Делото е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно производство №3388-169/2019 г. по описа на 05 РУ – гр.Бургас, пор.№699/2018 г. и вх.№2138/2018 г. по описа на същата прокуратура.

 

Обвинителния акт е съставен против И.С.С., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес и адрес за призоваване в страната в гр. Бургас, кв. „Рудник”, ул. „Жечка Карамфилова” № 58, български гражданин, средно образование, неженен, работник изолация, неосъждан, с обвинение в извършване на престъпления по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно за това, че:

1. На 01.03.2018 г., в гр. Бургас, чрез употреба на сила спрямо навършилата 14-годишна възраст М.Й.П., с установена по делото самоличност, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на същата - орален секс, като я опипвал по гърдите и тялото, притискал я за китките на ръцете, опитвал да я съблече, удрял я с юмруци в лицето и по тялото, но поради независещи от него причини - настоятелно съпротивление от страна на М.П. и намесата на граждани, деянието останало недовършено;

2. По същото време и място като деянието по т. 1, с цел да бъде улеснено намисленото друго престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, с което целял да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14-годишна възраст М.Й.П., и което деяние поради независещи от него причини останало недовършено по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, причинил на същата чрез нанесени й юмручни удари в лицето лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето - леви клепачи и на носа, с лек травматичен оток и фрактура на носните костици, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

     

              По време на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението и пледира за произнасяне на съда по смисъла на чл.58 НК и налагане на наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца с приложение на чл.66, ал.1 НК.

              Защитникът на подсъдимия посочи, че са налице условията за налагане на наказание по вид „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с приложение на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. Подсъдимият се присъединява към поисканото от защитника му.

              Повереникът на пострадалата поиска налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с приложение на чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години.  

              По време на разпоредителното заседание от страна на защитата и подсъдимата бе направено искане за продължаване на производството по реда на чл.371, т.2 НПК. Искането бе удовлетворено.

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Св.М.П. била племенница на св.Ю.Б., съжителствала към процесния период на семейни начала с подс.И.С.. На 01.03.2018 г. следобед св.П. отишла на гости на леля си на адреса ѝ в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 29, вх. 3, ет. 4, ап. среден, след като предварително уведомила по телефона Ю.Б. и С.. На този адрес св.Ю.Б. съжителствала под наем с подс.С. от около две години и през този период от време близките и роднините й, включително самата П., възприемали С. като техен близък човек. Когато св.П. отишла в същия този ден в дома на леля си заварила там и сестрата на подсъдимия св.Х.С., която гостувала на брат си със семейния си партньор Е.С.и тяхното дете. Св.Ю.Б. в това време не била сред тяхната компания, тъй като била на работа. П. общувала предимно със св.С.. След като всички те си тръгнали в жилището останали само свидетелката П. и подс.С.. Тя искала да изчака леля си, за да се видят. Заела се с домакинска дейност в апартамента: започнала да разтребва след гостуването на С. и семейството ѝ и се обадила на леля си, за да ѝ поиска съвет за приготвяне на ястие. Междувременно С., който бил употребил значително количество алкохол, се почувствал привлечен от П., въпреки че същата не му била дала поводи.         

Приближил се към нея и започнал да търси физическа близост чрез погалвания по косата и по лицето, опипвания по гърдите и по краката. Св.П. категорично му показала, че не се интересува от интимен контакт, като се отдръпнала от него и му заявила, че действията му са проява на неуважение към нея и към леля ѝ. С., при реакцията на П., първоначално се престорил, че се шегува. Тя продължила с разтребването из апартамента, като не му обръщала внимание. Когато отишла в кухнята обаче, С., който не искал да се примири с отказа ѝ, отново я последвал и направил опит да осъществи намеренията си за полова близост с нея, като я притискал към себе си и я опипвал по тялото. П. отново го отблъснала и предвид така възникналата ситуация си взела нещата и се насочила към изхода на апартамента, за да си тръгне. Подразнен от отношението ѝ, подс.С. се нахвърлил към нея с обидни и вулгарни думи, със закани, че ще осъществи сексуалните си намерения спрямо нея. Излизайки вече извън апартамента на самото стълбище той насилствено и с агресия се опитвал да задържи пострадалата - притискал я за китките и няколко пъти зашлевил същата през лицето. П. настоятелно се съпротивлявала и противопоставяла на опитите му отново да я върне в апартамента, като отскубвайки се от него, уплашена се затичала надолу по стълбите. С. също я последвал, тичайки по стълбите след нея. Докато достигне до входа на блока и докато излезе навън, въпреки виковете ѝ и молбите ѝ да престане, той не спирал да прави опити да я задържи, дърпайки я за дрехите към себе си и опитвайки се да я разсъблече. През цялото време не спирал и да я обижда и да я удря, тъй като П. продължавала да се дърпа и да се отбранява. Подс.С., достигайки я на излизане от входа на блока, неудовлетворен от ситуацията и агресиран още повече, започнал да си смъква анцуга и бельото, подканяйки й ясно и недвусмислено да му направи орален секс. П. продължила да тича и да вика за помощ, неколкократно поваляна на земята от юмруците на него. Случаен минувач (неустановен по делото) се загледал в двамата, но първоначално не предприел действия. В същото време от там на път към дома си /към вх. 5 на бл. 23 на ж.к. „Изгрев“/ преминавал св.С.И., който видял, че освен ненамесващия се гражданин, навън по терасите са наизлезли и други хора, които само гледали побоя над П.. Св.И., при виковете на последната, продължавана да бъде бита от подс.С. долу на земята пред вх.29, не останал безучастен и се намесил. Приближил се и друг мъж в защита на П. и след като хората се развикали на подс.С. същият побягнал с последни заканителни реплики към П., че не бил приключил още с нея. Тя от своя страна, подпомогната от притеклите се на помощ граждани да се изправи, сред които и св.И., им обяснила, че познава подс.С., че той е мъж на леля ѝ, който обаче искал да прави секс с нея и тъй като тя не се съгласила той я набил. Била силно уплашена и стресирана, от носа ѝ се стичала кръв. Св.П. позвънила веднага и на близките си - на св.С.К., баща на детето ѝ, както и на леля си Ю.Б., като им разказала за случилото се. След това П. била отведена от линейка в УМБАЛ гр. Бургас за оказване на медицинска помощ, пристигнала на мястото след подадения от св.И. сигнал на тел.112.

Подс.С., установен по - късно от полицията, първоначално се укривал в апартамента си и не отговарял на полицаите, дошли да го търсят. Склонил да излезе едва след като св.Ю.Б. го убедила да отвори вратата, тъй като той не отговарял и на нея. Свидетелите Ч.Ч., И. Б.и Д.Й.- полицейски служители при 05 РУ на МВР - Бургас отвели С. в сградата на 05 РУ на МВР - Бургас, като силно им лъхал на алкохол. След проверка от служители при сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас К.Ч.и О.А.с техническо средство дрегер в дъха на подс.С. бил установено наличие на алкохол 2,38 промила.

П. била подложена на прегледи и изследвания. Освен с пристигналите и на мястото полицаи А.П.и Г.Х., и в болницата след това, разговаряла и с психолог към Център за подкрепа на жертви на сексуално насилие „Вселена“ към НПО „Деметра“ гр. Бургас св.А.Ш.. П., макар и стресирана, споделила с плач за случилото се с психолога, разказвайки ѝ, че мъжът на леля ѝ е направил опит да я изнасили, като поради нейния отказ и съпротива, същият е използвал и физическа сила.

Така установена, фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, не се оспорва от страните по делото.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът изгради установеното от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства, установени чрез събраните доказателства и гласни, писмени и веществени доказателствени средства:

-         М.П., Ю.Б., Х.С., Е.С., С.И., Ч.Ч., И. Б., А.П., Г.Х., К.Ч., Д.Й., С.К., А.Ш., разпит на обв. С., извършена очна ставка между св. П. и обв. С.;

-         експертизи;

-         справка за съдимост и другите писмени доказателства по делото.

Показанията на всички разпитани свидетели сочат недвусмислено в подкрепка на фактическата обстановка, така както е изложена в процесния обвинителен акт.

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза № 32/2019 г. по описа на Съдебна медицина при МБАЛ гр. Бургас става ясно, че нанесените на св. П. травми и наранявания се квалифицират като лека телесна повреда, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - установени са кръвонасядания на лицето по леви клепачи и на носа, с лек травматичен оток, фрактура на носни костици, които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата, от удари с твърди тъпи предмети /л. 26-27 от ДП/.

От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрично- психологична експертиза относно състоянието на пострадалата П. е установено, че същата не е страдала към момента на изследването от психично заболяване, което да ограничава способността й правилно да възприема фактите от действителността и да дава достоверни показания за тях. Към момента на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Вещите лица са заключили, че случилото се значително се е отразило на функционирането и на емоционалния й живот в продължение на месеци, но към момента на изследването същата вече е била в процес на дезактуализация на нанесената й психологическа травма. Св. П., според вещите лица, не се е намирала в състояние на силно полово възбуждение, но е изпитвала емоции на объркване и на страх, които не повлияли качествено на съзнанието й. Възможно е обаче да са повлияли поведението й към момента на извършване на инкримираното спрямо нея деяние. Накрая вещите лица са обобщили, че извършените спрямо пострадалата действия са я довели до състояние на посттравматично стресово разстройство, което тя до голяма степен е успяла да преодолее. Оздравителният й процес би могъл да бъде ускорен чрез редовни терапевтични интервенции от страна на квалифициран психотерапевт.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза относно обв. С./по данните от делото/ е установено, че по време на извършване на деянието за същия не са изведени обективни и субективни данни за психично разстройство в тесния смисъл на понятието - бил е психично здрав и към времето на извършване на деянието не е изпадал в продължително или краткотрайно качествено разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което не би му позволило да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са установени данни за наличие на синдром на алкохолна зависимост. Същият е способен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото. Не са констатирани анамнезни данни преди и след извършване на деянието да е изпадал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което би му попречило да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си, както и да се явява пречка за провеждане на производството. Резултатът за наличие на алкохол в кръвта 2,38 промила, установено чрез дрегер, дава възможност да се твърди, че към процесния период С. се е намирал в състояние на средна степен на обикновено алкохолно опиване - липсват психотичните симптоми на усложненото или патологичното алкохолно опиване, определящи качествено разстройство на съзнанието. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намери подсъдимия И.С.С., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес и адрес за призоваване в страната в гр. Бургас, кв. „Рудник”, ул. „Жечка Карамфилова” № 58, български гражданин, средно образование, неженен, работник изолация, неосъжданЗА ВИНОВЕН в това, че 1. На 01.03.2018 г., в гр. Бургас, чрез употреба на сила спрямо навършилата 14-годишна възраст М.Й.П., с установена по делото самоличност, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на същата - орален секс, като я опипвал по гърдите и тялото, притискал я за китките на ръцете, опитвал да я съблече, удрял я с юмруци в лицето и по тялото, но поради независещи от него причини - настоятелно съпротивление от страна на М.П. и намесата на граждани, деянието останало недовършено, с което е извършил престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК;

2. По същото време и място като деянието по т. 1, с цел да бъде улеснено намисленото друго престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, с което целял да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14-годишна възраст М.Й.П., и което деяние поради независещи от него причини останало недовършено по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, причинил на същата чрез нанесени й юмручни удари в лицето лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето - леви клепачи и на носа, с лек травматичен оток и фрактура на носните костици, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

 

От обективна страна с процесиите деяния - и с това по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и с това по чл. 131, ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК са засегнати правата на личността, свързани със свободния избор при полово общуване и партньор и с физическата, телесна неприкосновеност. В конкретния случай чрез действията на подс.С. спрямо свидетелката П. са извършени посегателство върху личния й избор да допусне лице от мъжки пол по интимен начин чрез описаната в обвинителния диспозитив сила, упражнена както за да бъде преодоляна съпротивата на пострадалата, така и за да бъдат улеснени предварително намислените блудствени действия, предвид липсата на изразено взаимно желание и от другата страна за споделен физически, сексуален контакт.

Деянието по чл. 150 НК на подс.С. е останало недовършено в стадия на опита, по независещи от волята му причини. Същият упражнил принуда, предприемайки действия по сломяване съпротивата на пострадалата, за да извърши блудствени действия с нея, до каквито реално не се е стигнало именно поради нейното несъгласие и поради намесата на външни лица, станали очевидци на осъщественото над нея насилие. В случая с предходните свои действия - опипвания по гърдите и тялото, устни нападки, закани и подканящи движения за орален секс, обвиняемият е обективирал намерението си за блудствени действия чрез които да изпита полово задоволение от физически контакт с пострадалата. Упражнявайки принуда спрямо св.П. чрез дърпане, притискане за китките, удряне, е започнало и изпълнителното деяние по чл. 150 НК, но останало недовършено по независещи от волята му причини. Настоятелността му по упражнената физическа сила, макар и не довела до реализиране на сексуалните му намерения, чрез която сила целял да ги улесни, ескалирала и до причиняването на съставомерната лека телесна повреда в случая по чл. 131, ал. 1, предл. 11, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

Според съдебната практика за наличието на съставомерност на деянието по чл. 150 НК не е необходимо целта, визирана в състава, да бъде постигната - деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен /напр. - Р. № 230/2009 г. на ВКС по н.д. № 211/2009 г. 3-то н.о. и др./

Субектът на престъплението – подс.С. е пълнолетно лице от мъжки пол, наказателноотговорно, извършило деянията виновно при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, съзнавал е общественоопасния характер на поведението си, произтичащ от това да навлезе по непозволен начин в интимната сфера на пострадалата, предвиждал е произтичащите от това общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, следвайки и чрез налагане на волята си посредством физическа сила целта си - да възбуди и да удовлетвори полово желание, непостигнато както поради съпротивата на пострадалата, така и поради намесата на трети лица.

 

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:

Доколкото се касае за производство, преминало по реда на чл.371, т.2 НПК, то при задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 НК бяха определени следните наказания:

1. за престъплението по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от 3 години.

2. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1 НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от десет месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от 3 години.

На основание чл.23, ал.1 от НК бе определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” ЗА СРОК ОТ една година и четири месеца, изтърпяването на което, на основание чл, 66, ал. 1 НК бе отложено за срок от 3 години.

Така определени наказанията съда намира, че ще изпълнят целите по чл.36 НК. Подсъдимият е неосъждан, което е допълнителен довод.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:____/п/

Вярно с оригинала:

ММ