Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№3810 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лв. и
чл.86 ЗЗД с цена на иска 300 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Р.Д.Д., ЕГН**********,***
против УМБАЛ д-р Г.Странски ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***.
След разделянето на
производството по гр.д.№ 3810/2014г. по описа на *** с определение №
1407/27.03.2015г. с което са изпълнени дадените задължителни указания от
ОС-Плевен с Определение от 11.03.2015г., постановено по ч.гр.д.№ 152/2015г. в
настоящото производство е останал за разглеждане предявения иск с правно
основание чл.49 ЗЗД да заплати на ищцата Р.Д.Д.
претърпени имуществени и неимуществени
вреди от извършеното незаконно уволнение със заповед № 48/11.03.2013г.,
издадена от Изпълнителния директор *** в общ размер от 1499,99 лв., както
следва: 500лв.-пропуснати ползи; 233.07лв.-за закупени лекарства; 266.92лв.-за самоосигуряване и 500лв.-мораторни
вреди, уточнени по-късно като неимуществени вреди и с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 300 лв.
Ищцата твърди в исковата
молба, както и в последващите уточнения на същата, че
е била съкратена на 16.03.2013г., като след приключване на съдебния спор била
възстановена на 18.07.2014г., за което време се е самоосигурявала.
Твърди, че поради незаконното уволнение, извършено от изпълнителния директор на
ответната болница, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от
незаконно уволнение, изразяващи се в закупени
лекарства на стойност 233,07 лв. в резултат на влошеното си здравословно
състояние поради незаконното уволнение, внесени суми за здравно осигуряване с
цел запазване на здравноосигурителните си права на стойност 266,93 лв. отново
по причина незаконното уволнение, пропуснати ползи в размер на 500 лв.,
представляващи невъзможността да ползва обезщетение за временна
неработоспособност/болнични/, поради заболяванията през времето през което е
била незаконосъобразно уволнение до възстановяването си на работа, както и 500
лв. нематериални щети поради влошено здраве в резултат на уволнение, поради
което се наложило да стои без
обезщетение от бюрото по труда, през целия период да взема заеми, сама да си
плаща здравните осигуровки, като това всичкото й е причинило стресово
състояние. Твърди, че факта,че е била обвинена, че не е предала ключовете за
здравното заведение, а тя е предала този за входната врата с протокол на 2 РПУ,
а останалите ключове били в здравното заведение, също е причинило стрес на
ищцата. Счита, че всичко това е в пряка
връзка с незаконното й уволнение. Моли, ответника да бъде осъден да й заплати
сумата от 1499,99 лв. за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди
поради незаконното уволнение, както и лихва за забава върху сумата от 1499,99
лв. за периода от дата 16.09.2013г. до подаване на исковата молба-20.08.2014г.
в размер на 300 лв.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователна.
Излага правни съображения, че ищцата твърди, че
е била съкратена на 16.03.2013г. и след приключване на съдебния спор е
възстановена на работа на 18.07.2014г., посочва, че през това време се е самоосигурявала и, че не е получавала трудово
възнаграждение през този период.Твърди се, влошаване на здравето, необходимост
от закупуване на лекарства, обвинения в лъжа , измами, злоупотреби и обиди.
Признава за безспорно че, с влязло в
законна сила решение №2б/1б.01.2014г., постановено по възз.гр.д.№1130/2013г.
по описа на Плевенски окръжен съд е отменено решение №1501/24.09.2013г. по
гр.д.№2475/2013г. на ***, признато е за незаконно и е отменено уволнението на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ на Р.Д. ***
съгласно заповед №48/11.03.2013г. на изпълнителния директор на «УМБАЛ-Д-р Г. Странски»ЕАД, възстановена е на длъжността «санитар» в
Отделение за диспенсерно наблюдение на болни с
психични заболявания с консулативно-диагностични и
дневен стационар. Твърди, че съгласно решението на ОС-Плевен на основание
чл.344, ал.1, т.З вр. чл.225, ал.1 от КТ «УМБАЛ-Д-р
Г. Странски»ЕАД е осъдена да заплати на Р.Д.Д. сумата от 2638,08лв., съставляваща обезщетение за
времето, пред което същата е останала без работа в резултат на незаконното
уволнение, дължимо за периода от 16.03.2013г.-16.09.2013г. Безспорно е, че с
определение №842/24.06.2014г. постановено по гр.д.№1б99/2014г. по описа на ВКС
на РБ не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение
№2б/1б.01.2014г., постановено по възз.гр.д.№1130/2013г.
по описа на Плевенски окръжен съд. Заявява, че не оспорва, че съгласно заповед
№154/15.07.2014г. на основание чл.345, ал. 1 от КТ и решение №26/16.01.2014г.,
постановено по в.гр.д.№1130/2013г. по описа на ПОС, Р.Д.Д.
е възстановена на заемана преди уволнението длъжност «санитар» в Отделение за
диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания. Не се спори, че
съгласно изпълнителен лист от 28.7.2014г. на ***, издаден в полза на Р.Д.Д., на лицето са изплатени сумите по листа, включително и
сумата 2638,08лв., съставляваща обезщетение за времето, пред което същата е
останала без работа в резултат на незаконното уволнение, дължимо за периода от
16.03.2013г.-16.09.2013г. Оспорва изцяло предявения по настоящето производство
иск както по основание, така и по размер. Твърди, че работодателят е заплатил
сумата от 2638,08лв., съставляваща обезщетение за времето, пред което ищцата е
била останала без работа в резултат на незоконното
уволнение, дължимо за периода от 16.03.2013г.-16.09.2013г., тоест за
регламентирания в закона максимален 6-месечен срок. Счита, че вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на служителя за времето през, което
е останал без работа.Тази вреда по естеството си представлява пропусната полза,
но закона ограничава размера на вредата подлежаща на обезщетяване. Счита, че
работодателят дължи обезщетение за времето през, което работника е останал без
работа, но за не-повече от 6 месеца, тоест размера е не повече от 6 брутни
заплати.Ограничаването на отговорността на работодателя за незаконно уволнение
до 6 месечни брутни заплати означава също така, че работникът и служителят не
може да търси други по вид или по-големи по размер вреди, дори реално да ги е
претърпял/в този смисъл р.№231-98-Ш г.о. ВКС. Счита за изцяло неоснователни
твърденията за самоосигуряване в посочения в исковата
молба размер. Твърди, че за периода до възстановяването на лицето са заплатени
осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 871,00лв., както и за фонд ДЗПО в
размер на 340,17лв. за периода от март
2013г. до юни 2014г.
вкл. съгласно начисления
по месеци за периода от м.март 2013г.-юни 2014г. са
преведи с 32броя платежни нареждания направени от работодателя осигуровки за
периода март 2013г.-юни 2014г., включително с платежни нареждания
№483/31.07.2014г.-16,20лв. и №484/31.07.2014г.-138,81лв. Излага съображения, че
видно от писмо изх.№МП-52576/22.10.2014г. на Национален осигурителен институт
-Териториално поделение-Плевен, адресирано до Стефчо Динолов
-пълномощник на Р.Д. е посочено, че ЕР на ***-Плевен №2774/02.09.2014г. е
обжалвано пред по-горестоящия административен орган,
поради което на основание чл.98, ал.7 от КСО до окончателното влизане на ЕР, админстративния орган не може да постанови ново
разпореждане. Посочено е също, че към момента лицето получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер по чл.98, ал.7 от КСО по разпореждане
№72/27.11.2013г. за период от 02.11.2013г. до 01.11.2015г. по ЕР на ***-Плевен
№3302/05.11.2013г., което също е обжалвано и производството не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт. Съгласно ПМС №153/11.06.2014г. от 01.07.2014г.
размерът на социалната пенсия за старост е 113лв.Посочено е, че в момента
лицето получава пенсия в размер 113лв. Счита, че за да бъде ангажирана
гражданската отговорност на ответника по делото, е необходимо да бъде
установено, че е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице противоправно поведение, което да е в пряка връзка с
вредоносния резултат. Това са и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които следва да са налице кумулативно - деяние, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата и вина, която се презюмира от
закона. Излага съображения, че съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да
е съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т.II от Постановление №4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС
понятието "справедливост" не е абстрактно, а като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Счита, че в процесния случай, липсват каквито и да е данни, обуславящи
твърденията в исковата молба за вреди. Предвид изложеното, моли да бъде прието,
че в процесния случай, не е налице вредоносно правонарушение, подлежащо на
обезщетение от страна на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от
Заповед № 48/11.03.2013г., Решение № 1501/24.09.2013г., постановено по гр.д.№
2475/2013 по описа на ***, Решение № 26/16.10.2014г., постановено по в.гр.д.№
1130/2013г. по описа на ОС-Плевен и Определение № 842/24.06.2014г. по гр.д.№
1699/2014г. 3-то г.о. на ВКС, че трудовото правоотношение на ищцата Р.Д. е било
прекратено с посочената заповед считано от 16.03.2013г., което уволнение е
признато за незаконно и отменено. Р.Д. е постъпила на работното си място след
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност на 18.07.2014г.
видно от Заповед № 154/15.07.2014г. г./л.14 от делото/ и УП-3 /л.295 от делото/.
Установява се от Предложение № 1100/04.02.2013г./л.66 от делото/, че началника
на отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания е
предложил на Изпълнителния директор на УМБАЛ Г.Странски
да бъдат съкратени двете санитарски длъжности в
отделението с цел оптимизиране на разходите. Видно от протокол № 11/06.02.2013г.
/л.264/ е взето решение на съветът на директорите на УМБАЛ Г.Странски да бъдат съкратени двете санитарски
длъжности в отделението за психично болни. Установява се от Искане и Протокол №
14/28.02.2013г./л.266-267/, че е поискано предварително съгласие на Независим
синдикат за съкращаване на двете длъжности „санитар“ и такова е дадено. В тази
връзка е издадена Заповед № РД-16-70/06.03.2013г., с която изпълнителния директор на УМБАЛ Г.Странски
Н.*** е съкратила две щатни длъжности „санитар“ в отделението.
Видно от Платежни нареждания/л.8- 13 от делото/, Р.Д.
е платила за периода от м.юни 2013г. до м.април 2014г. здравно-осигурителни
вноски в общ размер от 287,21 лв.
Установява се от Справка /л.218 от делото/,
неоспорена от ищцата, че за периода от м.03.2013г. до м.юни 2014г. ответника по
делото е начислил и платил осигуровки по фонд ДОО и фонд ДЗПО.
Видно от амбулаторни листи /л.308-318 от делото/ Р.Д.
има регистрирани заболявания от 2002г., като последния амбулаторен лист е от
септември месец 2013г. с диагноза „фонова ретинопатия
и ретинални съдови изменения“. Установява се от ЕР на
*** 2076/154/13.09.13/л.106 от делото/, че на Р.Д. е призната 30 % намалена
работоспособност за исхемична кардиомиопатия,
хроничен тиреоидит, хипотиреоидизъм,
което решение е обжалвано.
Видно от рецепти и касови бележки за закупени
лекарства/л.3-5 от делото/ на Р.Д. са изписвани и тя е закупила лекарства и
заплатила медицински изследвания в общ размер на 193,31 лв.
Установява се от Преписка по жалба на Р.Д. №
Ж-172/18.03.2013г./л.382-421 от делото/, че същата е подадена от ищцата до 1
РУП-Плевен във връзка с това, че не е допускана в сградата на ОДНБПЗДКК при
УМБАЛ Г.Странски на дата 15.03.2013г. и на дата 18.03.2013г.
По жалбата са дадени обяснения от ***, *** и А.К., в което лицата са посочили,
че Р.Д. не е допускана в сградата, тъй като със заповед от 16.03.2013г. й е
прекратено трудовото правоотношение като санитар. Видно е от заповед №
192/18.03.2013г., че Началник на ОДНБПЗДКК
при УМБАЛ Г.Странски е наредил Р.Д. да не се допуска
в отделението като служител и в помещенията на отделението от всички служители.
Съдът кредитира показанията на св.А.К. и Л.Т.,
като логични, взаимнокореспондентни и в съответствие
с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че Р.Д. е
страдала от болест на Хашимото, както и сърдечни
проблеми още преди уволнението през 2013г. Тя е подавала често жалби и
оплаквания, като с това е създавала тежък психоклимат
на работното си място. Р.Д. не е била допускана в качеството й на служител в
отделението за психично болни, след като е било прекратено трудовото й
правоотношение през 2013г. В тази връзка е издадена заповед № 192 за
недопускане в сградата на ищцата като служител на отделението.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска
1499,99 лева:
Юридическите лица
отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна
претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт-противоправно
поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, в причинна връзка
с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни
лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае
се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване./ Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012
г. на Върховен касационен съд/.
В случая се претендират
вреди, претърпени от незаконно уволнение, извършено със заповед Заповед №
48/11.03.2013г., издадена от Н.***- Изпълнителен директор на УМБАЛ Г.СТрански. Не е спорно между страните, че уволнението е
признато за незаконно и отменено с Решение № 1501/24.09.2013г., постановено по
гр.д.№ 2475/2013 по описа на ***, Решение № 26/16.10.2014г., постановено по
в.гр.д.№ 1130/2013г. по описа на ОС-Плевен и Определение № 842/24.06.2014г. по
гр.д.№ 1699/2014г. 3-то г.о. на ВКС, като на ищцата е присъдено и изплатено
обезщетение в размер на 6-месечното й трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 КТ.
Присъждането на
обезщетение на работника или служителя по чл. 225, ал.1 от Кодекса на труда, при признаване
уволнението за незаконосъобразно, не го лишава от възможността да предяви иск
за репариране на причинените му вреди срещу виновните лица и предприятието по
реда на членове 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите./ Решение № 929 от 18.I.1993 г. по гр. д. № 1102/92
г., III г. о./. В този смисъл е и новата и задължителна практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 ГПК, в която се приема, че с иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на друго лице
някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при
или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира,
тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като
резултат на виновното му и противоправно поведение. Отмяната със съдебен акт на незаконното
уволнение не е достатъчно, за да бъде обосновано наличието на противоправно поведение. Всеки един от елементите на деликта трябва да
бъде заявен със съответното твърдение, законова презумпция е налице само
относно вината. /Решение № 104 от
15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5422/2013 г., III г. о., ГК/.
По делото не са доказани
елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, които са част от фактическия състав по чл.49 ЗЗД, което обосновава отхвърляне
на исковата претенция.
За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице
следните предпоставки - противоправно деяние, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата
на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод
извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Поведението е противоправно,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Съгласно
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС „По някои въпроси на
непозволеното увреждане ,съгласно точка 1 на което „1. Когато ръководител на
организация или учреждение, който е издал заповед за уволнение,
призната впоследствие за неправилна по надлежния ред, наред с издаване на
заповедта е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на
служебното положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.".По нататък в постановлението ВКС разяснява,че при уволнение на
работник или служител, признато от надлежните органи за неправилно,
организацията или учреждението дължат заплащането на
обезщетението най-много до размер на двумесечното трудово възнаграждение на уволнения
(чл. 93, ал. 1 КТ)* /,като понастоящем този срок е 6-шестмесечен на осн.чл.225,ал.1 КТ/, защото се касае до вреди от
неизпълнение на трудов договор, а законът при този договор не допуска заплащане
на по-високо обезщетение. Поначало с оглед на тази разпоредба такова
обезщетение не се дължи. Когато обаче
при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено
увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително
причинените вреди. Тази последица настъпва, когато лицето,представляващо
работодателя и оторизирано по силата на закона,или на изрично упълномощаване да
издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. ръководителят
на организацията или учреждението, в които е издадена
заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне
лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват
основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал
заповед в този смисъл и в други подобни случаи.".
Видно от горното, ищцата
следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че издалия Заповед
№ 48/11.03.2013г. изпълнителен директор Н.*** е злоупотребила с правото си да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата, като недобросъвестно
е ползвала служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели, когато й е било известно, че липсват основания за уволнение на работника
или служителя и въпреки това е издала заповед в този смисъл. По делото не се
събраха доказателства в посочения смисъл, а обратно събраха се доказателства,
че Н.*** е извършила уволнението въз основа на Предложение №
1100/04.02.2013г./л.66 от делото/ от началника на отделение за диспансерно
наблюдение на болни с психични заболявания за съкращаване на двете санитарски
длъжности в отделението с цел оптимизиране на разходите и в изпълнение на протокол
№ 11/06.02.2013г. /л.264/, с който е взето решение на съветът на директорите на
УМБАЛ Г.Странски да бъдат съкратени двете санитарски длъжности в отделението за психично болни. В
тази връзка е поискано и дадено съгласие от Независим синдикат.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът не доказа противоправно
поведение от страна на служители на ответника, в резултат на което да са
настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на
последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно
причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправно,
каквато противоправност в случая не се установява.
При тези правни изводи, за липса на един от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск- противоправност, съдът намира, че не следва да се обсъжда
наличието или липсата на останалите предпоставки.
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да бъде
ангажирана отговорността на ответника по делото на основание чл.49 ЗЗД и предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 300
лв.:
Исковата претенция с правно
основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 300,00лв. се явява
акцесорна по отношение на главната
претенция с правно
основание чл. 49 ЗЗД и предвид неоснователността
на главния иск, неоснователен и недоказан
се явява и акцесорния, поради което следва
да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер от 300,00
лв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника,
направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 350,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.Д., ЕГН**********,***
против УМБАЛ д-р Г.Странски ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1499,99 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 48/11.03.2013г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.Д., ЕГН**********,***
против УМБАЛ д-р Г.Странски ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв. лихва
за забава за периода от 16.09.2013г. до 20.08.2014г. върху сумата от 1499,99
лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 48/11.03.2013г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р.Д.Д., ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ на УМБАЛ д-р Г.Странски ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 350,00лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: