№ 43458
гр. София, 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110148187 по описа за 2023 година
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА о.с.з за 07.03.2024г. от 9,50 часа , за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът
„**************“ АД дължи на ищеца адв. Г. Б., сумата в размер на 6 120
лева, представляваща вземане за допълнително адвокатско възнаграждение по
договори за правна защита и съдействие № *** и № *** от 08.11.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 31.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29704/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на договор за правна помощ № ***/
08.11.2021 г. със ********* му е възложено да представлява дружеството по
т.д. № 1381/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, срещу което били
предявени частични осъдителни искове от три лица, всеки в размер на 26 000
лева – с материален интерес по делото в размер на 78 000 лева. В договора
1
било определено възнаграждение в размер на 2870 лева, заплатено на
08.12.2021 г. Също така, с договор за правна помощ № ***/ 08.11.2021 г. му е
възложено да представлява ответното дружеството и по т.д. № 1382/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора, срещу което били предявени частични
осъдителни искове от две лица, всеки отново в размер на 26 000 лева – с
материален интерес по делото в размер на 52 000 лева, за което било
уговорено и заплатено на 08.12.2021 г. възнаграждение в размер на 2090 лева.
Впоследствие, двете дела били обединени в едно под номер № 1381/ 2021 г.,
като било допуснато увеличение на частично предявените искове от петте
лица - от 26 000 лева на 200 000 лева всеки. Сочи, че в цитираните договори
било уговорено, че при увеличение на исковата претенция ще бъде подписан
анекс за договаряне на допълнителното възнаграждение. Твърди, че
дружеството не е изпълнило това си задължение и не е изплатило дължимото
допълнително възнаграждение, включително след отправяне на писмена
покана. Поради това, счита, че същото следва да бъде определено по силата
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в общо размер на 27 650 лева - 5530 лева за всеки от петте обективно
съединени иска. Сочи, че на 14.03.2023 г. ответникът е заплатил сумата от
16 570 лева, като след посоченото плащане и предходните по горепосочените
договори, размерът на неизплатеното допълнително възнаграждение възлиза
на 6120 лева. Претендира разноски и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен
и недоказан. Не оспорва, че с ищеца са имали договорни отношения за
осъществяване на процесуално представителство по т.д. № 1381/2021 и т.д.
№ 1382/2021 г. и двете по описа на ОС – Стара Загора, които впоследствие
били обединени в едно, както и размера на уговорените в договрите от
08.11.2021 г. възнаграждения – 2870 лева за т.д. №1381/2021 г. и 2090 лева за
т.д. № 1382/2021 г. Поддържа, че първоначално ищците по т.д. № 1381 били
трима, а по т.д. № 1382 двама, като всички били предявили частични
осъдителни искове - всеки за сумата от 26 000 лева. След обединението на
делата, петимата ищци увеличили претенциите си до сумата от 200 000 лева
за всеки. Твърди, че след направеното увеличение била отправена покана до
ищеца с искане да бъде доплатен хонорар и на същия е заплатено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 16 570 лева –
определен съгалсно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за миниланите адвокатски
възнаграждения. Счита, че съгласно горепосочената разпоредба, общото
дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство възлиза на сумата от 21 530 лева, включваща първоначално
платената сума в размер на 4960 лева по договорите от 08.11.2021 г. и
доплатените впоследствие 16 570 лева. Поради това, счита че предявения иск
се явява неоснователен, тъй като адвокатския хонрорар е бил заплатен изцяло
и моли съда да отхвърли предявния иск. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже следните факти: че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, по силата на
2
посочените в исковата молба договори, тяхното съдържание, включително и
размера на уговореното възнаграждение, че ищецът е изпълнил точно
задълженията си по договорите в твърдения обем, както и че вземането за
адвокатско възнаграждение е изискуемо.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
възнаграждение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК
ненуждаещи се от доказване са фактите за наличието на сключени договори
за процесуално представителство между страните, както и извършеното
плащане от ищеца на първоначално дължимите суми за адвокатско
възнаграждение в размер на 4960 лева по двата договора и на доплатено
заплатеното възнаграждение в размер на 16 570 лева.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-
кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и
ответника следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3