Р Е Ш Е Н И Е № 426
гр. Монтана, 13 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 24.09.2021
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 338 по описа за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208
от АПК.
С Решение № 260116 от 28 04 2021 г., по АНД № 416/2021 г. на районен съд
гр. Монтана, е отменено Наказателно постановление № 500373-F539414/20.03.2020 г. на Директор на Офис
/Дирекция/ за обслужване Монтана в ТД на НАП Велико Търново, с което на Н.Н. ***
е наложено административно наказание „глоба” затова че в качеството си на
сомоосигуряващо се лице, не е изпълнила задължението си да подаде за период 01
01 2020 – 31 01 2020 г. декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” по
Наредба № Н-13/17 12 2019 г. във връзка с чл. 5, ал. 6 от КСО в
законоустановения срок до 25–то число. В НП е посочено, че нарушението е
повторно, като лицето е наказано за нарушение от същия вид с издадено НП №
539414/26 02 2020 г., влязло в сила на 11 07 2019 г. В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от ст.юрк. Н. при ТД на НАП Велико
Търново, ИРМ Монтана. В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, поради което моли същото да бъде отменено, а Наказателното
постановление потвърдено. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на задълженото лице, нито са ограничени правата му. Наказващият орган
е преценил напълно правилно и законосъобразно, че в конкретния случай става
въпрос за повторно административно нарушение по смисъла на чл. 355, ал. 4 от КСО, доколкото на 11.07.2019 г. спрямо Н.Н.Н. за същото по вид административно
нарушение е влязло в сила друго НП. При цитирането в оспореното НП действително
е допуснато неволна техническа грешка при изписването на номера му, но същото НП
№ 442106-F488009/12.06.2019 г. е приложено по административнонаказателната преписка и е
очевидно, че не е сбъркана датата на влизането му в сила. Неприема, че тази
грешка е довела до объркване на задълженото лице, което е запознато с факта, че
има образувано вече административно производство за същото нарушение, тъй като
му е съставен и връчван АУАН и е последвало издаване на НП, което също му е
връчено и е влязло в сила. Дори и да се е появило съмнение, лицето е в правото
си да иска да се запознае и дори да му се предостави копие от документа. Съдът
неправилно е достигнал и до извода, че е допуснато съществено процесуално
нарушение поради описание на извършеното деяние като повторно, едва в НП, тъй
като повторността е елемент от състава на нарушението. Напротив, дали едно
деяние е повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при определяне
размера на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли
е състава на нарушението, което в случая е безспорно установено. С разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН не се поставя изискване да бъде посочена санкционната
разпоредба, която следва да бъде приложена, както и вида и размера на
наказанието. Задължителни реквизити са единствено елементите от фактическия
състав на деянието, което е спазено при съставянето на АУАН. С чл. 57, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН към тези елементи се допълват вида и размера на наказанието, за
определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не. Касае се
за дейност на административнонаказващия орган по определяне вида и размера на
наказанието в НП, за което няма изискване да бъде посочено още със съставяне на
АУАН и няма задължение, нито възможност актосъставителят да посочи това
обстоятелство. Дори и да е налице нарушение, то не е съществено и е преодоляно
по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а санкционираното лице е реализирало правото
си на защита, което е упражнило пред районния съд с подаване на жалбата против
НП. Като неоснователно приема и твърдението на съда за наличието на маловажен
случай на административно нарушение. Нарушението на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО е
форматно, на просто извършване, тъй като законодателят не е предвидил в състава
му настъпването на вредни последици, което обуславя и ирелевантността на
липсата на такива. В случая не може да се приеме, че са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки факта, че закъснението
е от един ден и изложеното възражение, че лицето е отсъствало от страната.
Същото не е подкрепено от никакви доказателства, което е в тежест на
задълженото лице и такива не могат да се съберат от наказващия орган, както
твърди първоинстанционния съд. Случаят не е маловажен, тъй като вследствие от
неподаването на декларацията в срок, внасянето на осигурителните вноски не се
обвързва с партидата на задълженото лице и при справка в информационния масив
на НАП задълженото лице излиза без задължения. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на осигурените
лица, чрез предоставяне на данни, имащи значение за упражняването на техните
права при провеждане на държавното обществено осигуряване, пенсионното и
здравно осигуряване. Процесиите нарушения са типични за вида си и не разкриват
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, още повече, че в конкретния случай се
касае за повторно нарушение. Моли да се отмени Решение № 260116 от 28.04.2021 г„
постановено по АНД № 416/2021 г. по описа на Районен съд- Монтана и се потвърди
издаденото НП № 500373-F539414/20.03.2020г. на Директор на Офис за
обслужване-Монтана в ТД на НАП Велико Търново, като правилно и законосъобразно.
В с.з. юрк Н. поддържа жалбата като обръща внимание на обстоятелството, че без
подадена декларация с данни за осигуреното лице, приходната администрация няма
възможност да установи какви задължения за осигурителни вноски има това лице и
при евентуално искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на
задължения, същото ще бъде издадено без задължения. Счита, че за нарушението не
следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН, тъй като има издадено друго НП, което е
влязло в сила. Моли присъждане на разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв. В.П. оспорва така подадената
касационна жалба. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли и да
остави в сила първоинстанционно решение. Не са налице и не са изложени от
касатора касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във вр. с
чл. 63, ал. I, изр. 2 от ЗАНН. В самата касационна жалба се признава, че е била
допусната техническа грешка при позоваването на предишно административно
производство, което няма как да не е въвело в заблуждение наказаното лице,
което не е знаело за това обстоятелство. Доколкото АУАН е съставен в офис на
НАП и по документи, с използване на база данни от информационни масиви, то
съставителите на АУАН би следвало изначално да са знаели, че нарушението е
евентуално повторно и съответно това обстоятелства да бъде отразено в АУАН,
което не е сторено. Счита, че наличието на софтуерен проблем в дадена
информационна система не може да бъде основание за изключване приложението на
чл. 28 от ЗАНН, а следва да бъде отстранен по съответния ред и начин. Макар и
формално да е налице нарушение на закона, обществено опасните последици по
никакъв начин не обуславят санкциониране на нарушителя в посочения в
санкциониращата част на наказателното постановление размер от 500 лева. Приложението
на нормата на чл. 28 от ЗАНН е обосновано в първоинстанционната жалба,
съответно е аргументирано в мотивите на Районен съд- Монтана, които са изведени
при спазване на закона. Следователно, ако и да има административно нарушение,
то е само формално, липсва умисъл за извършването му, не е налице висока степен
на обществена опасност и не са, а и няма как да настъпят общественоопасни
последици. Институтът на чл. 28 от ЗАНН е приложен правилно от долустоящия съд,
при съобразяване с доказателствата по делото, естеството на конкретния случай,
личността на дееца и останалите относими факти и обстоятелства. Позовава се на
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2005 г. на ВКС –
ОСНК, както и на легалното определение на понятието "маловажен
случай", което се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно
чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Претендира
присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че има
противоречие между издаденото НП и съставения АУАН, поради което въззивният съд
е постановил правилно решение. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени Наказателното постановление районният съд е приел, че същото е
издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение и
неправилно приложен материален закон. Видно от съдържанието на съставения АУАН
е, че в него отсъстви посочване на квалифициращото обстоятелство, под чиято
отговорност е било подведено наказаното лице. Никъде не е упоменато, че
извършеното административно нарушение и повторно. В обстоятелствената част
липсва както словесното изписване на това обстоятелство, така и упоменаване на
предходното влязло в сила Наказателно постановление, което обуславя
повторността. Едва в Наказателното постановление административнонаказващият
орган е упоменал, че нарушението е повторно и е посочил Наказателно
Постановление № 539414/26.02.2020 г., влязло в законна сила на 11.07.2019 г.
Наличието на противоречие между АУАН и НП относно съществени параметри по
административното обвинение и последващото санкциониране на дееца за по-тежко
извършено деяние, всякога съставлява съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, накърняващо правото на защитна на наказаното лице. То е узнало за
по-тежко извършеното от него нарушение едва с издаването на Наказателното постановление,
което го е лишило от възможността да възрази и ангажира доказателства още в
процедурата при съставянето на акта. Посоченото Наказателно постановление,
обуславящо повторността на нарушението, очевидно е с некоректно посочена
година, тъй като няма как актът да е влязъл в сила една година преди неговото
издаване. Ако пък е объркана датата на влизане в сила, то очевидно не може да
се касае за повторно нарушение. Съдът напълно споделя оплакването на
жалбоподателката, че случаят е маловажен. Независимо от предходното и
санкциониране за същото нарушение, в случая е налице просрочване на подадената
декларация с един ден. Отразените суми, поотделно и в тяхната съвкупност, не
обуславят висока стойност на задължението. Подаването на изискуемата декларация
с един ден макар и формално да осъществява признаците на административно
нарушение, макар и извършено повторно, не сочи на висока обществена опасност на
деянието, тъй като такава все пак е подадена. В жалбата до съда санкционираното
лице правилно посочва, че наложеното макар и в минимален размер наказание, не
съответства на тежестта на нарушението и декларираните суми. Извън вниманието
на административнонаказващият орган е останало и възражението на
жалбоподателката, че причината да не спази срока, е нейното отсъствие от
страната. Следвало е да бъдат събрани доказателства в тази насока и ако е била
установена верността на твърдяното, да се прецени дали не е налице разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. С решението административнонаказващият орган е осъден да
заплати на жалбоподателката сумата в размер на 160.00 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, а по
сметка на Районен съд - гр. Монтана и сумата от по 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с
материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални
нарушения.
При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен
материалният закон. Този състав на съда не споделя изводът на съда, че е налице
противоречие между АУАН и НП, а именно, че едва с НП се вменява по-тежко
нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение. В случая
повторността не е част от състава на административното нарушение, каквато
аналогия е направена с наказателното производство. Този извод, обаче, не се
отразява върху постановеният краен правен резултат. Обоснован и правилен е
изводът на въззивния съд, че нарушението се явява маловажно. В тази връзка
правилно този съд приема, че АНО не установява повторност, с оглед на
представените и приети по делото доказателства. Възраженията за техническа
грешка при изписване на първоначално съставеното НП се въвеждат едва в
касационната жалба, което е недопустимо, като същевременно не са представени
доказателства за съдържанието на това цитирано НП. От друга страна само по себе
си предходно извършено и санкционирано нарушение от същия вид, не е достатъчно
да дерогира признаците на маловажност, в случай че са налични такива за
конкретното нарушение. Самата повторност действително е утежняващ признак, но този
признак не може да бъде разглеждан изолирано от конкретното деяние и нито е,
нито следва да бъде единствено определящ критерии. Всяко деяние се
характеризира с определени за него признаци и от това дали тези признаци носят по-ниска
степен на обществена опасност спрямо други подобни деяния, както и по отношение
на предходно извършеното такова, то няма пречка за конкретното деяние да бъде
приложен института на маловажност. Повторността, както се отбележи по-горе не е
част от състава на нарушението, а има отношение при решаване на въпроса за отговорността
или същата не изключва възможността за приемане на маловажност. В случая, както
правилно е отчел въззивният съд, е налице просрочване на подадената декларация
само с един ден. Отразените суми, поотделно и в тяхната съвкупност, освен, че
не обуславят висока стойност на авансовото задължение, не установяват тяхната
задлъжнялост и в тази връзка не установяват обстоятелства по навежданите от
процесуалния представител възражения, а именно такива по издаване на документи,
които на практика да отразяват невярна информация, в следствие на извършеното
нарушение.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че доколко АНО не може да се ангажира с
доказателства по подаденото от нарушителя възражение, то този орган при
наличието на конкретно посочено възражение е следвало най-малкото да укаже на
лицето, че възраженията му по акта не са подкрепени с нарочни и надлежни доказателства.
В интерес на провежданото административнонаказателно производство е да се
изяснят всички факти и обстоятелства, които биха имали значение при решаване на
въпроса за отговорността.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение се явява неоснователно.
При
този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно представеното пълномощно, а именно в размер на 120
лева.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт,
последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 260116 от 28 04 2021 г., по АНД № 416/2021 г. на
районен съд гр. Монтана.
ОСЪЖДА
НАП София ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 120 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :