Р Е Ш Е Н И Е
№ 2433 15.07.2020 година гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХI граждански състав, на втори юни две хиляди и двадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1355 по описа
за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.557, ал.1,
т.2, б.”а” от КЗ.
Ищецът С.А.Е., ЕГН ********** ***, действащ лично и
със съгласието на неговата майка М.Л.М., ЕГН ********** твърди, че в нощта на ***
срещу *** заедно с още няколко момчета е пътувал на задна седалка в лек
автомобил „***” с рег. № *****, собственост на Е.А.У., който бил управляван от А.Н.Е.
***. На пътя между с. ***и гр. ***водачът на автомобила изгубил контрол над
управлението, автомобилът напуснал платното за движение отдясно и се преобърнал
няколко пъти. Ищецът усетил много силна болка в дясната си ръка, прибрал се в
къщи и на другия ден потърсил лекарска помощ в УМБАЛ „Св. Г.”***. Било
установено счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и контузия
на главата. Поддържа се, че ищеца не може да си служи с ръката в продължение на
повече от два месеца, изпитвал силни болки, чувствал се непълноценен и
депресиран. Междувременно срещу водача на лекия автомобил било образувано НОХД
№ 5924/2018г. по описа на ПдРС, 23-ти наказ. състав, което приключило със
споразумение, с което е прието, че подсъдимият Е. е извършил виновно
престъпление по чл. 343,ал.3, предл.1,4,7, б.”а”, предл. 2, вр. с ал.1, б.”б”,
предл. 2, във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца. Ищецът твърди, че
виновния водач е неправоспособен и е управлявал МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо формулира искане – ответникът
Гаранционен фонд да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000,00 лева –
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинената му телесна повреда. Сумата се претендира ведно със
законна лихва, считано от деликта до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва иска. Посочва, че
на основание чл. 557 от КЗ, на ищеца е било определено за изплащане обезщетение
в размер на 3 300,00 лева при условията на 70% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е предприел пътуване при
водач, когото е видял да употребява алкохол непосредствено преди настъпване на
ПТП. Тази сума не била изплатена, тъй като пострадалият не е посочил
изискуемата в случая специална банкова сметка. ***иняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е видял, че водача на МПС употребява
алкохол, и който е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан.
Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП, като счита, че
не е изпадал в забава.
Третото лице – помагач на страната на ответника – А.Н.Е.,
ЕГН ********** *** застъпва становище за неоснователност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно чл.558, ал.5 от Кодекс за застраховането
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако не е
съгласно с размера на предложеното обезщетение. В настоящия случай ответникът
се е произнесъл по отправеното към него искане, но ищецът не е съдействал за
получаване на сумата, очевидно несъгласен с нейния размер. Ето защо съдът
приема, че исковата претенция е допустима.
От представения препис от Протокол от съдебно
заседание проведено на 16.11.2018г. по НОХД № 5924/2018г. на ПРС, 23-ти
н.с. е видно, че между Районна
прокуратура – Пловдив и подсъдимия А.Н.Е. е било подписано споразумение, с
което последния е признат за виновен в извършване на престъпление по
горецитирания текст от НК, като нарушавайки правилата за движение е причинил
средна телесна повреда на С.А.Е., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на
дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на крайника за около
1 месец и половина, като деянието е извършено в пияно състояние, което е
установено по надлежния ред и деецът е управлявал, без да има необходимата
правоспособност. Споразумението има характер на влязла в сила присъда и има
задължителен характер по смисъла на чл. 300 от ГПК за настоящия съд, който
разглежда последиците от деянието относно това – извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Приетата по настоящото дело съдебно-медицинска
експертиза потвърждава, че при процесното ПТП, на С.Е. е причинено счупване на
тялото на дясната лъчева кост и контузия на главата.
Приетата съдебно-техническа експертиза установява, че
към момента на произшествието лекият автомобил е бил претоварен, като в него са
пътували повече от допустимия брой пътници. Експертизата установява механизма
на настъпване на ПТП и обосновава извод, че предпазния колан в настоящия случай
е без значение и не може да предпази тялото на ищеца от увреждане, тъй като
автомобила се е преобръщал.
Страните не спорят, че към датата на произшествието за
въпросния автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
За претърпените от ищеца болки и страдания е разпитана
като свидетел неговата майка М.М.. Показанията й се кредитират като
съответстващи на останалите доказателства. Със същите се установява, че А. се
прибрал в къщи целият в кръв, бил уплашен, събуждал се през нощта и не можел да
спи, изпитвал болки в ръката и приемал обезболяващи лекарства.
Свидетелите И.К. и Г.Й. установяват, че водача А.Е. в
нощта преди инцидента си е купил бира от 2 литра. Й. си спомня, че А. е пил от бирата и всички са го видели да
прави това. Казва, че „на шофьора му личало, че е пиян, защото лъхал на
алкохол”. Заявява още, че никой в колата
не е ползвал предпазен колан.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира, че е осъществен състава на чл. 557,ал.1, т.2, б.”а” от КЗ – на
територията на Република *** е станало ПТП, виновно извършено от третото лице –
помагач, при което са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания за
ищеца, а за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Претърпените болки и страдания от ищеца следва
да бъдат обезщетени по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира, че ответникът не доказа своето
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Както се установи от
коментираната експертиза, непоставянето на предпазен колан от ищеца само по
себе си не е способствало за настъпване на телесните увреждания на същия.
Колкото до това, че ищецът е видял, че
водачът употребява алкохол, това не може да се счете за съпричиняване,
доколкото пострадалият към деня на произшествието е бил малолетен. От дете на
12 години не може да се очаква, че е в състояние да направи съзнателен и
свободно формиран избор дали да се качи в колата, управлявано от пиян шофьор
или не. Както е посочено в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. на ОСТК на
ВКС, дали поведението на пострадалия е рисково и дали той е допринесъл за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай и то когато
такова рисково поведение е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, при проявена нормална дължима грижа. Ниската възраст на ищеца в
случая не е позволявала той да положи дължимата грижа и да предпази себе си,
като откаже да се качи в управляван от пиян шофьор автомобил.
По изложените съображения съдът счита, че липсва
съпринияване и не следва да намира приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С оглед на тежестта на понесените травми на ищеца
следва да се определи справедливо обезщетение в размер на 10 000,00 лева.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000,00 лева
искът ще се отхвърли като неоснователен. Главницата ще се присъди ведно със
законна лихва, считано от завеждане на исковата молба – 24.01.2019г. до
окончателното изплащане. Тъй като ответникът не е отказал да изплати
обезщетение, не може да се приеме, че дължи лихви за забава. Поради това
искането за присъждане на лихви за периода от ***до ***ще се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 925,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 70,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за уважената част от иска в
размер на 400,00 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на С.А.Е., ЕГН ********** ***, действащ
лично и със съгласието на неговата майка М.Л.М., ЕГН ********** сумата
10 000,00/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесна повреда /счупване на
лъчевата кост на дясната ръка/, получена при ПТП на * срещу ***на пътя между с.***и
гр.***, обл.***, виновно причинено от водача А.Н.Е. при управление на лек
автомобил „***” с рег. № *****, собственост на Е.А.У., ВЕДНО със законна лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 24.01.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
10 000,00 лева до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, както и
искането за присъждане на лихва върху главницата за периода от ***до ***
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на С.А.Е., ЕГН ********** ***, действащ лично и
със съгласието на неговата майка М.Л.М., ЕГН ********** сумата 925,00
/деветстотин двадесет и пет/ лева – разноски по делото съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА С.А.Е., ЕГН ********** ***, действащ лично и
със съгласието на неговата майка М.Л.М., ЕГН ********** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 сумата 70,00 лева –
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4 да заплати по сметка на Пловдивски районен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 400,00 лева – държавна такса за уважената
част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника - А.Н.Е., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Георги Димитров
Вярно с
оригинала: Ц.В.