№ 23329
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110107783 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК от М. И. Н.,ЕГН **********,с адрес [адрес],срещу [фирма],ЕИК
[ЕИК],със седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от П.П. и
М.Ц.,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност сумите от 1354,48 лева главница за
периода м.03.2009 г. до м.04.2012 г.,226,29 лева мораторна лихва за периода
01.05.2009 г. до 27.01.2012 г.,149,04 лева съдебноделоводни разноски.
В исковата молба се сочи,че ищцата е единствена наследница по закон
на Ш.Х.Н.. Твърди се,че ответното дружество е образувало заповедно
производство срещу наследодателя и се е снабдило с изпълнителен лист за
парични суми за главница,мораторна лихва по ч.гражд.дело № 26242/2012 г.
по описа на СРС. Поддържа се,че въз основа на издадения изпълнителен лист
е образувано изп.дело № *** по описа на ЧСИ М.,по който последното
изпълнително действие е от 21.08.2015 г. Ищцата счита,че приложимата
погасителна давност е тригодишната,но дори да е приложима петгодишната
давност,считано от 21.08.2015 г. изпълнителни действия не са предприемани и
вземането не подлежи на реализиране чрез способите на принудително
изпълнение. Ищцата моли съда да постанови решение,с което да бъде уважена
исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за недопустимост на иска – твърди се,че правен интерес от
предявяване на иска липсва,защото изпълнителният лист е обезсилен,тъй като
е установено,че е издаден след смъртта на соченото като длъжник лице. Ако
искът бъде възприет за допустим,ответникът признава иска и счита,че не
отговаря за присъждане на разноски.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Според удостоверение за наследници на Ш.Х.Н.,негова наследница по
закон е съпругата му М. И. Н..
От изисканото копие от изп.дело № 960/2015 г. по описа на ЧСИ М. М.
се установява,че изпълнителното производство е образувано по молба на
[фирма] от 10.08.2015 г.,на 22.08.2015 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение,на 17.07.2017 г. е насрочен опис на движими вещи,с писмо от
21.06.2018 г. изпълнителният лист е върнат на дружеството взискател.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед оспорването на парични суми,за които ищцата Н. твърди,че не
са заплатени,съдът приема,че за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск. Съдът счита,че при
наличието на доказателства,че изпълнителен лист е издаден,за ищцата
съществува правен интерес да оспори вземането,за което е издаден
изпълнителен лист на основание погасителна давност,в която насока
ответникът въпреки предоставените от съда възможности не е доказал
изпълнителният лист да е обезсилен,респективно да не съществува издаден
изпълнителен титул.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено доказването,че вземането съществува и подлежи на изпълнение
чрез способите на принудително изпълнение. С отрицателния установителен
иск по чл.439 от ГПК ищецът цели да отрече съществуването на вземането въз
основа на обстоятелства,настъпили след възникване на изпълнителното
основание,както е в конкретния случай ищцата се позовава на настъпила
погасителна давност в периода след образуване на изпълнителното дело.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал
и не е предприемал действия по реализиране на вземането. Законът не
регламентира каква е приложимата погасителна давност относно вземания по
заповеди за изпълнение,по които не е подавано възражение,но в съдебната
практика е възприето,че приложимата погасителна давност за тези вземания е
петгодишната давност.Съдът счита,че следва да бъде приложена петгодишна
давност,както при съдебните решения при съобразяване разпоредбата на
чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде подадено
възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се преклудират всички
доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да релевира,а съгласно
чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено
или въз основа на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили
обстоятелства. Отчитайки правните последици,които има заповедта за
изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при съобразяване
наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата
2
за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК
съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение
пораждат идентични последици и приложимата погасителна давност следва
да бъде петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е
и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК (
отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание
би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на
срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при
наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е
петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е
да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или
извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния
изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи,а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023
г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е
текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на тълкувателното
решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Съдът,съобразявайки липсата
на предприемани и извършени изпълнителни действия, както и с оглед това,че
ответникът не оспорва фактическите твърдения и сочи,че признава,че е
изтекла погасителна давност,счита,че предявената искова претенция подлежи
на уважаване. Признанието от страна на ответника на факт,който е
неблагоприятен за ответника,трябва да бъде отчетен от съда при
постановяване на съдебното решение. Когато и двете страни признават,че
вземането не може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение,съдът счита,че следва да постанови решение,с което да уважи
предявения отрицателен установителен иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 69,19 лева заплатена държавна
такса,а в полза на адв.В. Б. И. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 350 лева при съобразяване фактическата и правна
сложност на казуса,както и предвид това,че адвокатът е изготвил исковата
молба,но ищцата не е била представлявана в открито съдебно заседание като
при отчитане решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът приема,че
възнаграждението от 350 лева се явява адекватно спрямо реализираните от
ищцата процесуални действия по конкретното дело.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на [фирма],ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от П.П. и М.Ц.,че М.
И. Н.,ЕГН **********,с адрес [адрес] не дължи чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от
1354,48 лева ( хиляда триста петдесет и четири лева четиридесет и осем
стотинки ) главница за периода м.03.2009 г. до м.04.2012 г.,226,29 лева ( двеста
двадесет и шест лева двадесет и девет стотинки ) мораторна лихва за периода
01.05.2009 г. до 27.01.2012 г.,149,04 лева ( сто четиридесет и девет лева и
четири стотинки ) съдебноделоводни разноски,за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 26242/2012 г. по описа на СРС,91
състав.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от П.П. и М.Ц. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на [фирма],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на
управление [адрес],представлявано от П.П. и М.Ц.,сумата от 69,19 лева (
шестдесет и девет лева и деветнадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от П.П. и М.Ц. да заплати на адвокат В. Б. И.,с адрес
[адрес],сумата от 350 (триста и петдесет ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4