Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14370 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К.И.Д.
срещу решение от 29.10.2020 г. по гр.д. №43841/2018 г. на Софийския районен съд, 163 състав, с което
е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителен
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,86 лв. - лихва за забава
за периода 03.03.2015 г. – 12.02.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „*****, магазин №1, код на платеца №Т357617, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №12002/2018 г. по описа
на СРС, 163 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е
изпаднал в забава, тъй като не му е връчена покана. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да отхвърли изцяло предявения иск за лихва за забава. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.” ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната
жалба.
Решението не е обжалвано от ответника в
частта, в която предявеният установителен иск за
главница е уважен, и от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главница и лихва за забава са отхвърлени, поради което решението е
влязло в сила в тези части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
неправилно в обжалваната част поради следните съображения:
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава
претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане
на топлинна енергия за процесния период и съответната
мораторна лихва.
С оглед
разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, забавата при неоснователното обогатяване
настъпва след покана /моментът на настъпване на изискуемостта е различен от
момента на забавата/. Настоящият въззивен състав
намира, че такава в случая не се дължи поради липсата на връчена покана от
страна на ищеца за заплащане на процесните задължения.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен искът за лихва за забава и вместо него да бъде постановено друго, с
което този иск бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да се отмени и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производството пред СРС за разликата над сумата от 878,12 лв. и за заповедното
производство за разликата над сумата от 64,54 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №20238970 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. №43841/2018
г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, в
частта, в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, срещу К.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,86 лв. - лихва за забава за периода 03.03.2015 г. – 12.02.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, магазин №1,
код на платеца №Т357617, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №12002/2018 г. по описа на СРС, 163 състав, и в частта, в която К.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, разноски в исковото производство за разликата над
сумата от 878,12 лв. и в заповедното производство за разликата над сумата от 64,54
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, срещу К.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,86 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 444,77 лв. за периода 03.03.2015 г. – 12.02.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, магазин №1,
код на платеца №Т357617, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №12002/2018 г. по описа на СРС, 163 състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.