№ 24932
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20221110108838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 32767/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ФИРМА срещу АЛБ. Л. ИВ., с която се претендират следните
суми: 300 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 118252/30.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането; 27 лв. – договорна лихва за
периода от 30.07.2021 г. до 30.09.2021 г.; 19.44 лв. – законна лихва за забава за периода от
31.07.2021 г. до 21.02.2022 г.; 102.39 лв. – договорна такса „Гарант“.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗПК
и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендира и
договорна такса „Гарант“. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят е избрал
кредитодателя да ангажира дружество гарант за гарантиране заплащането на дължимите
погасителни вноски по кредита, като се е съгласиел да заплати в полза на кредитодателя
такса „Гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно изготвен погасителен план.
Съдът намира, че сключването на договор за поръчителство, какъвто характер има
уговорката, съдържаща се в чл. 4 от процесния договор за потребителски кредит, с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора, води до извод, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респ. че сключването на въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.
Договорът за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
1
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, но в случая клаузата на чл. 4 от процесния
договор за потребителски кредит влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам и предварително
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Така уговорената такса прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова
страна, респ. без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
След като клаузата за такса „гарант“ е нищожна, тази такса не е дължима от
потребителя. По тази причина вземането, произтичащо от тази клауза, не може да се отнесе
към категорията на безспорните вземания, поради което не може да бъде защитено по реда
на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочената част подлежи на отхвърляне, като на заявителя не се дължат разноски за
отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 32767/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ФИРМА срещу АЛБ. Л. ИВ. – в частта, с която се претендира
сумата от 102.39 лв. – договорна такса „Гарант“ по Договор за потребителски кредит №
118252/30.06.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2