Решение по дело №628/2020 на Апелативен съд - Варна

Р      Е      Ш     Е     Н    И    Е

 

 

№  260035/09.03.2021 година                           град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на девети февруари                                                     година 2021

в открито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

при секретар : Д.Чипева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 628  по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. св. Константин и Елена“, хотел „Аква Азур“, представлявано от С Г Спротив решение № 260304/22.10.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1527/2017г., с което са отменени  решенията на Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 29.10.2017 г., за: 1. Приемане на доклада на СД за дейността на дружеството за периода 2012 – 2016 г., вкл., с представяне на ГФО, ОПР, баланс и всички документи, представяни в НАП; 2. Избиране на Г Г Дза одитор, който да завери ГФО за 2016 г.; 3. Заверяване на на ГФО за периода 2012 - 2016 г., вкл. от избрания одитор и заверка на публикуването им при необходимост; 4. Освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през периода 2012 г. – 2016 г., вкл.; 5. Организиране от СД на заверяването на ГФО и свикване на ново ОСА за заверяването му като в проекта за дневен ред се включи точка за избор на нов СД, по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен от Х.Г.И. с ЕГН **********,***. Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно, като излага подробно аргументи за това. Направено е искане решението да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск по чл.74 от ТЗ бъде отхвърлен като неоснователен.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и  моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ.

          Ищецът С Г Спретендира за отмяна на решенията на Общо събрание на акционерите на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ” АД, ЕИК *********, гр.Варна, проведено на 29.10.2017 г., поради това, че те са взети  без негово съгласие, без да му бъде дадена възможност да се запознае с документацията на предстоящото ОСА, свързана с дейността на дружеството, с неговите финанси, с начина на управляването му, за да може да защити адекватно правата си, както и при нарушение на процедурата по провеждане на събранието, тъй като не били спазени изискванията на чл. 224, ал. 1 ТЗ, чл. 223 ТЗ, чл. 220 ТЗ и чл. 228 ТЗ.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа и правна страна, че на 29.10.2017г. е проведено ОСА на ответното дружество, на което са взети атакуваните с исковата молба решения. Поканата за свикване на събранието е обявена в ТР по партидата на дружеството на 01.09.2019г. От нея е видно, че същото се свикна на 29.10.2017г. от 11,00 часа, на адреса на управление на дружеството при посочен в нея дневен ред, предложения за решения и условия за допускане до участие, между които е и временно удостоверение за притежаваните акции. Безспорно е още, че такова временно удостоверение на ищеца не е било издадено, въпреки влязлото в сила решение по т.д. № 1188/2017г. на ВОС, с което на същия е признато качеството на акционер с притежаваните от него  1 060 бр. акции на приносител, по 100.00 лв., всяка, на обща стойност 106 000.00 лв., съставляващи 10 % от капитала на дружеството и с което първоначално ответникът е осъден да предаде на ищеца временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за тези акции, а впоследствие, след изменението на ТЗ с ДВ бр. 88/23.10.2018 г. – временно удостоверение за 1 060 бр. обикновени поименни акции. След като ищецът не е представил такова временно удостоверение за притежаваните от него акции, неговият упълномощен представител е бил допуснат до участие в ОСА, но без право на глас.

Първият спорен между страните въпрос касае активната материално правна легитимация на ищеца по предявения иск. За да е тя налице, ищецът следва да докаже качеството си на акционер към момента на провеждане на общото събрание. И настоящия състав намира, че такова пълно и главно доказване е проведено успешно, предвид влязлото в сила решение по т.д. № 1188/2017г. на ВОС. С нотариална покана, рег. № 7973/12.10.2017 г. на Нотариус № 194, с район на действие - ВРС,  връчена на същата дата, ищецът е поискал  му бъде издадено временно удостоверение за притежаваните от него акции, но това искане не е било удовлетворено. Не се споделя тезата на въззивното дружество, че след като касационната инстанция се е произнесла с определение № 696/05.12.2019г. и решение № 72/08.07.2020г. по т.д. № 500/19г. на ВКС, то качеството акционер на ищеца е признато за периода след влизане в сила на съответните съдебни решения. Качеството на акционер е признато на ищеца към момента на предявяване на исковата молба – 08.09.2017г., който момент предхожда датата на провеждане на атакуваното ОСА. Т.е. към 29.10.2017г. ищецът е бил акционер в ответното дружество, което го и легитимира да иска отмяна на взетите на това събрание решения, както и да участва в работата на събранието с  право на глас. Като е лишило ищеца от право на глас в ОСА от 29.10.2017г., дружеството е нарушило разпоредбата на  чл.220 ал.1 ТЗ.

Следващият спорен между страните въпрос касае изпълнението на задължението на дружеството по чл.224 ал.1 ТЗ да предостави на разположение на акционерите писмените материали, свързани с дневния ред на събранието най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикването му. С нотариална покана, рег. № 7972/12.10.2017 г., на Нотариус № 194, с район на действие - ВРС, връчена на същата дата, ищецът е поискал тези материали, както и документи, свързани с дейността на дружеството, като е посочил адрес, на който да му бъдат изпратени. Липсват доказателства по делото материалите за общото събрание да са предоставени на ищеца или същият да е уведомен къде се намират те, за да се запознае с тях. Твърдението на дружеството, че тези материали са били предоставени по седалището му,         не е подкрепено от доказателства. Напротив, представен е списък на лицата, получили тези материали, в който обаче ищецът не фигурира. Изводът, който се налага е, че задължението на дружеството  по чл.224 ал.1 ТЗ не е било изпълнено.

С оглед на горното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, по следните съображения :

В производството по иска с правно основание чл. 74 ТЗ съдът проверява спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по свикване и провеждане на събранието и редовността на взетите решения, като тежестта на доказване за законосъобразността на свикването и провеждането ОС се носи от дружеството, съобразно тълкувателната практика на ВКС.

В случая безспорно се установи, че  при свикването и провеждането на ОСА от 29.10.2017г. дружеството е нарушило задълженията си по чл.224 ал.1 ТЗ да предостави на ищеца, в качеството му на акционер, материалите, свързани с дневния ред на събранието, както и задължението си по чл.220 ТЗ да му осигури участие в работата на събранието с право на глас. Тезата, че това е сторено поради невъзможността на ищеца да се легитимира като акционер с представяне на временно удостоверение за притежаваните от него акции, не се споделя, доколкото безспорно се установи по делото, че дружеството не е изпълнило задължението си да му издаде такова удостоверение по силата на влязло в сила съдебно решение.

 При това положение настоящият състав намира, че ищецът неоснователно е бил лишен от правото му на информация досежно свиканото общо събрание и от правото на глас при провеждането му, което неправомерно е осуетило  упражняването на акционерните му права. Ето защо атакуваните решения от ОСА от 29.10.2017г. се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава.

Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящото производство,  поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260304/22.10.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1527/2017г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: