.06.2012 год. по гр.дело №817/2011 год. на РС-Мездра съдебна
делба е придобила земи и гори, като в неин дял и собственост се паднал
новообразуван имот от имот №072024 - гора в землището на с.***. С цел проучване
на възможност за сеч в тази гора, ищцата упълномощила ответницата с права за
снабдяване и получаване на документи и книжа и за извършване на сеч в гори на
наследниците на Х.Д., а именно в имот №072024 по картата на възстановената
собственост на землището на с.***. Въпреки уговорките, че ще бъде извършено
проучване на налична дървесина и едва тогава ще бъде сключен договор за добив на такава, ищцата била
неприятно изненадана, че такава сеч е осъществена само въз основа на
пълномощното и дървесината е изкарана, без на наследниците да бъде отчетено
какво е извършено на място и без ответницата да заплати на наследниците
полагащите им се парични стойности. Затова на 23.03.2017 год. ищцата оттеглила
даденото пълномощно, като подала и жалба до РП-Мездра,по която е образувана
неприключила към датата на подаване на исковата молба проверка.Според ищцата,средния
добив на дървесина от декар е 8.7 пространствени кубика дърва, а цената на
кубик е 65.00 лева, при което за притежаваните от нея 4 дка следва да получи
2262.00 лева, какъвто е и формулираният петитум
- ответницата да й заплати 2262.00 лева,
представляваща добит дървен материал от наследствените й гори.Посочила е, че
искът й намира своето правно основание в чл.59 от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, с който е оспорила
изцяло предявения иск, както и изложените в исковата молба фактически
твърдения. Посочила е, че ищцата е искала да продаде наследствените си
земеделски земи и гора в с.***, при което те се уговорили ищцата да упълномощи
ответницата да се снабди с необходимите документи и да извърши сечта в имота,
като ответницата заплати на ищцата дървесината по 25.00 лева за кубически
метър. С пълномощно от 21.11.2016 год. ищцата упълномощила ответницата да
събере необходимите документи и да възложи добива на дървесина от имот №072024 с площ 14.774 дка в м. "Диеница", като въз основа на това пълномощно
ответницата се е снабдила със скица на имота и позволително за сеч. Междувременно
ищцата казала,че парите, за които са се договорили, й трябват спешно. Дошла в
офиса на ответницата и последната й дала в брой сумата от 3250.00 лева, които ищцата
прибрала и си тръгнала. С исковата молба са
представите писмени доказателства. Изискано е и е приложено гр.дело №1686/2017
год. по описа на РС-Мездра. Изискана е, но не e приложена преписка вх.№841/2017 год. по описа на РП-Мездра.
От
събраните писмени доказателства - представени с исковата молба и съдържащи се в
гр.дело №1686/2017 год. на РС - Мездра, е установено следното от фактическа страна:
По
реда на ЗВСГЗГФ на наследниците на Х.Й.Д., починал на 09.12.1973 год., е
възстановено правото на собственост върху гора с площ 14.775 дка в м."Диеница" в землището на с.***, №072024 по картата на възстановената
собственост.С решение №210/22.06.2012 год., постановено във втората фаза на
делбата по гр.дело №817/2011 год. на РС-Мездра, реституираната гора от 14.775
дка е поделена реално, като 8.125 дка от гората с нов №072025 е поставена в общ
дял и собственост на наследниците Ц.И.Д., И.Х.Д., В.Х.Д. и С.Й.Д., а останалата
част от гората с площ от 6.650 дка с нов №072026 е предоставена в общ дял и
собственост на наследниците П.М.Д., М.Ц.Д. и Х.Ц.Д..
На 21.11.2016 год. ищцата С.Й.В. /Д./ е упълномощила ответницата
С.Д.А. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с
подготовка и разпореждане за добив на дървесина от гора с площ от 14.774 дка в.
м."Диненица" с №072024. В пълномощното е
посочено, че гората /залесена територия/ е съсобствена.
Подписът на ответницата върху пълномощното е нот.
заверен с рег. №2950 от 21.11.16 год. на нотариус Б.М., с район на действие Районен
съд -Мездра.
От представените документи - технологичен план от
21.02.2017 год., позволително за сеч №0351747/22.02.2017 год. и разрешително се
установява, че упълномощеното лице С.А. се е снабдила с нужните документи за
извършване на сеч и добиване на дървесина.
Доказателства
за извършена сеч и добита дървесина от имота по делото няма.
При тази
фактическа обстановка съставът на РС-Мездра е постановил обжалваното решение,с
което е отхвърлил изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
За да
постанови този резултат,първоинстанционният съд е
посочил в мотивите си, че правоотношенията между страните са подчинени на
правилата, регламентиращи договор за поръчка, при които за пълномощника / ответницата/ се поражда
задължението на отчете/ предаде на упълномощителя /ищцата/ полученото от негово име и за негова
сметка, ако такова съществува. Ако не го предаде, а го задължи, ще е получил нещо без основание. И тъй като по
делото не е доказано ответницата да е придобила средства /от добив на дървесина
от имот №072024 с площ 14.774 дка-гора/,
които впоследствие да се налага да отчита на ищцата, то се налага извод, че С.Д.
не се е обогатила за сметка на С.Й.. В мотивите изрично е посочено,че съдът не
може да ползва доказателствата, събрани по приложеното гр.дело №1687/2017 год.
Решението
е валидно, допустимо и като краен правен извод правилно, при което ще следва да
бъде потвърдено.
Правното
основание на иска се извежда от съда въз основа на изложените в исковата молба
фактически твърдения и въведен петитум. Съдържанието
на исковата молба бе възпроизведено по-горе и от него може да се изведе, че
РС-Мездра е сезиран с иск с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД, а не с правно
основание чл.59,ал.1 ЗЗД. Погрешното посочване на правното основание обаче не
води нито до недопустимост, нито до неправилност на обжалваното решение, тъй
като първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иск с правно
основание чл.284,ал.2 от ЗЗД. За успешното
провеждане на иска с правно основание
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки,: валиден договор
за поръчка между страните, по който довереникът
да е получил нещо в изпълнение на поръчката, и липсата
на доказателства, че полученото е предадено от довереника
на доверителя.
В
конкретния случай не се е твърдяло
между страните да е сключван писмен
договор за поръчка, но от съдържанието на представеното по делото
пълномощно с нотариална заверка на подписа /л.7 от делото и л.10 от гр.дело №1686/2017
год./ се установява, че между страните е възникнало мандатно правоотношение /договор за поръчка - чл.280-292
от ЗЗД/, по силата на което
ищцата е възложила на ответницата
/упълномощила я е / да извърши от нейно име и за нейна сметка фактически и
правни действия с цел добив на дървесина от гората с
площ от 14.774 дка в. м."Диеница" и разпореждане с този добив както
упълномощената намери за добре, при
условия и начини на плащане- каквито прецени - т.1 и т.8 от пълномощното. С
т.2 и т.3 на пълномощното ответницата е упълномощена да се снабдява от името на
ищцата с необходимите документи за добив на дървесина и да я представлява пред
всякакви органи и институции. С т.4, т.5
и т.6 ответницата е упълномощена да сключва съответните договори за маркирате на насажденията за сеч и за
възлагане добив на дървесина, както и да поиска издаването на позволително за
сеч.
От
цитираните по-горе технологичен план от 21.02.2017
год., позволително за сеч №0351747/22.02.2017 год. и разрешително може да се
изведе, че упълномощената С.А. се е снабдила с нужните документи за извършване
на сеч и добиване на дървесина. Годни доказателства за извършена сеч, за добита
дървесина, за реализация /продажба/ на тази дървесина и съответно за цена по
делото няма. В тази насока са налични гласни доказателства в приложеното
гр.дело 1686/2017 год., които обаче не могат да бъдат ценени в
производството по гр.дело №143/2018 год. на РС-Мездра, респективно в
настоящето производство по въззивно гр.дело №353/2018 год., както правилно е отбелязал
в мотивите си и първоинстанционният съд.
При тези доказателства единственият
възможен правен извод е за неоснователност на предявения иск, тъй като няма
данни ответницата /довереник/ да е получила парична сума в изпълнение на
поръчката, която следва да отчете на ищцата /доверителя/. Този извод не се
променя от недоказаното твърдение на ответницата, че е предала на ищцата сумата от
3250.00 лева, тъй като в своя отговор по 131 от ГПК ответницата А. е твърдяла,че е предала на ищцата В. тази
сума предварително - преди изпълнение на поръчката.
До
същия правен извод за неоснователност на иска е достигнал и съставът на
РС-Мездра, при което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на спора въззивницата
С.Й.В. следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата С.Д.А. част от направените
разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция в размер на 388.34 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност,
при което възражението на въззивницата за
прекомерност на договореното и заплатено от въззиваемата адвокатско възнаграждение от 500.00 лева се
явява основателно за горницата над 388.34 лева - чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 за
МРАВ.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/08.04.2019 год., постановено по гр.дело №143/2018
год. по описа на Районен съд - Мездра.
ОСЪЖДА С.Й.В. ***, с ЕГН ********** да заплати
на С.Д.А.
***, с ЕГН
********** направените
разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция в размер на 388.34 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.