О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 306 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 6992/28.02.2020 г. от В.С.К., чрез адв. Ц.Д., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Определение № 732 от 25.02.2020 г. в частта за разноските.
Молителят твърди,
че с определението си съдът неправилно го е осъдил да заплати сумата в размер
на 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, тъй
като по жалби срещу определения, постановени в производства по чл. 248 ГПК
разноски не се дължат. Моли за изменение на постановения съдебен акт и оставяне
без уважение искането на въззиваемия за присъждане на разноски.
Препис от молбата е връчен на ответната
страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, която чрез адв. Н.Б. в срока е подала отговор
с твърдения за неоснователност на молбата. Счита, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски на ответната страна за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба. Моли за оставяне без
уважение на молбата по чл. 248 ГПК.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
С Определение № 732 от 25.02.2019 г. по
делото настоящият състав е приел, че в полза на ответната страна по жалбата следва да
се присъдят извършените в това производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба в размер на 240 лв. с
ДДС, за които са представени списък и доказателства за заплащането им. С
диспозитива на съдебния акт въззиваемият В.С.К. е
осъден да заплати на въззивника ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Молбата за изменение на определението в
частта за разноските е неоснователна.
Молителят не излага нови твърдения и не се
позовава на различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от
страна на съда, и които не са били вече съобразени при постановяване на определението.
Доколкото жалбоподателят търпи последиците от неоснователност на частната си
жалба, същият следва да понесе и отговорността за разноски за неоснователно
пренасяне на правния спор пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При обжалване на определение по чл. 248 ГПК
спорът се пренася пред по-горния по степен съд и се образува частно
производство, по което насрещната страна по жалбата може да направи разноски за
адвокатска защита. Тези разноски следва да бъдат възмездени при неоснователност
на жалбата на общо основание.
Настоящият състав не споделя становището на
ВКС изразено в цитираното от молителя Определение № 441/11.10.2019 г. по гр.д.
№ 3351/2019 г., в смисъл че по жалби срещу определения, постановени в
производства по чл. 248 ГПК, разноски не се дължат.
Тези производства също са частни и по своя
предмет те не се различават от останалите частни производства, за които не се
отрича правото на страните да претендират разноски. Още повече, че
жалбоподателят плаща държавна такса, която при уважаване на частната жалба му
се дължи. Неприемливо е становището да се отрече изобщо възможността в тези
производства да се присъждат разноски, доколкото законодателят не е предвидил
такова разграничение в ГПК.
Върховният касационен съд последователно
приема в практиката си, че в производствата по обжалване на определения
постановени по реда на чл. 248 ГПК разноски се дължат и ги присъжда на
спечелилата спора страна. (В този смисъл са Определение № 67 от 29.01.2018 г.
по ч.т.д. № 3099/2017 г., II т.о. на ВКС; Определение № 177 от 27.07.2017 г. по
гр.д. № 60264/2016 г., I г.о. на ВКС; Определение № 408 от 24.07.2017 г. по
ч.т.д. № 195/2017 г., II т.о. на ВКС; Определение № 408 от 5.10.2016 г. по
ч.т.д. № 1748/2016 г., I т.о. на ВКС и др.)
Въз основа на горното съдът приема, че не са
налице основания за изменение на определението му в частта му за разноските и
молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 6992/28.02.2020 г. от В.С.К., чрез адв. Ц.Д., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Определение № 732 от 25.02.2020 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.