№ 204
гр. Ловеч , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310100350 по описа за 2021 година
иск по чл.200 от КТ с цена 30,000 лева и по чл.86 ЗЗД от деликта:
Постъпила е искова молба от Г. Г. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес адрес гр.Ловеч,
община Ловеч, област Ловеч, ж. к. „Червен бряг", бл. 111, вх. „Е", ет. 7, ап. 13 чрез
пълномощника Х.М. В., с № ********** от ЕРАРБ, адвокат от ВТАК, с адвокатска кантора
в гр. ВеликоТърново, бул. „България" № 15 против „ОСЪМ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона,
представлявано от Милен Соколов Свилинов, представител на юридическото лице
представител - „Група технология на металите - Ангел Балевски Холдинг" АД с ЕИК
*********, по която се излага, че Г. Г. В., е брат на покойния Венцислав Гетов В., с
ЕГН7009253105, починал на 12.02.2018 год. , в резултат на трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е приета за такава с Разпореждане № 51041011/22.03.2018 год.
на ТП на НОИ гр. Ловеч. Към датата на смъртта си Венцислав В. е бил в трудови
правоотношения с ответника по делото „Осъм" АД гр. Ловеч. Твърди, че трудовата
злополуката с Венцислав В. е настъпила при действия, които са били причинно следствено
свързани с извършваната от него работа при участието му в действия по преместване на
аспирационен филтър, когато при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението,
работникът попаднал между металната конструкция на филтъра и терена. В резултат на това
работникът В. е получил
внезапно увреждане на здравето и живота и е настъпила смъртта му, като следствие от
получената открита рана на главата и съчетана механична травма на тялото. Изтъква се, че
между ищеца Г.В. и починалия му брат Венцислав В. са били налице отношения, които са
идентични по правни последици и емоционално съдържание с родствена връзка между
1
родители и възходящи и низходящи от първа степен, както и между съпрузи. Връзката
между двамата братя била много силна и те били изключително близки. Ищецът разчитал на
моралната и реална подкрепа от своя по-голям брат във всеки един момент от живота си до
настъпването на неговата смърт. Чувствал го като свой родител, опора и винаги можел да
разчита на него. Въпреки, че не живеели заедно, те редували грижите си и поделяли
отговорностите си по отношение на своята майка, както били възпитани. Всеки от тях в
моментите на необходимост предприемал нужните действия по отношение на техния
родител. Това го вършели в сговор и разбирателство, съобразявайки личните си
ангажименти и планове. Между двамата братя съществувало доверие. Починалия Венцислав
В. винаги се отзовавал, когато брат му ползвал отпуск от работа в заведението в с. Бяла Река,
откъдето изкарва и до момента прехраната на семейството си и го замествал в заведението.
Това се случвало ежегодно и многократно. Венцислав си вземал отпуск от работата при
ответника и замествал брат си, докато това било необходимо. Всяка година починалия
Венцислав отглеждал прасе в с. Славяново за семейството на брат си Георги. Ищецът
разчитал на по-големия си брат за всякакъв вид дейност, свързана с ремонтни и заваръчни
дейности. Празнували семейните и лични празници заедно. Радвали се на взаимна обич,
привързаност и подкрепа. Много често си гостували. След внезапната смърт на Венцислав
Гетов, доверителят ми бил лишен от всичко описано по-горе. Стресът и болката, които е
преживял от загубата на своя близък човек е била огромна и го съпътства ежедневно. Към
момента твърди,че не е преодолял загубата на своя брат, както и последвалите проблеми,
които му е създало смесеното тревожното депресивно състояние, наслоило се като следствие
от злополуката. В резултат на загубата си, доверителят му търпи неимуществени вреди, за
които счита, че трябва да бъде обезщетен от работодателя на Венцислав Гетов - „Осъм" АД
гр. Ловеч за претърпяната неимуществена вреда - загубата на любимия му брат. Размерът на
справедливото обезщетение, което той преценява, че се дължи от работодателя на
починалия му брат е 30 000.00 лв. Излага ,че според Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Ищецът счита,че е от категорията лица, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, с който са били
изградили трайна и дълбока емоционална връзка и от настъпилата смърт търпят
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени, поради което молят да се постанови решение, с което да се осъди ОСЪМ АД:
гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов
Свилинов, представител на юридическото лице представител - „Група технология на
металите — Ангел Балевски Холдинг"АД с ЕИК *********, да заплати на Г. Г. В., с ЕГН
2
**********, с постоянен адрес гр. Ловеч,община Ловеч, област Ловеч, ж. к. „Червен бряг",
бл. 111, вх. „Е", ет. 7, ап. 13, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
настъпили като резултат от смъртта на неговия брат Венцислав Гетов В. на 12.02.2018
година в резултат на трудова злополука, настъпила пред производствено помещение на
„Осъм" АД гр.Ловеч, в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на загубата от смъртта на
неговия брат, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
върху главницата на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева за времето от датата на деликта -
12.02.2018 год. до окончателното погасяване на вземането, както и сторените в
производството разноски. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
ищцеца се оказва безплатна адвокатска помощ. Това мотивира искането на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, в случай че насрещната страна бъде осъдена да заплати разноски по делото,
съдът да определи и присъди възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска
помощ, респ. да се осъди „ОСЪМ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от
Милен Соколов Свилинов, представител на юридическото лице представител - „Група
технология на металите - Ангел Балевски Холдинг" АД с ЕИК121501396, да заплати на
адвокат Х.М. В., от АК гр. Велико Търново, с личен № в ЕРАРБ1200024450, с адвокатска
кантора в гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, бул. „България" № 15, ет. 1, aп. 1,
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с ал. 1 от същия
текст, във вр. с чл. 37 от ЗА и във вр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в съответствие с фактическата и правна сложност на иска и проведения
брой съдебни заседания.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от "ОСЪМ"АД, ЕИК110001541, със седалище
и адрес на управление: гр.Ловеч, кв."Северна индустриална зона", представлявано от
Анатолий Георгиев Иванов,ЕГН:**********, в качеството си на представител на
Изпълнителния директор „Ангел Балевски Холдинг"АД, ЕИК ********* в СД на
„Осъм"АД, действащ чрез пълномощника си адв.Ф. Ф. от АК-Ловеч, СЪДЕБЕН АДРЕС:
гр.Ловеч, ул."Търговска" №2, ет.З, тел.**********, електронна поща: **********@***.**,
адв.Ф.Ф., в който счита иска за неоснователен и прекомерен по заявения размер и сочи
доводи за това Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в решение № 115 от
15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г. на III ГО, обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, респ. определя лицата, имащи право
на такова обезщетение. Съгласно т. 2 ППВС № 4/1961 г., при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. С ППВС № 5/1969г. и т.1 от ППВС № 4/1961 г. на ВС е допълнена в
следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
3
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С TP № 1/2016 г. на на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/1961 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл.200
от КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по ЗН, а на
лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а
както вече бе посочено в т.2 от ППВС № 4/1961 г., при смърт на пострадалия при
непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост,
без оглед наследствените им права. В конкретния случай ищецът е брат на починалия при
процесната трудова злополука, т.е. за да е налице приетото по-горе с тълкувателното
решение изключение, че същият има право на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, съдът следва да установи по безспорен начин, че между починалия и ищеца е
съществувала дълбока емоционална и фактическа връзка. В този смисъл искът е вероятно
допустим. Счита искът е неоснователен и прекомерен по заявения размер, при следните
възражения: От материалноправна гледна точка за да се уважи предявен иск с правно
основание чл.200 от КТ е необходимо да се установи наличие на трудово правоотношение
между пострадалия и ответника, прекратено със смъртта на работника при изпълнение на
трудовите му функции и наличие на трудова злополука, като между злополуката и смъртта
като юридически факт следва да има причинно - следствена връзка. В алтернатива, при
положение, че не се приеме направеното възражение по отношение неговата
неоснователност в цялост, счита , че е налице основание по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване
в значителна степен на отговорността на работодателя поради допринасяне от страна на
пострадалия за трудовата злополука, тъй като е допуснал груба небрежност.
Основателността на иска предполага да се изследват конкретните фактически обстоятелства
довели до смъртта на пострадалия, което представлява правно и фактическо основание на
предявения осъдителен иск по чл.200 от КТ. Действително травматичните увреждания са
настъпили на територията на дружеството, но следва да се имат предвид всички последващи
и съпътстващи обстоятелства. Така също на преценка подлежат изложените в исковата
молба фактически обстоятелства, които установяват, че между починалия и ищеца е
съществувала дълбока емоционална и фактическа връзка. Доказателствената тежест на
ищеца включва ангажиране на доказателства, които да установят, че са налице конкретни
житейски обстоятелства, в резултата на които привързаността с пострадалия е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Само тогава е справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
4
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение се присъжда само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания. Изложените в исковата молба
фактически твърдения обосноваващи съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищеца с починалия не сочат последният да е преживял морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена
връзка, „ респективно да е налице изключителен случай по смисъла на цитираното по-горе
тълкувателно решение. Сочат се отношения, които изцяло са свързани с моралното и
законово задължение на децата да полагат грижи за своите родители. В този смисъл,
полагането на съвместни грижи за оказване на материална и морална помощ на своята
майка не попадат в приложното поле на установените лични индивидуални отношения
между двамата братя. Подобно е становището ни и във връзка с твърдението, че
пострадалият ежегодно е отглеждал прасе за брат си и се събирали на семейни празници,
още по-малко, че пострадалият оказвал съдействие при ремонти и заваръчни услуги, както и
замествал брат си като работел в неговото заведение. Подобна помощ и взаимодействие е
характерно за българската традиционно семейство и не е изключението, което законът е
предвидил.Като доказателства са представени медицински документи - Амбулаторен лист №
001218/21.12.2018г., Амбулаторен лист №000363/18.04.2019г. и Медицинско удостоверение
и Рецептурна бланка от 18.04.2019г. - и трите документа са издадени от д-р Александър
Лалчев - ЕТ"ИПСМП"-Психиатър. Твърди, че тези документи, с които ищецът се домогва да
докаже, че следствие смъртта на брат си е изпаднал в стресово депресивно разстройство са
изготвени с цел използване в настоящето производство. Поставената основна диагноза на
Г.В. е: смесено тревожно депресивно състояние, а според анамнеза проявената
симптоматика е пряко свързана със стресиращи фактори, а начало на заболяването е след
внезапната смърт на брат му. Визираните медицински документи са изготвени когато
майката на ищеца и пострадалия е предприела да търси по съдебен път от „Осъм"АД
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили следствие смъртта на
сина й, който е брат на ищеца. Делото на майката е заведено с искова молба с вх. №
13383/27.12.2018г /видно от приложеното съобщение на РС-Ловеч от 27.12.2018г./, по която
е образувано гр.д.№ 2518/2018г. по описа на Ловешкия районен съд. По това дело
процесуален представител на майката /ищец в производството/ е същия адв. Х.В., която в
настоящето производство е пълномощник и на ищеца Г.В.. Именно той се яви като посочен
от своята майка свидетел за установяване на нейните неимуществени вреди. Т.е. първият
представен от ищеца Амбулаторен лист, с дата на издаване /21.12.2018г./, предхождаща само
с няколко дни датата /27.12.2018г./, на която майката е завела против „Осъм"АД исковата си
молба в съда. Налице е следващо, но за тях отново не случайно съвпадение - по
образуваното от Ганка Нешкова против „Осъм"АД гр.д.№ 2518/2018г. по описа на
Ловешкия районен съд адв.Х.В. е депозирала молба датирана с 22.04.2019г., с която е
5
представила Амбулаторен лист № 000364/18.04.2019г. и рецептурна бланка издадени от
същия д-р Александър Лалчев с практика в гр. Павликени, който е издал и медицинските
документи на нейния син Г.Г.. Още по-фрапираща е констатацията, че издадения на Гетов
втори Амбулаторен лист №000363 е с дата на издаване 18.04.2019г., която е същата дата на
издадения на неговата майка амбулаторен лист, т.е. и двата амбулаторни листа са издадени
на една и съща дата от един и същ лекар. Съвпаденията продължават с факта, че и в двата
издадени на една е съща дата документа и на двамата „пациенти" са снети абсолютно едни и
същи основна диагноза, анамнеза, а и предписаната медикаментозна терапия е
препокриваща се и за двамата. Изложените обективни възражения сочат, че тези документи
са създадени целенасочено със специална цел и следва да бъде отказано тяхното
приобщаване към доказателствата по делото.
Прави възражение и за намаляване размера на обезщетението поради допусната груба
небрежност довела до съпричиняване на вредоносния резултат /чл.201, ал.2 от КТ/: Във
връзка с установяване на елементите на фактическия състав по чл.200 от КТ не оспорваме
твърдението, че между Венцислав Гетов В. и „Осъм"АД е имало трудово правоотношение
по сключен Трудов договор №81/01.11.2013г. и подписана от работника Длъжностна
характеристика за заеманата длъжност, по силата на което той е заемал длъжността
„шлосер", с код по НКПД 7222 3011. В конкретния случай, на 12.02.2018г. от работници на
територията на дружеството в гр.Ловеч са предприети действия по преместване на
аспирационен филтър с прикачен към него двигател с турбина от Цех „Финишна обработка"
до помещение в Цех „Формовъчно леярен". Предвид размерите и тежестта на съоръжението
преместването е извършвано чрез транспортиране с мотокар, като при достигане до входа на
Цех „Формовъчно леярен" се оказва, че височината му не позволява да премине в
помещението. Това е наложило да се извърши демонтаж на двигателя за да се достигне до
минимализиране на височината на елемента и да може да се вкара в помещението. Именно в
тази връзка е извикан пострадалия В., който е разглобил и свалил разположения най - отгоре
на филтъра двигател. След демонтирането на двигателя, е предприето придвижване на
аспирационния филтър до входа на помещението, където мотокарът го е повдигнал на 10-15
см и на заден ход започнал бавно да го придвижва. След изминаването на 3-4 метра
филтърът започва да се накланя назад и да прехвърля тежестта извън вертикалната си
позиция. В стремежа си да осуети наклоняването и падането на аспирационния филтър
Венцислав В. навлиза в така наречената „опасна зона" и при падането си съоръжението го
затиска.Действително се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, тази която е
станала през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в интерес на
предприятието. В конкретния случай В. е бил натоварен само и единствено с обезопасяване,
разглобяване и демонтиране на двигателя от филтъра, но не и с други действия по
понататъшното придвижване на филтъра в помещението. Както останалите работници, така
и пострадалият са били предупредени за тежестта на съоръжението и че неговата
неправилно форма е причина същия да не може да бъде укрепен по начин, който да изключи
всякаква опасност и рискът от падане е възможен и съществува. Както и че всички
6
ангажирани с преместването да стоят на разстояние, при което дори да се стигне до падане
на аспирацията да не бъдат засегнати по никакъв начин и да не правят опити да задържат
детайла в изправено положение, тъй като тежестта му е значителна /около 600 кг./ и
физически това няма да бъда възможно да се осъществи и може да се стигне до увреждане
на здравето и живота. Категорично към момента, когато е предприето насочването на
детайла към входа на помещението всички лица са били извън опасната му зона и не е
съществувала опасност при евентуалното му падане дори това да стане внезапно и
непредвидено, някой от тях да пострада. Когато съоръжението е започнало постепенно да се
наклонява, В. е притичал около метър и половина два, където се е намирал и след като е
навлязъл в опасната му зона е направил опит да го подпре с ръце, като по този начин да спре
наклоняването и предотврати падане от вилиците на мотокара. При положение, че му е
известно, че тежестта на елемента е значителна и с оглед на неговата височина е
невъзможно да бъде удържан, но въпреки това е предприел действие в тази насока, то В. е
действал в условията на „груба небрежност. В Кодекса на труда няма легална дефиниция на
понятието "груба небрежност". Съдебната практика по чл.201, ал.2 от КТ категорично
отхвърля дефиницията на това понятие установена в наказателното право, като приема, че
"груба небрежност" е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Небрежността като понятие в
гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа.
Приема се, че работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, каквото
поведение от страна на пострадалия работник в процесния казус се установява. В този
смисъл, въпреки, че е изрично предупреден В. не е съобразил своите действия с обективната
невъзможност да спре падането на детайла, което е било очевидно с оглед неговите размери
и тежест. Именно в такива случаи на трудова злополука в чл.201, ал.2 от КТ е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението, ако се установи, че пострадалият е допринесъл
за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. До намаляване на отговорността на
работодателя може да се стигне само при съпричиняване при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Извършеното от страна на В. действие, представлява
неспазване на правилата за безопасност и представлява нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като е в пряка зависимост с настъпилото травматично увреждане. Т.е. с
навлизането си в зоната на падащия обект, независимо с каква цел, В. сам се е поставил в
7
опасност от травматично увреждане. Друг е въпроса каква е степента на съпричиняване,
която е различна и е въпрос на преценка, с оглед условията и спецификите на всеки
конкретен случай. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да
настъпят или че ще ги предотврати. Налице е тежко нарушение на дължимата грижа при
положение, че пострадалият е могъл да съблюдава поведението си в конкретната
обстановката, по начин, по който би го направил един обикновен човек, поставен в същата
обстановка не би могъл да допусне вредоносния резултат. Такова поведение е правно
укоримо защото пострадалият е бил длъжен и е могъл да избегне злополуката, ако беше
положил дължимата грижа и не се беше поставил безпричинно сам в опасност. Именно
поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде
отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице
е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в
нейното обезщетяване. Пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск и
вредата е настъпила по изключително негова вина и следва да се приеме. В. е действал в
разрез с изискванията за безопасност и то със знанието и съзнанието за евентуално
съществуваща опасност от настъпване на определени, вредоносни последици, които се е
надявал да предотврати.По изложените аргументи, счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, като размерът на дължимото от работодателя
обезщетение за вредите от трудовата злополука следва да бъде намалено с процента, с който
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.В конкретния случай,
както е изложено по-горе пострадалият работник е действал при груба небрежност, тъй като
е съзнавал, че може да претърпи злополука, но се надява да я предотврати. Приема се, че
грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение, че в
конкретната обстановка пострадалият работник е могъл да я съблюдава по начин, по който
обикновен човек в идентична ситуация не би допуснал. Налице е основание за намаляване
обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ, т.е. пострадалият е съпричинил увреждането си поради
проявена груба небрежност, като с това той е прекъснал причинната връзка между
обстоятелствата, за които работодателят отговаря и настъпилата вреда. Работодателят дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с обстоятелствата, за които той
отговаря, затова в такъв случай размерът на дължимото от него обезщетение се определя в
съответния на съпричиняването определен от съда процент от настъпилата вреда.
С оглед отговора е депозирана молба и допуснато изменение на иска на осн.чл.214
ГПК или същия се счита предявен за сумата 30 000,00 лева.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто - доклад.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично . Поддържа иска си чрез
адв. В. – Вт.АК, която поддържа иска излага доводи в защитата и моли да се уважи
съгласно изменнението му и уважи притенцията за разноските съгласно списъка по чл.80
ГПК.
8
Ответника, редовно призован, се представлява по делото от адв. Ф., който поддържа
отговра си и моли за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице
Г.В. и от изявленията на пълномощниците, направени в открито съдебно заседание,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, че :
Писмените доказателства към исковата молба потвърждават твърденията по за влязло в сила
на 18.04.2018г., Разпореждане №51041011 от 22.03.2018г., съгласно което на територията на
завод ОСЪМ АД е станала злополука вх.№66 от 14.02.18г. , която се приема за трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО: налице е внезапно увреждане на живота издравето на лицето и
настъпила смърт /открита рана на главата и съчетана механична травма на тярото/, станала
през време и във връзка с извършваната работа-при вземане на участие по преместване на
аспирационен филтър и при опит да се стабилизира дебалансирането му съображението ,
работника попада между металната конструкция на филтъра и терена. Същото от една
страна е индивидуален административен акт, а от друга – официален документ за
установените факти и в частност за наличието на трудовата злоплука като положителен
юридически факт, елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи и правото на ищеца.
Ищецът е брат на починалия видно от справка НБД.
Видно от представените съдебни решения: от 22.11.2019г. на РС – Ловеч по гр. д.
№444/19г., което е потвърдено от ЛОС, но спряно производството по ЧГД № 2983/20 на
ВКС ,3г.о. до приемане на ТР по т.д.№1/2021г. по описа на ОСГК на ВКС, съпругата на
починалия е провела успешно иск по чл.200 от КТ срущу ответника, а с решение от
06.12.2019г. по ГРД №2518/2018 г. на РС – Ловеч, частично отменено от ЛОС, допуснато
частично до касационно обжалване досежно начина на определяне на обезщетението от
въззивния съд в условията на съпричиняване и платено застрахователно обезщетение – от
майката.
В молбата за изменение на иска именно се приема възприетото на ВКС по тези дела, че има
груба небрежност от страна на починалия, тъй като липсва елементарно старание и
внимание и е определил проценти насъпричиняване 30%, т.е решението на ЛОС №170/20 е
влязло в законна сила в частта , в което е прието наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от загиналия работник в размер на 30% и се приема от ищцовата страна, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат в горния процент от починалия брат на
ищеца. Последните са от значение с оглед направеното по делото възражение за
съпричиняване, което настоящата инстанция намира за основателно.
Или не е спорна фактическата обстановка. Спорно е ищеца има ли право на обезщетение и
какъв е размера му.
9
Съдът е указал доказателствената тежест - за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по своята правна
същност е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за
уврежданията, причинени на работника при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука. В случая обаче следва да се докаже, че ищеца, който е
това изключение от лигитимните лица да получат обезщетение, което има право на
обезщетение, тъй като е създало трайна дълбока емоционална връзка с починалия , което
търпи от смъртта му продължителни болки и страдания, които в достатъчна степен да
обосновават основание да се направи изключение от разрешението , залегнало в П№4/61 и
№5/69 на Пленума на ВС – че в случай на смърт имат само най – близките на починалия.
Освен това работодателя може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за
които не е присъдено обезщетение на пострадал /Р№3544/3.08.2010г. на ВКС по
ГРД№714/2009г., 3 г.о., в случая не се установява такова да е получено вече от Георги.
За доказване на иска се ангажират гласни, писмени, доказателства и въпроси към вещо лице.
Установява се от показанията на майката на починалия, че двамата братя били много
близки, имали много силна връзка, като 2008 г. починал баща им, които преди това страдал
от болести, и затова Георги изцяло се доверявал на своя брат и разчитал на него както за
извършването на специални технически действия, така и за помощ в бизнеса му - само на
него се доверявал и го оставял да работи в магазина му, правил му колички за липов цвят,
доставял му стока с бус, плащал му всички осигуровки, търсил го за съвети и подкрепа
постоянно, чували се всеки ден, заемали си пари прекарвали заедно празниците и му гледал
прасе даже на село всяка година. Потвърди, че вдигнал кръвно след смъртта на брат си и
сега пиел още лекарства, споменавал, че му липсва.
Съпругата на починалия му брат заяви, че ищеца е по-малкия брат, били в много добри
отношения, уважавали се, чували се всеки ден по телефона, споделяли си, имали си доверие,
помагали си и с пари, събирали се и се търсили постоянно и брат му бил мъжката част, която
му помага. С него мъжа й обсъдил въпроса, че двамата искат да осиновят дете, само той и
кумовете присъствали на сватбата им. Познавала ги добре защото живели заедно на Славяни
10 год. преди да сключат брак. Сега станал по затворен и мълчалив, знае от майка мУ,че е
ходил на доктор, но към настоящия момент не се чуват постоянно.
Свидетеля Славов заяви, че познава братята от 1991г. и станали приятели. Те били в много
10
добри отношения и му завиждал на Георги за тях тъй като нямал такива с неговите братя.
Потвърди, че се търели за всичко и нищо не куцало между тях и били зависими един от друг
като след смъртта, Георги бил отчаян много, променило се поведението му, преди бил весел
- сега затворен, много много не разговаря, казвал “Загубих брат ми. Отсякоха ми се краката
и ръцете.“ Те били според него повече от братя, сега не говорил много, гледал в една точака
, правил си курбан, трябвало да му повтаряш като искаш нещо от него в магазина. Десет
дена не работил след смъртта му.
По отношение на оспорените амбулаторни листи № 1218/21.12.18г. №363/ 18.04. 19г.,
454/17.05.21г., оспорени от ответната страна като създадени само за нуждите на делото,
съдът ги прие като носещи информация за здравословнот състояние на Георги към датата на
злопулуката и по – късно и счете, че са част от ищцовото доказаване за наличие
натревожност, вегетативна симптоматика, депресивен симптом, след смъртта на брат му.
Съобразени са от от в.л., което обаче заяви в о.с.з, че приетата диагноза от психиатъра, не
отговаря на критерийте на това психическо разстройство по няколко показателя-
Рецидивиращото депресивно разстройство представлява тежко психическо разстройство в
истинския смисъл на думата и когато се поставя такава диагноза се изисква да са налице
определени медицински критерии, а в този случай счита, че се касае за чисто негативен
индивидуален отговор на ищеца към преживяното и претърпяното ПТП. Той е писал с
негови думи какво е почувствал. В частта, в която се опитва да обясни преживените
психиатрични симптоми, вещото лице смята, че не са описани въобще, а трябва да бъдат
описани в частта „анамнеза” в амбулаторния лист. Там такива неща нямало, пишело съвсем,
съвсем общи неща, които съвпадат с предните. Навеждало го на мисъл, но дали е копи –
пейст или пропуск на лекаря, само той можел да каже, защо го е направил така. Описано
било от последния, че е „Пациентът дава анамнеза за няколко големи деприсивни епизода”,
но не са описани. В частта „Тревожност, безсъние” са симптоми докато „депресивитет и
богатата вегитативна симмптоматика”, са обобщаващи термини. Т. е. няма думите
конкретно описани от психиатъра и от лицето споделени, за да потвърди той тази диагноза
пред съда. След като провел интервюто с ищеца установил и, че неговата реакция след
съобщаването за смъртта на брат му е в рамките на обичайната стресова реакция, за по –
голяма част от хората, нормална психологическа без да се преминава в психиатрично
заболяване и диагноза. Според д-р В., възприемането на смъртта е индивидуален акт и всеки
човек ги преживява по различен начин, но нормално психологическите са характерни за
всички хора – стрес от загуба на близък това като термин е така наречения „травматичен
стрес”,той като стреса е нормална реакция след като се излезе от категорията му настъпват
психиатричните разстройства, а тук счита,че не са настъпили. Физиологичната
приспособимост на тялото към новите условия, които са променени след загубата на близък
протича със стрес. Тук индивидуалният отговор е повишаване на апетита, качил килограми,
посетил кардиолог, но не са открили конкретна причина. Възрастта нямало значение. Счита,
че в Георги има достатъчно потенциал да преодолее загубата. Три години е достатъчно
дълъг период за да проведе лечение, ако има някакви проблеми. Съобразил е и травмата от
11
ПТП. Според него ищеца имал потенциал да се справи със ситуацията.
На второ място в.л отбеляза, че за него има значение, тъй като психиатъра е предписал
лечение, че лицето не е предприело нищо, което създава впечатлението, че той не екупил
въобще лекарството или не го вземал по схемата , в каквато връзка има показания, че Георги
споделял,че не помогнали лекарствата.
Или от съвщкупната преценка на горните, съдът приема, че се доказват наличността не само
нормалните връзки, обосновани на родството и загубата на този вид роднина, но че
отношенията им са надхвърляли обикновенното им съдържание на уважение и зачитане.
Останал без баща, ГЕОРГИ е изградил и живял в зависимост от брат си постоянно и във
всички области на живота му е разчитал и се опирал на Венцислав като по – голям брат, т.е
от смъртта му са настъпили значителни неимуществени вреди , различни от обичайните при
този вид загуба, което прави иска основателен.
По размера съдът счита,че не се доказа в пълна степен засиления интезитет и преки
последици в здравословното състояние на ищеца, отделят се и други ттревожни епизоди
през периода, а и не се потвърди от в.л. диагнозата на психиатъра. Провеждането и контрола
на лечението му остана неизяснено за съда.
Съобразява, че ищеца притендира сумата 30 000,00 лева признавайки съпричиняването на
починалото лице във злополуката, т.е не следва да се извършва приспадане с 30% от
претендираната сума/.
Затова счита, че иска следва да се уважи частично като доказан само за сумата 10 000,00
лева, начиная от датата на деликта -12.02.2018г. , до кончателното му изплащане.
По разноските:
Същите би следва да се присъдят в хипотезата на частично уважаване на иска. По искането
на досежно претендирани разноски на ищцовия пълномощника на осн. чл.38, ал.2ЗА
,оспорено от ответника.. В исковата молба те са претендира на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, но
както сочи от горната по делото се събраха множество доказателства за имотното състояние
на ищеца и за доходите му и здравословното му състояние в обратен смисъл, поради което
го отхвърля.
Ответникът също е претендирал разноски по делото и прилага списък – адв. в-е – 2030,00
лева, поради което следва да му се присъдят такива в размер на 1 353,33 лева пред
настоящата инстанция съобразно отхвърления размер на иска.
Следва съобразно уважения размер ответника да заплати по сметка на РС – - 400,00 лева д.т.
и съответната част от в-ето на в.л. – 70,00 лева, а останалата сума от 130, 00 лева следва да
остане в тежест на бюджета на съда на осн. чл.359 КТ.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОСЪМ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свилинов,
представител на юридическото лице представител - „Група технология на металите - Ангел
Балевски Холдинг" АД с ЕИК *********, да заплати на Г. Г. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес адрес гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, ж. к. „Червен бряг", бл. 111,
вх. „Е", ет. 7, ап. 13 чрез пълномощника Х.М. В., с № ********** от ЕРАРБ, адвокат от
ВТАК, с адвокатска кантора в гр. ВеликоТърново, бул. „България" № 15, на осн. чл.200 КТ,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди настъпили като резултат от
смъртта на неговия брат Венцислав Гетов В. на 12.02.2018 година в резултат на трудова
злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм" АД гр.Ловеч, в размер на
10 000.00 ( десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено
плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата на 10 000.00 (десет хиляди) лева
за времето от датата на деликта - 12.02.2018 год. до окончателното погасяване на вземането,
а иска до пълния претендиран размер на сумата 30 000,00 лева и претенцията му да се осъди
ОСЪМ АД да заплати на адвокат Х.М. В., от АК гр. Велико Търново, с личен № в
ЕРАРБ1200024450, с адвокатска кантора в гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, бул.
„България" № 15, ет. 1, aп. 1, адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с ал. 1 от същия текст, във вр. с чл. 37 от ЗА и във вр. с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с фактическата и
правна сложност на иска и проведения брой съдебни заседания като неоснователни и
недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА Г. Г. В., с горните данни, да заплати на „ОСЪМ" АД – с горните данни,
разноските им по делото съразмерно отхвърления размер на исковете или сумата 1 353,33
лева.
ОСЪЖДА ОСЪМ АД, с горните данни, да заплати по сметка на РС – Ловеч, сумата 400,00
държавна такса върху уважения размер на иска и сумата 70,00 лева – в-е за в.л., съобразно
уважения размер.
Останалата сума от 130,00 лева, в-е за в.л следва да остане в тежест на бюджета на съда на
осн. чл.359 КТ.
Сметка на ищеца , по която може да се извърши плащане: IBAN:BG89 СЕСB 9790 1061 3170
00 ЦКБ – КЛОН ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок ,
13
считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14