Р Е Ш Е Н И Е
№ 931 гр. Пловдив 05.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,
в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар:
М.Г.
Прокурор:
ЙОРДАНКА ТИЛОВА
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 523 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел
„Автомобилна администрация“, гр. Пловдив против Решение № 23 от 08.01.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД
№ 4470/2019г., XVII н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
36–0000225/10.05.2019 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр. Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на „РЛД ТРАНС” ООД с
ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление ***,
представлявано от Д.Л.П.В.Г. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7А ал.2 пр.3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на основание чл.96Г ал.1 пр.2 от
ЗАвтП.
В жалбата се твърди, че по безспорен начин е установено
нарушението, неговия автор и отговорността на същия. Касаторът
не е съгласен с мотивите на въззивната инстанция, че в НП не е достатъчно добре
посочено кое конкретно изискване за психологическа годност на водачите не е
спазено. Иска се отмяна на решението на ПРС и потвърждаване на оспореното
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител и не дава становище.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че към м. юни
2018 г. в дружеството-превозвач „РЛД ТРАНС” ООД като водач на товарен автомобил
е работило лицето Л.Д.Д.. Същият притежавал
удостоверение за психологическа годност с № 253715(О), издадено на 31.01.2015
г. и валидно до 31.01.2018 г., което удостоверение към м. юни 2018 г. е било с
изтекла валидност. На 01.06.2018 г. в 11.48 ч. от Л.Д., въпреки изтеклата му
към този момент валидност на удостоверението за психологическа дейност, било
осъществено управление на товарен автомобил с рег. № РВ7870СХ, като допускането
извършването на това управление на товарния автомобил от дружеството превозвач
„РЛД ТРАНС” ООД гр. Пловдив, е било установено от служител на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – свидетелят Паун Тенев-инспектор, при извършена проверка в
началото на м. април 2019 г. Съставен е АУАН № 261696/09.04.2019 г. за
извършено на 01.06.2018 г. в 11.48 ч. нарушение по смисъла на чл.7А ал.2 пр.
последно от ЗАвтП. Против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е
постъпило възражение
Въз основа на АУАН и събраните доказателства по административната
преписка, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление.
За да отмени оспореното наказателно постановление, ПРС е приел, че
въпреки безспорното извършване на административното нарушение, следва да
отпадне реализацията на административна отговорност спрямо „РЛД ТРАНС” ООД гр.
Пловдив, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, а и на НП.
ПРС е изложил мотиви, че нормата на чл.7А ал.2 пр.3 от ЗАвтП е бланкетна и за точно описание на нарушението се изисква да
бъде посочена и конкретно нарушената според приложимия подзаконов нормативен
акт разпоредба, респ. и при излагане на обстоятелствата на нарушението да се
изложат тези, съответстващи на конкретното нарушено правило. Прието е,че административнонаказващият
орган в конкретния случай не е посочил в обжалваното НП къде се съдържа
правната регламентация на тези обществени отношения, свързани с изискванията за
психологическа годност на допуснатия от превозвача да извършва обществен превоз
водач, и на конкретното подзаконово нормативно изискване, предвид препращането
на чл.7А ал.2 ЗАвП към наредбите по чл.7 ал.3 и
чл.12Б ал.1 от ЗАвтП и чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата, поради
което и е мотивирано наличието на допуснато
нарушение на изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което е основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което настоящият касационен състав не счита за необходимо да ги преповтаря.
Настоящият касационен състав намира, че не са изпълнени изискванията по
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като липсва посочване на законната разпоредба, която е
била нарушена виновно. Дължимото посочване на правната норма, под която се
подвежда административното нарушение, произтича от нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, според която наказващият орган проверява АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост. Проверката за обоснованост на акта цели
гарантиране законосъобразността на административно наказателното производство.
Липсата на правна квалификация е нарушение на правото на защита на адресатът на
НП .
Съгласно чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Така дефинирана, нормата на закона
разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение
конкретните изисквания за: възраст, правоспособност и психологическа годност,
препраща било към Наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона, която е в случая Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, било тази по чл. 12б ал. 1, която е Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Т.
е. конкретните задължения на субектите се съдържат/са вменени/ именно в един
закон и два подзаконови нормативни акта.
Изисквания за психологическа годност
на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания.
Налице е и регулация с Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, изд.
на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а
от Закона за автомобилните превози.
В конкретния случай обаче нито в
АУАН, нито в НП е посочено кое точно правило за поведение не е изпълнено.
Следва само да се добави, че макар
санкционната норма да допуска общо определяне на изискванията, които са нарушени,
това не преодолява необходимостта от посочване на конкретна норма, чието
изискване е нарушено – от закона или подзаконовите актове по прилагането му.
Наличието на приложена справка в Регистъра на психологическите изследвания на
водачите действително отразява валидност на удостоверение за Л.Д. до 31.01.2018 г., но констатацията следва да
е обвързана със срока на действие на удостоверението според конкретна норма от
закона или подзаконовите актове за прилагането му.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в случая е допуснато съществено
нарушение, ограничаващо правото на защита на административнонаказаното
лице, и прави невъзможно надлежното упражняване на съдебен контрол.
Ето защо обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно
и ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23
от 08.01.2020 г. на Районен съд гр.
Пловдив, постановено по а.н.д. № 4470/2019., XVII н.с.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.