Решение по дело №365/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                      03.12.2019 год.                    Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                     наказателен  състав

На втори декември                      две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 365 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Кукеритурс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 16-002639 от 30.08.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. от КТ, на „Кукеритурс“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700,00 лева, за нарушение на чл. 152 от КТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП, респ. да намали размера на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството. Моли за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на размера на санкцията.

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на НП.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 16.08.2019 г. актосъставителя- служител на Инспекцията по труда- съвместно със свои колеги, посетили търговски обект– ресторант „Кукери“ находящ се в гр. Приморско, обл. Бургаска, който се е стопанисвал от жалбоподателя, където извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. При нея установили, че лицето М. А. изпълнява трудова дейност, като полага труд като готвач.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на първоначалната проверката. За извършената проверка, бил съставен и констативен протокол.

В хода на проверката,  контролните органи установили, че работодателят, не е осигурил най- малко 12 часова непрекъсната между дневна почивка на М. А.. Нарушението е било видно от проверката на място, от представените документи и от попълнената собственоръчно от М.А. декларация, в която същият е посочил кога е работил. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-002639/ 16.08.2019 г. въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените в жалбата твърдения за това не се споделят от настоящата инстанция.

От разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установи, че по време на проверката на място М. А. е бил на работа. Видно и от приложената по делото декларация лицето е било на работа на 29.07.2019 г. до 23,00 ч. и на 30.07.2019 г. от 10,00 ч. като почивката между двете смени е по- малко от 12 часа, а именно 11 часа.

С оглед на това настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно на дружеството- жалбоподател е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Същото, в качеството си на работодател, не е осигурило необходимата минимална междудневна почивка, с което е нарушило нормата на  чл. 152 от Кодекса на труда.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

Съдът счита обаче, че в конкретния случай предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ са налице: Съгласно цитираната правна норма, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по отношение на работодателя и глоба от 50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение на виновното длъжностно лице. За приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са произлезли вредни последици.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя,  да осигури непрекъсната между дневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа на М. А., която е била на работа на 29.07.2019 г. до 23,00 ч. и на 30.07.2019 г. от 10,00 ч. като почивката между двете смени е по- малко от 12 часа, а именно 11 часа.

За да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, е необходимо нарушението да не е сред посочените в ал. 2, при които се изключва приложението на маловажното нарушение и освен това кумулативно да са налице регламентираните в ал. 1 две предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след отстраняването му и от него да не са произтекли вредни последици за съответния работник или служител, спрямо който е допуснато това нарушение.

В процесния случай нарушението е на  чл. 152 от КТ, което означава, че то не попада в изключенията визирани в чл. 415в, ал. 2 от КТ и спрямо това нарушение може да бъде приложен привилегирования състав.

В случая, настоящия състав приема, че по делото се установява наличието на двете кумулативни предпоставки, визирани в ал. 1. На първо място, нарушението е било отстранено незабавно след установяването му, както беше заявено в съдебно заседание. Доказателства в противната насока не са представени, не са и наведи твърдения за противното. Според настоящия съдебен състав е налице и втората хипотеза, изразяваща се в липса на произтекли вредни последици за съответния работник и служител. По конкретното дело се събраха доказателства, че не са настъпили такива вредни последици. Така, работника е работила на 7 часов работен ден, при възнаграждение за 8 часов такъв, което според съда компенсира изначало, не осигуряването на 12 часова почивка. Още повече, в случая се касае за 11 часова осигурена, т.е. само 1 час по малко от законоустановената такава. И не на последно място, видно от приложените по делото доказателства, работника се е съгласил изрично с така определеното работно време и компенсация.

Ето защо, въз основа на изложеното дотук и съобразно задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3 от 10 май 2011 год. на ВАС, съдът следва да преквалифицира нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя от основния състав в „маловажно” такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. да бъде определено наказанието в границите заложени от тази правна норма, което с оглед тежестта на нарушението, следва да бъде в размер от 100.00 лв.

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002639 от 30.08.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. от КТ, на „Кукеритурс“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700,00 лева, за нарушение на чл. 152 от КТ, в частта му досежно размера на имуществената санкция, като за извършеното нарушение НАЛАГА на „Кукеритурс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 415вот КТ, административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: