Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 14.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1021 по
описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца М.Л.Ж. срещу Прокуратурата на Република България обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца страдания свързани с преживяно унижение, неудовлетвореност и влошаване на
здравословното му състояние поради бездействие
на прокурор от Варненска окръжна
прокуратура по адм.дело № 462/2015г. по описа Административен съд – Варна да се самосезира досежно лъжесвидетелстване
осъществено в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д.; сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отхвърляне
на иска му
с цена от 50 000 лева по адм.д.№
462/2015г. по описа Административен съд – Варна поради бездействие на прокурор от Варненска
окръжна прокуратура да се самосезира
досежно лъжесвидетелстване осъществено
в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д., както и сумата от 2030 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноските, които е осъден ищецът да
заплати по отхвърления му иск по адм.дело № 462/2015г. по описа
Административен
съд–Варна, поради
бездействие на прокурор от Варненска
окръжна прокуратура да се самосезира
досежно лъжесвидетелстване осъществено
в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане
на исковете в съда – 24.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
В исковата
молба ищецът М.Ж. посочва, че по негова искова молба, пред Административен
съд-Варна е било образувано адм.дело № 462/2015г., по което срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-гр.София е бил заведен иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
поради това, че в периода от 2006г. до предявяване на иска затворническата
администрация не е осигурила на ищеца „течна диета“. Излага, че по това дело са
били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Д.и Б.Д., които
са лъжесвидетелствали. Твърди,че въпреки сезирането на участващия в процеса
прокурор от ВОП, последният е бездействал и не е повдигнал обвинения за
лъжествидетелстването, в следствие на което е претърпял вреди изразяващи се в
претърпяно унижение, болки и страдания от влошеното му здравословно състояние
на стойност 25000 лева, имуществени вреди в размер на 50 000 лева, които
не е получил поради неуважаване на иска му по цитираното административно дело и
вреди в размер на 2030 лева –разноски, които е бил осъден да заплати в полза на
ответника по цитираното адм.дело. Излага, че претърпените от ищеца имуществени
и неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с бездействието на Прокуратурата, поради което желае
да ангажира отговорността й. Моли предявените искове
да бъдат уважени, като претендираните суми бъдат присъдени ведно със законната
лихва върху тях считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.02.2017г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът М.Ж., чрез
назначеният му процесуален представител поддържа предявените искове и моли да
бъдат уважени. Уточнява изрично, че отговорността на Прокуратурата се ангажира
поради това, че нейн служител – прокурорът по адм.дело № 462/2015г. по описа на
Административен съд-Варна е бездействал да повдигне обвинения за
лъжесвидетелстване на лицата К.Д.и Б.Д., в следствие на което предявеният от М.
Ж. по това дело иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева е
бил отхвърлен. Уточнява, че сумата от 2030 лева не е заплатена от ищеца на
правоимащия.
Ответникът Прокуратурата на Република България
депозира отговор на исковата молба
в срока по чл. 131
от ГПК, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни.
Твърди, че не са
налице предпоставките на чл. 49
от ЗЗД за ангажиране на отговорността
й. Поддържа становището си и в
съдебно заседание. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстновка и формулираният въз основа на нея петитум на
претенциите обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника –
Прокуратувата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в следствие бездействоето
на прокурор от Варненската окръжна прокуратура /ВОП/ да осъществи задължението
си по служба като повдигне обвинения за лъжесвидетелстване на лицата К.Д.и Б.Д.
разпитани като свидетели по адм.дело №
462/2015г. по описа на Варненски административен съд.
Съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя характер
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази
отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за
подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя. Именно на това
основание отговорността при деликт е солидарна - между възложителя на работата
и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. Следователно
основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка
между деянието и виновното причиняване на вредата.
В случая се твърди
бездействие на прокурор при ВОП при изпълнение на служебните му задължения по
повдигане на обвинение, за които отговорен е ответникът –Прокуратурата на
Р.България в качеството й на възложител на работата. Съгласно чл.7 от Конституцията на Р.България, Държавата отговаря пряко за вредите, причинени от
незаконните актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази
отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ
отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи
като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди може се реализира
на основание чл. 49 ЗЗД. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика
/Решение № 110 от 14.06.2013г. по гр. д. № 93/2012г. на ВКС, IV г.о./. Въз
основа на изложеното и предвид уточненията направени от процесуалния представител
на ищеца в този смисъл съдът намира предявените искове за процесуално допустими
и дължи произнасяне по същество.
По делото не са
ангажирани никакви допустими и относими към спора доказателства, които да
установяват който и да било от елементите на цитираната правна норма, което
прави предявените искове напълно неоснователни.
Ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си, че по адм.дело № 462/2015г. по описа на Административен
съд-Варна са събирани гласни доказателства чрез разпита на лицата К.Д.и Б.Д.,
нито е посочено в какво техните показания са се отклонили от обективната
действителност. Липсват доказателства компетентните органи на Прокуратурата да
са били сезирани с молба за извършване на разследване за извършено престъпление
по чл.290 от НК – лъжесвидетелстване и да е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство. Нещо повече, независимо от начина на сезиране, с оглед
разпоредбите на чл. 127 Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 1 НПК,
в изключителната компетентност на Прокуратурата е да прецени дали да се
образува досъдебно производство, срещу кое лице и за какво престъпление. Това е
така, защото тя е единственият държавен орган, който е оправомощен да
осъществява наказателно преследване в страната, а обстоятелството дали ищецът е
съгласен или не с извършваните от представителите на прокуратурата действия или
бездействия не води до автоматичния извод за наличието на виновно противоправно
поведение на същите. В този смисъл съдът приема, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване да е налице противоправно извършено
деяние от представител на Прокуратурата, като елемент от ангажиране
отговорността на ответника.
Недоказани са и
твърденията за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди от
посочения вид, които да подлежат на обезщетяване. Претенцията за присъждане на
сумата от 50 000 лева се основава на твърдения за пропуснати ползи, поради
неуважаване на исковата претенция по адм.дело № 462/2015г. по описа на Адм.съд-Варна,
заявена в същия размер. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Т.е
налице е връзка на обусловеност между поведението на задълженото лице и
увеличаването на имуществото на претендиращия. Пропуснатата полза представлява
винаги реална, а не хипотетична вреда, което означава, че следва да е налице доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото. В настоящия случай не е
налице такава връзка на обусловеност между твърдяното бездействие на
представителят на прокуратурата и пропускането на имуществена облага за ищеца
на стойност 50 000 лева, доколкото не може да се направи обоснован извод,
че решаващият орган по адм.дело № 462/2015г. по описа на Адм.съд-Варна би
присъдил претендираното обезщетение на ищеца дори и да бяха събрани
„достоверни“ свидетелски показания. Не подлежи на уважаване и иска за
присъждане на сумата от 2030 лева в полза на ищеца, доколкото присъдените в
тежест на загубилата съдебния спор страна разноски нямат характер на подлежаща
на обезщетяване имуществена вреда. Отделно от това, съобразно изричните
уточнения в този смисъл, сумата не е заплатена от ищеца, поради което не е
налице вреда във вид на неправомерно имуществено разместване, още по-малко за
това да е отговорен ответникът по настоящото дело.
По отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди в размер
на 25 000 лева, съдът намира същата за недоказана и поради това –
неоснователна. Отхвърлянето на предявен иск
безспорно е обстоятелство, което не предизвиква приятни усещания и
преживявания у ищеца, който го е предявил, но душевните страдания от този вид,
които в случая са и недоказани, не подлежат на обезщетяване поради липсата на
виновно и противоправно поведение на представител на ответника, което да е в
причинно-следствена връзка с преживяванията на ищеца, най-малко поради това, че
изходът на един съдебен спор не зависи от поведението на трето неучастващо в
него лице, какъвто в случая е ответникът. Недоказани останаха и твърденията на ищеца,
че неповдигането на обвинение за лъжесвидетелстване от страна на представител
на държавното обвинение, е довело до унижаване на ищеца и до влошаване на
здравословното му състояние, поради което и в този аспект искът за присъждане
на неимуществени вреди се явява неоснователен.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявените от ищеца
обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж.,
ЕГН ********** понастоящем в Затвора в гр.Варна срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша" № 2 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца страдания свързани с преживяно унижение, неудовлетвореност и влошаване на
здравословното му състояние поради бездействие
на прокурор от Варненска окръжна
прокуратура по адм.дело № 462/2015г. по описа Административен съд – Варна да се самосезира досежно лъжесвидетелстване
осъществено в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д.; сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отхвърляне
на иска му
с цена от 50 000 лева по адм.д.№
462/2015г. по описа Административен съд – Варна поради бездействие на прокурор от Варненска
окръжна прокуратура да се самосезира
досежно лъжесвидетелстване осъществено
в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д., както и сумата от 2030
/две хиляди и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разноските, които е осъден ищецът да заплати
по отхвърления му иск по
адм.дело № 462/2015г. по описа Административен съд–Варна, поради бездействие на прокурор от Варненска
окръжна прокуратура да се самосезира
досежно лъжесвидетелстване осъществено
в рамките на административното производство на свидетелите К.Д.и Б.Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане
на исковете в съда – 24.02.2017г. до
окончателното й изплащане, на
основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Л.Ж.,
ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 сумата от
50 /петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: