Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 11.06.2019г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 292 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на мл. експерт О., процесуален
представител на присъединения взискател Община Сливен срещу разпределение, предявено на 17.05.2019г. по изп.д.№2017680400098 по описа на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.№768, район на действие
СлОС.
В жалбата се
твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно в частта относно разпределените в полза на Община
Сливен суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имота, обект на проведената публична продан на поземлен имот
с идентификатор № 67338.602.132, находящ се в гр.Сливен, „Промишлена зона“
собственост на „ Явор 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление *********.
Посочва, че вземанията на общината за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци са публични общински вземания,
съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗМДТ при
прехвърляне на недвижим имот дължимият до прехвърлянето данък, включително за
месеца на прехвърлянето, се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Такса
битови отпадъци се заплаща на равни вноски в сроковете, определени от ЗМДТ за
заплащане на данъка върху недвижимите имоти. Лихвите върху посочените публични
вземания също са публични вземания, съгл. чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК и се
събират заедно с данъка и таксата. В случая ЧСИ в разпределението не е включил
суми за данък /ДНИ/ и такса /ТБО/ върху продадения имот за 2019г., които са
ликвидни и изискуеми и следва да се платят при прехвърлянето на недвижимия
имот, съгл. чл.28, ал.3 от ЗМДТ. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда
да отмени извършеното разпределение и да укаже на ЧСИ Минкова да разпредели и
сумата от 870.63лв. за задължения за данък недвижим имот за 2019г. и сумата от
483.68лв. – такса битови отпадъци за 2019г. в полза на Община Сливен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По подадената жалба не е постъпило възражение от
взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, гр.София.
В
обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Минкова е посочила, че
жалбата е допустима и основателна. В обжалваното разпределение не били включени
сумите за ДНИ от 870.63лв. дължими за 2019г. и ТБО в размер на 483.68лв., дължими
за 2019г., което било неправилно. Тези суми следвало да се включат в
разпределението.
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело № .№2017680400098 било образувано
по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 04.02.2010г., издаден по ч.гр. дело №559/2010г. на
Сливенски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №354/04.02.2010г., за
осъждането на „ Явор 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление *********.
По искане на взискателя изпълнението е насочено върху
недвижим имот с идент. № 67338.602.132, находящ се в гр.Сливен, „Промишлена
зона“ собственост на длъжника „ Явор 1“ ЕООД. По отношение на процесния
недвижим имот и на още няколко имота собственост на длъжника са били насрочени
няколко публични продани, които са били обявени за нестанали. Последната
публична продан се е провела в периода 21.02.2019 г. – 21.03.2019 г. на нея
процесният имот е бил продаден за сумата от 119702.00 лв. на „ Екоенжинеринг“
ООД. Била изискана справка от Община Сливен за задълженията на длъжника към
нея. Такава била представена на 02.04.2019 г.. От нея е видно, че за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци общото задължение ( главница и лихва ,
включително за 2019 г. ) е в размер на 13 865.67 лв., от които ДС за 2019
г. – 870.63 лв. и такса битови отпадъци за 2019 г. – 483.68 лв. на 09.05.2019
г. бил съставен протокол за разпределение на постъпилите от публичната продан
суми. С него за Община Сливен била разпределена сума дължима за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци без да са включени дължимите суми за 2019 г.
Жалбоподателят е бил уведомен за извършеното
разпределение на 17.05.2019 г. и в рамките на законоустановения 3 дневен срок
била депозирана настоящата частна жалба.
С оглед гореизложеното депозираната
жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен
интерес. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и
недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата
за дължимите й данъци, публични и други вземания. При разпределението съдебният
изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на
привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите
привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните
кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на
привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат
суми – на хирографарните притезания/.
Поради това и жалбата против разпределението може да
се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите
им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията
на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на
чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания,
спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума
се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. Следва да
се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен от оплакванията в
жалбата, а следва да провери всички законови изисквания, касаещи посочените
по-горе въпроси – реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното
производство и дължи служебен контрол по чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.
Следователно, съдът не констатира нарушения на
разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.462,
ал.1 от ГПК във връзка с предявяване на разпределението.
Наведените с жалбата възражения за невключване в
предявеното разпределение на суми за МДТ върху продадения недвижим имот за
2019г. са основателни.
Община Сливен е присъединен взискател с публичните
задължения за имота, изнесен на публична продан. Имотът, предмет на
принудителното изпълнение е продаден на проведената публична продан, като
постановлението за възлагане на имота е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица за заплащането на данъка върху недвижимите имоти са
собствениците на имотите. За такса битови отпадъци отново задължени лица са
собствениците на имотите, съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно императивната
разпоредба на чл.28, ал.3 от ЗМДТ при прехвърляне на недвижимия имот дължимият
до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, се заплаща от
прехвърлителя преди прехвърлянето. Отнесено към продажбата в изпълнителния
процес, означава, че дължимите от длъжника по изпълнителното дело МДТ следва да
бъдат заплатени/удовлетворени при извършване на разпределението. Това негово
задължение може да бъде погасено единствено при разпределението на постъпилата
от проданта сума. Съгласно разпоредбата
на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД вземанията за данъци върху определен имот се
ползват с право на предпочтително удовлетворение от стойността на имота. От
посочените разпоредби следва еднозначния извод, че задължено лице за заплащане
на натрупаните задължения за МДТ върху недвижим имот по чл.10 от ЗМДТ, който е
предмет на публична продан, е длъжникът – собственик на имота и то за всички
задължения, натрупани до продажбата, в т.ч. за месеца на продажбата. Следва да
се има предвид и задължението на съдебния изпълнител за извършване на
продажбата след заплащане на местния данък, съгл. чл.50 от ЗМДТ.
С оглед изложеното, като не е разпределил суми за МДТ
върху продадения и възложен имот, дължими, съгл. императивната разпоредба на
чл.28, ал.3 от ЗМДТ до продажбата, в т.ч. и за месеца на продажбата, т.е. в
случая и за м.май 2019г., то ЧСИ Минкова е допуснала нарушение на закона, което
опорочава извършеното разпределение. Посочването в справката на Д“МДТ“ при
Община Сливен на данъка и таксата в общ размер за цялата 2019г. не води до
отпадане на задължението на съдебния изпълнител да положи усилия и да изиска
служебно нова справка относно дължимите МДТ за продадения имот към продажбата –
в т.ч. м.май 2019г. ЧСИ не е изпълнил служебните си задължения, като в мотивите се
позовава единствено на общо посочване на размера на МДТ за цялата 2019г. Следва
да се отбележи, че предвиденото плащане на данъка и таксата на две вноски не
променя факта, че публичното задължение е ликвидно и може да се плати, като в
случая следва да се има предвид специалната разпоредба на чл.28, ал.3 от ЗМДТ,
дерогираща общата ал.1.
Практиката на Апелативен съд – Бургас по въпроса за
реда на привилегиите на общината за МДТ е неизменна
и последователна относно характера на вземането за такса „битови отпадъци“
върху имот и мястото й сред привилегиите по чл.136 ЗЗД. Таксата „битови
отпадъци“ за имота представлява публично общинско вземане, което е изрично
регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност
местните данъци са публични вземания – чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от
които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като
общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.162
ал.2 т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските
бюджети на осн. чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за
битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки,
че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането
за нея с оглед публичния му характер по повод имота, следва да бъде поставено
като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД,
вместо по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеното на 17.05.2019г.
разпределение на постъпилата от публичната продан сума по изп.д.№98/2010г. по
описа на ЧСИ М.М. е незаконосъобразно, поради невключване на вземането на
Община Сливен за МДТ за имота за 2019г.
до м.май 2019г.вкл. и като такова следва да се отмени и върне на ЧСИ М.М.
за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на съда, дадени в
мотивите на настоящото решение и при точно прилагане разпоредбата на чл.28,
ал.3 от ЗМДТ, вр. с чл.136, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.460 от ГПК.
Предвид изложеното жалбата
се явява основателна и обжалваното разпределение следва да бъде отменено.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение, предявено на
17.05.2019г. по изп. д. №20117680400098 по описа на ЧСИ М.М., рег.№768 и район
на действие СлОС.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ М.М., рег.№768 и район на
действие СлОС за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на
съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.