РЕШЕНИЕ
№. 702/13.4.2020г.
гр.
Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в
открито заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и участието на
прокурора Т. П., като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ
к.н.а.х дело № 238 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Многопрофилна болница за активно лечение
„Тримонциум“ ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Иван Вазов“ № 29, вх. А, ап. 2, представлявана от д-р С.И.И.чрез адв. Р.С., срещу решение №
2063 от 11.11.2019 г., постановено по а.н.д № 3670 по
описа за 2019 г., на Районен съд Пловдив, XXII – наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № НП-27-133-67/11.12.2018 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“/, с което на МБАЛ „Тримонциум”
ООД, за нарушения на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл.
86, ал.3, във вр. чл.82б от Закона за здравето на основание чл.221, ал.2 от Закона за
здравето са наложени общо 10 имуществени
санкции за 10 бр. нарушения в размер на
500 лв. за всяко нарушение.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички
аргументи, изложени от жалбоподателя, касаещи незаконосъобразността на
обжалваното НП и АУАН.
Поддържа се, че производството по административно наказване е извършено от лица
без нужната компетентност. Сочи, че съдът прилага недопустимо разширително
тълкуване на разпоредбата на чл.82б ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/, без да
съобрази нейният смисъл. Възразява се, че не са изследвани и предпоставките
случая да бъде квалифициран като „маловажен“. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна
агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София,
чрез процесуалния си представител юрк. С., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от
касатора срещу НП
НП-27-133-67/11.12.2018 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № А-27-133-67 от 27.06.2018 г., съставен от д-р
Георги Димитров – на длъжност държавен инспектор в ИАМО /ИАМН/. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018
г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена
Заповед № РД 27-133/30.04.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018
г. от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция
„Медицински одит“ е извършена проверка от длъжностни лица на ИАМО в периода от 02.04.2018
г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив. В хода на проверката било установено,
че е сключен договор между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, по силата на който последното лечебно заведение се
задължавало да доставя чрез болничната си аптека на жалбоподателя заявени от
него количества стоки, включително медицински изделия, които не се заплащали от
републиканския бюджета и бюджета на НЗОК. Въпреки това МБАЛ „Тримонциум“ ООД не е поръчала през 2017 г. нито една очна
леща през Болничната аптека. Според Становище от 04.04.2018
г. на ръководителя на Болничната аптека
на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД: „през 2017 г. не са постъпили лекарствени листове или
искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната
аптека“. Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни
лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и е поддържала средномесечна
наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.
Видно и от
Становищата на д-р Илиев – управител на ЛЗ и на д-р Кацаров – завеждащ Очно
отделение, доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми
в МБАЛ „Тримонциум“ ООД. За това свидетелствали и
всички представени на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни
лещи през 2017г., фактурирани на лечебното заведение.
Според История на заболяването /ИЗ/ № 3672
пациентката Д.К.Б., 85 год. на 30.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение.
Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от
30.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и
аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата
е записано – „Леща ИОЛ-ин ситу“.Видно от приложените
фискални бонове от 30.10.2017 г. №№ 018611 и 018612, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 700 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение
към заповед на управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 30.10.2017
г. Нарушението е установено на
02.05.2018 г., последен ден на извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО.
Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3628 пациентката Р.П.Т., 79 год. на
24.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 24.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“.Видно от приложените фискални бонове от
24.10.2017 г. №№ 018554 и 018555, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 700 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 24.10.2017
г. Нарушението е установено на
02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3670 пациентката З.И.Ш., 70 год. на
30.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 30.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
30.10.2017 г. №№ 018609 и 018610, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на
управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 30.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3425 пациентката В.Р.Г., 78 год. на
09.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 09.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
09.10.2017 г. №№ 018355 и 018356, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 09.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3619 пациентът Г.Д.И., 67 год. на
23.10.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 23.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
23.10.2017 г. №№ 018529 и 018530, пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от него сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 23.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3620 пациентката А.И.П., 71 год. на
23.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 23.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
23.10.2017 г. №№ 018527 и 018528, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 1150 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 23.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3542 пациентката Г.Б.В., 68 год. на
16.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 16.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
09.10.2017 г. №№ 018353 и 018354, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 1150 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 09.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3618 пациентката И.П.Л., 76 год. на
23.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 23.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“.Видно от приложените фискални бонове от
25.10.2017 г. №№ 018569 и 018570, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 25.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3577 пациентката Л.С.М., 76 год. на
17.10.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 17.10.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложените фискални бонове от
17.10.2017 г. №№ 018488 и 018489, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума от 880 лв. съответства на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение към заповед на управителя
от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 17.10.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Според ИЗ № 3170 пациентът Д.А.П., 71 год. на
19.09.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура
№ 19. Видно от Оперативния протокол от 19.09.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В Епикризата е записано – „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Видно от приложения фискален бонов от
19.09.2017 г. № 018103 пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената
от него сума е 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
За това че
медицинското изделие - вътреочна леща не било осигурено чрез болничната
аптека било констатирано нарушение на
чл.86, ал.2, т.2, във връзка с чл.86,
ал.3, във връзка с чл. 82б от Закона за здравето, извършено на 19.09.2017 г.
Нарушението е установено на 02.05.2018 г. Нарушението е извършено за първи път.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 221, ал. 2 от ЗЗ е наложил
на нарушителя 10 бр. имуществени санкции
всяка в размер на 500 лева.
7. В хода на
съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушенията са установени
безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на
предпоставките нарушенията да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“. Не е
намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. Между
страните не седи спор по установената фактическа обстановка. Спорът е правен и
се концертира относно спазването на материалноправните
и процесуалните правила. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения за липсата на компетентност за актосъставителя районният съд е
изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Относно съставомерността на нарушенията и факта на тяхното
доказване касационната инстанция намира изводите на районния съд за неправилни.
Събраните по делото
материали не доказват по безсъмнен начин извършването на нарушенията. Няма спор
по факта, че в процесния период в МБАЛ „Тримонциум“
на съответна група пациенти са извършени оперативни манипулации, за които са
използвани медицински изделия, който не са закупени от болничната аптека, а от
търговски фирми. Не се спори също, че лечебното заведение за периода е имало
сключен договор с УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на
медицински изделия чрез болничната му аптека. Така установените факти не водят
до обоснован и безсъмнен извод, че лечебното заведение е извършило нарушение на
чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ като не е
изпълнило задължението си по чл. 82б ал. 1
вр. ал. 2 от ЗЗ.
На първо място по смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има право на
осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за
лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. На следващо място като
гаранция за това право е поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ лечебните заведения за болнична
помощ да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински
изделия. В допълнение, за да бъде предадено и съдържание на правото на
пациента, правилото на ал. 3 от посочената норма предвижда, когато медицинските
изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от
държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по цените, на които ги е закупило
лечебното заведение. От друга страна по смисъла на чл. 94 от ЗЗ пациентът не е
длъжен да ползва за нужното му лечение само и единствено медицински изделия от
болничната аптека. При това положение е обосновано да се заключи, че правото на
пациента да получи необходимите му медицински изделия от болничното заведение,
в което се провежда лечението, по същество цели да обезпечи по-голяма
достъпност и ефективност на медицинската помощ, като се снеме тежестта от
пациента да организира набавянето на нужните му медицински изделия, но при
гаранцията, че ще получи качествени изделия на цени не – по-високи от тези на
които са доставени. Отказът да бъдат осигурени медицински изделия от лечебното
заведение, респ. осигуряването на некачествени изделия или такива на цени,
превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще представлява нарушение на
правото на пациента. По делото не е спорно, че пациентите са получили
необходимите за лечението им медицински изделия именно от лекуващото ги
болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на медицински изделия
извън болничната аптека, контролните органи не са установили тези изделия да са
несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да са били продадени
на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава лечебното заведение
в болничната аптека. В закона не се съдържа специална санкционна разпоредба,
която да регулира случаите на изпълнение на задължението по чл. 82б, ал. 1 от
ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно осигуряване на
медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека. Каза се, законът
не урежда и задължение за пациента лечението да се проведе единствено чрез осигурени от болничната аптека на
лечебното заведение медицински изделия. Право на пациента е да избере дали да
закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните
медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното
заведение не би могло да откаже изплъзването на тези изделия, ако пациентът не
се е възползвал от услугите на болничната аптека. В този аспект
обстоятелството, че през проверения период при лечението на съответните
пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не доказва
извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури нужните
медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното качество. За
да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение е нарушило
изискването на чл. 82б от ЗЗ
би следвало да са налице безсъмнени данни, че е имало желание на пациенти да се
възползват от правото си да получат медицинските изделия именно от болничната
аптека и то не е било удовлетворено.
При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че наказващият орган в случая е поставил квалификация
на две самостоятелни нарушения – по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ и по чл. 82б, ал.
1 от ЗЗ, от които първото се явява недоказано, а второто не е предмет на
приложената санкционна норма.
10. Предвид
изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр.
чл. 222, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски
се явява основателна. Същите се доказват общо в размера на 1080 лева, от които 780
лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 300 лева за касационната
инстанция.
11. От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен ведно с издаденото наказателно постановление.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2063 от 11.11.2019
г., постановено по а.н.д № 3670 по описа за 2019 г., на Районен съд Пловдив,
XXII – наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № НП-27-133-67/11.12.2018 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“/.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Медицински надзор” – гр. София да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“
№ 126, представлявана от д-р С.И.И., сумата от 1080 (хиляда и осемдесет) лева,
представляващи съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.